След като за последната седмица два пъти кацах на летище Виена (viewtopic.php?f=2&t=3163), дойде време и да остана. Малко в повече ми дойдоха две командировки една след друга, но нямаше как. Още повече, че и двете бяха отдавна планирани и силно желани. Но в деня преди заминаването ми така не ми се пътуваше...
И така:
AUSTRIAN - OS 800 SUN 18JUL SOFIA BG VIENNA AT 0835 0920
AUSTRIAN - OS 795 FRI 23JUL VIENNA AT SOFIA BG 1045 1320
За съжаление не избирам аз часовете на пътуването, но тези се паднаха удобни – по светло. Събирахме се голяма българска група за там, но щяхме да пътуваме само три броя заедно. А поводът е международната конференция по СПИН. Майтапът беше, че носехме постери, с които да представим работата си, а те бяха навити на рула и изглеждаха като базуки. Представете си три дами, едната от които на прилична възраст (около 50), всяка с базука. Леко комично и едновременно с това малко страшно. Много се притеснявах, че няма да минем с толкова багаж – поне аз имах чекиран куфар, раница с лаптоп и дамска чанта, отделно базуката, а колежките бяха само с по един куфар, чанта и базуките, но ни пуснаха. При това базуките бяха ръчен багаж
Ето го и пилето, което щеше да ни пренесе до Виена:
Разбира се пак съм чекирана онлайн, разбира се съм отново в опашката (предпоследен ред), но пак не съм съобразила слънцето. Карай, нали летя
А и тази страна ми беше непозната, исках да надзърна от тук.
Харесах си един часовник, но ме спря това, че е мъжки. Защо няма такива дамски часовници?!
Етажирано езеро в близост до София
Стара планина. Реално погледнато, не са чак толкова лоши снимките, а имах чувството, че няма да се вижда нищо на тях.
Края на планината и началото на Дунавската равнина.
Това би трябвало да е язовир Монтана
А това е завойчето на Дунав около Видин – границата със Сърбия.
Разбира се храната беше ясно каква ще е – геврече. Имах опит със същия полет предната неделя. Добре че не закусвам
Лошото е, че от слънчева София отивахме към облаци. Бяха ни обещали малко дъжд във Виена, а така се надявах да грешат.
Облаците се оказаха многопластови
Направихме кръг около това „зее” и се насочихме да кацнем по 34
Оообичам големи самолети
От летището си взехме такси, което струва точно определена сума – адски удобно е, защото не мислиш колко пари ще ти вземат и т.н. Хотелът ни се намираше на много хубаво място – срещу Кметството, но от летището до него няма удобен транспорт, а таксито за 3-ма излиза дори по-евтино. Набързо хвърлихме багажа по стаите и отидохме да се регистрираме на конференцията. Сградата, в която се провежда – Мессе, е нещо гигантско, намира се между две спирки на метрото, но от край до край, толкова е голямо. И, разбира се, от далеч си личи какво се провежда там.
Откриването беше в най-голямата зала, навсякъде екрани, впечатляващо и пълно с хора.
Имахме удоволствието да гледаме на живо музикантите, които свирят всяка вечер пред Шьонбрун
Ани Ленъкс, вярна на каузата и с нейната позитивна фанелка – символ на позитивното отношение към хората, живеещи с ХИВ. Самата Ани няма ХИВ, просот има голямо сърце
На следващата сутрин говори и Бил Клинтън, мярнал се е и другият Бил – Гейтс, но него съм го изпуснала. Не че е фатално.
А това е поздрав за всички спотъри – самолетите носят и друг вид радост
Виена ни посрещна с ужасно студено време и дъжд, но само за ден, след това си показа летните температури. Целият град беше в червени панделки, символ на борбата с ХИВ – нещо, което у нас няма скоро да се случи...
Любимите трамваи
Да ви прилича на 22 в София?
