Дойде време да се върнем пак на летището Чанги (не затвора от Цар Плъх
)... самолетът излиташе по разписание в 12.10 ч. и полетът щеше да трае само около 50 минути, както обяви пилотът с приятен лежерен австралийски акцент. Нямаше време нито за кафе на борда, нито за Наси Лемак. По този маршрут има такава конкуренция, че поне пет авиокомпании се надпреварват да раздават евтини седалки. Отделно безброй автобуси оборудвани с плейстейшъни и студени напитки превозват основно хиляди малайци до по-богатия съсед. За съжаление снимки нямам, защото закъснявахме малко и бързичко се отправихме към гейта с разпечатаните на бележка от касов апарат бордни карти . Куала Лумпур ни посрещна с хубаво време, още по-голяма жега, поне 33 градуса. Взехме багажа, минахме покрай десетина лелки, които рекламираха автобусна линия до града и си взехме билети за влака от KL LCC терминала, който обаче все още не беше свързан с влаковата линия, та се наложи да сменяме на неизвестна гара, заобиколени от плантации маслодайни палми и гладни маймунки. Бързо стигнахме града, минахме покрай високи блокове с железни решетки до 15-тия етаж... чувството е странно... Скоро се озовахме на централна гара и спазарихме старо такси "Протон" да ни закара до хотела. Това беше едно от нещата, които исках да направя в Малайзия
. Незнайно защо, но шофьорът беше завил винтче по средата на таблото и го използваше за закачалка .Отседнахме близо до кулите, където е и най-популярната част за туризъм. Там е "фабриката" за Ролекси и монорейл-а прави придвижването лесно.
Вечерта гледах Манчестър Юнайтед - Ливърпул с едни немци, които много се учудиха, че сме българи и се отвлякоха на тема Златни пясъци през юли. След като Манчестър загуби, а Митко лизна една греда преди да се скрие по терена, ни казаха "довиждане" и отидоха да си допият в съседното заведение. Следващия ден отидохме до пещерите Бату в покрайнините на града.
Във влаковете си има вагони само за жени..
Стана време да се връщаме в Банкок отново с ЕърАзия в 18.45 ч.
Времето по принцип следобед се смрачава и обикновено прегърмява, този ден обаче бяхме късметлии. Минахме до хотел Tune или с една дума ЕърАзия се грижи за вас дори, когато търсите евтин хотел.
На този стар терминал има само една компания, къде е конкуренцията
От мръсните прозорци се виждаше само някой по-шарен самолет, но пак на ЕърАзия
Скоро ни викнаха да се приготвим за ходене по тармака, и скоро стигнахме до този хубавец, който ни откара до Банкок.
скоро излетяхме
красоти на залез слънце
Кацнахме навреме, минахме още веднъж паспортен контрол и влязохме още веднъж в Тайланд (обикновено визата е за едно влизане, но ние си поискахме многократна и трябваше да обясним целия план на добрите хора в посолството в Брюксел). Имахме три дни в Града на Ангелите - през единият взехме влак до старата столица Аютая. Сега много искахме да вземем трета класа - с кокошките и вагоните без стъкла по прозорците, но има вътрешножелезничарски правила - на чужденци да се продава само първа класа. Ние това си го знаехме, но все пак се опитахме да се слеем с народа, неуспешно. Първа класа на влаковете е като стар Ан-12, но климатикът поддържа ледена температура и кетъринга си го бива
.Ето някоя снимка от града
Вече бяхме свикнали да ходим по джапанки и тениски, да пием по 3 литра вода на ден, бирата отделно, да знаете че няма нищо по-добро от нежен масаж на краката след цял ден ходене в прохладен салон със запалени ароматни клечки и сок от Истински ананас. Че цената на всичко, от торбичка ледена кока-кола, до разходка с тук-тук се договаря след преговори по-тежки от тези между Гърция и Тройката
. Даа, стана време да се връщаме в старата Европа. Полетът ни беше в 02.35 ч. през нощта като отново бяхме с А330. Системата на Катар този път ни отказа да се регистрираме по-рано и така на чек-ин-а се озовахме в двата края на самолета. Доста хора са имали същия опит с Катар, не знам причината, но след доста преговори изведнъж агента намери две места едно до друго и то точно след бизнес класата. Както и да е, самолетът беше пълен - хапнахме, извадихме телевизорчетата от подлакътниците и скоро след като направихме малка корекция в курса поради буря, на която светкавиците се виждаха сякаш бяха в самолета - заспахме. Кацнахме в пустинята в 06.00 ч. Чакалнята беше пуста,
а самолетите си кацаха
напазарувахме някои неща от безмитната и се метнахме на следващия за Брюксел по нашия си маршрут
Кацнахме навреме и когато си пуснах телефона, видях, че земетресението в Япония вече беше помело всичко...
В автобуса пътувах с две момчета от Варна, които живееха в Австралия от много години. Бяхме летели на същият полет, но те продължаваха за Мадрид. Оказа се, че заради тази нова линия, Катар бяха пуснали полети до Мелбърн за около 550Е, та на тях им идваше по-евтино да дойдат дотук и после да продължат към Испания. Нищо, следващия път и ние ще хванем промоцията
.Надявам се да ви е харесало четивото за неделя
. За край ето една маркетингова приумица от ЕърАзия, може БГеър да я използват. Става въпрос за поставката да ти поддържа бирата ледена, много разпространена в тази част на света. Ами наздраве!
