Дата: 15.02.2010
Полет 1: IST-AUH
Самолет: A320-200
Авиокомпания: Etihad (EY)
Затоварване: около 90%
Място: 12А
Пристигам рано рано на летището в Истанбул, със около 6 часа аванс, прилично подплашен от наводненията в предишните дни. След вечерното пътуване се опитвам криво да подремна на 2 метални седалки...не се получава много добре, а и изгарям от нетърпение и искам тия 6 часа да минават по-бързо
. Добутвам го някак си до 2 часа преди полета и заминавам да се чекирам, после директно към гейта да видим какво има за снимане. За съжаление, около летище Ататюрк има военна база и на снимките не се гледа с много добро око. Предварително бях запознат с тоя факт и за това отидох да питам изрично охраната...първият не говореше английски, вторият ми посочи един прозорец, каза: Снимайте само в тази посока, Sir, и без да снимате гейта с хората в него. Благодарих му, имаше какво да се види и от там Много комши, плюс карго компания.
Egyptair - доста приятна ливерия.
Qatar - другата ми алтернатива след Етихад. В крайна сметка избрах вторите най-вече заради по-краткия престой в Абу Даби, както и по-добрата им FPP програма(полет от Турция до Австралия те докарва на повече от половината път до Gold member, а и имат доста щедър магазин:)
Още комши
Джамийка
Тоя дето излита познавате ли го?
Бординг картите ми, сори за параноята и фотошопването
Делта отлита за ORD мисля
Пушбек на катареца, така и не успях да го снимам как излита, трябваше да се катеря на моя полет.
Друг комши
Това вече е от борда на моя самолет. Не можах да го снимам отвън заради гореспоменатите забрани.
Излитане над Истанбул. Не съм ходил никога там, но наистина от въздуха може да се види за какъв огромен мегаполис става въпрос.
Малко по-късно
Благодарение на юнаците от seatguru.com имах място със всичкото място необходимо за краката, че и още, и то без да разчитам на късмета да хвана авариен изход
На преден план е възглавничката, която се дава на всеки пътник, заедно с одеяло.
Още напред
Меню. Малко не му схванах схемата, след като в него пишеше доста завъртяни манджи, а в крайна сметка стюардесата мина и ни попита: beef, chicken or pasta
. Храната беше изключително обилна, ще извинявате че не съм я снимал, ама ми се видя прекалено geek и ме хвана срам 
Облачно над Азия, тук мисля сме някъде над Иран.
Бях чел, че всеки самолет си има лично IFE и се учудих, че няма и помен от екранчета след като се качих. В крайна сметка се оказа, че раздават лични плеърчета на всички пътници. Опитах се да гледам един филм, но задрямах
Залез
Над емирствата времето малко се прояснява Абу Даби
След кацането.
Докато за Ататюрк бях чел че е непрепоръчително снимането, то за Абу Даби четох въобще да не се опитвам да си вадя апарата, че иначе мога да загазя жестоко. Извинявайте, но не ми се пробваха нинджа изпълнения
А и беше вече късно и тъмно, едва ли щеше да се види каквото и да било. Летището в Абу Даби е новичко, чистичко и има безплатен Wi-Fi - какво повече му е необходимо на човек. Има и една висока кула оцветена в неоново синьо в далечината...самият град мисля е доста отдалечен и не се вижда. Имам около 2 часа престой, намирам си гейта, събличам се по къс ръкав и веднага закибичвам пред 340-ицата, която ще ме кара 13.5 часа нонстоп до Мелбърн. Още по това време самолета е обиколен от камиончета, кетъринги и т.н. Зареждане за 280 човека, за повече от 13 часа не е шега работа След известно време започва затоварването. Това ми е първият широкофюзелажен полет и съм доста лекичък, и леко подлитвам докато влизам вътре ухилен до ушите вероятно. Mинавам през бизнес класата, която изглежда дооооста добре, имам една леко размазана снимка по-късно.
