Да пораздвижим малко заспалата секция
От сега се извинявам, че във тази първа част няма да има от снимките и клиповете, които са толкова известни из airliners.net и навсякъде. Тези ги пазя за отделна част 2. Тук ще е по-традиционен трип репорт, само за загрявка. Пак си заслужава
Започваме с Париж - Орли. Подредено, просторно летище с екстри, които не бях срещал другаде. Не знам дали е така постоянно или просто хванахме по-ненатоварен период, но имаше много пространство, много места за седене и много забавления...макар че се мотаеха няколко джъмбота наоколо. Интернета, за съжаление, е безплатен само 15 мин.
Air Caraibes, един от главните актьори в репорта, свиквайте с негови снимки
Ето я и нашата компания, но не и нашият самолет.
Голям тъчскрийн с много възможни игри и джиджавки
Ето го и нашето джъмбо, аха-аха да влезе през прозореца.
Плейстейшъни, за който ги разбира. С един приятел не успяхме да изкараме една катастрофирала кола от стената
Полет:
ORY-SXM
Aircraft: Boeing 747-400
Airline: Corsairfly
Date: 04.09.2011
Load factor: ~40-50%
Вече сме в джъмбото. Първи полет ми беше и вече имам цялата модерна колекция на Боинг, което за съжаление ще се промени много скоро когато влезне 787 в употреба и ще имам пак да наваксвам
Изненадах се от огромното място над главата. Естествено бях избрал места максимално напред, възползвайки се от факта, че Corsairfly са една от малкото компании, чиято икономичната класа е в носа на първият етаж.
Довиждане на Европа и добре дошъл на Атлантическия Океан, това мисля са Канарските острови или тези до Португалия, Азорските ли бяха? За всеки случай бяха последната земя, която видяхме за следващите няколко часа.
Малко преди кацане, ще видите снимки от 2 гледни точки защото се преместих на по-заден ред за да не се караме за мястото до прозореца
Имиграционната форма.
Вече сме над Карибите.
Тук има малко дупка, в моето покритие, минавам към снимките от другата гледна точка. Аз снимах клип, който ще е в част 2.
Огромните петна от водорасли, които бяха завзели голяма част от плажовете.
Кацане малко като на забавен каданс
Виждат се и доста от кибиците
10-ина човека висят по оградите.
Измина, естествено, изключително бързо една седмица и дойде време за прибиране. Беше в деня след тропическата буря Мария. Обаче се оказа, че времето в този ден беше много по-лошо от времето в предишния ден...Мария беше направила някакви резки завои и женски смени на настроението. Полетите на малките самолетчета бяха отменени, все пак тежките машини кацаха, което беше успокоително. Имаше доста силен вятър и вълни от по 2-3м. Очаквано международният трафик е предимно американски.
Пристигна и си тръгна и джъмбото на КЛМ. В този вятър кацането ще да е било впечатляващо, за съжаление трябваше вече да сме в терминала по това време.
Много ме е яд, че не го уцелих цялото тук.
В ежедневните си дневници от екскурзията отбелязвах колко няма значение времето на острова. Около нас имаше сигурно 7-8 часовника(кола, микровълнова, радио..) и нямаше 2 в съгласие. Директен пример и на самото летище, където точният час е кажи речи от значение:
dae са Dutch Antilles Express. Има няколко локални авиокомпании, които щъкат между карибските острови.
Кацна и нашето джъмбо.
Понеже натоварено до максимум джъмбо не може да излети от SXM, полетът има техническо спиране в столицата на Гваделупа, Point-a-Pitre. Не съм сигурен до колко това е истинското извинение де, и на отиване и на връщане си личеше, че повечето пътници са именно от/за Гваделупа.
Полет:
SXM-PTP
Aircraft: Boeing 747-400
Airline: Corsairfly
Date: 11.09.2011
Load factor: ~60-70%
От двучасовият престой в транзитната зона на Гваделупа, ще се запомни типично френският инат да се опитат да комуникират на какъвто и да е език различен от френски. Дори в самолета доста нестандартни съобщения от екипажa бяха само и единствено на френски. Самото летище имаше табели на английски, но примерно заведенията и магазините - не. Продавачите също не разбираха(или се правеха че не разбират) нито дума и за първи път ми се случва дори със полицията на скенера да трябва да жестикулираме за да се разберем.
Дойде време за излитане, джъмбото се напълни на максимум и стана малко забава. Две жени се сбиха, влиза полиция на борда, все пак успяха да ги усмирят.
Полет:
PTP-ORY
Aircraft: Boeing 747-400
Airline: Corsairfly
Date: 11.09.2011
Load factor: 100%
Една от любимите ми гледки, изгрев при полет на изток:
Обратно на Орли. Бях забравил, че имат Конкорд.
След доста дълги и изморителни полети явно беше време французите съвсем да ни изпилят нервите. Първо, работеха само 2 гишета за паспортен контрол...не е трудно да сметнеш, че като в графика има кацане на Джъмбо това ще доведе до проблеми. Чак след като бях преминал отвориха още 2-3 гишета, но опашката вече беше доста дълга. След това дойде ред и на колана за багажите. Първо, бяха малко по-големи от коланите на софийското летище, т.е. хората се бяха наредили на 3 редици, доста от тях барабар с количките и дори да си видиш куфара беше много трудно да пробиеш да си го вземеш. После и самият колан се развали и спираше на всеки 5-6 секунди. Тръгването му беше съпроводено от онзи гаден писукащ звук, можете да си представите за какво изнервяне иде реч. Чакахме багажа около 40-50 мин. Накрая дойде една служителка на летището - огледа тук, огледа там, отиде до информационната система и каза, че имат проблеми с колана и се извинява. Естествено, само на френски...
И така, очаквайте скоро част 2 с клипове и снимки около и зад пистата. Ще се опитам и да обясня какво е чувството да стоиш зад самолет като тръгне да излита. Дано подгрявката да ви е харесала