Амстердам - Виена - София с Оустриън и
София - Варшава - Амстердам с ЛОТ.
Имам някакъв опит с австрийците и не мога да кажа, че са ми сред фаворитите. Но никога не бях летял с ЛОТ и това ме "спечели" за "каузата". И така:
AMSTERDAM OS 0376 L 24SEP 2005 LBUYOS9N 24SEP 24SEP 20K OK
VIENNA SCHWECHA ARRIVAL TIME: 2155
LATEST CHECK-IN:1925
VIENNA SCHWECHA OS 0807 L 24SEP 2310 LBUYOS9N 24SEP 24SEP 20K OK
SOFIA ARRIVAL TIME: 0150
TERMINAL:2 LATEST CHECK-IN:2225
SOFIA LO 0634 W 27SEP 0605 WGREY6 27SEP 27SEP 20K OK
TERMINAL:2
WARSAW ARRIVAL TIME: 0700
TERMINAL:A
WARSAW LO 0265 W 27SEP 0740 WGREY6 27SEP 27SEP 20K OK
TERMINAL:A
AMSTERDAM ARRIVAL TIME: 0945
До летище Скхипхол стигнах с влак - доста бързо, точно и удобно транспортно средство в тази част на Европа. Имах доста време (за разхождане и снимане) преди полета. Последва приятна за мен изненада - въпреки, че имаше повече от 2 часа до полета, чекин-ът беше отворен - 5 и 6. Въпросните 5 и 6 се оказаха не 2 гишета, както аз си мислех, а 2 редички от гишета за полетите на Стар Алайънс. Бях се чекирал предварително онлайн, но опашката за оставяне на чантите беше няколко пъти по-дълга от тази за чекин
. Електронните бордни карти са приемлив документ за пътуване, което спести 1 клон на дърво 
. Бързо минах проверка за сигурност, въпреки дългата опашка и отидох да видя къде е гейта, от който трябва да излетя по-късно. По пътя към него 2 ербъса и 1 боинг:
Може би тук е мястото да кажа, че снимах само с телефон, защото не ми се разнасяше фотоапарат за 2 дни
.Срещу финландско-италиано-немското трие се бяха подредили друг скандинавец и един "местен":
След кратка следобедна закуска с изглед към гейтовете за нешенгски шортхол самолети, се отправих в търсене на добра позиция за наблюдение - а именно края на коридор с ръкави Б. Срещу мен МД10 (или 11) карго на Луфтханза и нещо на Ди Ейч Ел:
Малко след това започна и един парад на "малките":
-Фокер на КЛМ (все пак бях в Амстердам):
-Ембраер на КЛМ:
-Суис тъкмо кацнаха с А321:
-САС от една от предните снимки си замина:
-малко след него и ТАП:
-пореден Ембраер долетя от някоя близка дестинация:
-както и един 737NG:
-лоукост подразделението на КЛМ:
-"немците се оттеглят"
:
-и пак те, но с нещо съвсем дребно:
-тук вече светлината силно намаля и отраженията сериозно се засилиха:
- Ер франс с Ембраер (доста размазно за съжаление
):
Почти стана време за моя полет и аз тръгнах към гейта - има си ходене в този коридор
. Поредна изненада за деня - самолетът още го няма, а бордването трябваше отдавна да е почнало. "Сараево" спря на гейта в часа определен за излитане. Една холандка доста добре се справи с това да качи първо пътниците от по-задните редове, като дори тези от бизнес класата трябваше да изчакат търпеливо. Капитанът се включи преди излитане и каза, че ще наваксаме закъснението. Наистина кацнахме навреме във Виена. Един А321 до нас:
На съседните гейтове до този за София бяха все интересни дестинации - Ереван, Краснодар и Банкок. Не харесвам летище Виена поради наличието на секюрити скенери на самите гейтове - все пак аз като трансферен пътник съм минал проверка в страна от Шенген, летял съм в "чист" самолет от гледна точка на сигурност и просто трябва да се кача в друг такъв, но правилата са си правила. Бордването започна по график, аз отново с електронна бордна карта
. Земната стюардеса говореше много добър немски, но произношението на "България Ер" ми се стори доста нетипично за немец - естествено се оказа българка в последствие. За момент се замислих дали не са имали "преживявания" с наши сънародници и затова предвидливо да са пратили горкото девойче да сети до никое време на летището, но реших, че това е твърде черногледо и няма как да е истина 
