Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
Florence (FLR), Italy, Amerigo Vespucci Peretola Airport
EN4068
06:40 - 08:15
1h 35
AT5
Sun 1 Mar
Florence (FLR), Italy, Amerigo Vespucci Peretola Airport
Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
EN4073
12:50 - 14:25
1h 35
AT7
Ciao, amici!
Този път на ваше внимание предлагам уикенд-пътуването ми до Флоренция, Италия...
Купих си самолетен билет RT за под 100 евро до града на , , , , , , , както и...
Самият град беше доста малък и един уикенд почти стигаше да се видят важните неща, без човек да получи !
Купих си и онлайн билет за Uffizi, най-известния музей за изкуството в света, принтирах си карта на Флоренция, заредих батерии, изпразних CF- и SD-картите, подготвих фото-раницата и бях готов да се шибна в морето от картини, статуи и архитектура!
След като наближи пътуването ми, отидох на сайта на Луфтханза и се чекирах онлайн, което не беше проблем, понеже Air Dolomiti е регионален партньор на немските авиолинии от 1997 и полетът се третираше като нормален полет на Lufthansa/Lufthansa Regional. Този път специално за pepsii си поисках на сайта mobile boarding pass на мобилния ми телефон. При онлайн чек-ина има две опции: човек получава СМС с линк към бордната си карта или mobile e-mail с текста и кода за сканиране:
текст на бордната карта, първи съм за този полет
Изходът още не е фиксиран...
scan-code, под него номер на полета, място, дата...
Избрах си място до прозореца, 10А, доста назад, така, че да мога са се кача един от последните без да се блъскам. При Air Dolomiti бизнес-класата се намира в предната част на турбовитловите самолети (АТ5/АТ7): Нещо, което аз лично не разбирам: Трябва да се качиш първи, да се буташ с "простолюдието" от economy, тоалетната е най-отзад (пак бутане с "простолюдието"), шумно е от витлата, galley-то е отзад, т.е. ако поискаш нещо от екипажа, трябва да се минава целия самолет, слизаш последен, след "простолюдието"... Единствената положителна точка е близостта до аварийния изход
Но щом Air Dolomiti така е решила, добре! Полетът ми беше в 06:40, което означаваше, че ще се става рано, въпреки че живея близо до летището...
Към 05:35 станах, и вече към 05:50-05:55 бях на път за летището. В 06:05 - 06:10 си показах мобилната бордна карта на дамата на drop-off гишето, тя го сканира и след по-малко от минута ходех посока security проверка.
Проверката мина бързо, трябваше пред скенера да покажа бордната карта на един от проверката, последва едно учудено "Ааааа?!" при вида й...
След това се запътих към G64, на долното ниво, при всички bus gates. Бордингът почна след буквално 40-50 секунди!
Скенерът имаше малко проблем с разчитането на кода, в зависимост от това как и на какво разстояние човек държи мобилния си телефон. Но в крайна сметка получих един go от системата!
Затоварването беше към 60%. Пътниците бяха най-вече туристи, хора, отиващи по работа, както и едно възрастно корейско семейство с две 1-годишни внучета-близнаци. Бяха много смешни, все се смееха, но АТР-а си каза и той думата по въпроса...
За това по-късно.Автобусът ни закара на remote позиция на Т2 при малката кула (онази, ръбестата!). До нас беше спрял друг АТ4, който вече имаше clearance for engine start. Наоколо нямаше самолети, зад нас обаче доста регионални машини на Луфтханза. От дясно се падаше General Aviation.
Беше малко преди 06:40, след 15 мин трябваше да се съмне, така, че се възползвах от няколко "нощни" снимки на apron-a.
Boarding:
Съсед (АТ7, I-ADLS, "Ернани" на Джузепе Верди):
Запуск. Вижда се много добре "дупката".
ATR 42, I-ADLZ, ""Lucia di Lammermoor" на Гаетано Доницети"
черната кутия се намира зад "Л"-то на "Доломити"...
Качих се разбира се последен!
На входа се предлагаха немски вестници от една много симпатична италианка, говореща много добре немски и облечена с дизайнерска униформа на Air Dolomiti, както и носеща черки кожени ръкавички. Стилно, много стилно! Fendi must know it!
