С Ryanair от Хан до Бергамо
Публикувано на: 15 Фев 2009 14:48HHN-BGY
Ryanair
B737-8AS EI-DCD “Pride of Scotland”
Пътуването бе замислено още през юли и буукнато през август като подарък за рожденя ден на половинката, а се състоя през октомври – най-близките възможни дати на които сме свободни и двамата.
Райънер определено е впечатляваща авиокомпания със своите методи за печалба на нови клиенти от една страна и намаляване на всички възможни оперативни разходи от друга. Летище Хан, където започна нашето пътуване (или поне летателната част от него), е разположено на 120 километра западно от Франкфурт и се е превърнало в хъб на ирландската авиокомпания. Предлагат се много полети, голяма част от тях на принципа Euro Shuttle – един полет сутрин, един вечерта, което дава доста гъвкавост при планирането на полетите.
До Хан може да се стигне с автобус от Франкфурт – от централната гара или от летище Франкфурт Майн, където е единствената междинна спирна на рейса. Този шътъл струваше над 10 евро, т.е. двупосочен излиза понякога колкото един билет с Райънер, понякога даже повече. За тези от вас, които се интересуват, автобусите вървят от много рано сутринта до след полунощ, а пътуването отнема около 1:45.
Принципът на нашето пътуване бе следния – аз се чекирах още предния ден от вкъщи онлайн и за двата полета (вторият бе в четвъртък през същата седмица), а за приятелката ми буукнах чекиране на гише, където да предадем единствения куфар багаж. Чекирането при нея мина бързо – в няколкото зали за чек-ин почти няма хора на самите гишета. Опашките се извиват преди проверката на ръчния багаж. Над самите чек-ин гишета номерът на полета се изписва върху хартия и с химикалка – лоу кост работа, но какво от това:)
Въпреки, че вече споменатата опашка изглежда сравнима с тази на летище София зимата, то се оказва, че за по-малко от 10-15 минути сме вътре и пием първото кафе за деня, добро временно решение на проблема с ранното ставане. Пред нашия изход вече има опашка, тъй като по план трябва да е затворил преди 5 минути
Забавянето е минимално и в крайна сметка е наваксано още при обслужването на земята. До самолетът се стига без автобуси, а следвайки пътека, оградена с метални огради от двете страни, формиращи коридор. По този начин може да се достигне до поне 4 стоянки за 737. Нашият самолет е един от лого-джетовете на компанията и носи стикер със шотландското знаме и надпис “Pride of Scotland”. С такъв стикер са общо два.
Салонът на самолета е облепен с реклами на какво ли не (основно на компанията), залепени върху overhead bin-овете. Въпреки, че сме далеч след първата половина пасажери, заели местата си, намираме цял свободен ред и заемаме места E и F, някъде след крилото. Първата сериозна изненада – салонът дава повече място за краката в сравнение с LZ-BOQ/LZ-BOO и е напълно сравним като удобство с LZ-FBA, B737-800 на Air Berlin и A320 на Niki. Няма джобове отпред (не че му трябват на някого), но има сгъваеми масички.
Толкова рано сутринта все още е пълна тъмница. Първите възможности за снимки от самолета навън се появиха чак някъде над Южна Германия. Излитането бе изпълнено не от прага на полоса 21, а може би от изхода на първата рульожка след това (предстои само час полет, така че сме много далеч от максималната излетна маса). След излитане лека турболенция (над Германия РАЗБИРА СЕ времето е ужасно – ниска облачност и дъжд, който не е спирал от предната вечер).
Преди излитането командирът се обърна към пасажерите за да ги поздрави с Добре дошли на борда, като по спомен – името му беше немско. Предполагам, че в толкова голяма авиокомпнания екипажите са от какви ли не националности. Това важи и за стюардесите – говореха немски, но определено не всички бяха немкини.
Полетът до Бергамо продължава общо час и няколко минути. При снижението и захода прелитаме някъде около езерото Комо (за което не остана време да се види, но следващия път), после южно от летището и успоредно на полосата, а след още един-два завоя се излиза на финалната права. Дотук всичко протече нормално, без турболенция по трасето.
