Както вече споменах, летящата крепост минаваше на национален тур. Случи се да видя самолетите в обедната ми почивка когато вече се пориготвяха да си тръгват. Питах пилотите къде ще е следващата спирка и се оказа че е летище на стотина километра разстояние. Едо малко снимки от другото поразглеждане на същия самолет:

Остъклената кабина най отпред на самолета:

Работно место:

Пилотската кабина орново:

Тази греда долу е единствената пътека към бомбения отсек който е отворен под тебе. така се лети на няколко хиляди метра височина в арктически студ и вятър при 500 км/ч

Един ветеран който беше наблизо каза че кислородните маски били най важното оръжие. Ако загубиш кислорода след 30 секунди изпадаш в пияно състояние и няма как да поискаш помощ от екипажа. Пък и екипажа не може да ти помогне, каза че рядко са летели с пълен екипаж, почти винаги са вършили работа за двама:

Накрая отлета...легендарна машина. Мога само да си представя как няколкостотин крепости са излитали от Англия към Берлин с ято Thunderbolt-и, но изтребителите са имали само 400 мили обсег на действие. Още преди да стигнат границите на Германия изтребителите е трябвало да се онцепят и да се връщат към базата в Англия. оттам нататък летящите крепости сами са ходили до Берлин и обратно под жесток обстрел. Чак когато мустангите влизат в употреба е имало изтребител който да придружава ятата от англия до германия и обратно с достатъчен обсег на действие. В един докумнтален филм очевидци казваха че нй впечатляващата гл;едка от войната е била няколкостотин летящи крепости на голяма висчина с белите си следи зад двигателите отиващи към индустриалните зони на германия. А екишажите които са летяли и бомбардирали над Тихия океан направо не ми се мисли. Накрая излетя летящата крепост и замина. С групата пътуваще и Б-24, не по малко интересен. Снимки от него по късно
