До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Nine » 28 Юни 2012 11:51

Тази година както ми е тръгнало… Ще се отлетя :-)

От нямане кого да взема за компания (половинката ми отказва поради куп причини, включително че няма кой да гледа кучето), навих майка ми. Така и така ще летим, аз финансирах пътуването. А то се оказа много евтино – няма и 150 лв. за двете за път, а хотелът – 55 евро и само на километър от летището. Използвах смяната на зимното и лятно разписание на Уиз и взех билети за два последователни дни – събота и неделя. По същото време имаше до Валенсия на сходни цени, но на мен много ми се ходеше в Германия.

Полетите:

Код: Избери целия код
Номер на полет  Тръгва от           Дата на заминаване   Пристига в          Дата на пристигане
W6 4331         София - Терминал 1  24. Март 2012 06:05  Дортмунд            24. Март 2012 07:45
W6 4332         Дортмунд            25. Март 2012 08:00  София - Терминал 1  25. Март 2012 11:25


С наближаване на пътуването осъзнах, че не просто сменят зимно с лятно разписание, но и по същото време сменят часовото време. Т.е. не само ще съм в друга часова зона, но и няма да знам колко е часа!!! Разбира се, разчитах на смартфона да си знае колко е часа, а на не-умния тел. да си остане на българско време, за да прекалкулирам. От скоро имам и часовник, избран с помощта на един друг форум (колко излишна вещ – нали всички имаме телефони), който, оставен на българското време от преди смяната, щеше да показва немското след смяната на времето. Още повече, че часовникът показва дните на седмицата на немски.

Майка ми беше много ентусиазирана – никога не е излизала извън страната, а и не е летяла със самолет от началото на 80-те.

От мерак ни чекирах през сайта на Уиз от първите – за отиването бордните ни карти бяха с номера 3 и 4, а на връщане – 1 и 2. Не очаквах да има много хора на този полет, защото до последно се задържаха ниски цени. Да, ама не. В чакалнята беше пълно с народ, особено с мургави сънародници. Интересно, повечето от тях бяха с разпечатани бордни карти – ползват интернет. Ясно защо навън ни гледат с подозрение, като чуят, че сме българи – представени сме предимно от мургави събратя. За пръв път на полет на Уиз, обаче, виждам толкова много „роми”.

Предстоящата смяна на времето беше повлияла на хората. На гейта имаше един господин, когото върнаха. На бордната му карта пишеше вчерашна дата, а за дестинацията не успях да чуя. Много депресиращо – рано сутринта, в 5 и нещо, да разбереш, че полетът ти е бил вчера. Човекът отчаяно се опитваше да се свърже с някого по телефона...

Напористите ни сънародници се предредиха на опашката и ние останахме за второто автобусче. Знаех, че никой не се натиска да лети в опашката, но не би – бяха ми взели „моето си” място на последния ред. Докопах се едва до 3 реда по-напред, но до прозореца. Не може спотърска душа да я оставиш без прозорче… Напълнихме самолета почти до горе. Естествено, място за ръчен багаж нямаше, раниците ни пътуваха в краката.

Изображение

Витоша преди изгрев:

Изображение

И вече високо:
Изображение

Това долу си представете, че е Балатон. Той си е, но имаше полупрозрачна облачност:

Изображение

Едно летище в района:

Изображение

И Алпите от далече:

Изображение

Изображение

Вече над немско:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

След кацането се устремихме към автобус 440, който трябваше да ни закара до Зоопарка. За мое разочарование, шофьорът не говореше английски. Е, моят немски беше достатъчен за zwei karten. Транспортът се оказа наистина скъп – по 2,4 евро на качване. Може би е мой пропуск, че не разучих за някакви еднодневни билети, но сайта на градския транспорт там е само на немски. Затова пък имаше всякакви карти и маршрути, така че да планирам пътуването по спирки. И имената на спирките се изписваха на таблото зад шофьора, за да не се загубят и без това загубените чужденци.

Ботаническата градина:

Изображение

Почти стигнахме:

Изображение

Зоопаркът е сравнително голям и пълен с животни. Пристигнахме тъкмо навреме, за отварянето му в 9 ч. Докато обиколим и се напълни с деца.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Синьо небе!!! Въздухът беше кристален, като в ранно утро в Рила. А е индустриален район…

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Гордият татко:

Изображение

Ама е хубавец, а:

Изображение

И неговите baby lëwen (на снимката е само едно):

Изображение

Изображение

Изображение

А този се разхождаше съвсем свободно по алеите:

Изображение

Ленивецът си имаше дървесна система, по която обикаляше из цялото помещение над главите на посетителите. Като му писне, си имаше отклонение, за да се върне в клетката си:

Изображение

Изображение

Тук ме дадоха за храна на тигрите, но аз ги опитомих :-D

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Това е дървото, което те гледа. Има хиляди очи:

Изображение

Изображение

Следващата спирка беше Кауфланд. Отидохме с автобус 449 и после за две спирки с метрото. Метрото не говори, не си казва спирките и въобще – трябва да броиш, за да знаеш къде да слезеш. Иначе извън града е над земята и е много симпатично.