Приятно протече и заходът за кацане, след което с много ниска скорост и силен трясък екипажът “стоварва” машината върху полосата. На толкова тежко опиране като това не бях ставал свидетел досега като пасажер. Може би затова липсваше поздравителната мелодия след кацане, екипажът е решил, че ще прозвучи по-скоро иронично:)
Спираме не далеч от терминала, но този път сме извозени с автобуси. Милано ни посреща с хубаво слънчево време, малко под 20 градуса, като после стана и повече. Багажът бе получен бързо и след мъчителни 1:45 в автобус стигаме до гарата, а от там с метро до Катедралата, в непосредствена близост до която е и хотела ни за следващите 3 дни.
BGY-HHN
Ryanair
B737-8AS EI-DWR
Подобно упражнение и навръщане – ранно ставане, такси, автобус и така до Бергамо. Този път, поради ранния час, пътищата са ненатоварени и отсечката до летището се взима за само 45 минути. В автобусът и на самото летище е пълно с българи – по същото време Уиз летят до София. В терминалите на Бергамо вече е оживено. Пристигнали сме доста по-рано от нужното и убиваме времето с кафета, сандвичи и опити от моя страна да заснема нещо през дебелото и мръсно стъкло.
Изходът за нашия полет се намира в едно малко хале, сглобено предполагам за няколко дни от готови профили. В зала с размерите на еднофамилна къща се помещават три изхода. След като пасажерите за по-ранния полет от нашия освобождават място за седене, крачейки към спряният на 30 метра самолет, успяваме да се разположим, а аз и почти да задряма.
Бордингът при нас протича отново на време, с два автобуса (претъпкани) сме откарани до нашата машина – EI-DWR, която малко преди това е пристигнала от Хан. Отново намираме празен ред и заемаме места – половинката до прозореца, аз по средата. С нея сме като екипаж – единият е до прозореца на отиване, другият на връщане
Запускът и рулирането не се бавят, всяка секунда е ценна, а добрата координация между екипаж, наземни служби и РВД е достойна за уважение и е добър пример за това какво липсва при нас в България и как с малко размърдване на задниците можем да постигнем ако не висококачествено, то поне изключително експедитивно обслужване.
Рулираме до вече познатата ни от кацането полоса 28 и не след дълго вече се издигаме със западен курс над Северна Италия. Навън слънцето вече е изгярло, а наоколо се наблюдават интересни автентични градчета, които трябва да се имат предвид при следващите посещения на този район. Ешалонът е достигнат бързо, а командирът се обажда за да поздрави своите пасажери. Споделя, че ни очаква спокоен полет и че времето в Германия е облачно с дъжд (каква изненада!). До заходът за кацане полетът наистина бе изключително спокоен. При пробиването на няколко слоя облаци се започва с друсането, но въпреки това и силния вятър, кацането е повече от перфектно за тези условия. Заслужено чуваме “тромпетен” поздрав, а голяма част от пасажерите ръкопляскат. Установяваме се не далеч от терминала, отново на импровизиран ръкав от оградки. Близо до нас е застанал самолетът, който ни докара на отиване, а на карго стоянката наблюдаваме DC-10/MD-11 на Аерофлот Карго.
Остатъци от военното минало на летище Хан:
Багажът пристига по-малко от 5 минути, след като сме застанли до каросела. Всичко протича на време, а за нас следва пътуване до Франкфурт и разглеждане на един от най-хубавите (според мен) градове в Европа.
В обобщение за Ryanair
Pros:
- изключително ниски тарифи, особено ако се хване промоция
- много ниски летищни такси, което се дължи на малките летища, от които се лети? Дали наистина е така? Бергамо прави 5.7 милиона пасажери за 2007г, а Хан – 3.8 милиона само от Ryanair плюс още малко от няколко полета на Wizz, Iceland Express и Vladivostok Avia и доста карго-трансфер. Номерът явно е в това, че инфраструктурата е евтина и непретенциозна, но по мое мнение – добре поддържана.
- чисти, нови самолети
- невероятни темпове на обслужване на пасажерите, в пъти по-бързи от останалите компании, в които съм летял
- лесна и достъпна система за буукване на билети онлайн, както и за онлайн чек-ин
- ускоряване на много процеси чрез онлайн чек-ин и принтиране на бордова карта
Cons:
- отдалечени летища, до които се лети. Проблемът не е толкова в разстоянието, колкото в допълнителния разход. В Германия транспортът като цяло е скъп, но в други държави може би това не е такъв проблем
За друго не се сещам – сами преценете дали да изпробвате тази авиокомпания, аз я препоръчвам горещо!
Ако нещо съм изтървал – питайте!:) Дано блогът да ви е харесал и да е от полза на други пътуващи.
