С малко закъснение – ето и втората част от report-а за пътешествията ни из Азия.
Трите дни в Тайпе минаха натоварено и изморително, най-вече поради факта, че заради Turkish бяхме изпуснали един ден от служебното ни мероприятие, което бе целта на пътуването ни. За самия град може доста да се разкаже, има доста места, които си струва да се разгледат, начело може би с Taipei 101 – небостъргач с интересна азиатска архитектура, който до преди няколко години бе най-високата сграда в света (всъщнос тдо построяването на Burj Khalifa в Дубай). Струва си да се опита местната кухня, има и доста музеи. Времето е субтропично влажно, с два основни сезона – зима и лято, като има и кратки преходни сезони (пролет/есен). По време на престоя ни в края на април бе такъв преходен пролетен период – доста влажно и температури от 25-30С. Характерно е, че през нощта температурата не пада под 22С. Като център на Тайван, Тайпе е доста богат град, усеща се, че има силна икономика, бизнес, финанси и то не от вчера, не е като новопоявил се метрополис подобно на тези в източен Китай. Нещата са по-улегнали и традиционни. Ценовото равнище за транспорт, храна и хотели като цяло е по-ниско от това в Зап. Европа, а инфраструктурата е на високо ниво.
По-нататък в темата мога да кача малко снимки от самия град ако ви е интересно.
Пътешествието ни обратно бе планирано по същия маршрут и беше планирано както следва:
BR 160 21APR TPE-ICN 1515 1845
TK 091 21APR ICN-IST 2350 0545+1
TK1027 22APR IST-SOF 0740 0855
След още малко разходки и снимки сутринта на 21.04. се отправихме към летище TaoYuan International. 40-те километра дотам се взимат бързо с такси, тъй като пътят е изцяло магистрала. Самото летище е средно по големина и не е от най-натоварените в тази част на света. Инфраструктурата му не е последна дума на техниката, но е повече от адекватна и достатъчна. Във вътрешността салоните са просторни и светли:
Нямахме проблеми да се ориентираме бързо към гишето за чек-ин, Hello Kitty ни приветства отдалеч
След бръз чек-ин и преминаване през паспортен и секюрити чек се отправихме към нашия гейт - C3. Отново не беше трудно да се ориентираме:
Hello Kitty gate:
При необходимост на разположение на пътниците са Hello Kitty розови телефони:
Hello Kitty любезно информира за часовите зоните и актуалното време в различни точки на света:
На гейта ни очакваше отново Hello Kitty Jet – A330, B-16333
BR 160 21APR TPE-ICN 1515 1845
BR160
TPE-ICN
Airbus 330-300
Reg: B-16333 (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 27K
При билетната проверка преди качването в самолета, всеки пътник получава т.нар. Hello Kitty passport, в който служителят на EVA Air поставят Hello Kitty печат със съответната дестинация – в нашия случай Seoul. Тази практика се ползва при всички дестинации, обслужвани от т.нар. Hello Kitty Jet-ове на EVA, като останалите доколкото разбрахме са Токио, Хонг Конг и Шанхай.
Boarding-ът протече нормално, полетът отново беше доволно запълнен. След традиционните котешки анимации за добре дошли и safety instructions, започна push back. Междувременно навън стана мрачно и заваля дъжд.
След недълго рулиране, достигнахме активната полоса 23L.
Излетяхме точно навреме, с което стартира общо 22-часовия ни обратен trip
Дори и гледан отвисоко Тайван изглежда влажен и зелен (какъвто всъщност си е), но пък е интересно, че всяко парченце земя е оползотворено плътно:
Скоро вече бяхме над облаците
Двата часа минаха сравнително бързо и след като се подкрепихме с Hello Kitty закуска, започнахме много дълго снижаване, съпроводено със завои. Явно имаше доста вечерен трафик в Incheon и се налагаше да изчакаме. Не се използва някакъв holding pattern в кръг, а поредица от зиг-заг завои, като последния беше съпроводен с повторно изкачване и допълнителен engine power (което ни се видя странно). В крайна сметка кацнахме доста меко на Incheon с малко закъснение и при много лошо време – много ниска видимост, ниски облаци, мъгла и дъжд:
Вече познавахме пътя към основния терминал, минаващ през дълъг коридор, после автоматизираното shuttle влакче и отново коридор
По пътя към влакчето:
Слизането към влакчето:
Самото влакче:
В основния терминал:
Навън се спускаше вечер, която както се оказа по-късно бе най-дългата в живота ми досега (~17 часа) - това се получи заради разписанието на полета ни и западната посока. Минахме отново през познатата от идването процедура по паспортен контрол с биометрични данни и след малко отново бяхме официално в Република Корея. Взехме си багажа и тъй като гишето за чек-ин на Turkish все още не беше отворено се поразходихме из основния терминал. Използвах случая и да изляза навън, да може да се каже, че съм стъпил на корейска земя
Навън беше доста хладно и валеше слаб, но много напоителен и упорит дъжд:
Вечерта беше явно натоварена, пред терминала непрекъснато спираха автобуси с пътници и екипажи.
