.Моля да извините аматьорските ми снимки и коментари.
През януари тази година съвсем случайно попаднах на някаква промоционална цена на Бритиш до Токио и обратно за около 450 Е на човек. Решението беше взето за няколко дни и допълнително около 50 Е отгоре на цената, но въпреки всичко, сравнително добра сделка. Целта на пътуването беше само и единствено шматкане и бакпакинг за 12 дни из красива Япония. Маршрутът беше както следва:
Flight number BA0389
From Brussels
To Heathrow (London)
Depart 3 May 2009 07:25
Arrive 3 May 2009 07:40
Flight number BA0005
From Heathrow (London) Terminal 5
To Narita (Tokyo)
Depart 3 May 2009 13:45
Arrive 4 May 2009 09:10
Flight number BA0006
From Narita (Tokyo) Terminal 1
To Heathrow (London)
Depart 16 May 2009 10:55
Arrive 16 May 2009 14:50
Flight number BA0404
From Heathrow (London) Terminal 5
To Brussels
Depart 16 May 2009 20:35
Arrive 16 May 2009 22:45
Естествено в най-добрата класа - World Traveler, станахме клиенти на клуба на летящите по-често с БА, макар че скоро едва ли се очертава да се възползваме от услугите им или на техните партньори. Стегнахме раниците, поръчахме такси до Централна гара Брюксел и след 20 минути с влака се озовахме на дълбоко спящото летище - Заавентем. Сутрешните навалици все още не бяха започнали, бяхме си запазили места от предишния ден, така че само трябваше да оставим багажа за чекиране. Местата за Лондон бяха 7 E и F и съвсем скоро вече се бяхме излегнали в чакалнята пред самолета. Имаше доста пътници, може би над 90% от местата.
Hainan
И нашия самолет за Лондон
От другата страна се виждаха обичайните заподозрени от Бръсълс еърлайнс, но като цяло пълна скука и доста заспало. Последва бърз бординг. Интересно ми беше, че имаше 4 стюарди, които не се спряха нито за минута от самото излитане, та малко преди да кацнем. Все пак доста кратък полет, около 45 минути, от които около 20 минути кръжене над Лондон.
Излитането от мрачен Брюксел
Почти веднага навлязохме в облаците с леки подрусвания и подскачания, достатъчни да разбъркат по-добре сметанката и захарта в кафето. Закуска - нещо с шунка, без опция за вегетарианци. От сайта предварително си бях поръчал вегетарианско меню, но за това по-късно.
Съвсем скоро започнахме да захождаме, чертаейки весели кръгчета по небето. Единственото, което липсваше беше туристически гид на Лондон, но иначе се виждаха някои крайно интересни неща.
Всъщност най-интересното преживяване беше точно над града, където за пръв път ми се случи не пропадане, а нещо като "сблъсък" с невидима сила във въздуха, беше толкова изненадващо, че някои пътници издадоха спорадични звуци, които накараха пилота да забрави за въртележките над града и да се насочи по-бързо към летището. Меко кацане един час назад, чакане на автобуса към 15 минути и за пръв път виждам толкова скучен терминал и самоооо БА навсякъде, за което се извинявам, че нямам много снимки но... следващия път. Тук имахме предостатъчно време за висене по пейките и разузнаване на Терминал 5. Общо взето си четях книгата и около два часа и половина преди полета се насочихме към секюрити чека и да обиколим безмитните магазини. Всичко мина бързо, имаше дегустация на Бейлис, от която аз се възползвах два пъти от полякинчето с таблата и чашките. После се насочихме към гейта, където ни чакаше автобуса за Токио - макар че регистрационият му номер подсказваше нещо друго - FLY 747T.
Не знам колко отнема с автобуса... ние хванахме самолета
. В царството на БА 747 наистина можеш да се почувстваш малък като една мижитурка с 319-та с която дойдохме.
Съвсем тихомълком извадих фотоапарата, за да снимам самолета преди да се качим, но любезен чичко от охраната, към 130 кг от които повечето мускули, ме посъветва да си го прибера, за по-благосклонни летищни власти. Естествено нямаше какво да направя, освен да се примиря и да влизам.
Леко се изненадах от вентилацията на самолета, тъй като нямаше персонални вентилаторчета, а леко лондонското слънце повишаваше градусите в салона. Местата ни бяха 51 H и J в дъното, там където конфигурацията преминава от три на две седалки и получаваш бонус една педя място, и сте си само двама. Неудобството беше, че не можеш да залепиш глава до "прозореца", но пък има повече място, все пак за над 10 часов полет е добро място.
Около нас японци, французи и ние. Ужасно малко място за краката, аз съм 187 см, но и с десет по-малко да бях, пак щеше да е тясно.
Товаро-разтоварна дейност, изозване с личен транспорт.
Бавно, тежко излитане, леки поклащания от 4 бала, 747 е единственият самолет, с които съм летял презокеански, веднъж до Монреал и веднъж до Вегас, а толкова бих искал да пробвам с Еърбъс...
Насочваме се към Дания, Финландия и северен Сибир, после хващаме пътя за Владивосток и Япония.
Тези дни беше модерно да се пише и говори за свинския грип, та веднага ни беше връчен въпросник дали сме виждали прасета наживо последните пет дни, и тъй като не беше коледно време, отговорихме отрицателно и за награда ни връчиха обяда. Тъй като исках да пробвам нещо по-различно си поръчах азиатско вегетарианско меню. Отделно, че когато имаш по-специални предпочитения, ти сервират първи, другия бонус е, че има време да изтине, докато донесат този на спътника ти. Първо раздадоха по една освежителна напитка, в моя случай - бира, с обяда си взех още една... на почивка съм какво... проблемът беше, че след това трябваше да си прося трета, дори да заплашвам, че следващия път ще взема Върджин
, но английската стюардеса беше непреклонна. Тогава си припомних пътеводителя какво казваше за азиатското гостоприемство, насочих се към японската такава и естествено ми беше поднесена трета с усмивка и така...
и стандартното
Каквото и да правя след третия час ми става необяснимо скучно като гледам през прозореца и над Сибир нищо ново
Не знаех, че в дъното на самолета има малка стаичка за персонала, където една по една всички стюардеси се насочиха за дрямка. Почти през цялото време навън беше като на здрачаване, отдолу минахме близо до Норилск, после през централното сибирско плато, и завой на юг
така и през целия път не успях да дремна,
започнахме да се снижаваме над Япония
оризищата близо до летището, всяко местенце се използва,
последва меко кацане, лека сутрешна мъгличка и вече рулирахме. Другите присъстващи на Терминал 1 бяха
Суйс, Тай, Кореан, Нортуест, две АНА-чки в далечината
и нашата машина
Митнически проверки, три месеца разрешително да скиторчим из Япония, митничари с маски на лицата, измерване на телесната температура от разстояние, леко задрямал поглед, разписанието ни напомня къде сме /никога не бяхме ходили в Азия преди/ екзотични дестинации и компании
И това е от първата част, надявам са да ви е харесало. За Япония ще напиша няколко реда във втората част. Въпроси и коментари са повече от добре дошли.
