Интро
Здравейте!
След като повече от година не бях летял на самолет, дойде време да избърша клавиатурата от прах и да ви напиша репорт за последното ми пътуване. Дестинацията е Берлин, а причината: почивка и посещение на близки приятели. След като бяхме получили покана още миналата година, непрекъснато се информирахме за цените до Берлин. След последната Коледа, поканата беше отправена отново и решихме отново да започнем да следим цените. Май месец, като месец с много почивни дни и прилично време, беше идеален за целта. Цените варираха между €150-170, а авиокомпаниите бяха Lufthansa през Мюнхен/Дюселдорф и Malev през Будапеща. Макар и тези цени да бяха доста добри за тази дестинация, дълго време се колебахме. В последствие, се оказа че чакането си е струвало. В началото на месец март, Czech Airlines пуснаха промоция, в която една от топ цените беше до Берлин - €127 (в последствие стигна и €120) – цена, която дори приятелите ни, които живеят там отдавна, казаха че не са виждали. Без да се бавим резервирахме билети за полети на CSA със следния график:
19MAY2011 SOF-PRG OK857 1510-1605 735
> Connection 2h05 at PRG
19MAY2011 PRG-TXL OK518 1810-1910 AT7
25MAY2011 TXL-PRG OK517 0935-1035 AT7
> Connection 0h55 at PRG
25MAY2011 PRG-SOF OK856 1130-1425 735
Отиване
Датата е 18 май, един ден преди заминаването и след като за двата месеца от резервацията бяха многократно сменяли 735 с 320 и 319, а ATR-чето по PRG-TXL се сменяше от 42 на 72 и обратно всяка седмица, беше моментът на истината. По online check-in предишния следобед стана ясно че след всичките тези промени, всичко е останало по първоначалния план: SOF-PRG с 735 и PRG-TXL с AT7. Тук е моментът да отбележа че това щеше да е първият ми полет на турбовитлов самолет и това беше едно от нещата, които ме вълнуваха най-много относно предстоящото пътуване. Ианче точно на 737-500 и точно с OK857 бях летял и преди и не представляваше нищо ново. Но след почти две години без да лети, спотърът е склонен на всичко
. На сутринта на 19 май със ставането имам много още работа по багажа си. До обяд всичко е прибрано и има време за хапване, след което повиквам такси и след десет минути сме пред нас и товарим куфарите в миниатюрния багажник. Това беше една нелека задача и в последствие най-малкия куфар беше между задните две седалки... . Пристигаме пред добре познатия T2 и почват снимките...
Влизаме и бързо пускаме куфарите на check-in гишето, където няма никаква опашка. Получаваме и бордните карти за PRG-TXL, с номер на гейта и всички екстри. Бордните карти, както ще се убедите сами след малко, са просто бял картон на който няма индикация кой надпис какво обозначава и ако не си спотър може би ще се чудиш дали 17F или B6 e номера на гейта, но за щастие такива проблеми с нас нямаше... В това време малко снимки на ситуацията. Нашият самолет още не е пристигнал, виждат се много самолети на Bulgaria Air и един bmibaby дошъл за Lufthansa Technik.
Изходът за Прага, B6
Направи ми впечатление, че са монтирали гишета за паспортна проверка в средата на терминала във връзка с влизането в Шенген, макар че сега се минава между гишетата свободно. Мисля, че ще е интересно за вас...
Air France
И боингчето на bmibaby което влиза в хангара
Като наближи 14:25, часът на кацане на самолета от Прага, очаквах да видя кой самолет ще се появи. Кацанията днес бяха по 09. Времето – облачно и мърляво, с периодични проблясъци между облаците. С десетина минути закъснение, пристигна и самолетът на Czech Airlines, боинг 737-ца, както очаквахме. Когато се приближи до терминала, видяхме че за полетът до Прага самолетът е OK-DGL, от сравнително по-новите 737-ци на OK, на около 13 години. До вратата носи името си, наименован на чешкия град Tábor, като над надписа има и герб. Ето го пред армия от Bae-та на FB
Винаги съм се чудил защо е този оражев кабел от ръкава...
