Пускам го така, защото определено не ставам за фотограф, но може и да е интересно за някои.
SOF - LHR (Airbus A320, British airways)
* Тук нямаше нищо особено - web checkin, отидох на време на летището. От няколко месеца винаги ме събуват на проверката в София - може би са някакви нови мерки заради Шенген. Самолетът на British дойде с 5 минути закъснение - стар A320, който се пукаше по шевовете - нямаше нито едно свободно място. (А после било криза и хората не пътували. )
Самият полет мина съвсем гладко, сервираха топла храна - продължават да са от последните в Европа, които го правят. Самият самолет вътре беше в лошо състояние - почти като старите Boeing (LZ-BOU) на България еър.
LHR - SIN (Boeing 747-400, British airways)
* Имах 5 часа на LHR, но Терминал 3 е в ремонт и са премахнали някои от нещата. При проверката за сигурност след трансфера явно ме "харесаха" и ми мазаха дръжките на ръчния багаж с нещо... Като дойде време за качване се оказа както винаги, че самолетът е на най-далечния gate от където съм аз. Boarding-ът започна почти веднага, но нямаше много хора и след първа и бизнес класа и семействата с малки деца казаха - "всички останали да се качват", докато обикновено викат по редове.
Подозренията ми се потвърдиха - не знам за втория етаж, но в club world и economy + на първия имаше всичко на всичко петима души... В икономичната положението беше същото - в по-малката кабина (http://www.seatguru.com/airlines/Britis ... -400_B.php) с 40 места, където бях аз имаше 15 човека. Отзад затоварването беше също ,хм, рехаво.
Самият самолет беше доста стар, но полетът мина нормално - излетя навреме, турболенция имаше само веднъж.
След кацането в Сингапур паспортната проверка мина много бързо, а след нея ако избереш "зеления" канал направо се излиза при такситата.
SIN - LHR (Airbus A380, Qantas)
* За съжаление дойде време за връщане. Нямах право на online checkin, затова реших да отида по-рано на летището. Всички полети на Qantas/British бяха на 4 гишета за checkin и имаше доста голяма опашка. Като дойде моят ред ми казаха, че полетът е препълнен и търсели доброволци, които да не летят (замислих се, но не знаех дали ми осигуряват хотел и отказах). Дадоха ми място в средата, защото нямало други.
Разгледах летището и стана време за качване - проверката за сигурност беше на изхода за самолета и включваше задължителна ръчна проверка след скенера. Почакахме още малко и започнаха викането по редове.
Започна се едно дълго обикаляне на летището и когато най-после тръгна да засилва по пистата за излитане спря рязко и капитанът каза, че ще отклони самолета, защото имало подозрителен шум в "landing gear". След около час суетене каза, че проблемът е оправен и тръгнахме отново. Да , ама не. Пак от пистата за излитане спряхме и се върнахме на гейта. Капитанът каза, че проблемът бил оправен само софтуерно, но шумът още бил там. Дойдоха техници, ремонтираха и с три часа и половина закъснение излетяхме. Капитанът се извини няколко стотин пъти ...
LHR - MUC
* Стигнахме с огромно закъснение (около 40 минути след като полетът ми за София беше излетял) и капитанът обяви,който си чуе името да се обърне към служителите след като излезе от самолета. Чух си името...
Дойде един черен, връчи ми куп документи (flight interuption manifest) , аз като го питах "какво е това? какво да го правя" и той каза "ами не знам. тук пише че следващия ви полет е с British, значи отивате на терминал 5."
Бяха ми дали полет до Мюнхен с British и после до София с Lufthansa.
Отидох на терминал 5 , една служителка ми взе документите , каза "oh, its Qantas again", издадоха ми нова бордна карта и пречекираха багажа. Помотах се малко и дойде време за boarding. На проверката на бордната карта скенерът изпищя с червено , служителката се усмихна и каза "ще ви дадем ново място и нова бордна карта" - мястото беше 01C в Club Europe. , а на новата бордна карта пишеше "Invol. u/grade due to o/load". В самолета освен малко по-широките седалки и порцелановите съдове, друга разлика не видях.
MUC-SOF
* В Мюнхен повторих процедурата с даване на манифеста, взимане на нова бордна карта и сканиране на етикета на багажа за пречекирането му. Самолетът за София беше A319 с новите седалки и за пръв път видях, че не сервираха сандвичи а нещо като картофено пюре с шунка. Кацнахме в София с малко закъснение заради турболенция.
Куфарът ми се беше загубил някъде по трасето , но от Swissport ми казаха "имаме информация за вашия случай , утре ще ви дойде куфара". И наистина, на другия ден си го взех.