Изображение

Кауфланд е мястото, от което натоварихме котешка храна и подаръци за близки и далечни. Напълнихме си раниците и май се поуморихме.

Взехме метрото до центъра, където по план трябваше да се разходим и да видим забележителностите. Но нещо не ни вървеше разходката, а и ми се обадиха служебно, за да получа спешни задачки за понеделник. Е, минахме през пазара на цветята, видяхме едно-друго, но ранното ставане си казваше думата.

Изображение

Това много ми хареса като идея. Искам и в София такива. А съвсем наскоро видях, че всъщност си имаме, но са на бул. България, малко преди моста на НДК. Е кой да ги види от автомобила…

Изображение

И първообразът:

Изображение

Прекосихме центъра и се отправихме към централната гара, за да потърсим превоз до летището или гара Холцвикеде (където е хотела). Решихме да хванем влак, за повече колорит. Чакахме 5 минути на опашка на информацията, след което реших, че е по-добре да проверя автоматите за билети. Оказа се, че те са по-интелигентни, отколкото съм мислела – знаят чужди езици, знаят къде е пътника и предлагат накъде да отиде. Добре че имахме монети – носех си от предишни пътувания един джоб с метални евра. Оказаха се животоспасяващи :)

Изображение

Влакът дойде на минутата, но тръгна с 5 минути закъснение. Пристигна, обаче, по план.

Хотелът ни се оказа много странен – заключена врата. Звъннах на звънеца и една жена каза, че след 5 минути ще ни отвори. И така се оказа – само че дойде от към улицата. Вероятно хотелът е празен, а рецепционист, който постоянно да стои там, няма. За съжаление дамата не беше добре с английския, а аз – с немския. Дотолкова не се разбирахме, че тя ме свърза по тел. с някакъв господин, чийто английски беше разбираем. Не можехме да се уточним за плащането – аз мислех, че са дръпнали пари от картата ми, а те искаха да им платя кеш. Дадоха ни стая на 3-тия етаж, като капак за многото ходене :)

Моята кола!!! Само дето са сменили цвета и номера.

Изображение

С майка ми решихме да починем 10 минути и да разгледаме селцето. Има две църкви, река, парк.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

И комари като врабчета:

Изображение

Свечери се и се прибрахме. Хотелът беше тъмен и заключен – ключът на стаята ни отваря и външната врата. А дали същия ключ отваря и другите стаи? Нали съм бъзла, като се прибрахме, заключих стаята (как не я залостих с мебели) и оставих ключа в ключалката – нека само да се опитат да влязат!

На следващата сутрин станахме навреме, събрахме багажерията (как точно – не е ясно… само с ръчен багаж и купища подаръци не е лесно да се съберем в две раници по 55/40/20 см). Притеснявах се, че ще ми вземат две неща на проверката – хайвер от 125 грама (бях готова да споря, че тегло и обем са различни неща; това да не е вода…) и една пинсета, лекомислено купени от града.

От хотела до гарата е близо – 5 минути пеша. Сигурно от гарата до летището са още 15, но ми се стори на гугъл мапс, че в последната отсечка няма тротоари и няма къде да вървим. Затова си изчакахме автобусчето. То дойде навреме и го караше симпатична дама с перфектен английски. Кой знае защо поиска да види билетите ни за влака. Шатъл-буса се оказа двупосочен – до (забравихколко – следобяд някъде) часа можеш да се върнеш обратно със същия билет. Но ние бяхме еднопосочни, по обясними причини. Е, искаше ни се да „забравим” да се качим на самолета, но няма как – в понеделник сме на работа, а в София ни чакат любимите хора…

На секюрити-чека ми взеха хайвера, но нищо не казаха за пинсетата. При все, че е метална и с остри ръбове. После им писах на мейла, че тегло и обем са различни неща, а те ми отговориха, че в директивата е 100 мл или еквивалент – което значело, че те не са длъжни да мерят обема на всичко, а гледат какво пише на етикета – ако има тегло – тегло; ако има обем – обем. Реално погледнато е така. Въпреки че по законите на физиката не е.

В чакалнята пред самолета бяхме едни от първите. Но за 1 час се натрупа такава навалица и не издържах и се наредих зад първата група ентусиасти с надеждата да ни пуснат. Естествено, извикаха приоритетните и толкова време се бавиха с нашето пускане, че един от групата ни вдигна лентата и ние нахлухме. Този път се докопах до последния ред. На отиване с майка ми седяхме една до друга и една дама се настани до нас на третото място. Този път приложихме друга тактика – в двата края на седалката. Разбира се, никой не дойде между нас. Имаше още много малко свободни места и пак много роми. И за първи път седящите пред нас ми причиниха неудобство – наведоха си облегалките на макс, без да ги интересува, че зад тях има хора…

Този господин си подготвяше самолета:

Изображение

Изображение

Изображение

Леко призрачно е с тази облачност:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Алпите:

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Не разбирам унгарски, но този надпис от вътрешната страна на тоалетната ми звучи като „Затвори вратата, БЕ!”

