Zurich Spotting
Публикувано на: 06 Юни 2010 16:38От около месец чакам за добро време през уикенда, за да направя спотинг трип до Цюрих. За моя радост, вчера Зевс беше във ваканция и Хелиос застъпи на смяна.
Събуждам се към 5.20 сутринта, пъхам в чантата една опаковка Сникерс (5 броя) и една опаковка бисквити- студентските от 79 цента- и яхвам колелото до гарата за влака Констанц- Цюрих Флугхафен. В 6.10 потегляме. Билетът струва 16.20 евро в едната посока, а пътуването продължава 1 час. Минавам през чеклиста: Батерия- заредена, мемори карта- форматирана и сложена, резервна мемори карта- форматирана и прибрана, обектив- почистен и монтиран. Засега екипировката ми се състои само от тези основни пособи.
Спираме на Летище Цюрих (от влака мярвам Амеркан на финален). С ескалаторите отиваме на 1-во ниво и там веднага табела- Zuschauerterrasse. Следвам я и след пет минути съм пред входа на едно помещение, откъдето, чрез автобусен превоз, желаещите биват извозвани. Цената на посещението е 2 франка, а продължителността на престоя е неограничена (разбира се на терасата не може да се нощува).
Първият автобус тръгва в 7.45, 15 минути преди заложеното в плана кацане на А-380. Минаваме през проверка на багажа (чантите) и метален детектор, но мен ме пускат да мина с джобно ножче. Все пак, другият път ще гледам да не го взимам със себе си. След проверката се влиза в едно помещение, където има машина за слушане на радиообмена на летище Цюрих (Цюрих Кула). Тя е безплатна и се активира, чрез натискане на бутон, като след това остава включена за около 5-10 минути. Ако искате да слушате още- просто натискате бутона отново. Хубавото е, че машината е безплатна.
Натоварват ни на автобуса и поемаме към терасата за посетители. На около 100 метра преди входа, виждаме как А-380 опира полоса 34. Часът е 7.55. След 2-3 минути вече съм на позиция и заснемам рулирането към стоянката. Има само една стоянка, отредена за А-380. Хубавото е, че тя е на 30-тина метра от терасата за посетители. Моля да ми се прости, че снимките са снимани на бленда 5.6. Чеклистът ми ще бъде обогатен с още едно действие- проверка на настройките на камерата.
На терасата има още една машина за слушане на Цюрих Кула, както и 4-5 бинокъла, които също са за безплатно ползване. Много е удобно човек да слуша трафика и да има идея, откъде какво ще се появи- така може да направи необходимите настройки на техниката за съответния летателен апарат. Например- ако чуя, че А330 ще излита/каца по 16/34, настройвам обектива на 125мм., защото това е оптималното фокусно разтояние за А330 от терасата- А330 в моментът, в който се намира под ъгъл 90* с посоката на моя обектив, изпълва снимката при фокусно разтояние от 125мм. Ако става въпрос за А320, нещата отиват към 200мм. (което с кроп фактор 1.5 означава 350мм. еквивалент). Тъй като не съм с прайм ленс, бих могъл да променям фокусното разтояние докато следя самолета, но от опит видях, че не успявам да постигна остри попадения- камерата се нуждае от малко време за да префокусира, през което самолетът вече е сменил позицията си и е необходима нова корекция и т.н.
Типично швейцарско scenery на фона на Алпите:
Направи ми голямо впечатление, че ВСИЧКИ спотъри снимаха с Никон-и (имаше доста сериозни машини, с доста сериозни обективи). Освен това, от моите познати, три- четвърти снимат със Никон. Не знам защо е така. По някое време обаче, се появи и конкуренцията и тъй като нямаше подкпреление, а такова не дойде до края, тя беше със доста сериозни доспехи.
Да не се бърка с БХ еър:
Надявам се да простите качеството:
За А-380 си има специален пушбек трък- Биг Уили.
Около половин час преди излитането на А-380, терасата се пълни с хора. Има може би 200 души, които искат да гледат и са готови на много неща, за да подберат по- добро място. За щастие успях да запазя позицията си от сутринта, но това беше с цената на факта, че не помръднах от мястото си 4 часа. Първоначално бях планувал да остана на летището до 18 часа, но постоянното излагане на слънчева светлина за толкова дълъг период от време и при температура 28-30 градуса, взе да ме разколебава. По- малко от час след събитието вече съм в автобуса на път към терминала. За щастие успявам да хвана за 2 минути влака за Констанц, така че не ми се налага да чакам. Чек- лист: мемори- карта пълна със снимки: checked, заглъхнали от тътена на реактивни двигатели уши: confirmed, остатъчен мирис на керосин в дрехите и кожата: checked, добро прекарване: confirmed.
Събуждам се към 5.20 сутринта, пъхам в чантата една опаковка Сникерс (5 броя) и една опаковка бисквити- студентските от 79 цента- и яхвам колелото до гарата за влака Констанц- Цюрих Флугхафен. В 6.10 потегляме. Билетът струва 16.20 евро в едната посока, а пътуването продължава 1 час. Минавам през чеклиста: Батерия- заредена, мемори карта- форматирана и сложена, резервна мемори карта- форматирана и прибрана, обектив- почистен и монтиран. Засега екипировката ми се състои само от тези основни пособи.
Спираме на Летище Цюрих (от влака мярвам Амеркан на финален). С ескалаторите отиваме на 1-во ниво и там веднага табела- Zuschauerterrasse. Следвам я и след пет минути съм пред входа на едно помещение, откъдето, чрез автобусен превоз, желаещите биват извозвани. Цената на посещението е 2 франка, а продължителността на престоя е неограничена (разбира се на терасата не може да се нощува).
Първият автобус тръгва в 7.45, 15 минути преди заложеното в плана кацане на А-380. Минаваме през проверка на багажа (чантите) и метален детектор, но мен ме пускат да мина с джобно ножче. Все пак, другият път ще гледам да не го взимам със себе си. След проверката се влиза в едно помещение, където има машина за слушане на радиообмена на летище Цюрих (Цюрих Кула). Тя е безплатна и се активира, чрез натискане на бутон, като след това остава включена за около 5-10 минути. Ако искате да слушате още- просто натискате бутона отново. Хубавото е, че машината е безплатна.
Натоварват ни на автобуса и поемаме към терасата за посетители. На около 100 метра преди входа, виждаме как А-380 опира полоса 34. Часът е 7.55. След 2-3 минути вече съм на позиция и заснемам рулирането към стоянката. Има само една стоянка, отредена за А-380. Хубавото е, че тя е на 30-тина метра от терасата за посетители. Моля да ми се прости, че снимките са снимани на бленда 5.6. Чеклистът ми ще бъде обогатен с още едно действие- проверка на настройките на камерата.
На терасата има още една машина за слушане на Цюрих Кула, както и 4-5 бинокъла, които също са за безплатно ползване. Много е удобно човек да слуша трафика и да има идея, откъде какво ще се появи- така може да направи необходимите настройки на техниката за съответния летателен апарат. Например- ако чуя, че А330 ще излита/каца по 16/34, настройвам обектива на 125мм., защото това е оптималното фокусно разтояние за А330 от терасата- А330 в моментът, в който се намира под ъгъл 90* с посоката на моя обектив, изпълва снимката при фокусно разтояние от 125мм. Ако става въпрос за А320, нещата отиват към 200мм. (което с кроп фактор 1.5 означава 350мм. еквивалент). Тъй като не съм с прайм ленс, бих могъл да променям фокусното разтояние докато следя самолета, но от опит видях, че не успявам да постигна остри попадения- камерата се нуждае от малко време за да префокусира, през което самолетът вече е сменил позицията си и е необходима нова корекция и т.н.
Типично швейцарско scenery на фона на Алпите:
Направи ми голямо впечатление, че ВСИЧКИ спотъри снимаха с Никон-и (имаше доста сериозни машини, с доста сериозни обективи). Освен това, от моите познати, три- четвърти снимат със Никон. Не знам защо е така. По някое време обаче, се появи и конкуренцията и тъй като нямаше подкпреление, а такова не дойде до края, тя беше със доста сериозни доспехи.
Да не се бърка с БХ еър:
Надявам се да простите качеството:
За А-380 си има специален пушбек трък- Биг Уили.
Около половин час преди излитането на А-380, терасата се пълни с хора. Има може би 200 души, които искат да гледат и са готови на много неща, за да подберат по- добро място. За щастие успях да запазя позицията си от сутринта, но това беше с цената на факта, че не помръднах от мястото си 4 часа. Първоначално бях планувал да остана на летището до 18 часа, но постоянното излагане на слънчева светлина за толкова дълъг период от време и при температура 28-30 градуса, взе да ме разколебава. По- малко от час след събитието вече съм в автобуса на път към терминала. За щастие успявам да хвана за 2 минути влака за Констанц, така че не ми се налага да чакам. Чек- лист: мемори- карта пълна със снимки: checked, заглъхнали от тътена на реактивни двигатели уши: confirmed, остатъчен мирис на керосин в дрехите и кожата: checked, добро прекарване: confirmed.
а преди да започнат полетите с А380 имаше 2 полета с 777-300 нали ?