Самолетът миришеше още на химическо чистене, явно през нощта е бил основно чистен отвътре. Настаних се на зелената кожена седалка, отговаряща на 10А и се оказа, че съм сам и до мен нямаше никой!
Прозорците бяха обаче мръсни отвън... 
Двете стюардеси раздадоха влажни кърпички в опаковки, направиха safety demo-то (първо на немски, после на италиански и на английски), двигателите изръмжаха и... лявата страна млъкна! Отначало помислих, че рамп агента искаше да даде важно инфо на кокпита през "дупката" (бел. авт.: ATR-ите имат малък непрозрачен люк с големината на юмрук под прозореца на кокпита, където се обменя материална информация между пилотите и ground-a. Ако първи двигател работи и не е на idle, няма как рампата да се приближи до кокпита и да подаде инфото, без да бъде... хм... фризиран по невнимание от витлата). Обаче явно нещата бяха по-сериозни. След минута командирът съобщи на италиано-английски, че "ъъъ... докато минавахме чек-листата, ъъъ... възникна технически проблем... ъъъ... ще викнем инженер да погледне нещата и...ъъъ ... след 4-5 мин ще излетим по разписание!". След минута до задната част на АТР-а спря един пикап с надписи Air Dolomiti, от него излезе "инженера", усмихнат мъж на около 50 г., с оранжева жилетка, качи се (през задната врата, де, АТР-ите друг нормален вход нямат), мина край нас, после през багажното и отиде в кокпита. След 5 мин суетене последва запуск, многократно форсиране на двигателите, след което пак замлъкване. Усмихнатият инженер излезе от багажното/кокпита, мина през салона без да каже нищо, обаче видях как вдигна незабелязано thumb-up на стюардесата на изхода!
Инженерът напусна самолета, вратата се затвори и двигателите от idle форсираха и започна собственоръчен pushback за излитане по 26L. Taxiing покрай спящи ARJs, CRJs...Стюардесите извършиха securing на кабината, заеха местата на jumpseat-овете си, като стюардесата, отговорна за бизнес-класата седна в кокпита! Както забелязах, в предната част на АТ5 на Air Dolomiti няма прибиращ се jumpseat на релси в посока обратна на движение, както е напр. при CSA. Предполагам това е направено заради комфорта в бизнес-класата...
На местата, обратни на посока на движение (1C & 1D) не седеше никой, знам, че някои авиокомпании не продават тези места заради съображенияза сигурност, въпреки, че е по-сигурно са се седи така (не случайно кралицата пътувала така в нейния самолет! )Самолетите на Air Dolomiti почти никога не стартират от началото на пистата на Мюнхенското летище, а винаги влизат през един от страничните изходи пред Т2. Така и нашия ATR-42 изрулира доста бързо по един от тези изходи и без да намалява скоростта започна ускорение по 26L. След не повече от 800-900 м вече достигнахме V-rot и отлепихме!!!
Досега най-късото излитане, което съм имал! http://www.youtube.com/watch?v=L608vIbZnlw
Започна climb с прибиране на задкрилките бързо след прибирането на колесника и завой на юг. Пробихме облачната покривка с леки турбуленции и изгряващото слънце ми блесна в очите през мръсните прозорци на ATR-а.
След няколко минути знакът "Затегнете предпазните колани" изгасна и кабинният екипаж започна да се подготвя за settimocielo service-а в предната част на кабината. Една от стюардесите занесе чай в кокпита.
Използвах момента да погледна бордното списание на Air Dolomiti, както и на Lufthansa. На корицата беше изтипосан новия им Embraer 195, имаше и статия за него. Списанието беше много добре направено, с интересни теми за пътуване, мода, вина, интервюта, с хубав дизайн и хартия! Браво. В бордното списание на LH пък рекламираха новата Lufthansa Italia! 
Авро
През това време стюардесите бяха стигнали до моя ред и ми подадоха един breakfast box, състоящ се от курабийка, сладкиш, йогурт и портокалов сок. Както и нещо допълнително за пиене. Супер! Екипажът бе изключително учтив!