Ryanair
B737-8AS EI-DCD “Pride of Scotland”
Пътуването бе замислено още през юли и буукнато през август като подарък за рожденя ден на половинката, а се състоя през октомври – най-близките възможни дати на които сме свободни и двамата.
Райънер определено е впечатляваща авиокомпания със своите методи за печалба на нови клиенти от една страна и намаляване на всички възможни оперативни разходи от друга. Летище Хан, където започна нашето пътуване (или поне летателната част от него), е разположено на 120 километра западно от Франкфурт и се е превърнало в хъб на ирландската авиокомпания. Предлагат се много полети, голяма част от тях на принципа Euro Shuttle – един полет сутрин, един вечерта, което дава доста гъвкавост при планирането на полетите.
До Хан може да се стигне с автобус от Франкфурт – от централната гара или от летище Франкфурт Майн, където е единствената междинна спирна на рейса. Този шътъл струваше над 10 евро, т.е. двупосочен излиза понякога колкото един билет с Райънер, понякога даже повече. За тези от вас, които се интересуват, автобусите вървят от много рано сутринта до след полунощ, а пътуването отнема около 1:45.
Принципът на нашето пътуване бе следния – аз се чекирах още предния ден от вкъщи онлайн и за двата полета (вторият бе в четвъртък през същата седмица), а за приятелката ми буукнах чекиране на гише, където да предадем единствения куфар багаж. Чекирането при нея мина бързо – в няколкото зали за чек-ин почти няма хора на самите гишета. Опашките се извиват преди проверката на ръчния багаж. Над самите чек-ин гишета номерът на полета се изписва върху хартия и с химикалка – лоу кост работа, но какво от това:)
Въпреки, че вече споменатата опашка изглежда сравнима с тази на летище София зимата, то се оказва, че за по-малко от 10-15 минути сме вътре и пием първото кафе за деня, добро временно решение на проблема с ранното ставане. Пред нашия изход вече има опашка, тъй като по план трябва да е затворил преди 5 минути
Забавянето е минимално и в крайна сметка е наваксано още при обслужването на земята. До самолетът се стига без автобуси, а следвайки пътека, оградена с метални огради от двете страни, формиращи коридор. По този начин може да се достигне до поне 4 стоянки за 737. Нашият самолет е един от лого-джетовете на компанията и носи стикер със шотландското знаме и надпис “Pride of Scotland”. С такъв стикер са общо два.Салонът на самолета е облепен с реклами на какво ли не (основно на компанията), залепени върху overhead bin-овете. Въпреки, че сме далеч след първата половина пасажери, заели местата си, намираме цял свободен ред и заемаме места E и F, някъде след крилото. Първата сериозна изненада – салонът дава повече място за краката в сравнение с LZ-BOQ/LZ-BOO и е напълно сравним като удобство с LZ-FBA, B737-800 на Air Berlin и A320 на Niki. Няма джобове отпред (не че му трябват на някого), но има сгъваеми масички.
Толкова рано сутринта все още е пълна тъмница. Първите възможности за снимки от самолета навън се появиха чак някъде над Южна Германия. Излитането бе изпълнено не от прага на полоса 21, а може би от изхода на първата рульожка след това (предстои само час полет, така че сме много далеч от максималната излетна маса). След излитане лека турболенция (над Германия РАЗБИРА СЕ времето е ужасно – ниска облачност и дъжд, който не е спирал от предната вечер).
Преди излитането командирът се обърна към пасажерите за да ги поздрави с Добре дошли на борда, като по спомен – името му беше немско. Предполагам, че в толкова голяма авиокомпнания екипажите са от какви ли не националности. Това важи и за стюардесите – говореха немски, но определено не всички бяха немкини.
Полетът до Бергамо продължава общо час и няколко минути. При снижението и захода прелитаме някъде около езерото Комо (за което не остана време да се види, но следващия път), после южно от летището и успоредно на полосата, а след още един-два завоя се излиза на финалната права. Дотук всичко протече нормално, без турболенция по трасето.
Приятно протече и заходът за кацане, след което с много ниска скорост и силен трясък екипажът “стоварва” машината върху полосата. На толкова тежко опиране като това не бях ставал свидетел досега като пасажер. Може би затова липсваше поздравителната мелодия след кацане, екипажът е решил, че ще прозвучи по-скоро иронично:)
Спираме не далеч от терминала, но този път сме извозени с автобуси. Милано ни посреща с хубаво слънчево време, малко под 20 градуса, като после стана и повече. Багажът бе получен бързо и след мъчителни 1:45 в автобус стигаме до гарата, а от там с метро до Катедралата, в непосредствена близост до която е и хотела ни за следващите 3 дни.