.Оказахме се по 1 на 3 седалки, което беше добре дошло - "ще се спи". Но както се казваше в онзи стар виц "а дано, ама надали". 15-ина минути след часа за отлитане, капитанът се извини за закъснението и каза, че чакаме закъснели пътници. Това за мен означаваше 1-2-ма души, 5 максимум. Досегашният ми опит с Оустриън показва,че имат изключително добро затоварване на полетите си - над 90%. Е този път не беше изключение - в един момент в самолета буквално нахлуха като хуни голяма група "туристи". Странното беше, че всички носеха по 2 чанти за ръчн багаж и всичките бяха еднакви
. Чуваха се от притеснени подвиквания като "Видя ли Рачето да се качва, че не я виждам", през явно несъгласие с летищните власти - "Тея само дето не ме съблякоха на това летище", до разочарование от останалите пътници и техния багаж "Ами аз сега къде ще си сложа чантИТЕ?". Интересно е да се отбележи, че на този полет нямаше бизнес класа - целия 737-700 беше икономична класа.Добрата новина беше, че този "кеф" ще продължи само 90 минути, а лошата, че 2-те жени зад мен се чуваха дори при включен МП3 плеър, увеличен на максимум... В началото на Сърбия светлните на земята сериозно намаляха, а след Крагуйевац направо изчезнаха. София изглежда странно от въздуха по тъмно. Снимки няма, защото бях твърде уморен за снимам. Само 2-3 последни щриха:
- телефоните започнаха да се включват и коланите да се откопчават във времето между удрянето ни в земята и приветствието на пилота с "Добре дошли в София";
- "Я какво хубаво летище си имаме с топли връзки. Няма само европейците и другите да се фукат с летища с топли връзки" (разбирайте ръкави)
- на куфарите на "туристите" твърде често се срещаше една и съща червена лепенка - "HEAVY".
Уикендът отмина бързо и стана време за връщане. Небето над София беше кристално ясно, но стигайки до сградата на РВД-то видях лека мъгла, която до Т2 си прерастна в "кисело мляко". Неслучайно някой беше казал "мъглище София". Струва си да се отбележи, че за полетите на ЛОТ могат да се запазват места по време на резервация. А ако сте пропуснали тази възможност, имате втори шанс - на техния сайт в раздела за управление на резервациите.
Чекин, секюрити, паспортна проверка и се озовах в залата за заминаващи пътници. Навън беше тъмно и нищо не се виждаше, затова се отказах да снимам. А ето ни и при самолета:
Ембраер 170 намира място сред моите фаворити - 2+2 седалки, кожени, не е тясно или ниско. И най-важното - подглавниците могат да се свиват към врата/главата и да ви осигурят по-комфортно спане. А това е ценно при излитане в 06:00 сутринта. Затовареност - около 50%. Стюардесите на ЛОТ успешно се конкурират по любезност с тези на България Ер
. Зад нас се образува опашка от чакащи за излитане. Като мъглата беше толкова гъста, че почти не им се виждаха опашките. Едното беше Виз Ер, а другото Луфтханза, но третия самолет така и не го видях. Може да е бил FB до Брюксел.Не съм много фен на тези снимки, но за протокола:
обърнете внимание как се е надул кроасана от разликата във въздушните налягания
във въздуха:
Летище Шопен:
Опашката е на 737NG на "Аir Italy Poslka". Отделно 757 на Air Italy:
Лот Чартърс:
Последва паспортна проверка (Добре дошли в Шенген) и нова проверка за сигурност. Последното не е проблем, ако нямах само 40 минути до следващия полет и работеха повече от 1 скенер. В часа за излитане тъкмо бях приключил с процедурата и очаквах всеки момент да си чуя името по уредбата. За щастие нищо подобно не се случи. Просто се качих последен в автобуса. Отново Ембраер 170, но точно до него:
Това лети до Чикаго като полет LO001
Над Германия:
И малко от обичайните посетители на АМС:
-747
-А340, но не се сещам коя е авиокомпанията:
-А330 на Делта:
-747, 767 на Арке и А330:
-747 Калита Ер
-Чайна Саутърн 777Ф:
Както и типичните "европейци":
В заключение мога да кажа, че летище Скипхол е интересно местенце за всеки спотър и любител на авиацията. Разполага с тераса, която е извън секюрити зоната
. Надали скоро ще имам желание отново да пътувам с Оустриън... А ЛОТ влезнаха в личния ми списък от предпочитани авиокомпании.Надявам се да ви е било интересно и забавно. Предварително благодаря за конструктивната критика
.