Боингчето бива заредено с гориво
Към 15:05 ни повикаха на гейта за отвеждане към самолета. Нямаше някаква специфична организация на бординга, каквато съм виждал при British Airways например. Но и за толкова малък самолет... няма нужда, предполагам... Ето бордната карта и детайлно инфо:
Outbound 1/2
Flight # OK 857 operated by Czech Airlines
Departure: Sofia Int’l T2, 15:10
Arrival: Prague Ruzyne T1, 16:05
Flight time: 1h55 Load factor: ~90%
Aircraft: Boeing 737-55S, OK-DGL “Tábor” built in 1998
Gate: B6 Seat: 17F
от прозорчето на ръкава
Вече на борда
Качвайки се в самолета, сме посрещнати от усмихнати чехски стюардеси, които ни поздравяват на английски, а аз отвръщам с „Dobrý den” понеже имам опит на полети с чехите.
Седалките са претапицирани в сив плат като всичките им самолети в новата окраска. Личи си, че е леко захабеничко, но доста прилично... Относно seat pitch, си беше добре за полет от час и половина +. Местата ни, на 17-ти ред са на пред-пред-последния ред и са избрани така че да сме зад крилото и да се вижда добре. Тъй като по план когато се качвахме трябваше вече да излитаме, екипажът доста бързаше при представянето на safety instruction-а, а записът на български не беше пуснат. Из салонът се носи приятна миризма на вестници и климатик, която винаги съм свързвал със самолетите. Полетът беше доста пълен, някъде на 90% ако не и повече, предполагам. Екипажът е доста усмихнат. Старшата стюардеса се представи като Ана и каза че полетът ни ще е час и тридесет и пет минути и че въпреки закъснението при излитане, най-вероятно ще сме навреме в Прага. Каза също, че причината да закъснеем е „late luggage delivery to the aircraft”. Не дълго след като бяхме седнали, трябваше да закопчаем коланите си и да изключим мобилните телефони, тъй като “Tábor” беше готов за потегляне.
Последва push-back и запуск на двигателите. Задкрилките скоро се спуснаха със типичния звук за Boeing 737. Екипажът вече минаваше за проверка през салона. Дотогава бяха кацнали 73G на Malev и CR9 на Lufhansa/Eurowings. Замислих се как ако не бяхме изчакали цените на CSA щяхме да сме в някой от онези самолети сега
Оттук почнахме да рулираме пред хангарите и Т1 така че от моето място имах видимост към самолетите на стоянките. Ето какво видях:
CRJ-900/Eurowings
737-700, Malev
Алфата на Bulgaria Air
Air Europa
DHL+TNT
Излитане от София
Както си личи от снимките, доста притъмня „като по поръчка” точно за излитането ни. Без да спираме на holding point или на прага на пистата, плавно ускорихме и със силен тътен, боингът достигна скоростта на отлепяне точно след като подминахме Т2. Стори ми се късно излитане, но беше спокойно и плавно. Започнахме да се издигаме над облачна София, прелитайки над Кремиковци и устремявайки се към Искърското дефиле, където ясно се отличиха Луково, Своге и Церово, както и селото, където имаме вила. Беше живописно.
Ето и видео: http://www.youtube.com/watch?v=7Wm98II71QY&feature=related
Издигането ни беше плавно и спокойно, небето беше покрито и в първата част от полета след Искърското дефиле не се видя много от Сърбия например. Имаше и леки турбуленции и сигналът за коланите се изключи късничко. Ето малко снимки от облачното небе:
и над облаците
После, желанието ми се сбъдна и гледката се изясни над Сърбия. Прекосихме Дунав някъде на 10,000m. и капитанът обяви, че сме в близост до Белград, но не се виждаше от нашата страна така или иначе...
In-flight Service
Макар, че и предишният път CSA ме изненадаха с добър service, този път бяха надминали себе си. Новостта в икономичната класа на Чешките Авиолинии е, че сандвичът е порастнал и е запасил чудесния вкус, а лек алкохол като бира и вино се предлага безплатно вече. Не знам от кога е така, но си спомням че при предишния полет се предлагаше само сок, кафе и чай безплатно. Имайки предвид кратката продължителност на полета и добрите цени, хапването беше за пет звезди. Сандвичът беше багета с пуешко филе, дооста вкусно.
