Пътуване до спотърският рай - SXM (St. Maarten) - част 2
Публикувано на: 30 Сеп 2011 13:55С покорни извинения за закъснението, ето я и втората част от трип репорта. Дано си заслужава чакането 
Добре дошли на Махо Бийч, мястото където авиацията е навсякъде. От отношението на местни и туристи до близките барове. За атмосферата ще разказвам в движение.
Да започнем първо с кацането. Виждат се добре завихрянията причинени от задкрилките.
Хотелът ни беше в единия край на Махо, така че в дните, когато не бяхме на обиколка просто си се излежаваш под чадъра до шезлонга и самолетите си кацат до теб. Трафикът е предимно от малки витлови самолети, големите са по 4-5 на ден, а джъмботата са едва няколко пъти седмично.
Това са Winair с Twin Otter(има и по-близки планове по-късно). Летят до няколко околни островчета, от които най-забележително от наша гледна точка е Саба. Най-кратката писта в света, на която кацат комерсиални полети, само Winair имат право да кацат там. Летището представлява пропаст-писта-пропаст, ето снимка от airliners: http://www.airliners.net/photo//1685777/L/
За съжаление заради неадекватната прогноза за времето не успях да стигна до острова и ми е голяма мъка. Но нищо, остава за следващият път...
Тия снимки май да ги оставям без коментар...
Liat, една от местните авиокомпании.
Вече сме точно зад пистата. Излишно е да казвам, че тия предупреждения като цяло не се спазват. Личи си и от опърпаната ограда
Новият United. Като цяло за аматьор като мен е трудно да се направи перфектната снимка, особено когато имаш 3-4 самолета от този калибър на ден и кратки секунди в които да ги щракнеш. А и може малко егоистично да звучи, но повече гледах да се радвам на самолетите отколкото да снимам
Много от малките самолетчета излизаха със остър завой точно преди кацане. Ето нещо като слайдшоу.
Айде и нещо по-голямко. B757, AA.
Това е разписанието на дневните полети, само на по-големките машини. Името на Sunset Beach Bar е не по-малко легендарно от Махо. След като един ураган го отнася го взимат нови собственици и вече е Sunset Bar & Grill. При кацане през колоните се пуска комуникацията с РВД.
Малко чеснички...
Ето и голямата дилема, дали да си направиш перфектната профил снимка за фейсбук или да гледаш как А330 каца...ясно е аз какво избрах в случая Човек би си помислил, че местните са свикнали с това нещо и не им прави впечатление, но не, кефят се като малки деца и те. Плажът може да е почти празен през останалото време, но като дойде време за кацене и излитане изведнъж се появяват хора.
Ето по-детайлно кацане на KLM 747, точно над главата ми. Процесът е следният. В далечината се забелязва светеща точка. Лека полека започват да се оформят очертания на самолет. Машината се носи във въздуха, и ако си директно под пътя му имаш чувството че е неподвижен, а само размера му се увеличава. Шумът почти липсва преди с мощен рев самолета да мине на броени метри над главата ти. Цялото изживяване трае няколко секунди, но те зарежда с адреналин за минути напред. Първо снимките:
Ето и видеото от същото кацане, с възклицанията и кратките коментари на един приятел Обърнете внимание на сърфистчето долу вляво, той ще е герой малко по-късно.
Някой хора отиват на карибите заради плажа, други заради рома...аз отидох за да ме удари джет бласт-а на излитащ 747
Процесът е малко по-различен отколкото при кацане. Самолетът се насочва към пистата и повечето хора се разчистват леко настрани. Остават(оставаме) само отбрана шепа ненормалници. Самолетът минава буквално на броени метри от оградата и може да се види пилотската кабина. Ненормалниците махаме, пилотите махат в отговор - все пак и те и ние споделяме нездрав интерес към авиацията. Шумът става оглушителен. Машината застава на някакви 30 метра пред теб, общо взето знаеш каква мощност притежава, виждаш респектиращият размер, няма как да не се притесниш малко, но вече мърдане няма. Хващаш оградата със всичка сила, даваш краката на контра, скриваш си очите и чакаш. Инстинктите ти за самосъхранение ти казват, че правиш огромна глупост. Силният шум се засилва, става на масивен тътен, започва да те духа горещ въздух и да те бие пясък и камъчета със скорост няколко стотин км/ч. Мислиш си, че аха всичко ще свърши преди да се изпуснеш от оградата и да станеш лауреат на наградите Дарвин, но не, спасение няма - шумът се увеличава още повече, дори само звукът би те респектирал, да не говорим за струята, която става крайно гореща и бърза. Единственият ти избор е да се стегнеш максимално и да чакаш всичко да свърши, което идва след няколко секунди. Самолета се отдалечава, V1, rotate и излита. Ти се успокояваш, поемаш си въздух, ухилваш се до ушите и нямаш търпение да пробваш отново. Червен си целият от температурата и напрежението, пребит леко от пясък и камъчета и гледаш нормалните хора, които са седяли отстрани как ти се радват.
