. Едно време толкова много ги гледах в София, като се почнеше от Балканските а после редовно летеше правителствения и тези на Хемус Ер. Но уви, никога нямах шанс да полетя на него. Мисля че до към 2003 или 2004 летяха до морето още тези на Хемус но после спряха. Поради ред причини все ми се изплъзваше, като основната причина беше че просто нямах възраст (следователно и финанси) за да предприема самостоятелно пътуване. През 2005-а още до София летяха 134ки на Пулково (сега Россия) а последно в София видях 134ка през 2006-а на Хемус, който скоро след това беше продаден. Тогава най после можеше например да си позволя един полет до морето но 134ките на Хемус вече бяха на доизживяване, и летяха само на чартъри от време на време...Както и да е, през 2007-а когато бях в Русия пак не можах да вкарам в програмата едно пътуване с този самолет. Но този път твърдо реших че ако не го направя сега, просто няма кога да стане. Отделно до колкото знам има план за окончателно спиране на Ту-134 в цяла Русия след 2011 заради катастрофата в Карелия. Проучих доста по въпроса, понеже между 2007-а и 2011-а доста 134ки са спряли да летят. Проблема беше че въпреки че доста 134ки все пак още летят, повечето летят дълбоко в Сибир и няма много редовни линии от Москва с този самолет. ЮТер използва най много Ту-134, като броя надвишава 20. Един от тях даже е бившия наш правителствен 134. След като се ровичках в тяхното разписание намерих два полета от Внуково. Единия е до Сиктивкар, а другия забравих до къде точно но понеже за него пишеше нещо от рода на 134/737 реших да не рискувам. Отделно от Домодедово има полети на Оренер но за тях пишеше 134/154/737 и няма гаранция че ще дойде точно 134ка (както видяхте в , летяха с Ту-154Б-2..). За това заложих на ЮТер. Тук стана първия проблем, понеже техния интернет сайт е доста бъгав и нещеше да приеме заплащането. В крайна сметка трябваше да платя чрез германския им сайт utair.de като ползвах гугъл да си превеждам. Втория проблем беше свързан с катастрофата в Воркута в края на юни, след което Медведев се изцепи че Ту-134 бил "опасен" и забрани полетите с него. Доста го напсувах понеже тамън бях си взел билетите. В крайна сметка отново си летяха но се виждаше че правителството е решило че самолета е "опасен", въпреки че катастрофата беше вина на диспечерите в Воркута. След това ЮТер заявиха че до 2012 ще махнат Ту-134 от редовните линии
. Малко след това тук в форума и на снимките видях няколко 737-800 боядисани с цветовете на ЮТер да отлитат за Русия след ремонт. Ами ако с тези самолети заменят 134ките до Сиктивкар? Още псуване 
. И така с тръпка очаквах датата като редовно си проверях сайта на ЮТер да видя дали не са сменили самолета за този полет...Mon, Aug 22
Flight number: UT379
Departure: Moscow Vnukovo [VKO] 10:50
Arrival: Syktyvkar [SCW] 13:00
Датата дойде, тръгнах към Внуково с оптимизм. Терминала беше чисто нов, всичко беше много просторно, чекирах се много бързо и си поисках място отзад до прозореца
. Тя нещо не ме разбра, но все пак ми даде място 14Г до прозореца. Бях доста подранил понеже очаквах опашки и имах над час преди време за качване в самолета. Седнах на една пейка и наблюдавах перона пълен с Бойнг 737 и CRJ и ATR на ЮТер. Нито една 134ка не се виждаше 
. Такъв беше и трафика, с изключение на два Як-42 и един правителствен Ил-62. Още като седнах вдигнах апарата да си щракам но незнам от къде дойде, някакъв чичко ме видя и дойде и почна да ми крещи да не снимам. Следователно се навърташе покрай мен и не можах нищо да снимам освен с телефона. Малко снимки на терминала отвътре
и една снимка на перона
Дойде време да се качваме на автобус който ще ни заведе към самолета, който разбира се незнаех какъв ще е де факто. Дойдоха стюардесите, незнам от къде намират такива супермодели да сервират храна в самолет, имах чувството че идват от "Мис Русия 2011". Докато пътувах с автобуса щраках още скука
Видях най после в далечината три Ту-134. Автобуса се запъти натам но между нас и тях имаше още много 737 и CRJ, надявах се да не спре на някой от тях. Но не! Директно на 134ката ни откара! Е най после! Ето го красавеца
Като слязох пробвах да снимам една извън автобуса, пак някакъв чичко ме видя и почна да ми казва да не снимам! Е не ми беше късмет за снимките. Как да му обясна че се радвам на самолета
. Наистина не правят вече интересни самолети, всичко вече е общо взето два или четири двигателя под крилата, тихи като вентилатори, скучни, нито имат характер нито имат индивидуалност. "Истинските" самолети като Ту-134/154 или МД-80 както и ред други от по старите поколения вече за застрашен вид. Летете на тях докато още можете. Може би аз съм лудия но предпочитам да видя и да се возя в един 727 отколкото 787. Но какво да се прави, технологиите напредват и това е бъдещето. Както и да е, малко се отклоних. Качих се по стълбичката и залегнах за да вляза. Входната врата на 134 е доста ниска. Седнах и веднага почнах да разглеждам. Голямо впечатление ми направи интериора. Честно ви казвам, ако не знаех че съм в Ту-134, нямаше как да узнае човек. Всички седалки бяха с нова тапицерия, килима беше нов, както и отделенията за ръчен багаж, капаците, и пердетата. Просто имаш чувството че си в нов Ербъс. Интересно беше че всички седалки се сгъваха напред 90 градуса (тоест хоризонтално). Даже имаше допълнителна вътрешна облицовка която беше правоъгълна около прозорците скривайки част от тях, и те поне "от вътре" не бяха големи и кръгли както се виждат отвън. Аз бях до авариен изход и имах много място за краката. Стюардесите и пилота казваха всичко на руски и английски (макар доста развален). Самолета се напълни докрай. Дойде време за запуск. Оставям ви да гледат видеоклипчето, за да чуете готините звуци. Къде ще го чуеш това на 737 или А-320
http://www.youtube.com/watch?v=it093UXl8vA
Малко за самолета, регистрацията беше RA-65607, произведен 1976г, едно време летял в ГДР в Интерфлуг, после лети в Комиавиа който сега се казват ЮТер. А си спомням че Комиавиа през 90-те са летяли и до Бургас и Варна...