Над Унгария облаците добиха вид на карфиол
окото на тигъра… впрочем, на другия боинг на CSA с който бях летял, това накрая беше боядисано в червено, а тук не беше...
Над езеро, което по цвят и форма не приличаше на Балатон... някакви идеи?
Над Словакия, прелетяхме над тази подутина на Дунав, която от преди знаех че е точно преди Братислава
И наистина, веднага след това се видя Братислава, лесно разпознаваема по перпендикулярните писти на летището.
Не след дълго, се усети че почваме да снижаваме бавно. За разлика от предишния полет, когато не се прекачвах, сега не изредиха номерата на гейтовете, но от бордната карта знаехме, че ще е C20. Вече близо до Прага, пилотът изпълни няколко маневри посветени на избягването на този дебел облак.
Прелетяхме на север от Прага и пуснахме air brakes
Приземяване в Прага
Беше доста турбулентно, а самолетът маневрираше за да заобиколи летището и после да заходи по 13-та, от другата страна на летището. Екипажът пак мина на проверка и след това зае местата си. А самолетът се клатушкаше неспокойно ту забавяйки, ту ускорявайки. Задкрилките бяха постепенно свалени. Накрая се видя отпред другата писта (06/24), на която е старта на 13-та. Кацането беше сравнително меко, но спирачките бяха силни. С мощен реверс, “Tábor” забави до скорост за рулиране и напусна пистата. Последва announcement на чешки и английски едва при който разбрах, че полетът е code-share с Bulgaria Air. Ето кацането обобщено във видео: http://www.youtube.com/watch?v=pLwkR_kfCaM&feature=related
Изрулирахме успоредно на T2 и както миналия път, ни оставиха на шенгенския терминал, което предполагаше слизане по стълби, вземане на автобус и отвеждане до правилния терминал. Тъй като спряхме на C, заподозрях че заобиколката ще е голяма тъй като именно от този pier трябваше да заминем, а нямаше как да не минем през Т1 първо. Явно е практика за Czech Airlines на Ружине... А иронията щеше да стане още по-голяма по-късно. (За това, след малко)
Кулата на PRG
De-boarding се случи бързо, без да ни съобщават ни отправиха към автобусчето и право към Т1. На слизане щракнах двигателя GE CFM56-3C1.
И самолетът от земята преди да ни натоварят на автобусчето
Трансфер в Прага
Още при пристигането в нешенгенския терминал, има табло, показващо накъде да се отправят пътниците, които правят връзка на летището. Имаше полезни брошурки с карта на летището, които ни помогнаха. При 2 часа и 5 минути, всичко мина гладко, и бих казал че е удобен хъб за правене на връзки, но ако сменяш терминалите (от Шенген в не-Шенген или обратно си трябва време, че на immigration понкога се образуват опашки и ние пуснахме няколко човека да минат пред нас тъй като очевидно бързаха да не изпуснат полета си. Някой бяха много уплашени и стресирани. За да се избегнат тези нерви мисля че 40-45 минути за трансфер си е достатъчно. Иначе летището кипи от пътници, ресторантчета и има дори джаги разхвърляни из терминалите на които ако има време, човек може да поиграе. Има и детски кътове, но observation deck-овете са достъпни само от общата зала на терминалите. Така или иначе, имаше достатъчно стъкла
Екраните показват и времето в дестинацията
Коридорът T1>T2
Въобще, като изядеш един pretzel и изпиеш едно плзенско, въпреки цената, няма как да не заобичаш летището
макар че си беше цифрa, ама си струваше определено. Ето ги въпросните джаги:
Вече на Pier C
735 в старата окраска
Lufthansa
Чешки А321 за Амстердам
И ето го нашия гейт, C20. Този път пък code-share-ът е с Korean Air
И ето иронията: OK-DGL “Tábor”, който ни докара от София беше точно срещу C20 и цялата тази заобиколка ни е отвела там, където сме почнали. Но и ни е прекарала през много възможности за спотинг, за което се радвах че трябваше да сменим терминалите. Иначе “Tábor” се готвеше за полет до Хамбург по горе-долу същото време като нас.