В очакване. Аз съм със жълтите бански
Ако виждате една жълта точка в дъното, това съм аз Ще има и по-близък план.
Ето ни 7-8те човека, които се престрашихме да застанем зад джъмбото.
Парадоксално, обаче най-силният бласт не беше от 747, а от МД-80. Не знам дали е заради по-малките двигатели и концентрираната струя или от факта, че самолета е по-малък и двигателите са по-ниско и може би основната струя на 747 отива някъде над главата ти. Факт е обаче, че ако застанеш точно зад двигателите на лудото куче струята е поне 2 пъти по-силна. Вижда се и с нетренирано око отстрани. От личния ми опит: MD80>B747>A330. Витловите са слабички, те не се броят.
Ето, ако не ми вярвате, че пилотите поздравяват откачалките, махаха от абсолютно всеки самолет.
Ето и видео от излитането, отново с кратки коментари от приятеля, както и възклицанията на превзета американка Аз съм тоя с разперените ръце, който го зумват накрая. На около 40 секунда виждате какво става и с гореспоменатия сърфист, който кротко си кибичеше при кацането.
И така, толкова от мен. Професионалисти със сигурност биха се справили по-добре, но аз и тия снимки си ги харесвам. Просто мястото е ужасно фотогенично. Знам, че сигурно ви е любопитно за цената - хич не е скъпо...извън сезон както бяхме ние, седмицата излезе под 1000 евро с всичко, включително и ромовете. И това е без да се правят кой знае какви икономии, в сравнение с Холандия, на която съм свикнал цените бяха доста по-евтини.
Ще пусна и туристически снимки малко по-късно в темата.
Добре дошли на Махо Бийч, мястото където авиацията е навсякъде. От отношението на местни и туристи до близките барове. За атмосферата ще разказвам в движение.
Да започнем първо с кацането. Виждат се добре завихрянията причинени от задкрилките.
Хотелът ни беше в единия край на Махо, така че в дните, когато не бяхме на обиколка просто си се излежаваш под чадъра до шезлонга и самолетите си кацат до теб. Трафикът е предимно от малки витлови самолети, големите са по 4-5 на ден, а джъмботата са едва няколко пъти седмично.
Това са Winair с Twin Otter(има и по-близки планове по-късно). Летят до няколко околни островчета, от които най-забележително от наша гледна точка е Саба. Най-кратката писта в света, на която кацат комерсиални полети, само Winair имат право да кацат там. Летището представлява пропаст-писта-пропаст, ето снимка от airliners: http://www.airliners.net/photo//1685777/L/
За съжаление заради неадекватната прогноза за времето не успях да стигна до острова и ми е голяма мъка. Но нищо, остава за следващият път...
Тия снимки май да ги оставям без коментар...
Liat, една от местните авиокомпании.
Вече сме точно зад пистата. Излишно е да казвам, че тия предупреждения като цяло не се спазват. Личи си и от опърпаната ограда
Новият United. Като цяло за аматьор като мен е трудно да се направи перфектната снимка, особено когато имаш 3-4 самолета от този калибър на ден и кратки секунди в които да ги щракнеш. А и може малко егоистично да звучи, но повече гледах да се радвам на самолетите отколкото да снимам
Много от малките самолетчета излизаха със остър завой точно преди кацане. Ето нещо като слайдшоу.
Айде и нещо по-голямко. B757, AA.
Това е разписанието на дневните полети, само на по-големките машини. Името на Sunset Beach Bar е не по-малко легендарно от Махо. След като един ураган го отнася го взимат нови собственици и вече е Sunset Bar & Grill. При кацане през колоните се пуска комуникацията с РВД.
Малко чеснички...