Изображение

И Витоша:

Изображение

За мое съжаление не се уредих с дневно кацане по 09. Градът е от по-високо. Поне беше слънчево :)

Изображение

Изображение

Изображение

Много хубава разходка беше! Още повече, че майка ми е много щастлива. Но все още има културен шок…
Последна промяна Nine на 01 Юли 2012 06:39, променена общо 1 път
Изображение
Аватар
Nine
супер спотър
 
Мнения: 892
Регистриран на: 22 Окт 2008 12:14

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот tonik » 28 Юни 2012 12:02

Поздравления за летенето, Nine! :)
Само не разбрах - има ли какво да се види в центъра на Дортмунд? Хубав ли е градът или по-скоро сив и скучен?

ПП: снимката с тигъра, който ти дъвче ръката ме стресна, трябваше ми малко време да разбера, че всъщност е изкуствен... :lol:
Изображение
Аватар
tonik
по-спотър
 
Мнения: 159
Регистриран на: 25 Фев 2011 17:22

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Dreamliner » 28 Юни 2012 13:50

Отново много симпатичен блог, Nine, мерси за споделянето! :)
Аватар
Dreamliner
супер спотър
 
Мнения: 1130
Регистриран на: 13 Авг 2007 11:59
Местоположение: SOF/LBSF Летище София

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот akair » 28 Юни 2012 14:48

Хубави снимки!
Иначе vrr.de е сайт за градски транспорт в цялата провинция и е достатъчно "умен" за туристически цели - прави маршрути "от врата до врата" ;).
Според мен в Дормунд няма какво толкова да се види, защото е едно (обикновено) индустриално градче... :D
Аватар
akair
супер спотър
 
Мнения: 1204
Регистриран на: 16 Авг 2009 18:50

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Nine » 28 Юни 2012 21:24

Благодаря ви!
Индурстиално, малко, но симпатично немско градче. И с особено чист въздух, какво като е индустриално :D
За разходка става, но центъра е малък.
Изображение
Аватар
Nine
супер спотър
 
Мнения: 892
Регистриран на: 22 Окт 2008 12:14

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Toni » 29 Юни 2012 10:04

Хубава разходка сте си направили :)

В какво се състои културният шок на майка ти?

Еми, повечето немски ключове отварят както апртамента, така и вратите на входа, мазето, вратата към кофите за отпадъци и всички общи помещения, но няма как съседът да влезе у вас :) Такъв ключ можеш да си извадиш само със специален документ от собственика на сградата, а у нас не се намират заготвки и съответно никой не иска да се занимава с тях (знам го от личен опит).
100/143/310/319/320/321/733/735/73G/73H/762/AB6/CR9/DH8/E90/E95/F70/IL8/M82/S20/TU3/TU5/LZ-BTZ
Аватар
Toni
член на екипажа
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 16 Дек 2003 14:32
Местоположение: София (SOF/LBSF)

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Nine » 30 Юни 2012 15:11

Toni написа:В какво се състои културният шок на майка ти?

Ами, тя не беше излизала от страната. Знаеше, разбира се, че на запад е подредено и красиво, но просто не очакваше да е чак толкова измислено, чисто, спретнато и направено да е удобно. Културният шок настъпи като се върнахме в сивата действителност. Ама нали си е наша, обичаме си я тази действителност :D Като двата глиста...
Изображение
Аватар
Nine
супер спотър
 
Мнения: 892
Регистриран на: 22 Окт 2008 12:14

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот stenk » 30 Юни 2012 19:04

По тоя повод се сещам за едни приятели които бяха ходили в Индия . На обратният полет на KLM oт Варанаси към Амстердам на седалка до тях се случил индийски професор , който за пръв път излизал от Индия във връзка с някаква научна конференция в Холандия.
Та моите хора викаха " нашите впечатления от Индия бяха нищо в сравнение с културния шок който щеше да преживее този човек в Европа , но пък му завидяхме " :-D
Изображение
stenk
супер спотър
 
Мнения: 2391
Регистриран на: 21 Юни 2007 23:06

Re: До зоопарка и обратно :) (SOF-DTM-SOF)

Мнениеот Nine » 01 Юли 2012 06:38

:-D Определено професорът е бил по-тежък случай :-D
Изображение
Аватар
Nine
супер спотър
 
Мнения: 892
Регистриран на: 22 Окт 2008 12:14


Назад към Авиационни блогове и Trip Reports

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта