С времето Карибският архипелаг се е превърнал в нарицателно за хубава почивка. Затова и аз не мислих дълго, когато ми се отвори възможност да се разходя до това интересно място. Нямах много време за приготовления, но въпреки краткото време, всичко се получи добре.
И така. Първият проблем беше как да стигна там. Заложих на помощта на доверена туристическа агенция, която винаги е насреща за "по-завъртяни" полети. Не е много лесно човек до стигне до този тропически рай от София. Полети имат BA и VS от LGW, AA и B6 от Ню Йорк, AA oт MIA и всеки понеделник Condor - от FRA. Понеделник не беше подходящ за мен ден за пътуване, а за прекачването в Лондон трябваше във всяка посока да прекарам по 1 нощ там. За мен беше по-удобно да преся по една нощ някъде в САЩ и така да мога да разгледам още някой и друг нов град. Освен това Star Alliance е предпочитаният от мен алианс, поради тяхната надеждност и многобройните възможности за прерутиране, в случай на закъснения. И не на последно място - всяка възможност за по-комфортно пътуване с А380 не бива да се изпуска. Като това съвсем не означава, че цената не е фактор при вземането на крайното решение.
LUFTHANSA - LH 1707
FRI SOFIA BG MUNICH DE 0715 0815
SOFIA MUNICH INTERNATIONA
NON STOP TERMINAL 2 TERMINAL 2 DURATION 2:00
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: SNACK
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320-100/200
Чекирах се онлайн и си запазих място А - като за сутрешен полет в западна посока. На Летище София цареше обичайната скука. Чекираха ми куфара до JFK и след формалностите около проверките за сигурност и паспортната проверка, вече бях в стерилната зона. Този полет не се отличаваше с нищо - дори беше леко скучноват. За щастие закуската не беше мазна баничка, каквато имат навика да дават дор FRA. Преди излитане:
Кацнахме меко в MUC, закачиха ни на ръкав и беше време за дългия полет. Отивайки към гейта се сетих, че нямам хартиено копие на резервацията, а може да ми я искат на проверката за сигурност преди полета за САЩ. Затова минах през най-близкия service desk на Луфтханза с идеята, че там може да ми помогнат. Изтеглих си номерче и зачаках, защото 2 рускини бяха окупирали служителките - и така около 15 минути. Обясних какво ми трябва, когато дойде моят ред. Получих заветния лист, придружен с усмивка и "Oh, Barbados? Lucky You!".
Бях се подготвил за предстоящата повторна проверка за сигурност, но тук последва нова приятна изненада - провериха ми паспорта и това беше всичко. Този 32S беше на съседен гейт:
Ето го и А340-600, който щеше да ни вози до Голямата ябълка. Беше на краен гейт и така беше паркиран, че не се виждаше добре за снимки:
LUFTHANSA - LH 410
FRI MUNICH DE NEW YORK NY 1130 1440
MUNICH INTERNATIONA JOHN F KENNEDY
NON STOP TERMINAL 2 TERMINAL 1 DURATION 9:10
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: MEAL
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A340-600
Отново имах място до прозореца, в първия салон на икономичната класа. Полетът беше на 99% пълен в иконъми и с един немец ни беше малко тясно на 2-те седалки и си пречехме по време на обяд. Рулиране:
Като набрахме височина, стюардесите минаха с "лека закуска", която вървеше с алкохол по избор - джин, вино, водка, бира, ... Обядът беше обичайното за Луфти: пиле с картофено пюре, грейви сос и зеленчуци или паста с подправки + хлебче, масло, сирене, торта, чай, кафе,... След обяда предлагаха бейлис и коняк. 9 часа са доста време, особено в пълен 340. Интерсно е, че тоалетните са на долния етаж (да, има долен етаж и там са само тоалетните) - може би бяха 10 или 12. В инструкцията за безопасност обърнаха внимание какво трябва да се прави, ако някой е долу при силна турболенция или в случай на разхерметизиране.
И така ми остана време да прегледам джобния пътеводител и да науча малко повече за мястото, на което отивам. Барбадос е остров в Карбиския архипелаг. На запад и юг граничи с Карибско море, на изток - с Атлантика. Венецуела е само на 500 км по море. Намира се извън линията на ураганите (Hurricane belt). В най-дългата си част е 32км, а в най-широката - 22км. Общо 440 кв км. Дълго време е бил британска колония, но вече е независима държава. Произвежда основно захар и ром. Популярна туристическа дестницаия е. Известна личност - Риана. Барбадос е развиваща се държава. За щастие една от най-развитите сред развиващите се. Имат местна валута с фиксиран курс 2:1 спрямо USD. Безопасно е, има (някакъв) градски транспорт, предлага развлечения като гмуркане, сърф, разходка в морето, посещение на захарните плантации, посещение на фабриките за ром, ... Най-близки български посолства - Венецуела и Куба. Страната има подписано споразумение с ЕС и всички граждани на ЕС имат право да пребивават там до 90 дни на всеки 6 месеца. И общо взето това беше полезната информация в наръчника. И тъкмо беше станало време за следобедна закуска - пица. Още 1-2 часа и кацнахме на JFK. Насочихме се директно към Т1, дебординг, паспортната проверка, митница и към eъртрйена.