Малко снимки от вътре докато рулирахме
И картата за безопасност
Рулирахме доста време и се наредихме на опашка. В момента Внуково има само една активна писта докато другата е в ремонт. Отново клипче, наистина трябва да се наслади човек на звуците от двигателите Д-30. Отвън Ту-134 е голяма шумотевица, пуши, трещи но от вътре беше доста приятно. По тихо даже от нормалните 737 и А-320 на който летим. Но това не е изненада, все пак двигателите са отзад. Излитането:
http://www.youtube.com/watch?v=xWmRPK3TL2w
Прави впечатление колко бързо вдига задкрилките. След като излетяхме дадоха да хапнем, скромно но вкусно. Май беше някакъв сандвич. Станах да се разтъпча. В тоалетната има още една атракция, прозорец който гледа нагоре и може да се види опашката през него
Ето и снимка на салона. Бас държа че на никой от тези хора не им пука че летят на 134ка
И още една на крилото
Започнахме да снижаваме. Тук имаше най много яки звуци, доста се променяше тягата на двигателите. Но отново ви давам да гледате.
http://www.youtube.com/watch?v=gskCdHNAB2U
Да кажа малко за летището. Сиктивкар е неголям град (мисля че колкото Стара Загора) намиращ се над полярния кръг в република Коми. Тук е "хъба" на ЮТер. На клипчето се виждат много 134ки след кацането понеже тук им правят ремонт. Иначе нямаше много самолети, един Ан-24 и няколко Ту-134 и 737 на ЮТер. След като слязох имах около 5 часа престой. Терминала е много малък с една обща зала за пристигащи и заминаващи. През моя 5 часов престой имаше общо около 5 полета. Мислих да се поразходя но отказах понеже беше доста хладно и не се бях подготвил. В терминала беше топло и имаше безплатен безжичен интернет, така че на телефона си четях нещо по интернета. Всичко беше много старомодно.
Това е целия терминал
Както и да е, 5 часа минаха доста бързо като имаш с какво да си губиш времето. По едно време имаше около 2 часа без никакви полети и бяхме само една шепа хора в терминала. Може би е било чудно на някой защо аз стоя на една пейка 5 часа, но никой нищо не каза. По едно време дойдоха хора, и викнаха моя полет обратно за Москва. Всичко мина много бързо, какво да очакваш като едвам има 10 полета на ден. Пак казах че искам място до прозореца и ми дадоха този път от другата страна на 16ти ред. Пак се падна да летя на 65607, същия с който дойдох.
Mon, Aug 22
Flight number: UT376
Departure: Syktyvkar [SCW] 18:50
Arrival: Moscow Vnukovo [VKO] 21:00
След като затвориха вратите видях че самолета беше доста празен, а задните три реда бяха напълно празни. Веднага се преместих на последния ред, 19ти, до двигателя. Запуск и рулиране.
Мощно излитане, нямаше как да не направя едно клипче пак. Мисля че това е още по готино от първото
http://www.youtube.com/watch?v=Fe9GocQIEe0
Разбира се и малко снимки на излитането. Този път без да ползвам телефона
И няколко снимки по време на полета
Много ме кефи как се вижда колесника
И едно клипче на ешелон
http://www.youtube.com/watch?v=6bvA7O0hl4U
Не знае от къде ще бъде кацането. Ту от ляво сядах ту отдясно. Накрая когато си помислих че е кацнем в желаната посока, той взе че зави на 180 и се озовах срещу слънцето. На стюардесата не и пукаше много че се местех наляво надясно по време на кацането но накрями тегли един поглед без да казва нищо и си останах на тази седалка. Прави впечатление че първо се пуска колесник преди всичко друго.
Разбира се...клипче на кацането
http://www.youtube.com/watch?v=N5j6JdAOS5g
Какво друго мога да кажа освен че най накрая летях на любимия си самолет. И беше голям кеф. Единственото нещо което не ми хареса беше че системата за херметизация яко ми прецака ушите. Не знам дали точно на този Ту-134 е силна или какво, но според мен е защото бях болен (за това смъркам в клипчетата
). Не се "отпушваха" и след двата полета слязох "глух" и с много болка в ушите. Това ми се е случвало 2 пъти преди. Един път на Бойнг 727 и един път на Бойнг 747. Но не мога да си го обясна...За пръв път пътувам само колкото да летя с определен тип самолет. Не мисля че някога пак ще го направя но нищо не се знае. Тези полети ще ги помня за цял живот.