В това време в 17:50 отвориха вратата към автобусчето и качването в автобусчето започна. Boarding pass за OK518:
Outbound 2/2
Flight # OK 518 operated by Czech Airlines
Departure: Prague Ruzyne T2, 18:10
Arrival: Berlin-Tegel D, 19:10
Flight time: 1h00 Load factor: ~70%
Aircraft: Aerospatiale/Alenia ATR 72-202, OK-XFA “Český Krumlov” built in 1992
Gate: C20 Seat: 04D
Автобусчето се бави доста на гейта, след което потегли към самолетчето, спирайки да изчака рулиращ 772 на Korean Air – доста близо бяхме до тази огромна машина. И накрая ни закара до OK-XFA, първият ATR-72 на CSA, носещ името “Český Krumlov” от един много красив град в Чехия. Построен е през 1992 във Франция. Симпатична машинка отблизо. И не изглевдаше чак толкова малка – на размах и дължина не е чак-толкова по къса от 735, всъщност.
Отзад и бонусче: рулиращ боинг на Jet2
Общ изглед с пристигналия при терминала кореец
Saab 340, CSA
ERJ-190, Air France
В turbo-propeller за първи път
Първи впечатления: 1) Ниискоо... С моите 180 cm. не бях далеч от тавана. Но не в негативен смисъл, беше доста уютничко, даже; 2) Business Class е отзад (май е така на повечето); 3) Като видях seat pitch в бизнес класата се зачудих как ще оцелеем в икономичната, но се оказа че няма разлика, пък и беше бих казал добре за едночасов полет; 4) Захабен салон, все пак на 20 години, но все още върши работа. Впрочем, тези ATR-72ки на CSA ще бъдат премахнати от флота тази година, така че сме от последните които ще летят на тях. Екипажът се състои от две стюардеси, една възрастна и по-усмихната и една по-младичка. Също любезен екипаж, бих казал. Обявиха, че полетът ще е точно един час. Тъй като бяхме сред последните на борда, а местата ни бяха напред, в момента в който седнахме, “Český Krumlov” беше готов за потегляне. Ето гледката от място 04D, стратегически избрано пред перката.
Не след дълго, запалихме двигателите и самолетчето с реверс се самоизбута, което показа точно колко шумно щеше да стане като излетим. Но нищо, като си фен, това не те събаря, ами тъкмо наопаки. Safety demonstration-ът, както и рулирането до писта 13 са кратки а и не сме на самия старт, а след него и се вижда как до старта чака друг чех, мисля че този за Амстердам.
След това, предредихме и бързо се засилихме по пистата. В нашата част на самолета стана доста шумно, но аз нямах нищо против. Доста бързо набрахме скорост и излетяхме над Прага. Видео: http://www.youtube.com/watch?v=1iA9WiJWVeY&feature=related
И после се видя авиобазата Kbely в северната част на Прага
Поехме северен курс към Берлин и постепенно се изкачихме до 5500m. и пилотът даде малко информация. Бяхме в сянка на по-високи облаци от другата страна.
“In-flight snack по чешки”
А ето и какво сервираха. Отново предлагаха бира и вино. Основното беше крекери, доста прилично за едночасов полет бих казал...
Салонът. Поради краткостта на полета дори докато ядохме трябваше да сме със закопчани колани. Въпреки това казаха, че можем да ставаме до тоалетната ако искаме.
Като цяло спокоен и кратък полет, към седем без нещо започнахме да снижаваме и маневрираме, видяха се вятърни ферми в Германия. Това е докато завивахме.
Дори ниско нямаше турбуленция и самолетчето спокойно се спускаше към летището на Берлин-Тегел. Понеже отсреща човекът спеше можеше да се види Fernsehturm, телевизионната кула, по едно време през прозорчето и съдейки по факта, че бяхме под върха на кулата в този момент, сме били под 369m.
