Малко фактология. Летище Амстердам е най-голямото летище в Холандия. Намира се на 9.6 км югозападно от града. Пето в Европа и 17-то в света по брой на пътници с 45.3 милиона пътници преминали през него за 2010та. Отворено е през 1916та като военно летище. Намира се на мястото на старо езеро, а Скхипхол може да се преведе като гробище за кораби, защото много са потънали именно в това езеро. Тук е била и фабриката на Фокер за самолети. Летището е на 3м под морското равнище, кулата е висока 109м, разполага с 6 писти. Под летището има жп гара, която е в тунел, дълъг няколко километра.
Предистория. По Коледа София отново беше станало от летище на мъглище. В един ден обедният полет от Мюнхен до София се беше върнал обратно в Мюнхен, а вечерният просто не излетя. Над 300 човека, основно българи, се редихме от ранен следобед до късно през нощта на сървис деск за прерутиране. Забележително време (над 90 минути по часовник) чакахме група студенти да се разберат със служителките - не знам какво "деляха" толкова.. Така вместо една, аз летях 3 отсечки - Мюнхен-Тимишоара-Букурещ-София. Снимки имам само от първия за деня полет - логоджет CRJ:
Докато чакахме за бордване се появи този А340-600:
И малко немски лимузини:
Големи самолети в далечината в Мюнхен:
В Тимишоара се оказа, че няма шанс за директен трансфер, а нямах и бордна карта, защото предстоящите полети бяха с Таром, което наложи да изляза в публичната зона на летището и отново да вляза. Историята се повтори отново в Букурещ. За капак полетът закъсня, защото чакахме пътници от Барселона. На кацане в София нямах багаж, но всичко това са част от рисковете да се лети по Коледа
. Това ми беше първи полет с CRJ - много приятно самолетче - тихичко, 2+2 седалки и немско обслужване от Луфтханза.Дойде време за излитане. Имаше 90 минути закъснение заради деайсинг процедури. Изпуснах си връзката и получих място на следващия полет и то в бизнес класа. Сутринта в София Фокер на Оустриън:
Някъде пак през януари директен полет до Амстердам с LZ-FBF:
На съседен ръкав отново Оустриън:
Мюнхен късно вечер през Февруари:
* * *
В събота сутрин минах през Алберт Айн (тукашен вариант на БИЛЛА) за закуска и се отправих към гарата, за да хвана влака до летището. Много е удобно, защото има влакове по няколко пъти на час. До ескалаторите за "Заминаващи 1" има табелки "към терасата за наблюдение", която е на покрива на общата част на летището. На терасата имаше спотъри, обикновени зяпачи и много семейства с малки деца. Има удобни пейки за сядане, масички за ядене, ... Определено става за по-нетрадиционна разходка в уикенда. А и малки и големи много се радваха на самолетите. Изглежда долу горе така:
Личи си, че спотъри от различни места са я посещавали:
...предполагам видяхте МД-11 в далечината
Кулата:
Съседите тъкмо бяха долетели със 737:
И тогава видях Емирейтс Карго. А до него беше спрял "летящ молив" (757) на Исландер:
Опашка от тримоторници:
Всъщност единият отлиташе, а другият трябваше да застане на негово място:
Още един:
Не след дълго А330 на Делта се отправи обратно към САЩ:
Много сини опашки:
Гръцки викинг и турски пегас:
Малко след това и един 777 на КЛМ отпътува. Беше интересно, че след пушбек пилотите го спряха и тестваха механизацията:
Китайски 747 в далечината между сградите:
Амстердам е хъб на Небесен Отбор:
Друг тримоторник го товареха с карго и храна:
На път за Абу Даби:
767 на Мартинер (част от КЛМ) отиваше на отдалечена стоянка:
Поздрави в САЩ:
Вече бяха минали няколко часа, започна да ми става студено и реших да си тръгвам. В единия край на терасата се бяха събрали много хора и гледаха нещо. Отидох да видя. Пореден МД се готвеше за отпътуване. Капитанът помаха на спотърите и малко по-късно провери какво става долу:
Докато го пушбекваха, всички на терасата махаха за чао, както и капитана:
Никоя история за Холандия не може да мине без поне 1 от забележителностите на тази страна. Аз реших да завърша с няколко снимки на мелници:
Надявам се да вие харесало. Всякакви мнения/критики и коментари са добре дошли
Страхотно попадение 
. Бях сам на 3 седалки. Масичката е в подлакътника. Имахме 2-ма стюарди отпред. Преди излитане раздаваха списания, от които само 1 беше на английски. На 1D седеше жена, която явно имаше проблеми с излитанията. Като излетяхме и стюардите си станаха от местата, единият дойде и я попита дали е добре, успокои я и й предложи чаша вода или каквото иска. Малко след това започнаха да сервират храната. Доста любезно питаха всеки дали би желал лека закуска (в 13:00....