И не само ХИВ, но и рака на гърдата вълнува австрийците. Само не разбрах защо пише на сръбски
Единствената мръсна кола във Виена попадна в моя обектив. Сигурно е отивал на конкурс за най-измърлян автомобил.
Цената на горивата – за справка
Много е красиво, но... кончетата си имат конски нужди
Това не ви ли напомня на главната в Пловдив или Пиротска
Много ме впечатли факта, че са покрили ремонтиращата се част от сградата с нейно копие.
Този пък дори не говореше английски, а за български дума да не става
С Петков не се опитах да установя контакт
Но определено има много българи във Виена. В една Билла ме заговори дама на позабравен вече български, тук-таме се чуваше българска реч по улиците...
Спотърски погледнато, имах две основни цели във Виена – два музея, в които има самолети. Единият го бяха скрили зад тези стени
И за да му хвана работното време, трябваше да тичам между разкопките при Südbahnhof, но си заслужаваше.
Ето го уловът:
Другият музей, в който непременно трябваше да отида, е Техническият. Наистина нещо огромно и прекрасно! В София има бледа сянка в лицето на Политехническия музей, също много хубав, но недостатъчно голям. Ето и от там малко снимки (наистина малко, защото не мога да кача всичко, а материал има...)
А това за малко да го пропусна – пилето на Лилиентал, едно от оригиналните запазени
Поздрав за Виктор (малко се позагуби от форума напоследък)
Хареса ми колекцията им от компютри, но няма ли кой да им подари един Правец?
И колекция от кофи за боклук
Нямаше начин да не отделя малко време и за Пратера. Исках да се повозя на всички ужасии, но нямах време, а и бях сама. Беше ужасно смешно, защото бях и официално облечена, с дамска чанта и раница с лаптоп и трябваше да преговарям с обслужващите съоръженията хора да ми пазят нещата. А те повечето се оказаха сърби и македонци, т.е. комшу. На това чудо се качих най-първо.
Не ми остана време за планетариума, попълвам си списъка за следващият път.
Красота, но какви комари има там…
Много ми хареса изобилието на вода, а този басейн е страхотна идея
Ако сте виждали Дунава в България, няма да познаете, че това е същата река. Е, ръкав, но все пак Дунав.
И плавателната част на Дунава – цветът е малко по-различен от „къпателния”, но все пак значително по-чист, отколкото в България.
Част от задължителният ми минимум включваше и зоологическата градина. Няма как да я пропусна!
Като цяло Виена е един чудесен град (посетих и замъците, но пропускам снимките им тук). Няма да преувелича, ако кажа, че сърцето ми остана там. Архитектура, хора, отношения – всичко ми хареса. Дори и това, че всички говорят английски, макар че понякога ми отговаряха и на немски, но... това да е проблема. Но най-много ме впечатли факта, че по няколко пъти на ден в метрото минаваха усмихнати хора в сигнални униформи, които дезинфекцираха дръжките!!!
Това е едно от малкото недомислени неща – реклама, която загрозява
За мое съжаление 5-те дни и половина минаха ужасно бързо. Но поне имах малко повече време, за да видя нещо и от града.
Птицата, което трябва да ни върне в София
Последен поглед към прекрасния град
Отново в опашката, отново с онлайн чек ин и без да очаквам нищо особено за ядене. Може би пак някоя „фафла” или геврече. Да де, ама решиха да ме изненадат
Нищо интересно за снимане, маршрутът ми е много познат вече. Това е част от пистата на Доброславци.
А това е Божурище – ура, в София сме!
Ето я:
Очаквах, че тези две последователни пътувания ще ми убият страстта към летене поне за няколко месеца, но не би. На 35-тия ден ми се прилетя отново. А следващото пътуване е чак през февруари – посока Берлин. Ще се опитам да извъртя нещата така, че да летя с Луфтханза. Не е честно, че толкова искам да летя с тях, а те все да ми се изплъзват.
Браво за блога !
