Билетите ни ги купиха в последния момент и аз не знаех ще летя ли или не. Официалните данни за полета:
SOFIA VRAZHDEBNA FB 0405 02DEC 0615
BRUSSELS ARRIVAL TIME: 0800
EQUIPMENT: AIRBUS A319
BRUSSELS FB 0408 03DEC 2015
SOFIA VRAZHDEBNA ARRIVAL TIME: 2355
EQUIPMENT: AIRBUS A320
Полетите са такива, че ми се събират не повече от 36 часа в Брюксел...
И така: в уречения ден станахме с мъжа ми в 3 през нощта (май беше по-добре изобщо да не си лягаме...) и в 4 минахме да вземем колегата. За малко да си останем в София, защото от Ботев няма нито един ляв завой на изток, ние с леко нарушение завихме надясно на Възраждане и от там – срещу изричната забрана наляво по Стамболийски и отсреща ни светнаха фаровете на полицейската кола. Но, за щастие, не ни обърнаха повече внимание.
В 4:30 сутринта летището беше почти празно. На чекина помолих за място А на последния ред, който се оказа 25, а колегата – на мястото пред мен. Все пак момчето лети за първи път в живота си и много държах той да е също до прозореца.
Видяхме загражденията на празния терминал, които подготвяха за Шенген. Имаше самолети за снимане, но светлината я нямаше, за да станат хубави снимки.
Кой ли е този и какво прави тук?
А това, естествено, са любимците ми.
Нашата машина – LZ-FBA – спи. Обаче е облечена в цветове
Голото братче също спи.
Нашето самолетче ще го събуждат вече
Гледат му турбините.
Ръкавът го захапва.
И го хранят.
И, естествено, носят и нашата храна.
В самолета изпитах огромно разочарование, когато стигнах до моето място. Последният ред няма прозорец!!! Нечувано предателство към спотърския ми дух. За късмет, а може би и това е обичайно за този полет, нямаше много хора - бяхме само около 60-тина човека. Съответно с разрешение на стюарда заех мястото пред колегата – 23А. За да избегна подобен проблем и на връщане, го попитах дали и на по-големия Еърбъс последния ред няма прозорец – каза, че няма. За въпросния стюард дълго време се чудех от къде го познавам. Накрая с колегата се сетихме, че адски много прилича на Стефан Спасов от „Минута е много”, а може би е и самият той.
Поглед навън.
Излетяхме по 09. София, потънала в дълбок сън.
Картинката със самолета
Храната – обичайното меню. Забележете срока на годност – изтича в деня на полета. Но пък ми се отрази добре.
Последните редове явно е традиция да не ги запълват. Всички бяхме сами на тройни седалки. Отсреща две момичета си събуха обувчиците и си полегнаха. Проспаха целия полет до Брюксел. И може би са го направили с основание – полетът по тъмно изобщо не е интересен. И няма много за снимане. Колегата също си дремна малко, но аз не можах.
Опит за зора.
И Брюксел. Красив е, с много повече светлини, не само защото се е събудил.
Кацнахме по 02, струва ми се. Беше толкова тъмно, че вграденият ми компас не искаше да работи добре.
На излизане от самолета се оказа, че още една колежка е пътувала с нас, само че по лична работа. И ще бъде отново с нас в обратния полет. На паспортната проверка ми беше много приятно, че опашката за EU е в пъти по-малка от тази за non-EU. Голямо предимство беше, че сме само с ръчен багаж и не се налагаше да чакаме куфари. Много лесно намерихме пътя за автобус №12, като лек проблем се оказа липсата на монети за купуване на билет, но пък купихме от шофьора. Добре че имах дребни. Колежката слезе на НАТО (видях и Евроконтрол), а ние продължихме до Европейската комисия, където щяхме да прекараме деня. В автобуса имаше 8-9 човека, от които поне 7 бяхме българи.
Тъй като пристигнахме много рано, се запътихме към основната ми цел – Кралския военен музей, който се намира в този парк.
След тази арка.
Ето го и него
Входът в музея е free, но решихме, че нямаме време да го разгледаме и го оставихме за после. Набързо се върнахме към Европейската комисия. Нашето събитие се проведе не в централната сграда, а в една по-малка до нея. За да влезем вътре отново минахме секюрити чек. Добре че не носех компютър.
За времето, в което другите обядваха, ние с колегата отидохме в музея. Малко ме притесняваше дали ще можем да излезем и после отново да влезем в сградата, поради специалния секюрити режим. Но нямаше проблем.
Музеят се оказа истински рай. Аз само вървях, снимах и не можех да повярвам, че такова нещо съществува. Самолет до самолет. Оставям снимките без коментар.
Този приятел не вярвам някой да не го познае какъв е.
Тук имах дежа ву – бях сигурна, че виждам Илюшин, при това Ил-14 пред бургаското летище. Естествено, че не е той, но ето от къде е изкопиран – DC-3.
Господи, прости ми аналогията, но това ми заприлича на разпятие.
Самолетокоптер
Всичко е самолетно в този хангар, дори и стрелките
Самолетни ски
За съжаление времето ни притискаше и минахме съвсем набързо покрай самолетите, не ни остана никакво време за останалите експозиции, а в магазина към музея просто прелетяхме. Закъсняхме за втората част на срещата с 15-тина минути, което е много неприятно, но...