Прелетяхме над Алпите, минахме над Тирол (ако не сте били в Тирол, препоръчвам горещо и през лятото, най-вече Инсбрук!), насочихме се към Флоренция и след 20 минути започнахме снижаването. Пътниците в бизнес класата получиха мокри горещи кърпи. Под нас се откриха малки тоскански селца и градове, забулени в тънка мъгла. Минахме над Флоренция, направихме остър десен завой и се изравнихме за кацане по 05. Минахме край Перетола, ниско над жп. линията, край кулата и един Авро на Луфтханза и опряхме на пистата твърдо. Незабавно последва реверс на блейдовете, силни спирачки и рязко намаляване на скоростта към 2/3 на 1,75 километровата асфалтова писта. Корейчетата-близнаци вече бяха на 7-ма октава от рев! На края на пистата, където се намира една дебела бяла ивица над земята, маркираща края й, има удебеление, където самолетите въртят, за да се върнат към apron-а, който е в другия край на летището. На това място има и нещо като топик, където други самолети могат да изчакват разминаване, такова удебеление има и на средата на полосата. Та врътнахме се на 180 градуса, кокпита подаде мощност и backtrack-вахме по полосата, минавайки край PAPI-то (изключително важно за такова летище
). Завихме наляво, отдясно остана едно Авро на Air France и спряхме на метри от... хм... терминала, носещ гордото име "Америго Веспучи". Наоколо нямаше други самолети, беше доста пусто. Летището беше много малко, може би като това в Горна Оряховица. Най-големите самолети, които кацат тук, са А319 на Alitalia и Meridiana, останалото са все ATR, ARJ, CRJ, S20, DH8, и подобни на Lufthansa Regional, Carpatair, Austrian Arrows, Air France и др. Стюардесата на изхода съобщи, че в момента се разтоварва Delivery At Aircraft багажа, който може да се получи на изхода на самолета. След минутка край нас спря един Cobus 3000, целия облепен с една огромна реклама и disembarking-а почна. Беше към 08:20, а трябваше по разписание да пристигнем в 08:15.
Автобусът ни откара към терминала, част "Пристигащи", който беше на метри от самолета. Влизайки в залата за baggage claim, която има големината на, хм... голяма спалня, отдясно се падат три малки ленти за багаж. Ако човек влезе с бърза крачка в тая зала, може без да иска да мине транзит и да си излезе напред, през изхода към Флоренция!
Залата изглеждаше стара, захабена, малко в стил летище София през 1996-та
Но беше чисто. И тихо. Бяхме единствения полет! Стана 08:28 часа, в 08.30 тръгваше автобуса Volainbus за централната гара във Флоренция. След 1-2 минути дойде багажът и моята чанта беше една от първите. Запътих се край изхода, където стоеше един митничар и следеше със зоркото си око какви индивиди напускат залата. Спря корейката и я помоли да отвори чантата си... Аз през това време бях вече във външната зона при посрещачите: малко коридорче с магазинчета. Кривнах надясно и... хоп! след 10-ина метра вече бях в зона "Заминаващи", където гъмжеше от народ, чакащ на чек-ин гишетата на Air France... Излязох през входа на "Заминаващи" и се запътих надясно към автобусната спирка с мисълта, че съм изпуснал автобуса и трябва да чакам още 30 мин до следващия. Но автобусът на спирката беше Volainbus-а: шофьорът знаеше явно за закъснението ни и поизчака малко. Купих си билетче за 4,50 Евро и след 20-22 мин бях на ж. п. гарата Santa Maria Novella, крачейки към катедралата Santa Maria Del Fiore, където беше хотелът ми!
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
След около 27 страхотни часа във Флоренция беше крайно време да си дигам парцалките и да се прибирам в къщи.
Към летището се стигаше пак с Volainbus-а, който пътува на всеки 30 мин. Е, първия изпуснах, понеже автобусите тръгвали на друго място, но след като намерих автогарата (тип автогара "Младост" във Варна
) се качих на следващия бус в 11:00 часа. След 15 мин бях на летището. Чек-ин гишето на Луфтханза беше вече отворено, но имаше 1-2-ма на "опашката". Quick Check-in автоматът беше свободен, тръхнах към него, но в последния момент някакъв чичка се шмугна пред мене. 