На следващата сутрин бях обратно на летището за дългоочаквания полет - до BGI. Америкън имат собствен терминал (Т8). Вътре е доста... американско - поостарял, мокет, не особено светъл (за разл от Мюнхен, напр), ... Най-грубо има формата на H, като късата част свързва 2-те сгради и е под земята. Всички пътници са задължени сами да се чекират на автомати, както и сами да си занесат куфарите до лентата за багаж. Единственото, което служител правя за тях е да залепи багажния етикет. Нямаше свободни места до прозореца и затова заложих на aisle. Добре, че имаше поне нормално кафене на терминала. Няколко снимки, докато чаках:
AMERICAN AIRLINES - AA 1385
SAT NEW YORK NY BRIDGETOWN BB 0815 1300
JOHN F KENNEDY GRANTLEY ADAMS
NON STOP TERMINAL 8 DURATION 4:45
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: FOOD FOR PURCHASE
EQUIPMENT:BOEING 757
Бордването стана на групи. Имаше доста интересни индивиди... Самолетът беше 757-200. Беше с относително нови седалки, големи екрани над пътеката и на някои редове имаше контакти. Седалките в предния салон ги водят не бизнес, а първа класа и може би това наистина е било първата класа преди време... Като естествено продължение на своите колеги на летището, стюардесите бяха нелюбезни, неучтиви, нацупени, ... Май понякога не оценяваме колко добър сервиз имат европейските авиокомпании всъщност... Така или иначе всички получиха по един кен с газирана напитка - кой каквото иска. Пуснаха някакъв доста скучен филм, за който разбира се трябваха слушалки. Анонса в началото гласеше нещо от рода на "След малко започва нашата развлекателна програма. Филмът е дублиран на англ на канал 10 и на испански на канал 11. Чувствайте се свободни да използвате собствените си слушалки. За тези от Вас, които нямат - ние ще се радваме да Ви продадем един чифт само за $2. Те остават за Вас и ще можете да ги ползвате при всеки следващ полет с Америкън". Това подобри рекорда на Континентъл в личната ми класация за най-незадоволителен сервиз.
Кацнахме меко, паркирахме, закачиха стълба и беше време за слизане. Тук дойде първата изненада - от около 20-те градуса на климатизирания салон попадаш на +35-40 с влажност на въздуха може би над 90%. Усещането допълват кокосовите дървета и сградата на терминала - както е излята от бетон, така са я оставили - никой не е намерил за необходимо да я измажат. Автобуси на летището няма - всички ходят пеша до паспортната проверка. Самолетът не излита, докато всички пристигнали пътници не минат паспортна проверка. Ако някой не бъде допуснат, той директно се връща със същия самолет там, от където идва . Местните са доста спокойни и за никъде не бързат. Може би затова им трябваха около 45 да разтоварят багажа... Преживянето извън летището е още по-забавно. Колите са с десен волан. Мнозинството от тях са бели и идващи от Азия - Мицубиши, Тойота,Киа, Нисан... Таксиметровите шофьори возят на фиксирана тарифа според дестинацията (и според клиента), нямат апарати. Минималното е $10 USD. Максималното е около $40 USD. Местната магистрала е прав 2-лентов път с кокосови дървета отстрани и ограничение 80км/ч. На доста места мантинела или няма, или представлява въже, опънато върху колчета. Няколко захождащи за кацане самолета:
Витловите са Даш-ове 8-300 на местната авиокомпания LIAT. Отаналите са 747 на Върджин Атлантик, 777 на BA, 757 на АА и А320 на В6.
Едно от най-красивите неща на острова опеделено е морето и плажа - бял пясък, лазурна вода, топло, чисто, раци се разхождат в краката ви, ... Също така доста приятно впечатление прави, че плажовете не са пренаселени с туристи:
Едно от нещата, което си заслужава всеки да посети е традиционния парад на първи август. Празненствата започват последната седмица на юли. Те бележат края на работата в захарните плантации, а на 01.08 се чества Деня на независимостта - Британската империя официално е забранила робството. Парадът изглеждаше долу горе така:
(coolboard):
полиция:
студена местна бира (другата опция беше Хайнекен, която не е по-добра):
И нещо, специално:
Последният кадър се повтаряше почти всеки път, когато бял турист вдигне фотоапарат, за да снима местните. Само не разбрах тубата дали е пълна с бензин или е празна . Иначе парадът започва сутринта, продължава цял ден и танцуващите се събират на националното игрище по крикет. През цялото време пият ром и/или бира. Може би тук е мястото да спомена 2-те най-известни марки местен ром:
Едно време британците са го изнасяли по цял свят. Също така са заделяли значително количество за собствената си морска флотилия .
И така стана време за прибиране...