Първият ден на срещата продължи до 18 ч., след което трябваше да се настаним в хотела. Но първо трябваше да стигнем до него – с метрото, две спирки с една линия, после още две с друга. Оказа се, че смяната на едно влакче с друго е трудна работа – излизаш горе, въртиш се малко и чак тогава намираш къде е другото влакче, а и внимаваш за посоката. Е, справихме се. Питахме тук-там някой белгиец, като куриозът е, че ние ги питаме на английски, а те ни разбират, но ни отговарят на френски. Ама аз не разбирам френски, колегата още по-малко и тогава стигахме до международния език със знаци: повтарях нещо на английски и очаквах утвърдителен или отрицателен отговор
Хотелът се намира в периферията на идеалния център, до гара север. За съжаление бяхме в два различни хотела, но по независещи от организаторите причини. Тъкмо се настанихме, нахвърляхме си багажите по стаите и трябваше да тръгваме за вечерята. Вечерята беше в ресторант в центъра, за целта организаторите ни заведоха. Бяхме много смешни, като руска група и двама-трима „надзираваха” да не би някой да се загуби.
Храната в ресторанта беше приятна, а като се добави и факта, че от сутринта бяхме само на самолетно меню, я превърна в превъзходна. И двамата с колегата бяхме смъртно уморени и не дочакахме десерта, а потеглихме към хотела.
Рано сутринта на втория ден решихме да не пътуваме с групата в метрото, а да отидем пеша – поне да видим нещичко от Брюксел. Приятел ми беше казал, че града е грозен. Не вярвах, но и не можех да споря за нещо, което не съм виждала. Градът се оказа приветлив, красив, дразнещо е само смесването на архитектурни стилове – средновековен с хипермодерен. Времето, обаче, беше изключително негостоприемно – студ, силен вятър и дъжд на пресекулки. Обичам да снимам трамваи.
Това би трябвало да е протестантски храм
Ботаническата градина – още едно нещо, за което не остана време.
Работната среща продължи в друга сграда на Европейската комисия, на 5 минути от основната сграда. На обяд се изнесохме към университета, където щеше да е заключителната част. Към 15:30 благополучно приключи събитието и ни остана някъде към час и половина, за да разгледаме центъра.
И така като двама неандерталци с раници на гърбовете вървяхме и гледахме.
Театъра.
Западноевропейски гледки
Катедралата
Красоти
Ван Гог в Брюксел?
Ето го и пикльото.
Цветомузика
Ето ги хипермодерните сгради
Времето ни притискаше и на бегом се изнесохме към гара север, от където се качихме на влака за летището. Ето я гарата.
Влакове или по-точно части от тях. Когато трябва да се качиш на влака, няма как да го снимаш хубаво.
На летището се оказа, че вече има огромна опашка от българи за чекина. Помолих за място F на предпоследния ред, но то вече беше заето. Тогава поисках предното пред него, а за колегата – още по-предното. Мацката ни обърка местата, но няма значение.
Набързо купихме подаръци за любимите си хора в София – естествено за моя мъж купих Starbrook – шоколада със самолета
и тръгнахме към секюрити чека. Не знам дали защото сензорите бяха на макс или защото им се сторихме подозрителни (тъмни балкански субекти), но пищяха и на колегата, и на мен. Една униформена мадама ме отведе встрани и поиска да ми провери обувките, после ме претърси и като не ми намери Калашника, се успокои Нямаше много за снимане на летището, а и светлинните условия не позволяваха. Самолетите изглеждаха вградени в пейките...
Събрахме се внушителна група българи за нашия самолет, а се оказа, че с нас ще лети и Мартин Карбовски. Не съм му фен, но и не ме дразни. Поне не много. Типичният българин е шумен, блъска се, не спазва реда и въобще е изключително нахален. Една кака се оплакваше, че са й взели водата, на друга – биричката. Не й били казали, че не може- Ами да бяха прочели.
Тази снимка не се е получила – това е монитор на края на ръкава.
Двигател
Самолетът беше LZ-FBE, а разочарованието ми, че последния ред има прозорче, беше огромно. Стюардът от първия полет ме е излъгал! Е, едва ли го е направил нарочно. Може пък да лети само за 319.
До мен в самолета се настаниха две дами, част от голяма група. Оказаха се хорица от Враца, поканени от техния евродепутат да видят Брюксел. Интересно за чия ли сметка. Самолетът беше почти фул на макс, имаше само 6-7 свободни места. Осведомиха ме, че има и група от „Кремиковци” и искаха да знаят дали не съм от тях. Само това ми липсваше
Поглед навън.
И големият майтап на вечерта: някой си беше купил автомобилни гуми и си ги превозваше със самолета!!!
Снимките не се получават добри при липса на светлина, но поне луната запълваше гледката.
BMI го бутат...
Излетяхме по 20, струва ми се. Отново светлините на града.
Пак картинка със самолет
Самолетното меню – сандвичът отново е с изтичащ същия ден срок на годност. Но беше вкусен, за разлика от вафлата, която беше ужасна.
В самолета си купих сапунче със значка – самолетче, за което получих и найлонов плик със самолет
Самолетът на плика е LZ-FBA
И светлините на София. За съжаление духаше западен вятър и кацнахме по 27.
Кацането беше меко, но не разбрах защо се отвориха еър брейковете преди да е залепил и носовия колесник.
Като цяло много ми хареса, с изключение на малкото количество сън. Благодаря, България еър!
...може ли следващият път да летя с Луфтханза? Това е въпрос към работодателите ми
Много искам да видя как е с немците...
Интересен блог и наистина доста бързо включване, аз имам да пиша 2 за Берлин, но ме помръзва нещо 
А иначе за посещенията в Европарламента - чувал съм и за други такива случаи, една бивша съученичка ходи пак по такава линия.. Държавните пари са като бездънна каца, що се отнася до такива разходи...