Дата: 15.02.2010
Полет 1: AUH-МEL
Самолет: A340-500
Авиокомпания: Etihad (EY)
Затоварване: около 90%
Място: 30А
Сядаме в самолета, където е доста топло. Мястото за краката изглежда достатъчно, но аз си го ограничавам малко като си тупвам раницата с лаптопа(бях чел, че има захранване до всяка седалка, в крайна сметка се оказва че то дори не ми е необходимо защото IFE-то разполага със всякакви забавления, отървах се от раницата чак по средата на полета, че не исках да будя съседа:)) Капитана се извинява, като казва, че понеже се върти само APU-то не може да се вкара достатъчно свеж въздух в самолета. 4 минути по-късно следва съобщение, че ще повисим така на земята в жегата в самолета още около 45 мин, заради претоварен сектор по маршрута, който позволявал само определен брой прелети. В други условия това би ме ядосало жестоко, но в тоя момент едва ли има нещо което да ме разочарова. В крайна сметка потегляме, минаваме покрай самолета оцветен с шарката на Формула 1, но от снимката в тъмното нищо не излезна. Преди излитане ни пуснаха някакъв пасаж от Корана, можеше и без него
Излитаме след изключително дълго засилване, имах чувството че пистата е трябвало да свърши поне три пъти преди това. Навън е тъмно, не става за снимане и аз решавам да поприбера фотото и да поотложа информационните снимки за по-късно. Отново прекрасна вечеря, с често минаване на екипажа да предложи напитки. За 14-те часа полет имаше два пъти обилна храна: салата, основно + десерт и веднъж сандвичи. Напитки, както казах, постоянно - горещия шоколад беше уникален.
Слънцето изгрява и гледката е невероятна:
В този момент идва стюардеса и ми се скарва да затворя прозореца, защото изгряващото слънце ще събуди хората. Мисля, че по-късно е било още по-красиво. В крайна сметка ни дават да отворим прозорците пак, чак по време на снижаване след втората вечеря, когато повечето хора са будни.
Забавлявам се със IFE-то и задрямвам. По някое време се събуждам и съм леко изгърбен и ми е тесничко и не ме свърта...проверявам IFE-то: прелетяни 3000км, остават още 9000. Мисля си че за толкова дълги полети, човек трябва да е много ентусиаст да има силна психика или да пътува в бизнес+
В крайна сметка след малко разтъпкване успявам да се наместя и да се приготвя психически за оставащото дъъълго летене.
Ето и главния екран на IFE-то. Имаше филми(гледах District 9), сериали(попрегледах старички епизоди на любими сериали: Приятели, 2.5 мъже, Малкълм, Big Bang Theory, както и си харесах нов който не бях гледал: How I Met Your Mother). Имаше и телефон, но на невероятната цена от 6 долара на минута реших да пропусна да се обадя на някой от 13 000 метра височина
. Картата, която следи постоянно полета със различни опции от рода на: близък план, далечен план, по кое време на денонощието сме спрямо различните градове, дистанции до различните градове и т.н. Също така странична и долна видео камера. Аудио Плеър, на който имаше само 1-2 албума които да ми харесват, и който естествено съдържаше пълен рецитал на Корана.
Вече е късен следобед и приближаваме Австралия. Късен следобед поне изглежда, цялата ти представа за времето при такъв полет се обърща наопаки
Уникално е чувството, когато виждаш че остава тоооолкова малко
Нямам на представа кое е това летище.
Малко пустинен пейзаж.
Преди кацане, IFE-тата на всички превключват на долната камера за да наблюдаваме.
Добре дошли в Мелбърн! Тук летището е изключително пусто, предполагам се насочихме към отдалечен терминал. Все пак има какво да се види.
Два Virgin-а
А340 на Air Mauritius
Пак върджините
Какво е това?
777 на Emirates, поема към Дубай.
Едно австралийче
Върджин
И пак австралийче
Това е малко полускришна снимка, която щракнах на бизнес класата. Не знам, може и да е разрешено по принцип
Минахме и покрай първа класа и беше уникално вътре...за съжаление там не щракнах, но в airliners.net се справят доста по-добре така и така 
Jetstar, лоу кост поздразделението на Qantas.
И така. Като цяло времето на полетите беше много кофти за снимки, след като бях през повечето време на тъмно. Като се добавят и неприветливите за спотъри летища май се получи малко постничко. Постарах се да запълна дупките с коментари
. Мисля че връщането ми през юли са по-нормални часове и със сигурност ще хвана доста неща, поне на MEL. А и възнамерявам да имам около 10-ина вътрешни полета, така че очаквайте още снимки За преживяването...просто нямам база за сравнение, но аз лично не мога да имам нито грам критика. Нито по отношение на храната, нито за напитките, нито за комфорт, за цената да не говорим. Мисля, че пробиването на близко източните авиокомпании е само и единствено от полза, за да могат поостарелите европейски динозаври да се сетят, че без да се пообновят малко няма да стане. Шапки долу за Етихад, и ще ги пробвам пак след 4 месеца.
а летището , което си снимал малко преди кацането е MEL 
. Ако не ти се занимава с влечуги, можеш просто да скокнеш до Нова Зеландия и да пуснеш малко снимки за всеобща завист! 
