Много се колебахме дали да летим към Неапол, заради снежното време и „бързата” работа при такива условия на родното летище, но хайде.
Събрахме си партакешите, но без спалните чували и хайде в колата. От този силен снеговалеж бул.”Цариградско шосе” беше почти блокиран, направо се лазеше, нали всички караме със „зимни” гуми. Реших да си карам през зала Фестивална, покрай любимото 1во МВР и към Дружба. След много steering corrections и вече сме на едва виждащото се летище София – Терминал 2. Започнах да търся инвалидните места за паркиране на входа(по знаци), но нямаше такива, били само нарисувани местата на асфалта,но нали е сняг и всичко е бяло. На летището няма хора, бяха само полетите до Рим и Милано на Алиталиа. Започнахме раздаването на карти и се започна една кратка 30 минутна игра. Наближи момента за бординг и си взехме довиждане с шофьорчето, което ще връща колата. Безпроблемно минаване на секюритото и изведнъж гледаме FREESHOP затворен, еееее, ууууууу!!! нямаше откъде да вземем алкохол за двата полета. Как може в 18:30 часа да затворят този магазин. Към гейтовете се виждат строени двата самолета на Алиталия един до друг. Така погледнати отпред изглеждат еднакви Ербуса, но се оказа, че този за Милано е Ербус 321, егати кефа беше, голямо возило си е. СПоред сайтчето на летише София трябваше да бъде Ербус 320, а според летище Малпенса е Ербус 321. ЗАтоварихме се точно на крилата. Имаше около 30-40 пътника и започна пак игра на карти. Трябваше да се излети в 19:00ч., стана 19:40ч. и започна да ни писва. Към 20:00ч.На един от пилотите му беше писнало и съобщи, че чакаме инжинер да дойде. При закъснение от 1 час, стуардесите започнаха да раздават пиене със солените и сладки бискиви – набутват компанията. В 20:30ч. Започнахме да се обахдаме на летище София, че да вземат да пратят този велик български инжинер. От летище питат, как знаете за този инжинер...., ние сме в този самолет.... Почнаха да ни говорят разни глупости за пистата. Самолетът за Рим закъсня с 45мин. и тези там с онзи инжинерец изчезнаха, сигурно да вечерят някъде. Вече към 20:45ч. дойде тази „важна персона” и хайде да ни пръскат крилата. Стана за десетина минути в близост до терминал 1. Снегориначките се бяха подготвили да ринат пистата след нашето излизатане, то нямаше нищо друго останало. Рулиране към 09. Вече готови за излитане, последва форсаж на място със спирачка и рязка тяга. Италянските пилоти не жалят машините, нали са служебни. Започна втори кетъринг, поръчахме си по две бири и хайде релакс по време на полет. Оттук вече знаехме, че изпускаме връзката с Аirone за Неапол. На летище София ни казаха от Алиталия, че ако го изпуснем, ще ни дадат хотел и ще ни извозят на сутринта. Реших да попитам един стюард за това. Той ми каза, че този екипаж ще е и този за Неапол, зарадвах се. Това си е чист късмет. Бързо прекачване на Малпенса и Хайде към Везивий . Седалките в Аirone са супер удобни RECARO - premium mobile seating.В Неапол имаше много силен вятър, махахме с крилата към писта 06. Кацане с реверс по дългата 2300м. писта. Пристигахме с 2 часа закъснение, натрупано от този инжинерец от София. Една жаба ни закара до хотела за 20Е.
Хайде малко снимки................
RECARO
Към София
Рано сутринта взимаме Alibus за летищото за по 3Е на човек. Пътува се десетина минути. Летището се оказа много красиво, както отвън така и отвътре.
Дотук добре. Поглеждайки таблото с полетната информация, стана ясно за закъснение. Вместо в 10:50часа, ще се лети в 11:20часа и последно в 13:30часа. При закъсненито от 1 час Easyjet раздаде купони от по 5Е за храна. Приятно се изнедадaхме, това е компания! Закъснението е било заради голяма буря във Венеция.
Easy e kато великан е
Идва още по-голямото 321
Голям смях, каца на пистата
Засилка и излитане по пистата
Тук стана объркване. Дали пилот или кула сбърка. Трябваше да завие наляво и да паркира до мд-тата, но направи десен завой и спря за инструкция. След което направи кръг пред нас и си отиде на мястото.
Нюанси на бялото
Пожарната отива, че военните ще летят
В паузата за хапван е дошъл този КИТ
Любимец
Батерията на сапунерката свърши, продължават с GSMa
Към писта 06. Пилоти решиха да изполват отначало пистата. Завъртяхме на самата писта, явно тези 50метра повече са важни.
Излитането
Без задкрилки
Със задкрилки
Много бърза работа на този терминал. Вече слезнали от самолета, хората го товареха за следващ полет
Сменяне на 2 автобуса и вече сме на Орио Ал Серио - "Междунарoдни линии"
Има закъснение от 30 минути, което стана на 60.
Направен е ремонт на гейтовете и коридорите на летишето, но липсва Wi-fi.
Затегнати са мерките за ръчен багаж. Кой ли го е въвел Ryan или Wizz.
Вече не дават да се носят дори 2 ръчни чанти. Дамската чанта също трябва да е прибрана вътре. Голям смях ставаше на секюритото, яко мерене на габаритите. 
Качваме се последни в самолета, а вътре вече се говорят указанията, не се чакат последните.
По традиция намръщен персонал, а за усмивки, няма такива. Мръсен и неприветлив салон. Нормално е и да ти се скарат, а бой де!!! 
На сила ли ги карат да стават борден персонал . Ако ги попиташ има ли лед, толкова ги затрудняваш, все едно трябва да слизат до машинното. 
Кацаме по 09 с реверс. Беше много навято и заледено.
Красива е тази стълба вечер
За финал Везувий
Възможни са всякакви грешки
Поздрави и наздраве
