Привет авиоприятели,
След известно закъснение от порядъка на година

Поради по-късното купуване на билета, реших, че ще е по-евтино и по-интересно да летя от Ню Йорк, както и да остана в Будапеща за 3 дни тъй като билета беше с Малев. Планът беше с един стоп в Цюрих да стигна до Будапеща. Дори един съфорумец ми препоръча хотел в Будапеща, за което благодаря.
За да стигна до Ню Йорк избрах jetBlue тъй като никога не бях летял с тях, а и бяха най-евтини май. За тях се наложи отделен билет, което се оказа с доста драматичен ефект, но за това по-късно.
И така, дойде заветния 28.08.2009 и аз бодро се появявам на летището към 1 следобед.
Поглед към терминал C






Midwest Airlines вече не съществуват, след като се сляха с Frontier, като и двете линии бяха купени от Republic Airways, които дотогава само оперираха регионални линии за големите а/к.







Изпълняващ полет за Алиталия.

Е190 с който ще летим до НЙ.

Всички самолети на jetBlue си имат лични екрани със сателитна телевизия безплатно и платени филми.

Поглед към Boston Harbor от самолета.









Снижаваме се към JFK.







Кацнахме...поглед наоколо.






Разнообразие от а/к, но как бяха подредени тези самолети не ми стана много ясно.

Новия терминал на jetBlue.

Много ливреи....

Тази легендарна сграда се ремонтираше миналата година, като ще продължи да бъде част от jetBlue. Ако не се лъжа, тя беше и първоначалния им терминал, когато започнаха.





Тази снимка е направена от влакчето, което обикаля терминалите. Следващия полет беше с Америкън и трябваше да стигна до тяхния терминал.

American Airlines също си имат нов терминал.


Напомня конструкцията на Терминал 5 на LHR.
И тук трябва да отворя една огромна скоба. Предисторията е, че лятото има много гръмотевични бури в района на северния Източен бряг и почти всекидневни проблеми или с Бостън или с НЙ или с Филаделфия или всички заедно. Него ден, заради буря в НЙ имаше така наречения “ground stop”, което означава, че не се разрешава на полети за въпросния град да излетят. Съответно моят полет от Бостън до НЙ закъсня с около 2 часа и аз си изпуснах полета за Цюрих.
Билета от НЙ до Варна беше издаден от Малев, съответно те трябваше да ме прехвърлят на друг/и полет/и за да стигна до Будапеща. Това не би било трудно, защото те си бяха спряли презокеанските полети, и просто продаваха полети на АА до различни градове в Европа и от там до Буда с Малев.
Поради липса на пари, другарите унгарци си бяха затворили бюрото в НЙ и бяха наели една агенция да ги представлява. Любопитното беше, че в тази агенция не си вдигаха телефона, и трябваше да се оставя гласова поща, на което съобщение те дори не казваха за кого работят. А и за капак имаха работно време до 5 следобед! Още докато чаках в Бостън се обадих на АА, които ме препратиха към Малев, които се представляваха от въпросната агенция, които можеда да ми сменят полетите. Аз така и не успях да се свържа с тях. Затварям скобата

И така, с бодра стъпка, аз отивам при агент на АА и им казвам, че съм си изпуснал полета заради времето. Те ми казват, че те не могат да направят нищо с моята резервация, тъй като те не са издали билета (което и аз знам, че е правилното становище). Те любезно се опитват да се обадят на агенцията на Малев, но те вече са затворили. От АА ми казват да се обадя на Expedia, евентуално ако те могат да направят нещо, понеже от там съм си купил билета.
Два часа спорове с Expedia, чиито агенти бяха в Индия и телефонната връзка беше ужасна. Те ми казаха също, че само Малев и техните агенти могат да направят нещо и съм можел да си загубя целия билет, тъй като не съм започнал пътуването и всички отсечки щели да бъдат анулирани! Подобна наглост не ми се беше случвала отдавна. И започвах да се чувствам като в „Процесът” на Кафка.
В лобито на терминала нямаше интернет, батерията на мобилния телефон почти свършваше. Всичко вървеше към провал, когато ми дойде гениалната идея да се обадя на Малев в Будапеща, тъй като те рекламираха, че телефонния им център е отворен 24 часа. Обзе ме малко надежда, че дори ще мога да хвана последния полет за деня полет до Лондон и от там до Буда.
За моя голяма радост имаше останали няколко работещи обществени телефона от които звънях до Унгария. Връзката беше кошмарна. Агентът на Малев беше много любезен, но не говореше много добре английски. Той дори не ме разбра, че искам да хвана полета до Лондон, и направо реши да ме букне за другия ден. Аз, разбира се,не исках да нахалствам и пред възможноста да си загубя билета реших, че една вечер по-малко в Буда не е фатално. Те дори и глоби не ми искаха. Човекът се извини за чакането и каза, че понеже било към 4 сутринта в Буда, нямало много хора на работа. (Тогава се замислих дали БГ Еър имат хора 24 часа, и какво те биха направили в моя случай, ако някой им се обади в 4 сутринта и то през океана. Откровено казано такава ситуация не я пожелавам на никого.)
След разговора с Модярорсаг (=унгария на унгарски, далечен спомен от 1995), реших да похапна преди да си търся хотел. Какво са близо 10 долара за един сандвич? Поне не беше много гнусен

