California Dreamin'
Публикувано на: 19 Авг 2010 10:41Осем дни в слънчева Калифорния, с маршрут Филаделфия-Лос Анджелес и обратно Сан Диего-Вашингтон (Дълес)-Филаделфия с United Airlines.
Няма да ви лъжа. Бях решил да напиша традиционен блог, но по стечение на обстоятелствата това не стана. На отиване беше още тъмно рано, на връщане тъмно късно, а по средата отвратително уморено.
Започна се с ранно ставане, каране и паркиране на запълнения до край паркинг на Филаделдийското международно, което ме учуди, защото а) беше 05:50 и б) нали ужким сме в рецесия? Както и да е, чекирах багаж, преминах секюрити и уморено се настаних в един от по-новите им А320, кожена седалка (на която след час седене те кара да се чувстваш че си карал колело през последните 3 дни) и не особено чист салон. През това време реших да подремна, което се оказа почти целия полет. На будните им пуснаха някъкъв филм и им даваха безалкохолни. Храната, разбира се, се плаща. Събудих се два-три пъти, главно заради неудобната седалка. На последния път вече се снижавахме, състезавайки се с един Б737 на Alaska:
След сравнително леко кацане, Ел Ей ни посрещна с мъгла:
Паркирахме на ръкав, оттам на бегом през терминал 6. Грабвам багажа от лентата и съм OUT! Между другото, LAX терминал 6, сериозно? Бихте си помислили, че центъра на филмовата индустрия и втория по големина град в САЩ би бил молко по представителен от сивото, безлично съоражение което е.
Малко плажове, малко Родео Драйв, Санта Моника, Малибу
Два или три дни по-късно реших да мина покрай може би най-силно посещаваното от авиационни любители място в района, а именно In-N-Out Burger, главно да погледам самолети, кацащи по съседната 24-Дясна.
Взех си сандвич, хвърлих една кърпа на тревата все едно съм на пикник и се загледах към прелитащите:
Отсреща:
Сандвич. Нищо особено:
От другата страна на улицата, спотъри:
Кацаха през интервал от минута-две:
Бритиш се разписаха с Oneworld украска:
Последваха още няколко много приятно прекарани дни и късно вечер на 11-ти август се отправих към летището на път за вкъщи. Качих се на един охлюзен Б757:
В тоя момент повече не ме интересуваше, два хайнекена и заспах като къпан. Дори не съм усетил кацането във Вашингтон. Имах около час до следващия полет и се разходих по летището:
С този летяхме:
Едночасов полет, нищо необикновено. Последни две снимки от IAD:
Надявам се на някой да му е харесало.
Няма да ви лъжа. Бях решил да напиша традиционен блог, но по стечение на обстоятелствата това не стана. На отиване беше още тъмно рано, на връщане тъмно късно, а по средата отвратително уморено.
Започна се с ранно ставане, каране и паркиране на запълнения до край паркинг на Филаделдийското международно, което ме учуди, защото а) беше 05:50 и б) нали ужким сме в рецесия? Както и да е, чекирах багаж, преминах секюрити и уморено се настаних в един от по-новите им А320, кожена седалка (на която след час седене те кара да се чувстваш че си карал колело през последните 3 дни) и не особено чист салон. През това време реших да подремна, което се оказа почти целия полет. На будните им пуснаха някъкъв филм и им даваха безалкохолни. Храната, разбира се, се плаща. Събудих се два-три пъти, главно заради неудобната седалка. На последния път вече се снижавахме, състезавайки се с един Б737 на Alaska:
След сравнително леко кацане, Ел Ей ни посрещна с мъгла:
Паркирахме на ръкав, оттам на бегом през терминал 6. Грабвам багажа от лентата и съм OUT! Между другото, LAX терминал 6, сериозно? Бихте си помислили, че центъра на филмовата индустрия и втория по големина град в САЩ би бил молко по представителен от сивото, безлично съоражение което е.
Малко плажове, малко Родео Драйв, Санта Моника, Малибу
Два или три дни по-късно реших да мина покрай може би най-силно посещаваното от авиационни любители място в района, а именно In-N-Out Burger, главно да погледам самолети, кацащи по съседната 24-Дясна.
Взех си сандвич, хвърлих една кърпа на тревата все едно съм на пикник и се загледах към прелитащите:
Отсреща:
Сандвич. Нищо особено:
От другата страна на улицата, спотъри:
Кацаха през интервал от минута-две:
Бритиш се разписаха с Oneworld украска:
Последваха още няколко много приятно прекарани дни и късно вечер на 11-ти август се отправих към летището на път за вкъщи. Качих се на един охлюзен Б757:
В тоя момент повече не ме интересуваше, два хайнекена и заспах като къпан. Дори не съм усетил кацането във Вашингтон. Имах около час до следващия полет и се разходих по летището:
С този летяхме:
Едночасов полет, нищо необикновено. Последни две снимки от IAD:
Надявам се на някой да му е харесало.
хубави снимки и аз си мечтая за такова спотинг място с повече едър дивеч за обстрелване.