Ще се опитам да направя кратко описание на една много приятна разходка до Рим и обратно, която си подарихме със съпругата ми в края на месец февруари тази година. Първо искам да се извиня, че го пускам след 3-4 месеца, но хората са казали "по добре късно, отколкото по-късно"
По обясними причини не мога да ви покажа снимки от заминаването. Беше доста рано сутринта, тъмно, а и аз не бях нещо в кондиция.
Затова две думи за заминаването и с повечко подробности за flight back.
Както си знаете обичайната пустош на терминал 1 в ранните сутрешни часове. Чекирахме се нормално, минахме проверките и зачакахме Ербъса на Уиз Еър. Оказа се там, че и още един чакаше на стоянката. Натоварихме се и ....газ към вечния град. Полета беше доста приятен до момента, в който самолета започна да снишава за кацане. Толкова стръмно пускане не съм преживявал. Даже ми стана кофти по едно време /имам си проблеми с вестибулара/ Както и да е...кацнахме на Da Vinci, а на мен ми трябваха няколко часа да осъзная къде се намирам. Наистина доста зле ми стана от това рали изпълнение.
От тук нататак всичко беше повече от перфектно. Изкарахеме си 3 чудесни дни в Рим.
Малък поздрав в няколко кадъра:
А това го zoom-нах от пиаца Испания докато зяпахме нагоре: Някой има ли представа какъв е този симпатяга?
Между другото горещо ви препоръчвам мястото, където отседнахме:
B&B Giovy . Намира се до гара Термини на Principe Amedeo 85 A. Джована е страхотен домакин, цените са доста приемливи а условията като в добър 3-звезден хотел.
Какво да ви говоря за Рим. Снимки сте виждали, някои сте ходили там, а и всичко вече е казано. Този град просто трябва да се усети! За 2-ри път съм там и знам, че пак ще се видим...скоро
20 февруари 2009. Време е да си ходим. Не ми се иска, но се налага....
Качваме се на Леонадро Експрес-а :
И пристигаме за около 40 минути. Най-любезно ни се извиниха за 10 минутното закъснение, а ние закрачихме към терминал В, където временно паркираха Wizz.
Много приятна рекламка на Егейците - щрак и айде в торбата
Междувременно подучухме, че в София времето е лошо, вали сняг и на няколко пъти са затваряли летището. Последната информация бе, че все пак приемат полети.
И така. изчакахме на дългата опашка, чекирахме се, безпроблемно през контролата и ходом марш към изхода. Ето няколко машини, които успях да сминам, вървейки дълго по коридорите:
Бойнг 777-212 на Сингапурските авиолинии:
ЕрБъс 321 на Ал Италия
Сега ми кажете чий е този 747 на зад Бритиш. Сума време се чудих, но не мога да се сетя, а логото ми е много познато.
Ирландците винаги са ми били много симпатични
Нищо особено...просто ми бяха на мерника
Още един 777 на италианците пристика отнякъде
А това е и нашето симпатично самолетче - качваме се. Май наистина ще си ходим вече:-) Самолета е почти на 100% пълен.
А този човек, чиято фамилия забравих бих го поздравил лично за перфектния полет с оглед обстоятелствата. За тях след малко.
Впечатляваща гледка. Поредния 777 този път на Емирите. Вече снимам от самолета.
На метри от пистата. Чакаме GermanWings и е наш ред. Направи ми впечатление, че много бързо го подгонихме. Явно при по-малките самолети проблемите с турбулентния вихър не са толкова сериозни.
А зад нас е SAS . Сигурно си казват: "Да се прибираме вкъщи, че тук е непоносима жега - цели 15 градуса"
Политаме
Широк ляв завой на 260 и ...напред и нагоре.....
Апенините - наистина красиво.
И колкото и да не искахме да тръгваме вече мислим за България.
Полета е много приятен въпреки леката турбулентност тук-там.
Този път, по мое настояване седнахме на аварийните изходи до крилата. По широчко и удобно си е там. Стюардесата първоначално искаше да си намерим други места, но като и казах, че може да разчита при аварийна ситуация видимо се успокои .
Вече бяхме започнали да намаляваме височината и според мен бяхме близо до София, когато дойде съобщението от първия пилот. Летището е затворено. Оставаме във въздуха още половин час докато почистят.
И така...почна се една плавна и приятна въртележка....
През това време се подготвихме психически, че може да ни разтоварят в Пловдив, Варна или Солун да кажем. Но след около половин час разбрахме, че все пак кацаме.
И въпреки силния пулсиращ вятър, снеговалеж, лед навсякъде и - 5 градуса навън, това беше може би най-мекото кацане което помня. Така че поздрави на екипажа!
А на терминала - обичайните заподозрени
...или както е казал един мъдрец - нищо ново под слънцето.
Благодаря ви, че разгледахте това мини-разказче.
До нови срещи