Ето снимка от над Берлин
После кацането беше пак добро, лекичко изтропват гумите върху асфалта и с мощен реверс бързо намаляваме ход и напускаме писта 26R по която току що сме кацнали а докато пресичаме 26L по пътя към терминала, във въздуха се вижда някакъв самолет, явно току що излетял над нас. Всичко това във видеото: http://www.youtube.com/watch?v=MppOsCX-99M&NR=1
След това рулираме покрай Lufthansa хангари
и паркираме пред терминал D, бивш паркинг конвертиран в пътнически терминал
Дъга над скандинавеца – там явно валеше дъжд
Delayed de-boarding
И тук малко сюжет: чакахме двайсетина минути в самолета преди да можем да излезем защото за да слезат пилотите, трябва да се разтовари багажа, защото иначе са блокирани в пилотската кабина. И наредиха багажа на колички и хората почнаха да си го взимат още там и като нашите куфари не бяха там, решихме че са изгубени, но ни казаха че останалата част от багажа ще пристигне на лентите в терминала. Ето седалки в ATR-чето на слизане.
Когато стюардесата ни изпраща с “Goodbye” аз отвръщам с “Na shledanou” и очевидно я зарадвах. Като цяло, се чувствам добре като мога да казвам основни изрази на даден език, иначе се чувствам твърде много като турист... И аз се чувствам добре като чужденец каже нещо на български, колкото и развалено да звучи...
Willkommen in Berlin
Казваме „чао” на “Český Krumlov” и се отправяме към едно незабравимо приключение из Берлин...
Не след дълго и багажът пристига невредим
И по пътят към паркинга на терминал C, където посрещачите ни чакат, щраквам за последно един ибериец на терминал A…
Очакваха ни пет пълни с приключения дни и след шест дена щяхме да се върнем на летището Otto Lilienthal за да получим една вулканична изненада. Това е за сега от мен!
------------------------------------------------------------------------------------------
Из Берлин
Берлин е уникален град и си струва да се посети! Препоръчвам го на всеки. Не е правилното място за история, като се изключи двадесети век, но кипи от живот и хора от всякакви националности. От Kreuzberg, където бяхме настанени всеки ден обикаляхме из града докато не капвахме от умора следобеда и не сядахме в някое кафене. Изкарахме си просто чудесно! Някой от задължителните спирки: Prenzlauer Berg, Scheunenviertel (Hackecher Markt), Potsdam и още мнооооооого други. При толкова дни и толкова интензивно ходене, и при перфектно време, не успяхме да обиколим всичко, но ето съвсем малко кадри...
East Side Gallery
Купола на Райхстага от Норман Фостър
Sony Center на Potsdamer Platz
Schloss Cecilienhof в Потсдам, където се е състояла конференцията след края на Втората Световна война и където е решено бъдещето на Европа... наистина интересно място с интригуващи артефакти
Прилежащите градини и езера
Hard Rock Café Berlin
И зоопарка в западен Берлин...
Това е от Берлин, кратко, точно, ясно...
------------------------------------------------------------------------------------------
Връщане
Чудесното ни преживяване свърши доста бързо, но тепърва предстоеше най-голямата изненада. Първата, и по-незначителна част от нея дойде вечерта на 24 май, когато влязох в интернет за online check-in. Самолетите и за TXL-PRG, и за PRG-SOF бяха сменени на А319, което беше добра новина: те са по-нови, с по-удобен салон, и имат екранчета в салона. Това определено беше добра новина и въпреки притесненията ми, имаше още места до прозореца, които бързо заехме. Пак избрах зад крилото, защото там обичам да летя обикновено. След това излязохме да отпразнуваме хубавия престой и след като се прибрахме, си стегнахме куфарите, тъй като трябваше да станем около 6:30 на следващата сутрин. Полетът за Прага излиташе сутринта в 9:35. Впрочем, след online check-in разбрах, че още един вулкан е изригнал като влязох в сайта на летище Берлин да видя дали няма промяна, и като видях съобщението се притесних, но скоро това се превърна в шега, която все още можеше да ни излезе през носа на сутринта. Станахме рано и в тъмното излязохме от апартамента, взехме U-Bahn и после Bus 109 и към осем без десет бяхме пред кулата на Berlin-Tegel
Вулканична изненада
Влизайки в зоната на летището още с автобуса, видяхме голямо табло с полетите, на който нашия полет OK 517 фигурираше с препратка към терминал D. Нищо повече. А и вече бяхме забравили за вулкана, защото ни се спеше а и нямаше огромни тълпи от хора с отменени полети видимо и нямаше логика да се притесняваме, тъй като Прага е по на юг от Берлин. И влизаме уверено в терминал D, намираме гишето си, където жива душа няма, само една жена която дреме зад гишето и отгоре екран с логото на Czech Airlines, номера на полета и едно съобщение, което преминаваше по екрана гласейки: “Flight cancelled due to ash clouds”. И в този момент просто
... Отидох да питам жената, която отговори на „Трябва да летим до Прага днес” с „Да, но няма да летите”. После с триста зора ни информира че не знае къде да отидем, да питаме на информация... в съседния терминал, впрочем. Там ни пратиха по осмоъгълния терминал до някакво гише на другия край на осмоъгълника, където опашка от 4-ма човека върви със средна скорост 1 човек за 15 минути без ускорение. По случайност, българин точно пред нас, също с билет за София през Прага. След известно чакане докато пратиха някаква жена за Скопие през Мюнхен и Будапеща, дойде наш ред. Стана някакво оживление, видя се че май май и ние ще летим. След още малко вече препускахме към check-in с хартиен купон, написан на ръка и разпечатка на новия ни полетен график. Lufthansa през Мюнхен... 