AMERICAN AIRLINES - AA 602
TUE BRIDGETOWN BB MIAMI FL 0635 1025
GRANTLEY ADAMS MIAMI INTL
NON STOP DURATION 3:50
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: FOOD FOR PURCHASE
EQUIPMENT:BOEING 757
Поредната изненада на летище Грантли - Адамс - отворен чекин - слизайки от таксито се озовавате директно в "залата" за чекин. Донякъде разбираемо поради тропическия климат, но добре, че се падна да летя в слънчев ден в дъждовния сезон... Отидох малко повече от 2 часа преди полета, само за моя полет имаше 6 гишета отворени, но това не ми спести чакането от 1 час на 40 градуса на сянка. Като отново сам се чекирах и всичко, което служителката трябваше да направи, бе да ми залепи етикет на куфара... Ето го и нашия 752:
Отново бордване по групи -първа класа (около 5-6 човека), 4-та група - 5-6 човека, всички останали , разходка по перона пеша и качване в самолета. Отново нямаше места до прозореца, затова отново взех D. До нас:
Доста неприятно впечатление ми направи един от стюардите, на който явно не му беше ден. До мен седеше двойка американци на средна възраст. "Пошегува" се с тях с нещо от рода на "О, вие сте от Синсинати, това обяснява защо говорите така смешно". Стюардесата не сметна за необходимо да ми сипе кафе, въпреки че я попитах учтиво... Явно можело сервизът да бъде и по-зле от предния път... Добре, че след само 3.5 часа бяхме в Маями. Терминал D:
Маями е много красив. Браво на съфорумците, които са се позиционирали около Форт Лодърдейл.
След 2 невероятни дни в “Sunshine State” беше време за прибиране към Европа. Ето това е новият стадион (за бейзбол???), който строят в Маями - ще разполага с прибиращ се покрив и вътре ще бъде климатизиран:
За щастие Луфтханза летят от най-новата част на терминала - пиър J. С малко усмивки и любезност получих място до прозореца и за 2-та полета . Гейтът за А380 е в края на пиъра. Ето какво видях по пътя:
Карибиън:
AC:
Сградата се тресеше, когато това МД излиташе:
ТАСА с доста интересна ливрея - червен триъгълник над кокпита:
Не се вижда много ясно, но АТР-ите на АА не са "bare metal", а са бели :
ето така идват летните бури (на предната снимка се виждат сградите до летището):
поздрави в Чили (767):
Авианка:
Bonjour, Madame!:
и ТАСА с Ембраер 190:
321:
LUFTHANSA - LH 463
FRI MIAMI FL FRANKFURT DE 1610 0710
MIAMI INTL FRANKFURT INTL 14JUL
NON STOP TERMINAL 1 DURATION 9:00
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: MEAL
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A380-800
15 минути чакане на опашка и италианец, който само мрънка е ужасна комбинация. Добре, че в един момент той отиде и седна на една пейка, а жена му продължи да пази ред. Някъде тогава видях, че мястото ми е на 88-ми ред, което в най-задната част на самолета. За щастие се оказа, че е първият ред в най-задния салон. Така са обзаведох с повече място за краката и движещ се в няколко посоки монитор. Пушбек и в очакване на рулирането:
Полетът беше само 8 часа. Зад двигателите, дори в А380, е по-шумно, отколкото в предната част на самолета. Храната започна с крекери и алкохол, отново пиле и паста, ... За закуска имаше особена комбинация от нещо като картофено кюфте, омлет и спанак + хлебче, масло, сладко, плодове и кафе/чай. Над Европа беше облачно и нищо не се виждаше... Закъсняхме с около 1/2 час на кацане + 20 минути за дебродинг, а аз нямах много време за престой. А380 паркират на гейтове С, а полетите до София са в част В20-62, което е в другия край на сградата... С малко повече бързане стигнах преди да е започнало бордването.
LUFTHANSA - LH 1426
SAT FRANKFURT DE SOFIA BG 0935 1245
FRANKFURT INTL SOFIA
NON STOP TERMINAL 1 TERMINAL 2 DURATION 2:10
NON SMOKING
RESERVATION CONFIRMED- ECONOMY
ON BOARD: SNACK
EQUIPMENT:BOEING 737-300
Беше един доста стар 735, но с новите седалки... Страничните лампи (откъм прозорците) са диодни . Капитанът звучеше млад. И явно не много търпелив. Отделихме се от ръкава 10 минути по-рано. Паднах се сам на 3 седалки и използвах времето за пълноценен сън.
В София минахме над летището и някъде около Вакарел/Ихтиман заходихме за 27-ма. Стори ми се, че летим доста ниско... Едно не много меко кацане, последвано от рязко спиране, преди да завие към гейта...
В заключение мога да кажа, че поне за мен А380 се утвърди като предпочитан самолет за дълги отсечки. Американските авиокомпании затвърдиха мнението ми, че там обслужването е на ниво "селска автогара" и трябва по всеки възможен начин да бъдат избягвани... А Карибите са една наистина страхотна идея за ваканция
Всякакви мнения / забележки / коментари са добре дошли. Надявам се да ви е било интересно...