BGY-HHN
Ryanair
B737-8AS EI-DWR
Подобно упражнение и навръщане – ранно ставане, такси, автобус и така до Бергамо. Този път, поради ранния час, пътищата са ненатоварени и отсечката до летището се взима за само 45 минути. В автобусът и на самото летище е пълно с българи – по същото време Уиз летят до София. В терминалите на Бергамо вече е оживено. Пристигнали сме доста по-рано от нужното и убиваме времето с кафета, сандвичи и опити от моя страна да заснема нещо през дебелото и мръсно стъкло.
Изходът за нашия полет се намира в едно малко хале, сглобено предполагам за няколко дни от готови профили. В зала с размерите на еднофамилна къща се помещават три изхода. След като пасажерите за по-ранния полет от нашия освобождават място за седене, крачейки към спряният на 30 метра самолет, успяваме да се разположим, а аз и почти да задряма.
Бордингът при нас протича отново на време, с два автобуса (претъпкани) сме откарани до нашата машина – EI-DWR, която малко преди това е пристигнала от Хан. Отново намираме празен ред и заемаме места – половинката до прозореца, аз по средата. С нея сме като екипаж – единият е до прозореца на отиване, другият на връщане
Запускът и рулирането не се бавят, всяка секунда е ценна, а добрата координация между екипаж, наземни служби и РВД е достойна за уважение и е добър пример за това какво липсва при нас в България и как с малко размърдване на задниците можем да постигнем ако не висококачествено, то поне изключително експедитивно обслужване.
Рулираме до вече познатата ни от кацането полоса 28 и не след дълго вече се издигаме със западен курс над Северна Италия. Навън слънцето вече е изгярло, а наоколо се наблюдават интересни автентични градчета, които трябва да се имат предвид при следващите посещения на този район. Ешалонът е достигнат бързо, а командирът се обажда за да поздрави своите пасажери. Споделя, че ни очаква спокоен полет и че времето в Германия е облачно с дъжд (каква изненада!). До заходът за кацане полетът наистина бе изключително спокоен. При пробиването на няколко слоя облаци се започва с друсането, но въпреки това и силния вятър, кацането е повече от перфектно за тези условия. Заслужено чуваме “тромпетен” поздрав, а голяма част от пасажерите ръкопляскат. Установяваме се не далеч от терминала, отново на импровизиран ръкав от оградки. Близо до нас е застанал самолетът, който ни докара на отиване, а на карго стоянката наблюдаваме DC-10/MD-11 на Аерофлот Карго.
Остатъци от военното минало на летище Хан:
Багажът пристига по-малко от 5 минути, след като сме застанли до каросела. Всичко протича на време, а за нас следва пътуване до Франкфурт и разглеждане на един от най-хубавите (според мен) градове в Европа.
В обобщение за Ryanair
Pros:
- изключително ниски тарифи, особено ако се хване промоция
- много ниски летищни такси, което се дължи на малките летища, от които се лети? Дали наистина е така? Бергамо прави 5.7 милиона пасажери за 2007г, а Хан – 3.8 милиона само от Ryanair плюс още малко от няколко полета на Wizz, Iceland Express и Vladivostok Avia и доста карго-трансфер. Номерът явно е в това, че инфраструктурата е евтина и непретенциозна, но по мое мнение – добре поддържана.
- чисти, нови самолети
- невероятни темпове на обслужване на пасажерите, в пъти по-бързи от останалите компании, в които съм летял
- лесна и достъпна система за буукване на билети онлайн, както и за онлайн чек-ин
- ускоряване на много процеси чрез онлайн чек-ин и принтиране на бордова карта
Cons:
- отдалечени летища, до които се лети. Проблемът не е толкова в разстоянието, колкото в допълнителния разход. В Германия транспортът като цяло е скъп, но в други държави може би това не е такъв проблем
За друго не се сещам – сами преценете дали да изпробвате тази авиокомпания, аз я препоръчвам горещо!
Ако нещо съм изтървал – питайте!:) Дано блогът да ви е харесал и да е от полза на други пътуващи.
И много хубави ясни и чисти снимки: точно такива трябват за един блог! 