25MAY2011 TXL-MUC LH2033 0950-1100 319
> Connection 2h05 at MUC
25MAY2011 MUC-SOF LH1704 1305-1555 E95
Бонусче: повече време за връзка, което ни успокои че ще имаме време и че багажът ще пристигне също. Също така не заминавахме от конвертирания паркинг (терминал D), а от по-представителния A, известен с кратките разстояния за ходене и където всяка check-in зона има отделен гейт зад гишетата и фактически като минеш през check-in директно влизаш в нещо като „ограждение” само за своя полет. В нашия случай, гише и гейт A11, ръкав като всички на A-терминала. Около нас 9 и 10 са също с брандинга на Lufthansa, имаш усещане че това е хъб, въпреки че не е точно хъб за тях. Влезеш ли вътре, има щанд със вестници за пътниците и малка чакалня само за този полет. Голямото щастие дойде обаче чак когато се разбра че имаме и места до прозореца (макар че една приятелка се жертва за мен тъй като знаеше какъв фен съм и знаеше че няма да преживея без място до прозореца и се разменихме, за което съм безкрайно благодарен!
). Ето ни го гейта:
733 с уинглети на Brussels Airlines
Още един А319 за Мюнхен на съседния гейт А10, около половин час преди нашия.
А320 на Austrian
Скандинавец зад вече пристигналия D-AILW “Donaueschingen”
KLM/Malev
Като от А10 замина другия еърбъс за Мюнхен, веднага дойде този 733 от Дюселдорф май...
Boarding-ът започна не след дълго. Пак нямаше организация по класи, направо всички се качиха, което създаде малко опашка по пътеката и в ръкава. Влизаме в A319ката, вътре мирише на климатик, а седалките за моя изненада са от новите на Lufthansa, Euro Comfort дето са много тънки и така нататък (ако не знаете, вижте уебсайта им). Ето boarding pass-а (без etix номер, а само с ремарк DOC OK, явно обозначаващ факта че сме upgrade-нати от CSA…)
Inbound 1/2
Flight # LH 2033 operated by Lufthansa
Departure: Berlin-Tegel A, 9:50
Arrival: Munich Franz J Strauss T2G, 11:00
Flight time: 1h10 Load factor: ~85%
Aircraft: Airbus A319-114, D-AILW “Donaueschingen” built in 1998
Gate: A11 Seat: 23A
Посрещат ни усмихнати стюардеси на Lufthansa. Тънките седалки увеличават seat pitch-а и е повече от достатъчен за едночасов полет. Казват, че ще излетим с малко закъснение, но поради по-краткото планирано време на полета ще сме навреме в Мюнхен. С изненада открих, че няма екранчета в еърбъса, при положение че авиокомпании катo Austrian, Czech Airlines и British имат в регионалния си флот. Но това не беше чак толкова страшно. Малко снимки на интериора, който успя да впечатли спътниците ми, които обикновено не са много наблюдателни относно самолетите:
Също така джобът за всичко е отгоре, срещу лицето ти, където нямаш нужда от много разстояние пред теб, а отдолу е съвсем тънко и удобно изнесено напред за краката. Smart…
Ние сме на 23тия от 25 реда и гледката е следната:
Полетът днес също е пълен, бих казал 85% и след като всички са на борда, без да се бавим изглеждаме safety instructions и ни избутват назад
Започваме да рулираме покрай D, където е паркирал KLM, и по рульожката над шосетата, минаваща кажи-речи пред главния вход на летището
