Вечерта преди полета разведката докладва, че няма да имаме късмет да се возим на Еърбъс, нито пък на БАе – очакваше ни полет с 737.
На летището се справихме безпроблемно с всички формалности, дори и с вкарването на бебешката количка в скенера за ръчен багаж. Като семейство с бебе се качихме с предимство в самолета, а количката беше поета от служители на Летище София на ръкава. На вратата на “бялата лястовица” от флотата на “All White Airlines” ни посрещнаха усмихнати стюардеси, а ние оптимистично си помислихме, че най-накрая и у нас нещата са започнали да се случват както трябва. Уви, тези мисли се изпариха след като стигнахме до ред 21 и когато се опитахме да си седнем на местата. Оказа се, че сядането не е от най-лесните задачи, дори и за хора с ръст около 160см и смешните 50 кг.....а какво оставаше за “гигант” като мен, който е имал неблагоразумието да порастне цели 180см и тежи малко над 80 кг.
След като излетяхме и най-младият пътник на борда започна да се насляждава (спейки) на полета на височина почти 11 км, започнах да се опитвам да измеря какво е разстоянието между седалките. Съжалих, че нямам ролетка под ръка за да документирам теснотията. След като нямах техническо средство, с което да регистрирам фактическото положение, реших да прогоня мислите на тема седалки, самолети и авиокомпании.
Полетът беше идеален, малчо се събуди няколко минути преди кацането.
Две седмици по-късно, дойде време да напуснем немската столица и да се върнем у дома. Надявах се, този път да се возим на друга машина....но не. Единственият бял самолет (LZ-BOU) на Тегел, същият който ни докара, ни чакаше отново за да ни прибере в София.
Бях наясно, че пак ще ни набутат като в консервена кутия, но пък спотърът в мен ликуваше защото предвидливо си беше взел хартиено метърче от IKEA
Ще спестя разказа за това, как никой не ни даде път при качването в самолета и трябваше да изчакаме всички Бай Ганьовци да се набутат, няма да изпадам и в подробности, че хендлинг агент до самолета нямаше и се наложи да извикам шофьора на влекача за push back и да му връча количката, която той занесе в багажното.
Продължавам по същество. Излетяхме и малчо отново заспа. Едва изчаках този момент и скочих към багажника над мен за да извада измервателния уред. Пътниците около мен много любопитно ме гледаха, но никой не ме попита какво правя. Стюардесите бяха някъде в задния край на салона и дори не ме видяха.
Раших, че измерването няма да е много прецизно, ако меря разстоянието от една точка на моята облегалка до аналогичната и на предната и за това си намерих неподвижна точка от шасито на седалката. Очаквах да видя стойност около 74 cm, което отговаря на 29 inch., но моят инструмент показа ~71 cm. Обърнато в инчове това прави 28 (стъпката на шините на пода, в които се застопоряват седалките е 1 inch) . Тази стойност ме обърка и в същото време разгневи. Не може да плащаш за нормална/класическа авиокомпания и в същото време да седиш като в low cost. Тук може някой да ме контрира, че са ни хранили....о, да, със сандвич, чиито производствени разходи са около 19 ст.
След като се прибрахме, реших да продължа разследването си на тема seat pitch.
Предварително знаех, че седалките в икономичната класа на Lufthansa са поставени през 32” , знаех, че и при другите класически компании тази стойност е 31-32“. Най-голямата изненда за мен беше, не че Wizz и Easy са поставили свойте седалки през 29“, а че Raynair предлага на своите пътници 30“ и то при доста по-тънки седалки от на нашите 25 годишни 737. 1 inch = 2,54 cm, т.е. пътниците на Raynair разполагат с 5 см повече, отколкото тези на “националната ни гордост”. Дори и в най-смутните години на Балкан, седалкте на Ту-134/154 не са били слагани на по-малко от 75 cm.
Въпрос защо е така, според мен е безмислен. Също така, не ми е ясно, на коя кратуна може да й хрумне при 148* седалки в 737-300, да направи и 3 реда “бизнес класа”. 148 места в този самолет не са нещо ненормално, НО само ако са в една единсвтена класа. Ако някой иска да има двукласен вариант, тогава стандартът е 126-132 места.
С този миниблог исках да посделя с вас какво съм забелязал и какво ме е развълнувало. Не очаквам нещо в тимаджийския превозвач да се промени и вече съм убеден, че това предприятие е обречено да крета като треторазрядна авиокомпания със затихващи функции.
* B. 737-300 е сертифициран за максимум 149 места.