Ето и голямата дилема, дали да си направиш перфектната профил снимка за фейсбук или да гледаш как А330 каца...ясно е аз какво избрах в случая
Човек би си помислил, че местните са свикнали с това нещо и не им прави впечатление, но не, кефят се като малки деца и те. Плажът може да е почти празен през останалото време, но като дойде време за кацене и излитане изведнъж се появяват хора.Ето по-детайлно кацане на KLM 747, точно над главата ми. Процесът е следният. В далечината се забелязва светеща точка. Лека полека започват да се оформят очертания на самолет. Машината се носи във въздуха, и ако си директно под пътя му имаш чувството че е неподвижен, а само размера му се увеличава. Шумът почти липсва преди с мощен рев самолета да мине на броени метри над главата ти. Цялото изживяване трае няколко секунди, но те зарежда с адреналин за минути напред. Първо снимките:
Ето и видеото от същото кацане, с възклицанията и кратките коментари на един приятел
Обърнете внимание на сърфистчето долу вляво, той ще е герой малко по-късно. Някой хора отиват на карибите заради плажа, други заради рома...аз отидох за да ме удари джет бласт-а на излитащ 747
Процесът е малко по-различен отколкото при кацане. Самолетът се насочва към пистата и повечето хора се разчистват леко настрани. Остават(оставаме) само отбрана шепа ненормалници. Самолетът минава буквално на броени метри от оградата и може да се види пилотската кабина. Ненормалниците махаме, пилотите махат в отговор - все пак и те и ние споделяме нездрав интерес към авиацията. Шумът става оглушителен. Машината застава на някакви 30 метра пред теб, общо взето знаеш каква мощност притежава, виждаш респектиращият размер, няма как да не се притесниш малко, но вече мърдане няма. Хващаш оградата със всичка сила, даваш краката на контра, скриваш си очите и чакаш. Инстинктите ти за самосъхранение ти казват, че правиш огромна глупост. Силният шум се засилва, става на масивен тътен, започва да те духа горещ въздух и да те бие пясък и камъчета със скорост няколко стотин км/ч. Мислиш си, че аха всичко ще свърши преди да се изпуснеш от оградата и да станеш лауреат на наградите Дарвин, но не, спасение няма - шумът се увеличава още повече, дори само звукът би те респектирал, да не говорим за струята, която става крайно гореща и бърза. Единственият ти избор е да се стегнеш максимално и да чакаш всичко да свърши, което идва след няколко секунди. Самолета се отдалечава, V1, rotate и излита. Ти се успокояваш, поемаш си въздух, ухилваш се до ушите и нямаш търпение да пробваш отново. Червен си целият от температурата и напрежението, пребит леко от пясък и камъчета и гледаш нормалните хора, които са седяли отстрани как ти се радват.
В очакване. Аз съм със жълтите бански
Ако виждате една жълта точка в дъното, това съм аз
Ще има и по-близък план.Ето ни 7-8те човека, които се престрашихме да застанем зад джъмбото.
Парадоксално, обаче най-силният бласт не беше от 747, а от МД-80. Не знам дали е заради по-малките двигатели и концентрираната струя или от факта, че самолета е по-малък и двигателите са по-ниско и може би основната струя на 747 отива някъде над главата ти. Факт е обаче, че ако застанеш точно зад двигателите на лудото куче струята е поне 2 пъти по-силна. Вижда се и с нетренирано око отстрани. От личния ми опит: MD80>B747>A330. Витловите са слабички, те не се броят.
Ето, ако не ми вярвате, че пилотите поздравяват откачалките, махаха от абсолютно всеки самолет.
Ето и видео от излитането, отново с кратки коментари от приятеля, както и възклицанията на превзета американка
Аз съм тоя с разперените ръце, който го зумват накрая. На около 40 секунда виждате какво става и с гореспоменатия сърфист, който кротко си кибичеше при кацането.И така, толкова от мен. Професионалисти със сигурност биха се справили по-добре, но аз и тия снимки си ги харесвам. Просто мястото е ужасно фотогенично. Знам, че сигурно ви е любопитно за цената - хич не е скъпо...извън сезон както бяхме ние, седмицата излезе под 1000 евро с всичко, включително и ромовете.
И това е без да се правят кой знае какви икономии, в сравнение с Холандия, на която съм свикнал цените бяха доста по-евтини. Ще пусна и туристически снимки малко по-късно в темата.
speechless..
мисля че Continental-а е Copa всъщност 
а със сърфистчето честно не можах да видя какво стана освен една плаваща дъска после 
