Два месеца живях с мечтите за този полет и най-накрая той се случи!
Подготовката ми беше сериозна:
- наточих добре сапунерката;
- прочетох всички стари трип-рипорти до там и обратно, проучих къде, какво и как;
- разпечатих си карти (един наръч) на Бергамо;
- взех раницата с доброто настроение
... и потеглихме
Двете приятелки, с които си планирахме разходката, бяха вече на летището, когато пристигнах и аз. Чекирахме се, минахме проверките и зачакахме да стане време за полета.
Стъклата на гейта бяха ужасно мърляви. Може би ще ги измие следващият дъжд...
Easy за Лондон след малко ще се напълни с пътници.
А това е Wizz за Лондон. Малко странно ми се струва, не си ли пречат така? Но може би за Лондон винаги има достатъчно пътници.
Ето колко много са изцапани стъклата...
Хемуско БАе кацна от някъде.
А ето я и нашата машина. Долетяла е от Брюксел.
Приорити бординга свърши добра работа – наистина влязохме първи в автобуса. А и се отървахме от още малко досадно чакане.
Минахме покрай Easy-то за Манчестър. Милото, ако му оправят боята на уинглета и опашката, ще изглежда по-спретнато.
Приорити бординга свърши още една добра работа – благодаря на служителите на Уиз! Качих се първа в самолета, естествено от планираната задна врата. И се настаних на място 29А, а двете ми приятелки – на 28 А и В. Имах прозорче и половина, за съжаление и двете не блестяха с чистота, а между пластовете им имаше вода, която после замръзна. На място 30 се полага само едно прозорче.
Самолетът беше с командир Валери Доганов и втори пилот Николай Петков. Командирът е голямо име, а за втория пилот нищо не знам, освен че вероятно има тройка по география. Шегувам се, естествено. По време на полета ни осведоми на каква височина и с каква скорост се движим, каква е температурата навън, над кои държави ще минем – Сърбия, Босна, Словения и Италия. Ами, забрави Хърватска. Това да му е кусура
Що така харесвам картинки със самолети...
Снимах излитането, но предпочетох да гледам с очи, отколкото през фотоапарата и за съжаление клипчето не се отличава с качества... Излетяхме по 27 и вятърът много помагаше.
Летището от горе, бул. Брюксел, част от Дружба.
Витоша и част от София.
София в цялата й прелест.
Много харесвам уинглетите. Придават на крилата завършен вид. Естествено, че не са за красота, но са и красиви
Какви са тези точки по крилото?! Брайлово писмо???
И крилото с цялото му великолепие. За съжаление от моето място не се виждаше двигател. Дори и мъничка част...
А това... това е бързият влак. Най-близко миналият покрай нас самолет. И ми се стори толкова бърз. Е да де – наши 840 км/ч и негови още толкова...
Много е красива Земята от горе, наистина.
Клипчето от кацането в Бергамо се получи доста по-добре. Между другото, кацането беше изключително меко! Имаше хора, които не разбраха, че самолета е на земята. Браво!!! Кацнахме по 28 при нулев вятър.
http://www.youtube.com/watch?v=OwGv6sP-hAg
Друг Wizard излита от Бергамо.
Красавец, Fokker 27, хубава птица.
И, естествено, Ryan, нали това му е царството тук. Рулира...
...и излита изпод опашката ни.
Много ни е красив самолета, наистина.
King air ли е това? Не е много на фокус, но снимам в движение – от автобусчето.
Купихме си daily tickets за градския транспорт и напълнихме едно автобусче с българи
В подготовката ми за тази разходка влизаше и мейл до градския транспорт на Бергамо. Отговориха ми на 3-тата минута на перфектен английски!!! Дадоха ми линк към английската версия (орязана, разбира се) на сайта им. Не я бях открила, защото те се бяха постарали да я прикрият доста добре. А бе, да живее google translator Долната станция на Funicolare – въжената железница. Много интересни превозни средства, закачени са две вагончета едно за друго и се управляват от машинист.
Старият град се оказа красиво и интересно място, където дори живеят хора. От снимките ми се струваше, че е само туристическа атракция, но не. Много италианци също се разхождат там, не само чужденците. А това е кучето с растата.
Чак след като се прибрах видях, че този часовник показва точният час.
А това е в горната част на стария град.
Обичам колите, нямаше начин да не ги снимам и тях.
А това е един огромен италиански котарак. Беше така любезен да се приближи, да се увери, че не му носим храна и да се оттегли с подчертан аристократизъм.
Изглед към новия град. Има нещо като мараня и затова снимката не е много ясна.
След като пообиколихме стария град, се качихме отново на въжената железница към долния град.
И симпатичното бусче, което води до летището.
И „новият” град е красив. За съжаление нямахме време да се разходим и в него.
Този автобус май е на друга компания. Много исках да го снимам, заради надписа, че кара на метан.
По пътя към летището даже имаше и леко задръстване на един светофар. По едно време се притеснихме дали няма да закъснеем за обратния полет. Е, на следващият ден май имаше полет до София на Myair, ама...
Все пак стигнахме навреме и решихме да се отбием до мола. Минахме по вече станалият прочут Sottopasso и леко в насрещното за малко
Много ми харесаха тези маркери – самолетчето сочи към летището.
На паркинга на мола мернахме една красива кола. Спидометърът й е разграфен до 340 км/ч!!!
В мола набързо купихме малко сладки работи за любимите хора в София и в галоп се насочихме към летището. Между другото си намерихме двама приятни спътници – две момчета бяха предприели същата разходка като нас и непрекъснато се засичахме – в града, в автобуса, заедно отидохме до мола и после на чек-ин. Имам леки подозрения, че и те са спотъри, но ... има време сами да си кажат.
Приорити бординга за втори път си свърши работата – отново се качихме първи в автобуса, но вече бяхме твърде уморени, за да стоим до вратите. Въпреки това в самолета отново си намерихме места до прозореца, пак според плана. Аз бях на 30F, а моите приятелки на 28 E и F. Двамата ни познати този път пътуваха от другата страна – точно наопаки на нас.
Това MD на ItAll много ми харесва. Мисля, че е изпълнявало полет на Myair до София. Много ме впечатли качването на пътниците под опашката.
Излетяхме по писта 10, а малко преди нас излетя друг самолет по 28. Нямаше никакъв вятър. Излитането беше върховно изживяване, защото липата на вятър трябваше да се компенсира с по-висока скорост. Направо се залепихме за седалките.
Летището по тъмно. И стрелка, да не би случайно някой да сбърка посоката
Вече беше твърде тъмно за снимки. След като нямаше много за гледане можех повече да слушам. При набиране на височина и снижаване въздухът около самолета свистеше много интересно. Високо горе, на ешелона, този шум го нямаше. Вероятно защото там има много по-малко частици, които да се удрят в корпуса и да предизвикват шум. Не се сещам за друго обяснение.
В София кацнахме по 27 при същия силен западен вятър с леки северни примеси с десетина минути по-рано от предвиденото по разписание.
Като цяло много ми хареса, определено! Всичко беше перфектно! Благодаря ви, уизарди, голяма работа сте!
Но за следващият път ми се иска да видя как е с австрийците. Отдавна им се точа, а и работодателят ми е обещал твърдо командировка до Загреб