И покрай терминал C
Излитащ скандинавец
Lining up на RWY 26L
Оттук скоростно потегляме по пистата и скоро отлепяме гуми от асфалта и се издигаме в неспокойното небе над Берлин. Правим малко завойчета в началото, виждаме града и летището от което току що сме излетяли и се устремяваме към Бавария със скорост от 800 km/h и височина 9,500m. по думите на пилота. Видео от излитането: http://www.youtube.com/watch?v=xWQ3FbJ5PnI
Берлин отвисоко
TXL
Сменяме курса леко и се оказвам в контражур, но не прекалено много
Die “Lufthansa” Refreshment
Минават и от една щайгичка с логото на LH раздват “refreshments”, тоест Corny, което аз много обичам. След още 20 минути и минават с количка с напитки. Сънлив съм, но взимам кола, защото самолетното кафе рядко е хубаво... Така и така бяхме закусили, можехме и без, но си беше хубаво, ни най-малко не се оплаквам
Летището Dresden, а после и градът. Хубав момент, тъй като 2011-та ми донесе нови пътувания след една година само яко учене. Иммено в Дрезден бях първите дни от месец януари и имах чудесни спомени. Беше хубаво.
След това летяхме още малко и то се оказа, че краткия ни полет беше към края си. Ясни индикации за това бяха: пукане в ушите и гледката на летище Мюнхен, при която вече ни казаха да си закопчаем коланите и да се приготвим за кацане.
Подминахме го и още доста летяхме преди да направим обратен завой, който ни изведе на финален заход към писта 08L. Малко снимки от захода:
С леки поклащания и турбуленция, “Donaueschigen” се приближава до земята. Пистата вече се вижда и пилотът намалява тягата, а самолетът меко докосва пистата и бързо намалява докато не vacate-ва по една от рульожките и не се отправя към Terminal 2, както научих от бордното списание на LH, резервиран exclusively за членове на Star Alliance. Паркираме до LH и UA. Видео: http://www.youtube.com/watch?v=EkypescG7bs
На слизане щраквам още веднъж интериора
Стъклени ръкави
Много самолети, но нито един А380 не видях
“Donaueschingen” след като го напуснахме
Lufthansa 343
Трансфер в Мюнхен
Първи впечатления: чисто, стъклено, модерно. Скоро разбираме и че половин час след като сме излетяли от Берлин, летището е било тотално затворено. Леле, какви бяхме късметлии
Етажите в Мюнхен са два: G и H, като G е за шенгенски и вътрешни полети, а H за извън шенген, но ръкавите са едни за двата етажа, просто от гейта слизаш различен брой етажи до входа на ръкава или по същите стълби още по-надолу ако ще те карат с автобус. Много Duty Free магазини и retail. Намерих и авио списания на английски даже . Един недостатък за спотъра: наоколо се вижда LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH, LH и LH. Е, грубо казано, но си е хубаво летището, половин час щеше да ни стигне за връзката, а ние имахме два.
LH²
Разнообразие: Air Canada
и Air Malta даже
+Singapore голямо пиле
Spotter-friendly
На гейт H30 дойде машината за София, D-AEME, Embraer ERJ-195LR. Тази е без име, явно Augsburg не ги кръщават
Пак сингапуреца. Впечатли ме тази машина, трябва да я пробвам някога...