Към 20:30 гишето на Turkish отвори и бяхме сред първите, които минаха, избягвайки опашката. Бях направил online check-in, което улесни нещата, а корейските служители на гишето любезно и усмихнато ни казаха, че багажът ни е чекиран до София.
Отново напуснахме официално Корея, минахме security проверката и решихме да се поразходим из вътрешността на терминала. Отново всичко изглеждаше много чисто, подредено и високотехнологично, нямаше дори една лампичка, която да не работи или нещо да не е мястото си. Използвахме възможността да купем по някое дребно сувенирче от един магазин и това се оказа много навременно решение, защото точно в 21:00 като по команда абсолютно всички магазини, ресторанти, будки и каквото още има вътре затвориха. Затварянето бе последвано от масово бягство на служителите на магазините, просто всички бегом на групи се втурнаха да си ходят. Обяснихме си го с факта, че може би има някакви рейсове, които транспортират персонала от летището до Сеул и всички бързат да не ги изпуснат. Все пак летището е на остров на над 50 км. от самия град. Тъй като полетите също намаляха, след 22:00 се оказахме сами в огромния пуст терминал:
Така или иначе нямаше какво повече да се прави, направихме още няколко снимки и се насочихме обратно към влакчето, което да ни закара до втория малък терминал, на който бяхме пристигнали и на който беше полета ни за IST. По пътя на ескалаторите към влакчето срещнахме екипажа на Turkish, човекът с прошарената коса вляво е единия от капитаните ни:
Гейтът отново бе 111, на който бяхме пристигнали, а навън в нощта ни чакаше същата A340-300 машина, с която бяхме пристигнали 3 дни по-рано – TC-JDN “Adana” (интересно какви ли полети е обслужвала междувременно). В тази част на терминала бяхме сред малкото чакащи. По някое време пристигна и останалата част на екипажа – още двама пилоти, готвача и стюардеси – бяха в добро настроение и оживено нещо си дискутираха на турски, не изглеждаше като да ги притеснява или отегчава предстоящата 12-часова работна нощ, която щяха да прекарат.
"Adana" очаква старта на пътешествието в дъждовната нощ:
Използвах чакането да се възползвам от наличната Wi-Fi връзка, пощраках в интернет и говорих с колеги по Skype – в София бе към 17:00 следобяд. Към 23:00 започна boarding. Малка табела ни информираше, че времето в Истанбул за следващия ден ще е хубаво, полетът ще продължи 11 ч. и 25 мин. и ни пожелаваше приятно пътуване (малко иронично може би беше това пожелание за повечето пътници предвид времетраенето на полета и часа в който тръгвахме):
TK 091 21APR ICN-IST 2350 0545+1
TK091
ICN-IST
Airbus 340-313
Reg: TC-JDN “Adana” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 26К
Всичко мина бързо и лесно по план. Навън времето бе все така лошо, като дъждът даже се усилваше.
Последва дълго рулиране и излитане точно навреме:
Анимираната графика неумолимо потвърждаваше, че бяхме по средата на нощта и щяхме да се движим заедно с нея на запад:
Маршрутът ни бе същия – над Източно-китайско море, след това се насочихме към Пекин, като заобиколихме града от север:
Скоро достигнахме брега на континентален Китай:
След сервирането на вечеря осветлението бе загасено и почти всички заспаха. Полетът продължи над северната част на Китай, която е доста слабо-населен район, имаше доста малко градове.
