И така докато не ми се наложи да летя до там. Неочаквано излезе една командировка, за която трябваше да кажа "да" буквално за часове. Имаше ли начин да откажа 
За мое щастие можех да си избирам полетите (самофинансирахме пътуването. Още си чакаме парите...). Много исках пак през Мюнхен, за да кисна на Спотинг хил-а им. Избрах(ме) тези:
- Код: Избери целия код
WED 14DEC SOFIA BG MUNICH DE 0705 0810
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320-100/200
WED 14DEC MUNICH DE LUXEMBOURG LU 0855 1005
LG 9732 FLIGHT OPERATED BY LG LUXAIR
EQUIPMENT:DE HAVILLAND DHC-8 400 SERIES
SAT 17DEC LUXEMBOURG LU MUNICH DE 1255 1405
EQUIPMENT:CANADAIR REGIONAL JET 700
SAT 17DEC MUNICH DE SOFIA BG 1915 2210
EQUIPMENT:AIRBUS INDUSTRIE A320-100/200
Имаше я планираната "дупка" от 4+ часа в Мюнхен. Ура! И едно Дашче – най-накрая Q400!!!
С наближаване на пътуването времето се очертаваше доста неприятно – силен и непостоянен вятър. А малкото Дашче е по-нестабилно от големия А320. Започваше да става интересно
На нашето летище Луфти вече не дават бордни карти, трябва сам да си ги вземеш от автомата. Гордо отказах помощ от служител, със самочувствието на европеец, преборил се с хиляди такива автомати по белия свят. На ...найстия опит "нещото" разпозна ММ картата ми и ми изплю бордни карти на тънка хартия (криза...). Предстоеше да се преборя и за картите на колежката. Тя не е фен и съответно трябваше да се представи на автомата с лична карта. Въртяхме я във всички посоки, докато устройството "захапе" и я прочете. За 5-6 минути борба резултатът беше в наша полза
имахме си бордни карти.Полетът до Мюнхен беше спокоен и приятен. Много рядко съм летяла в предната част на самолета, но сега нямаше как – имахме само 45 минути за трансфер и се лиших от опашката. И тъй като следващият полет до Люксембург от Мюнхен беше чак в късния следобяд, имах планове как да мрънкам на служителите на Луфти да ни прехвърлят през Франкфурт и от там до Люкс, ако си изпуснем връзката.
Измиха ни крилата, което също отне време. Излетяхме с 15-20 минути по-късно. Надявах се да наваксаме.
Витоша, над софийската мъгла
А това гледам всеки слънчев ден от прозореца на офиса. Има известна прилика
Редовният сандвич.
През цялото време един двигател ме преследваше. Много странно ми се видя да има нещо в зрителното ми поле (навици от опашката). Почти като носорога, който рисува всичко с едно рогче на хоризонта
Слънцето ни „подпали” двигателя
Я да видим кой е по-бърз
The Alps
Алпите останаха в далечината, а ние се спуснахме под облаците
Реверс
За наше (и на Луфти) щастие по пътя наваксахме закъснението и си хванахме връзката.
Дашчето, разбира се, е на автобусен гейт. Как не се сетих по-рано.
Красота!!!
В опашката, където друса най-много. Егати!
Секунди преди дъжда
Бордното списание
А ето го и дъжда
Едната стюардеса беше доста едрогабаритна. Много сладка мацка! Както се казва – няма дискриминация
Командирът беше с индийско име – Дамянен.
Храната
Е това как не го отмъкнах – не знам
Труден полет, вятър, дъжд, облаци... Е, кацнахме, как няма да кацнем
Но в опашката се усеща най-силно турбуленцията. Ако не беше колана, щях да си ударя учената тиква в тавана. При това не само веднъж...
За съжаление Люксембург се показа откъм лошата си страна – дъжд, вятър, още повече дъжд... В автобусите в града не само, че не казват имената на спирките, но и не ги пише никъде. По усет напипах спирка Париж и си намерихме хотела. Хората говорят само френски. Разбират английски, но отговарят на френски. Може би ако говореха на немски щях да хвана малко повече думи.
Стаите ни се оказаха в приземен етаж, където покритието на телефоните беше много слабо. За сметка на това интернетът хвърчеше – рутерът беше съвсем наблизо. За толкова малко пари нямам никакви претенции – топло е, чисто е, какво като няма големи прозорци. В София на тази цена не може да се намери прилична стая. А закуската... закуската беше вълшебна. Имаше домашно приготвени сладкиши (точно както в рекламата), но много бързо свършваха. И персоналът говореше английски. Всеки един от тях!
Някой да иска мусака
Малко Коледно настроение. И слънце – не може да бъде
Неизтриваема пешеходна пътека
Имахме само един следобяд за моткане, но бяхме много уморени и се прибрахме.