Следващите два часа бяха прекарани в обикаляне на всички терминали на JFK в търсене на интернет за да си намеря хотел. Оказа се, че в лобитата няма, трябва да си минал охраната. На един от терминалите, където кацат много латиноамерикански а/к имаше будка, където плащаш 6 долара за 10 мин, или нещо от този сорт. Беше доста гето история, но неволята учи....
В крайна сметка намерих един мотел, който беше сносен и имаше интернет. Вече беше близо полунощ и аз бях супер изморен, но намерих сили пак да се обадя на Малев. Този път случих на девойка дето по разбираше. Предишния младеж не беше направил резервацията. Кадърното девойче обаче набързо оправи нещата. Аз реших да не оставам в Будапеща, а да си ходя направо във Варна. Новите полети бяха през Милано и Буда. Почти веднага получих емейлите за потвърждение, проверих и системите на АА и Малев през интернет и всичко беше точно. Вече можех да отдъхна! Спах като новороден. На другия ден отидох по-раничко на летището, за да имам време, ако се наложи пак да се разправям...но всичко беше наред.


А340 на Olympic

B767 на Alitalia

B757 с winglets

JFK е база на AA, и имат много 767-ци.

Новия терминал на АА е много готин – голям, просторен и чист.


Б777 на Алиталия

МД-80 – тези на АА са много удобни.




Б777 на АФ. Сега един от полетите на АФ е А380. Много му се каня...


А340 на другите ни южни съседи.

Това е Б767, с който ще летим до Малпенза.


А330 ми е един от много любимите самолети.

Нареден до прозореца като кучка в каручка


JFK е хъб на Делта – необяснимо защо не я обичам тази компания.

А330 на Еър Лингъс

Братушките с Б767



Силуетът на НЙ



Ниска облачност
Обслужването на АА съм го коментирал в предишни блогове. Нищо ново няма за добавяне. Сносна храна, но на европейските а/к е по-добра и по-вкусна. Алкохолните напитки се заплащат - $6.

Това са светлините на Париж. Не се справям с нощните снимки.

Наближаваме Милано.




Интериорът на АА Б767

Бизнес класата....

Нашия труженик. Рано сутрин летището е празно.


Хубостникът (Ф70) с който ще прехвърчим до Буда.

Вече сме в Буда.


Що да видим на родна земя?


Б737-600 – За пръв път летях с тази серия на Б737.
Накратко малко впечетления. Малпенза е познато на повечето от вас. Единственото забелижимо е колко е обикновено и непретенциозно. Италианските власти много приличаха на българските с лежерното си отношение. Най-много ме озадачи факта, че ескалаторите имаха само една посока на движение и тя беше надолу! Да не би слизането по стълби да натоварва тялото повече отколкото качването?
Разбира се, Малпенза не разочарова и багажът ми остана в Милано за ден-два....
Малев бяха по-добри в обслужването от Буда до Варна, отколкото от Милано до Буда. Б736 беше определено по-нов от Ф70. Полетът до Варна беше слабо натоварен. И пак не кацнахме по 27

Скоро ще има и втора част за завръщането, което започна с една много приятна изненада.
Въпроси приемаме всякакви....