Ретро полет Снакт-Петербург - София с Пулково ТУ-134

Следвайки новата вълна, да дирим из архивите, реших да постна няколко снимки, за съжаление с лошо качество, от времето, когато Пулково летяха с редовни полети от София до Петербург. Линията винаги се обслужваше от ТУ134 "свисток", по мои наблюдения, а в края на 2004 бяха пуснали едни рекламки за Б737 до София. Така и не лятяха тези "бобики" редовно до София, историята я знаете - премаршутиране със скандали. Редовната линия замря, и днес знаем, че товае е просто един зимен чартър на авиокомпания РОССИЯ.
Полет FV209 LED-SOF Tupolev 134A-3, RA-65113, july 2004, load fact 30%
Снимането на перона в Петербург по онова време е категорично забранено, и от отдел САБ (служба за авиационна безопасност) зорко се контролира. Дори успяха да ме предупредят, да си пребера моментално фотоапарата. Полетите за София се обслужваха от международния терминал Пулково-2 (този с 4 телескопични бриджа), появили се след реконструкцията на терминала през средата на 90-те. Обяснимо полет 209 е на неконтактна стоянка и автобусен гейт. Сутрешен полет и обяснимо по перона има само руски машини.




това е последният 4-ти ръкав на терминала прикроен през 2003

нашата птичка, момчето с бодрата крачка е САБ, скива ме да ползувам забранено устройство и идва да ме уведоми, резултата е ясен...



последва запуск (незабравимо у неописуемо усещане) инструкция за безопасност и излитане...






полета е с продължителност около 3 часа и десет минути, в които имаше много забавление:-) седяхме в първият салон на икономи класата (от общо 3 салона). конфигурацията е ясна 2+2 стари седалки с нови платнени калъфи, в 2 тоналности бордо/синьо, на точки.! за кетъринга (моята слабост) много мога да говоря. По тази линия винаги е бил студен обяд в ланч бокс, никога за мое съжаления не го обслужваха по традицията на руския кетъринг - ланч бокс + топло ядене по избор (мясо - рыба с гречкой). В Ту134 има конвектомакт, но независимо от това, топлото ядене беше само за екипажа. Стандартните колички за обслужване на салона, които сме свикнали да виждаме в боингите и ербъсите, та дори и в ТУ 154 тук липсват. Ланч боксовете се носят на ръце, а напитките на отворени ниски колички, на 2 етажа, като тези съветските масички подноси, където и до ден днешен в по-старите станции за отдих обслужват!
като пътуване във времето е този Ту134!!! В нашия ланч бокс имаше разбира се черен хляб масло и сьомга! Стандартная нарезка и безалкохолно/алкохолно на корем. Всъщност сега като се сетя лелите рускини, обслужващи нашия полет бяха изключително любезни, и не надути като някои техни млади колежки!






ако сте се летелеи на Ту134, знаете какво следва след обяда, ако не и все още ви се удаде шанс да летите на това произведение на съветската инжинерна мисъл, то задлължително посетете тоалетната в задната част на машината!!!
накои вече сме сумихват! да ИЛЮМИНАТОРА, който се намира точно над главата ви, и от него се вижда част задното опередние. В моя случай почти нищо не съм хванал

за това извинявайте, но не можах да не го постна:

Кацането е моята любима част. Ревът на двигателите... това днес е ретро изживяване, вече... ревърс и всички седалки, които не са окупирани от изморени пасажери падат напред, сякаш отдават чест на командира и конструктура за тази машина на времето.
Добре дошли в София! Спосибо за полет!!!


изключтително съжалявам за качеството на снимките, но тогава такива бяха възможностите на техниката ми.
Полет FV209 LED-SOF Tupolev 134A-3, RA-65113, july 2004, load fact 30%
Снимането на перона в Петербург по онова време е категорично забранено, и от отдел САБ (служба за авиационна безопасност) зорко се контролира. Дори успяха да ме предупредят, да си пребера моментално фотоапарата. Полетите за София се обслужваха от международния терминал Пулково-2 (този с 4 телескопични бриджа), появили се след реконструкцията на терминала през средата на 90-те. Обяснимо полет 209 е на неконтактна стоянка и автобусен гейт. Сутрешен полет и обяснимо по перона има само руски машини.




това е последният 4-ти ръкав на терминала прикроен през 2003

нашата птичка, момчето с бодрата крачка е САБ, скива ме да ползувам забранено устройство и идва да ме уведоми, резултата е ясен...




последва запуск (незабравимо у неописуемо усещане) инструкция за безопасност и излитане...






полета е с продължителност около 3 часа и десет минути, в които имаше много забавление:-) седяхме в първият салон на икономи класата (от общо 3 салона). конфигурацията е ясна 2+2 стари седалки с нови платнени калъфи, в 2 тоналности бордо/синьо, на точки.! за кетъринга (моята слабост) много мога да говоря. По тази линия винаги е бил студен обяд в ланч бокс, никога за мое съжаления не го обслужваха по традицията на руския кетъринг - ланч бокс + топло ядене по избор (мясо - рыба с гречкой). В Ту134 има конвектомакт, но независимо от това, топлото ядене беше само за екипажа. Стандартните колички за обслужване на салона, които сме свикнали да виждаме в боингите и ербъсите, та дори и в ТУ 154 тук липсват. Ланч боксовете се носят на ръце, а напитките на отворени ниски колички, на 2 етажа, като тези съветските масички подноси, където и до ден днешен в по-старите станции за отдих обслужват!







ако сте се летелеи на Ту134, знаете какво следва след обяда, ако не и все още ви се удаде шанс да летите на това произведение на съветската инжинерна мисъл, то задлължително посетете тоалетната в задната част на машината!!!
накои вече сме сумихват! да ИЛЮМИНАТОРА, който се намира точно над главата ви, и от него се вижда част задното опередние. В моя случай почти нищо не съм хванал


за това извинявайте, но не можах да не го постна:

Кацането е моята любима част. Ревът на двигателите... това днес е ретро изживяване, вече... ревърс и всички седалки, които не са окупирани от изморени пасажери падат напред, сякаш отдават чест на командира и конструктура за тази машина на времето.
Добре дошли в София! Спосибо за полет!!!


изключтително съжалявам за качеството на снимките, но тогава такива бяха възможностите на техниката ми.