На следващият ден беше работната среща, за която бяхме дошли. Първо ни излъгаха за мястото на срещата, та пропътувахме града на кръст, но намерихме къде е. И после, за мое неудовлетворение, срещата продължи до 19 ч. и изпуснах всички магазини.
Имахме официална вечеря в един ресторант. Много странен град е Люксембург – в смисъл приятен, с тези денивелации. Менюто беше еднакво за всички, което ми спести трудности с избора и разпознаването кое какво е. Но пък сервитьорката не говореше английски. Добре че един от групата, белгиец, превеждаше двустранно. Може би в Западна Европа хората се разбират, говорейки родните си езици, както ние със сърбите, например? Самите люксембургци се "раждат" с два езика – френски и немски. Но пък не чух никой да говори немски.
През втория ден остана малко време за моткане, но времето се скапа окончателно и пак нищо не видяхме от града. Накупих малко шоколади (френски, немски и белгийски). Всъщност, какво произвеждат в Люксембург? От какво идва националния им доход? Нямат местни сладки неща никакви... А непрекъснато разни Джъмбовци кацаха и излитаха. Товарните полети ми се сториха повече на брой от пътническите.
Системата за онлайн чекирането на Луфти нещо се омаза и не можа да зареди. Наложи се да поискам "помощ от приятел" – добрите хора от ДА травел, да ме чекират. Получихме pdf бордни карти на Swiss, но на летището си поискахме хартиени.
Малко самолети.
Лукс-гориво
Ииизлитамеее
Този, двойния, е през дебелото стъкло на терминала. Въобще, прави страхотно впечатление, че навсякъде западно от Тимок въздуха е много чист и самолетите се виждат перфектно…
Тпр-тпр-тпр
С такива беше пълно
Нашият човек
За първия полет си взехме места в предната част. Не ми се слушаха двигатели от близо или по-скоро не ми се слушаше мрънкане от колежката, че сме на лоши места. Тя принципно не мрънка, но исках да й спестя излишното шумово замърсяване. Пуснах я да мине първа и тя не улучи местата ни – вместо на 8 ред, седна на 9-ти. Аз не погледнах, а просто се напъхах до прозореца. Когато дойдоха истинските седящи на 9 ред, разбрахме какво е станало. Хората за щастие нямаха нищо против да пътуват на 8 ред. Бяха майка и син руснаци, говорещи чудесно английски и френски. Нямаше КГБ-акцент
Това е от прозорчето. Долу, зеленото, е като водорасли…
Този го изчакахме да кацне и тогава ни пуснаха нас
Храната
А навън се заснежаваше
Каква промяна на това мостче три дни по-късно
Чао, птиче, до скоро
Плановете за престоя на летището в Мюнхен бяха разходка до Фрайзинг (в сайта на летището го дават като вариант за 4 часа), спотинг хила или спотинг терасата + магазини. Времето не предполагаше много излизане, навън беше бяло от сняг и прогнозата беше за още валежи. Решихме да потърсим спотинг терасата. И не сбъркахме
След първите 10 минути на терасата осъзнах, че повечето народ са се скупчили в десния й край. Защо ли…
Видях на живо един кит – А380. До него другите машини бяха като врабчета
Месец по-рано това кафе беше самолет. Ало, Дядо Коледа…
Вече в самолета аз се насочих към последния ред, без да поглеждам кой номер е. Знаех от seat-плана на Луфти, че 28 ред е последния на този самолет. Машината се напълни догоре (как не преля). Последните двама пътници казаха, че сме седнали на техните места. Така се и оказа – самолетът е бил с 30 реда седалки. Този път се преместихме. Цял ден ни вървеше да си объркваме местата.
Заради пълния самолет върнаха една дама с огромен сак ръчен багаж. Явно са го чекирали. Наистина нямаше място, раницата ми пътуваше под седалката, а якето – върху нея. Просто хората се прибираха за Коледа в България. Намериха кога да я направят тази работна среща... Можеше да е през януари, например. А и месец по-рано за същия полет бяха отпуснали А321. Сега, вероятно заради Коледа, големите машини летяха по по-печеливши маршрути.
Храната. Този път Луфти шумно се изложи. На предните редове даваха някакво шоколадово мляко, за нас остана мляко с ориз. Егати вечерята… Като десерт в детската градина. А месец по-рано на същия полет ни храниха като бели хора. Но може би просто всичко се е изяло…
За мое съжаление кацнахме по 27. А толкова обичам да снимам града от горе, макар и по тъмно. Следващият път ще си поръчам източен вятър
Като заключение: Люксембург е приятно място, но ако повече хора говорят на английски, ще е по-удобно. Или може би просто туристите трябва да научат немски, френски и т.н.
Луфти: при всеки удобен случай съм отново с тях. Изневерих на Австрийците, но останах в звездния алианс. Имам над 11 000 мили и следващият път на летището в Мюнхен ще трябва да ги похарча в някой магазин.
С нетърпение чакам да се яви на хоризонта следваща командировка… Но засега не се очертава нищо…
