Планирано беше така:
- Код: Избери целия код
WED 09NOV SOFIA BG MUNICH DE 0705 0810
SOFIA MUNICH INTERNATIONA
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A321
WED 09NOV MUNICH DE STOCKHOLM SE 0910 1120
MUNICH INTERNATIONA ARLANDA
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320
SAT 12NOV STOCKHOLM SE MUNICH DE 1200 1415
ARLANDA MUNICH INTERNATIONA
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320
SAT 12NOV MUNICH DE SOFIA BG 1915 2210
MUNICH INTERNATIONA SOFIA
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A321
Очертаваха се два броя А321 И ранно ставане... Само че сутрешните полети откриват възможност за разходка из града. Добре че ми дават да си избирам полетите
Над България е тъмно, но за сметка на това - облачно
Познатият сандвич – приятен и вкусен.
Красивите Алпи.
Летище Моцарт в Залцбург
За съжаление с приближаването към Мюнхен се омъгли с ниска облачност.
При кацането в Мюнхен видях пистата секунди преди долепването на самолета. Майстори са
Малко закъсняхме с излитането от София, но успяхме да си хванем връзката за Стокхолм, с малко тичане. Попитахме на гейта дали и багажа ни ще дойде с нас – отговорът беше лаконичен – should be. Много смешно. Ами ако не е…
Втори сандвич – дойде ми в повече и си го запазих за после. Очакваше ме оцеляване в неблагоприятна среда (високи цени) и храната ми се струваше важна. Дневните, които ми се полагат, вече бяха разпределени за подаръци
И морето…
Вече шведски пейзаж
Това там може би е Стокхолм?
„Карантията” та крилото винаги е приятна гледка
На летище Арланда също е мъгливо.
В хотела се държаха доста странно – предварително бяхме поискали по мейла да ни издадат фактура в евро, за да не минаваме през курсови разлики. Да, но на място се оказа невъзможно – първо фактурата щеше да е в евро, а остатъка от нея – в крони, а второ, курсът на хотела е като на Трънската банка... За съжаление в София успяхме да купим само 3000 крони. Защо Швеция не е в Еврозоната? Защо командировъчните ми са винаги в евро и курсовите разлики са за моя сметка Офф-топик. Обменихме евра в един от милионите Форекси и платихме в крони.
Стокхолм е красив и приятен град. Има едни автобусчета, на които пише Sofia – сигурно отиват в къщи Не се качихме, за съжаление.
Чисто, подредено, хубаво. Но се стъмва в 15:30. Обаче: всичките слухове за студено време се разсеяха – беше топло и приятно, 5-6 градуса. Най-интересното е, че температурите денем и нощем бяха еднакви. Жалко само, че е толкова мъгливо. И ветровито. Като че ли вятърът носеше мъглата.
Конференцията ни отне плътно два дни, но първия ден след обяд леко се измъкнахме, за да видим още и още от града. Много ми се ходеше в зоопарка, но, противно на написаното в сайта му, го затварят в 15 ч., защото животните заспиват.
Най-хубавата част от командировката беше прием в наша чест (на делегатите на конференцията) в Кметството. Думите бледнеят, снимките също. Да се опише като прекрасно, е много слабо казано... Всичко беше изпипано и идеално. Интересно, но обслужващият персонал говореше руски помежду си.
На тръгване, в събота сутринта, трябваше да си влачим куфарите от хотела до гарата – 15-тина минутки. Имиджът на подредения град се разми за тези минутки – навсякъде имаше зарязани бутилки и т.н. Явно скандинавският дух търпи, търпи, но в петък вечер не издържа и се нальоква. А ние с колегата, като едни "типични" балканци, не близнахме нито капка алкохол. Такива сме и в София.
Тук искам да дойда пак и да снимам този екземпляр - оставен самотен около пътя. Кога ли…
На летище Арланда имаше една табела, че снимането е забранено. С мъка си прибрах фотоапарата... Не съжалявам твърде много, защото пак беше мъгливо.
Нашето пиле
Това явление винаги ми е харесвало
Стокхолм в слънце, останалата Швеция – в мъгла
Обеден полет, малко храна – странна на вкус, но не неприятна.
Това трябва да е полското крайбрежие край Koszalin (как се чете това на български…)
Едно летище
И второ летище …
Може би каменна кариера някъде в Германия?
Немско…
Мюнхен пак под някакви облаци…
Очакваше ни 4 часа престой в Мюнхен. Зарязах колегата в магазините и тръгнах към спотърското място. Бях си запазила място за автобусна обиколка на летището и с надявах да не я изпусна. За целта трябваше да изляза от терминала и да намеря влакчето.
Между двата терминала – кафето
Купих си два билета – за отиване и за връщане. Първият го валидирах на влизане в подлеза за влака. На връщане се оказа, че няма къде да валидирам втория. Чувствах се като нарушител, но не по моя вина.
За мой късмет отидох навреме за тура, но той беше само на немски. Не бях единствената с 20 немски думи в речника си, затова симпатично младо семейство евреи ни превеждаше синтезирано на английски.
За да влезем в охраняемата зона на летището, трябваше да минем секюрити чек. Забравих да си махна колана и "пищях" на "вратата". Претърсиха ме с едно устройство, от което 5 минути ми беше настръхнала кожата. Явно някакви много сериозни машинарии са въвели там. Много се интересуваха от фотоапарата ми, искаха да го включа, за да погледнат през него. А лаптопа дори не го отвориха. И течностите тук не пречат.
Видях БТР-а, с който охраняват полетите на Ел Ал. Непонятно защо, но го нарекоха танк. БТР си е Не успях да го снимам, защото минахме много бързо покрай него.
Показаха ни ръкава, който е преустроен, за да приема А380. В очакване съм
Турът е интересен и си заслужава, за който знае немски. Вярно, хващах тук-таме, но не всичко, а и хората не всичко можеха да преведат. И все пак беше много хубаво.
После дойде време за трите самолета около посетителския център.
И спотърския хълм. Слънцето залезе и не можах да направя кой знае какви снимки, но видимостта към единия перон и пистите е отлична. Обещах си да се върна тук отново.
И обратно към летището. Минах секюрити чек. Както всеки път извадих лаптопа, извадих течностите и един чичко ми каза liquids are not allowed. Обясних, че са в опаковки до 100 мл, както си му е реда, но той повтори същото. Направо ми се сви сърцето – това бяха шведските хайвери за любимия мъж. Е, минаха, разбира се. И този път гледаха фотоапарата, включваха го, искаха да погледнат и през визьора (не е оптичен), а даже и да отворя светкавицата. Много странно. На лаптопа пак не му обърнаха внимание.
Здрастииии
Името на машината
Малко немско от птичи поглед
Храната. И пак няма десерт.
София от високо. Доста размазани снимки, но...
Вече на летището (защо е черно-бяла…)
И така: Луфтханза – отново фаворит. Още повече, че трябва пак да отида до Спотинг хила в Мюнхен. А Стокхолм е чудесен град. Много, много красив! И всички говорят английски - колко удобно