По принцип обичам да давам имена на моите трип рипорти като поредица от летищата, през които е протекло пътуването. Това обаче е историята на един дълъг воаяж и затова наруших традицията. Цялото пътуване изглеждаше така:
Полети
Водещи при правенето на билета бяха няколко фактора:
* цена
* удобство (удобни часове)
* Алианс - по възможност Star Alliance
* А380
* разнообразие от самолети
Така се стигна до:
AMS-IAH-SFO-SBA (известни още като Амстердам - Хюстън (Тексас) - Сан Франциско - Санта Барбара (Калифорния))
време за почивка и наслждаване красотите на Калифорния (както стана по-късно "и не само")
SBA-LAX-EWR (Санта Барбара - Лос Анджелис - Нюарк (Ню Джърси))
отново почивка
JFK-FRA-SOF (мисля, че тези 3 нямат нужда от допълнителни разяснения)
Места успях да си запазя предварително за почти всички полети.
В средата на май, една хубава съботна утрин беше време да напусна добрата стара Европа. Или поне да се разделя с нея за известно време... Пак по традиция стигнах до летището с влак
Вече повече от 1 път съм разказвал за тази част от пътуването... Затова нека продължим натам... В сградата на Schiphol (или както "злите езици" казват "шитхол", заради замърсяването, което причинява) следваше чекин. Там се сдобих с цели 3 бордни карти. Оказа се, че за предстоящата проверка за сигурност трябва да имам разпечатана на хартия цялата резервация - всички полети. Аз естествено имах само копие в електронен вид, което наложи да мина през гишето за продажба на билети на United/Continental и там ми ги разпечатаха. За полетите извън шенгенската зона първата стъпка е паспортна проверка. Граничният полицай ми погледна само паспорта и ми го върна без да сложи печат - може би реши, че се прибирам в България... Намерих гейта - падаше се в края на летището. Там вече чакаше паркиран 767-400 в новите цветове на Юнайтед:
Полетът все пак си беше на Континентъл (CO 59). В оставащото време се разходих и в другия коридор - там пълна скука - KLM, KLM, ... - различни самолети в един и същ син цвят - 777, 747, МД11, А330.
Проверката за сигурност вървеше добре. Гетът разполагаше с новия скенер, който ти прави снимка. За тези, които имаха някакви притеснения имаше и вариант да минат през традиционна рамка + ръчна проверка от секюрити гард. Минаването през скенер на ръчния багаж беше задължително за всички, както обикновено. Харесва ми разположението на седалките в 767 - 2+3+2. На излитане екрана показваше отрицателни стойности на алтитюда, но нека не забравяме, че Скхипхол е под моркосто равнище
Стюардесите на Континентъл нито бяха млади, нито усмихнати. По-скоро бяха любезни на санитарен минимум... IFE системата на този самолет беше доста стара... Управляваше се с джойстик, който беше в левия (в моя случай) подлакътник на кабел. Реагираше бавно на всяка команда. Отделно съобщиха по радиото, че цялата система за забавление е с проължителност от 2 часа и 45 мин и след това започва отново. А нас ни предстояха цели 10 часа полет... Екранчетата също бяха малко. Бях си взел място А и слънцето през по-голямата част от полета свети в мен... На кацане в Хюстън под нас се движеше един 757:https://lh4.googleusercontent.com/-fgJr ... AG0308.jpg
И на стоянката:
Паспортната проверка мина бързо, вземане на багажа, минаване на митница, предаването му отново, за да си продължи пътя и... отново проверка за сигурност. Беше се наредила дълга опашка - все пак заедно с нас кацна един Ер Франс и един Луфтханза... На опашката се чуваше реч на много езици и по-рядко английски
. Доста пообикалях след това, за да стигна до гейта, където ме чакаше 737-900, отново на Континентъл. На съседните гейтове:
В Амстердам беше мрачно и студено, а Хюстън ме посрещна с 35 градуса жега и много слънце. Нашият самолет беше екипиран с DirecTV - всеки пасажер разполага с екран в облегалката пред себе си и може срещу $8 да гледа CNN и NBC по време на целия полет. Изходите за слушалки бяха стандартните 3,5". Закъсняхме с около 45 минути на излитане, поради натовареност на летището. Напитките бяха безплатни и за над 4 часа полет минаха 2 пъти, но храната се продаваше. В Сан Франциско кацнахме по лявата писта, захождайки над водата. Вече не бях сигурен дали ще има време да ми прехвърлят багажа и тогава дойде "добрата" новина - закъснения на следващия полет с около 40 минути
. Малко птици в SFO:
Предстоеше ми пътуване с доста интересен за мен самолет - Embraer 120 Brasilia. Турбопропелър, разполагащ с 30 места. Крилата са по-ниско от прозорците и двигателите са в тях. За съжаление се стъмни и нямаше как да правя снимки. От SFO до SBA стигнахме за около час. Но това май беше най-интересното пътуване за деня. Седалките са 1+2. Стюардесата седи до вратата и на вратата има напомняща табелка, че стюардесата трябва да е станала, преди да се отвори вратата, защото иначе ръчката ще я удари. Една голяма американка мина да пита кой какво иска, записа си, отиде отзад да го налее в чаши и мина с един поднос да раздаде напитки. Кошчето за боклук беше най-обикновена найлонова торба. На кацане в Санта Барбара се разходихме пеша до лентите за багаж (почти като в Пловдив). А самите ленти изглеждаха още по-интересно - докараха количката с куфари и ги изсипаха върху една метална призма със сечение на правоъгълен трапец
. В Калифорния е много хубаво. Санта Барбара е малко градче, на брега на Тихия океан, в испански стил. Намира се между Сан Франциско и Лос Анджелис. Тихия океан:
Кметството и съда:
Гледка от кулата:
При кея:
Шоу на стари американски коли:
На около 2 часа път с кола е Лос Анджелис. Юнивърсъл студиос:
Спомени от Джурасик парк:
А този 747 са го купили и разпарчетосали така, че да изглежда като самолетна катастрофа, специално за филми. Гледката беше повече от реалистична:
Алеята на звездите на Холивуд булевард:
Кодак тиътър се подготвяше за предстояща премиера:
Холивуд:
Нямаше как да не мина и през Санта Моника пиър и Венис бийч. Тези от вас, които гледат Californication, със сигурност ще го познаят:
Там свършва и шосе 66:
Имах време и да се разходя до Лас Вегас (в щата Невада) и Гранд Каньон (west rim в Аризона). Реших да заложа на публичен транспорт - Грейхаунд автобусни превози. Не ви ги препоръчвам... Автобусите са стари, мръсни, в тях се возят доста съмнителни субекти. За капак нашият автобус се счупи в планината на излизане от Калифорния:
Това направи пътуването малко повече от 12 часа, вместо плануваните 9...
Вече във Вегас - поглед по главната улица с хотели и казина - Стрипа (The Strip):
Може би сте разпознали някои от най-известните хотели - Беладжио и неговите фонтани, Екскалибур и неговите приказни кули, Сизърс палас и римските статуи, Париж с Айфеловата кула, Мираж, Венешиън, ...
Гранд Каньон беше също много внушителен, но доста различен от Вегас. И двете места са невероятни, но не могат да бъдат сравнявани, защото са абсолютно различни. Орелът, който се е образувал в скалите, река Колорадо и просто Гранд каньон:
ььНяколко дни по-късно беше време да се сбогувам с Калифорния и да поема към Голямата ябълка. На летището в Санта Барбара отново ме очакваше Ембраер 120 Бразилия - този път до ЛА. Полетът беше само 20 минути. Вижда се ясно колко малко е летище SBA
Рулиране към пистата:
Излитане:
Бордното списание:
Само след около 20 минутен полет кацнахме на LAX. Вече се беше стъмнило и затова снимки няма
. Летящата чиния в средата е наистина невероятна. А ето този 757-300 с дцигатели Rolce Royce щеше да ме закара на Източния бряг:
С това мисля да сложа край на първа част. Какво се случи в Ню Йорк - очаквайте във втората част...
Всякакви предложения / забележки са добре дошли