Бордингът закъсня малко и тук (за четвърти път тази седмица
) и малко се притеснихме дали не ги мързи и не ни бавят за да затворят и MUC, но не, видя се че ще се лети и започнахме да се качваме. На гейта пуснаха съобщение, че самолетът е на 100% пълен и че можем само с един ръчен багаж (все едно в този момент човек има избор). Code-share с TAP, Continental, United и Spanair 
Inbound 2/2
Flight # LH 1704 operated by Augsburg Airways
Departure: Munich Franz J Strauss T2H, 13:05
Arrival: Sofia Int’l T2, 15:55
Flight time: 1h50 Load factor: 100%
Aircraft: Embraer ERJ 195LR, D-AEME built in 2009
Gate: H30 Seat: 06A
Качване на борда
За първи път в Ембраер – хич не е зле. Самолетчето през август ще навърши две годинки и е доста новичко. Салонът е приятен, издържан в стил Lufthansa със сиви кожени седалки. Единственото нещо, което не ми хареса, беше че прозорците са нарядко и се падат горе-долу по един на ред, и той е частично препречен от седалката поне на първите редове. Иначе назад беше по-нормално. Не че беше страшно, просто отбелязвам...
Големият е до нас...
Пак любезен екипаж, но все пак ми се струва че в CSA правиха повече announcement-и и бяха малко по-усмихнати. И все пак, съм много доволен от Lufthansa в това отношение. Скоро ни избутват, запускаме двигателите и почва safety demonstration. Следва го запис на български. Рулираме към другата писта, 08R където без да чакаме ускоряваме мощно и се издигаме, като от моето място гледката е невероятна, а и се вижда излитане по успоредната писта след като се издигаме. Take-off performance-ът на ембраера беше най-добрия за четирите полета досега. Вижте видеото: http://www.youtube.com/watch?v=U4rB61x2a7g&feature=related
Малко турбуленция докато се издигаме в небето
Салонът
Кой е този град? предположих Залцбург...
Алпите в цялата им красота
Разминаване
т.нар. “Complimentary food and drinks”
Пак сервират храна първо и след десетина минути напитки. Менюто е кутийка с две мииини франзелки и яйце, картофи и колбас. Вкусно, определено, а пък и прилично.
Над Сърбия минахме през малко високи облаци на моменти, но излизахме периодично
Вече сме уморени и чакаме да се приберем у дома. Полетът минава бързо и скоро вече се спускаме към София.
пухкави облаци
В далечината вече се вижда Софéто, малко преди да завием за заход по 09.
При добри обстоятелства би трябвало да видите пистата на LBSF леко вдясно на тази снимка
Предкрилки
Божурище
Обеля+Люлин
Шапитото на Централна гара
След което с леки турбуленции прелитаме над Подуене и Христо Ботев и сравнително меко опираме пистата, с мощен реверс забавяме и напускаме пистата...
http://www.youtube.com/watch?v=qFEnSqNHjYE&feature=related
Поглед назад в салона. Човекът позира
Падналия ръкав
Добре дошли в Зофия. След дълъг път си е хубаво отново у дома...
Тук ще паркираме
Тези светлинни табла бяха доста миниатюрни и симпатични
На изхода черпят с шоколадчета в станьол с надпис “Augsburg Airways”. Това беше доста симпатичен детайл от пътуването. Изядох ги чак вечерта. Ето го нашият самолет на ръкава B8. Някой FB пристигна точно след нас (сигурно от Париж, защото видях една приятелка при багажните ленти, която от там идваше)
Слизаме, проверяват ни паспортите и скоро със все багажа си излизаме през вратите, качваме се на такси и кой от къде е. Но бяхме прекарали една невероятна седмица. Незабравима, бих казал.
Заключение
Мога да кажа че съм абсолютно доволен както от Czech Airlines, така и от Lufthansa. Със сигурност бих ги използвал за бъдещи пътувания. CSA ми кредитнаха само милите за отиването, явно ядосани че са се бръкнали да платят на LH
. Предполагам че отменянето на полета е било защото са предполагали, че ще се затвори TXL и не са искали да приземят самолета им и да не му разрешат да излети. Съжалявам, че не пробвах А319-ката на ЧСА, чист късмет си е и за TXL-PRG, и за PRG-SOF, но това остава за бъдещето явно. Благодаря за вниманието ви! Колкото и да се опитвах, по-кратък не можех да го направя тъй като исках да кажа всичко... Надявам се че е било удоволствие да четете и гледате снимките и видео материала. Надявам се също така скоро пак да ви пиша във връзка с някой бъдещ полет. Е, това е от мен засега!Поздрави,
Dreamliner