Нищо, наредих се на "опашката", без да забелязвам, че чакам при Business Class/First Class. Жената на гишето каза, че няма проблем, прие куфарéто ми и ме попита дали желая window or aisle, и взех, че получих 8D Изходът беше 006. Имаше доста време до бординга (12:20), а беше тепърва 11:25. Реших да поскитам пред терминала и да поснимам панорама: Летище "Америго Веспучи - Перетола": най-ляво е спирката на Volainbus-a (синия, който е спрял), после заминаващи, пристигащи, чек-ин за пътници на Алиталия, коли под наем...
Входът към чек-ините на Alitalia.
изглед от горния вход към паркинга пред летището...
панорама: зона Заминаващи:
След изобилната фотосесия пред терминала, се запътих към проверката на горния етаж. Пред мен бяха възрастен мъж и жена, които трябваше да бъдат проверени "ръчно", понеже бяха и двамата с пийсмейкъри (предполагам), или пък бяха от някаква секта, която отрича минаването под метални детектори
Минах през проверката и оттам се минава по един тесен коридор ("тесен" тук означава 1,80 м ширина!) в съседната сграда, където бяха гейтовете. Самите гейтове бяха на партера, а горе имаше панорамно кафе с чудесен изглед към все още празния apron. Еееееех, кеф! Купих си една вода за 1,30 евро (според мен нормална цена на летище, дори евтинко!) и седнах на прозореца. Обаче прозорците бяха облепени с някакво анти-UV-фолио и то беше доста прашно и одрано... Е, поснимах де. Под нас бяха паркирани Cobus-ите (със задна врата!), пред нас плаца, отляво от другата страна на пистата бе кулата и... Ми това беше, както казах: малко летище!!!
панорама: изглед от кафетерията:
бус гейтове:
Изневиделица между нас и кулата прелетя един А319 на Meridiana, опря и удари един як реверс. Стигна до края на пистата и... позната история: backtrack. Изрулира пред терминала и спря. Наземният персонал започна с ground handling-a. Много техника, много екшън. Имам чувството, че ако на FLR кацнат 3 А319 става хаос...
След малко кацна един Авро на CityJet, пак backtrack-ва и спря с гръб към А319-ката, която пък я подготвяха за полет до Барселона. ARJ-то спря обаче кофти и не ставаше за снимане... След минута една Чесна смени apron-ите. Не минаха и 5 мин, пак над нас прелетя частен Bombardier BD-700 Global 5000 с братушки на борда (VP-CSB, рег. в Бермуда... ). Спря на края на пистата и се вмъкна в един от топиците, за да изчака нашия AT7 на кацне и да обърне. ATR-а ни се върна, последван от VP-то, което отби към другия apron. Нашия АТ7, който беше с много мръсен корем (явно пахоляк, остатъци от гуми при кацания) се скри до А319 на Meridiana. Това беше знак, че трябва след 4-5 мин да се запътя към изхода ми...
Florence arrivals:
Към 12:25 бях слязъл при гейтовете. Таванът беше доста нисък, а ла летище София Терминал 1 при изходите, но без стълбите
Дори и по-ниско. След 2 мин се почна с бординга, тогава ми се отвори супер възможност за снимка на CityJet-а. Докато се качвах, се чу и запуска на А319-ката...
Автобусът се напълни като за АТ7 и потеглихме към самолета ни. Помогнах на една възрастна американка да изкара багажа си до вратата и започнах да снимам, възнамерявах пак да се кача един от последните.
панорама: ATR 72
Снимайки, почвам да се чудя, че тука нещо не е наред... Заглеждам се в клапите на левия колесник и виждам това:
Не може да бъде! Някой е написал това на самолета??? Някой нашенец? Някой от наземния персонал!!! Това ми се вижда чесно казано някак си просташко и казвам на английски на един от хамалите, че няма да е лошо този надпис да се изтрие, думата, която е написана е цинична. Хамалът ми се ухилва непонятно, явно не говори английски и си продължава... Карай... Един вид нова ливерия на Air Dolomiti...
tail stand - необходим при AT7, закачва се при boarding и disembarking, докато тежестта на самолета може да премине назад и има опасност машината да се килне по дупе. След качване на пътниците се откачва и се показва на пилота пред самолета (имало е случаи със забравен tailstand...
