Здравейте отново след така дългичко оттегляне (предполагам по-старите може и да си ме спомнят, то тогава и лапе си бях на 13-14 години някъде, май бях тогава airbus_i_boeing, нещо от сорта бях май).
Най-накрая ми се осъществи мечтата от детство - пътуванията извън България. Почнаха в началото до Гърция, Сърбия и Унгария - с кола. В началото на март вече и кулминация - със самолет до Цюрих. Няма и кой знае колко снимков материял, защото от вълнения и емоции, не ми стигна времето и да снимам (то и заради това нямам и на снимка от всичките места в Швейцария където бях, където и да съм на нея аз).
Тааааа "началото с летенето" започна на 9- ти Март, 06:45, Bulgaria Air, FB491, BAE 146 - пълен, полет до Цюрих, от там с влак до Базел за BaselWorld '12. На първо място - командировка, второ - свободно време.
Вълнението си беше ОГРОМНО. Цяла вечер не спах в очакване на часа. Така и не ми стигна и търпението, та се изтъсих още в 04:30 на летището да се мотам.
Дойде време за чекиране, почнах да ръчкам компютърчетата за чек ин, с идеята да се чекирам. Така и не се случи, тъй като постояно засичаше и ме връщаше в начална позиция. Както и да е, отидох си при "любезния глиган" да ме чекира. Разбрахме се. От там потеглих към проверка - където ми беше Тъмна Индия и съответно се поизложих.
Отидох си Гейт B1, който го търсих някъде 15 мин, тъй като нямаше обозначителни табели. Питах и други пътници - никой не знаеше. Не знам как го намерих, чиста проба късмет. Отидох си, стоях, стоях, стоях и за още 20 мин закъснение.
Пуснаха ни, естествено като по наш си начин - тръгнахме като овце. Бях на последното място в самолета (двойка места) до прозорец.
Както и да е, рулирахме си, от което получих лек стрес заради скоростта, и секунди преди Тенекето да заеме позиция вече за излитане си викам на ум, че сега ще спре за няколко секунди, които да използвам, за да се наглася психически (по-предната вечер гледах по NG за катастрофи с BAE-та ), а няма директно от рульожката, форсаж и излитане. Не стана така. Цъфнахме на пистата и като засили .... лелеееееееееееееее само си повтарях "Петко, къде ти е акъла" и като разтреперих краката... лелеее побърках се ... така няколко минути и после като ваденка си забих муцуната в прозореца да гледам, изкарах фотоапарати, телефони, таблети и през цялото време си щракакх... чувството беше УНИКАЛНО.
Стюардесите - готини, макар че ме издразни отношението им към мен (тъй като видимо нямаше някой под 20 години в самолета, освен мен). Кола/сок по избор, кафе/чай + вода пак, сандвич и някаква задръстена вафла. Изядох си сандвича, ама пък добрия самарянин до мен реши да ми даде неговия, а в жест му дадох моята вафла
Пристигнахме. Нямам намерение да описвам Швейцария, че ми се доревава при мисълта къде съм Аз СЕГА и къде БЯХ, но това ще е място, което ще посетя определено тази година, отново и отново. Отидох в тоалетната, махнах скъсаните дънки и развисените тениски, сложих изтупаните костюми и бегом за влака към Базел.
Летище-Гара
ВРЪЩАНЕТО:
11.03 - 18:20,
За Бостън
Отидох 4 часа преди полета на летището в Цюрих в разходка из всеки един терминал, всяка една тоалетна. Чекирах. Платих 30+ Е за свръхбагаж за куфара (което е хубаво, че не ми видяха ръчния, че той беше 31 и го разнасях през цялото време с мен, та се сдобих с няколко синини на рамото). Научил вече гадния номер на Швейцарците, че безплатен обяд няма (в случая Wi - Fi), набарах една зона на MasterCard, чийто интернет беше ... абе зле ... от там пак си пообикалях, намерих едно кафе, поръчах си там една кола и се измолих за 2 талона за интернет от по 30 мин. Минаха ми 4-те часа неусетно. Летището нарпавено като за малоумни, табели бол...
Дойде време за нашия полет. Извикаха ни. Качиха ни сумати народ на автоматизираното "метро", което е между терминалите, което гледах като неандарталец и ми беше мноооооооого яко. Първи цъфнах на гишето и очаквах най-лошо - да чуя българска реч от прииждащите хора към този отсег на терминала. Така и стана. Набара ме една бабичка дето живее от 20+ години в Швейцария, та се наслушах на глупости и снобщина.
Ето и с какво пътувахме:
След като излетя, съжалих, че съм с този самолет, усещането не е като с оня дрънкащ БАЕ, липсва това усещане в корема и в ташац**е няма го това скърцане, дрънкане, блъскане ...
Полета мина меко казано (поне за мен) КОШМАРНО! Всичко спокойно,колани разкопчани и последнтие 40 мин от полета почва леко тресене, в същото време пилота съобщил, всеки да си сложи колана, но аз като бях със слушалки не съм го чул и си зяпах прозорците и изобщо не отразих, че свети и лампището. И както спокойно си летеше, изведнъж пропадна не знам с колко, от което направо си усетих какво е безтегловност за две-три секунди, изтрясках си главата в прозореца, в същото време се опитвам да се хвана за подпиралката за ръце на седалката, то па тя се прибирала и общо взето не можах да се хвана за никъде, 2/3 от пиенето,което бяха сервирали преди секунди вече беше на тавана, барабар с виното на бабичката-алкохолик на предната седлака, което като мина "кризисния" момент се озова и върху мен. Отзад всичко пищи. И се почна едно здраво тресене. Успях да си лосжа на колана и стискам седалката и гледам през прозореца сеир и в същото време нарпаво сърцето ми ще изкочи.
Пилота се извини, тъй като явно преди това бил казал "лека турболенция" и каза, че до края на полета ще бъде така, тъй като условията на 1,5 под и 2,5 над нас са същите, нямало смисъл да се отклоняваме. Както и да е. Нямаше такъв втори момент. Само леко до средно друсане.
От там се бях и зарекъл, че тази мечта повече няма да я повторя ... до преди няколко дни хах ... на 19 до 26-ти пътувах София-Варна-София. На 29-ти Май пътувам пак за Сф-Вн-Сф. За тях може да пиша по-нататък, поне като мине и втория полет, че да мога да ги комбинирам в едно. Планирам ходене отново до Будапеща и Лондон, и още няколко местенца живот и здраво, и едно ходене до Хонг Конг Септември - Октомври.