След часове стегнахме отново до Урумчи, където се появи средно силна турбуленция:
Повечето пътници се събудиха и започнаха да четат вестници и да гледат филми. Екипажът правеше леки отклонения в ляво и дясно, engine power-а варираше доста на моменти. Скоростта ни в тази част на пътуването спадна доста – беше около 600-680 km/h (не зная дали скоростта, която се показва на екраните е TAS скоростта обаче). Турбуленцията продължи около час и приключи едва, когато преминахме планинските вериги на границата между Китай и Казахстан. След изминати 4800 км, полетът продължи над Казахстан доста по-спокойно
Бяха ни необходими около 5 часа, за да преминем надлъж северната част на страната, това се оказа наистина грандиозна държава:
В Сеул вече беше ранна утрин, в Истанбул – късна вечер, а ние продължавахме да се носим в непрогледната базкрайна нощ
След още няколко часа преминахме над северния край на Аралско море и се насочихме към Каспийско море:
Преминахме над крайбрежния град гр. Актау, пресякохме морето и прелетяхме на север от Баку и Сумгайт в Азербайджан. Продължихме на изток над Грузия. Някъде към 3:30 местно време прелетяхме над Тбилиси:
Подминахме Батуми и полетяхне над Черно Море. Тук осветлението в салона бе включено и ни сервираха закуска.
Северното крайбрежие на Турция остана зад нас и в 4:50 место време бяхме над светлините на Истанбул:
Капитанът бодро обяви, че ще се приземим в 5:15 и че денят в Истанбул ще е с хубаво, топло и слънчево време.
Кацнахме наистина по план и след дълго рулиране се установихме на една стоянка. Слязохме от самолета отново по стълби, а екипажът усмихнато поздравяваше слизащите с “Good Morning”
Автобусът ни отведе до терминала, където имаше много хора за този ранен час. За разлика от Сеул магазини и сергии тук работеха с пълна сила.
Справка с местното време – 5:50 ч.
Полетът ни за София бе обявен навреме, бордните карти ни бяха дадени още в Сеул, багажът ни беше чекиран до София, така че нямахме много за правене. След малки покупки на локум и сувенири от един Bazaar се отправихме към обявения гейт. Най-после нощта за нас приключи и видяхме дневната светлина на започващия ден:
Гейтът ни беше отново приземен, откъдето трябваше да ни поеме автобус. Неизвестно защо, тази операция закъсня с повече от 30 мин. Започнах да си мисля, че това си е просто в реда на нещата в IST, а точното спазване на разписания тук е нещо в сферата на фантастиката. Най-накрая се появи автобусът и след проверка на бордните карти отново се понесохме по пистите.
Имаше много пристигащи и излитащи полети:
Самолетът ни TC-JPH се оказа последният в дълга редица от паркирани на стоянка А320 машини, близо до мястото, където ни остави TC-JDN преди 2 часа и нещо.
TK1027 22APR IST-SOF 0740 0855
TK1027
IST-SOF
Airbus 320-200
Reg: TC-JPH “Kars” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 18A
Бордингът се получи по-бавно от обичайното, въпреки че нямаше много пътници:
След още известно чакане се появи още един автобус с пътници, която явно чакахме. Те бяха трансферни пътници от други полети на Turkish – очевидно стандартно закъснели, както си му е редът за Turkish.
Най-сетне всичко бе ОК и потеглихме. Трябваше да изчакаме още малко трафик:
Излетяхме към 8:20, а много милионният Истанбул се събуждаше за един хубав слънчев пролетен ден:
Полетът бързо прекоси Странджа:
След кратка закуска вече бяхме над наша територия, под нас се редуваха села и ниви в Южна България. След плавно снишаване се насочихме към София:
Мините на Асарел Медет – Панагюрище:
Голф игрището в Равно Поле:
Град Елин Пелин:
Продължихме постепенно да се снижаваме с ILS заход към RWY27, където благополучно кацнахме към 9:15. Беше ранна неделна утрин и летището ни беше пусто и заспало:
Така завърши пътешествието ни от над 11 000 км. обратно към София, за което ни бяха необходими общо към 22 часа. Когато се прибрах вкъщи беше 10:00 сутринта, но организмът ми не знаеше кое време на деня и къде сме Но все пак отново установих, че long haul полетите си имат голямо очарование, благородно завиждам на хората, чиято работа е да пътуват над морета и континенти и да посрещат дните и нощите по различни точки на света. Може би това е една от най-хубавите възможности, които дава авиацията.
Надявам се да ви е било интересно