)
Пощраквам още 3-4 снимки и пак се качвам последен. Пак усмихнати стюардеси, които предлагат вестници и списания. На 8C седи надут британец, който не е amused, че трябва да става, за да си седна на мястото. Тегля му една майна на ум, усмихвам му се, благодаря му, че се е мръднал, за да мина и си сядам на мястото. Следва cabin securing, demo, backtracking по 05 и излитане по 23. Отлепяме бързо, въпреки, че натовареността е към 90%. Докато се качваме в самолета втори А319 на Meridiana пристига...
Бързо навлизаме в облачната покривка и в идните 50 минути навън е... бяло.
http://www.youtube.com/watch?v=6ysJps_Qkeg
Обслужването пак е на ниво, този път с Amaretto Morbido и crackers. Вино в стъклени чаши със столче!
Както и сокове в изобилие.Пак минаваме на Алпите, минаваме над Випитено (Щерцинг), Италия, покрай магистралата Brenner и река Eisack/Isarco, над Инсбрук (с летището Кранебитен, централата на Austrian Arrows/Tyrolean, едно от най-трудните за кацане в света; бел. авт: "Kranebitten" не означава "ухапан от кран", а е селище към община Инсбрук, където е и летището
)
Щерцинг, дебелата линия е магистралата Brenner:
Inntal:
След като Алпите изчезват, следва завой на изток и снишаване към Мюнхен. Прелитаме на баварския метропол, в далечината се вижда Olympiapark с Olympiaturm, централата на О2, BMWwelt. Прелитаме над Алианц Арена, където явно има мач, защото гъмжи от автобуси
южен Мюнхен:
Olympiazentrum featuring motion blurred Hamilton blades
:
Allianz Arena, с доста автобуси на паркинга (явно има мач). Четирите бели конуса в горната част в средата са пречиствателна станция, четирите широки конуси пък в горната дясна част на снимката са "Нов Немски Театър". Дългата тъмна сграда до тях е международна автогара, а светлата дъъълга сграда е метро-станцията...
Подготвяме се за кацане по 26L. Стюардесата натъпква остатъците от списания и вестници в един от overhead bin-овете, проверява кабината, багажното и сяда на 1C, явно в АТ7 няма отделен jumpseat на това място, въпреки, че има подходящ панел...
При един от завоите при изравняването самолетът пропада доста, 1-2 жени изпискват.
Облачността е страшно ниска, тук-таме се виждат ниви. Колесникът се спуска, скоростта намалява, клапите също се спускат и след малко клатене от windshear опираме на 26L. Изрулираме към Т2 и пак спираме на познатата parking position. След нас е един АТ4 от Болоня, пред нас по-късно идва втори АТ4 Около нас вече гъмжи от доломитски цветове На излизане съм пак последен, пилотът е дошъл в кабината. Питам дали мога да щракна салона, стюардесата и командирът се споглеждат и казват в един глас: "Разбира се!". Сядат на двете най-близки места и аз от 16 ред щраквам 2-3 снимки... Провиквам се "Mille grazie!", а те ми отговарят с едно "Ciao!" и напускам самолета 
До нас спира АТ4 от Болоня:
hi-tech анти-спотерска ограда:
Автобусът ни откарва до терминала, където си взимам чантата и след 10 мин съм си в къщи.
Останах страшно доволен от Air Dolomiti и от кратката ми почивка във Флоренция!!! Авиокомпанията има много добър service, много добро обслужване и винаги бих ги ползвал пак на някое друго кратко пътешествие до Италия! А колкото до града: нямам думи, великолепен е!
Благодаря за четенето дотук!
Mille grazie!
Ciao
Емо
Това с *уй на капака на колесниците за пореден път напомня, че такова животно като българина на път просто няма! 
