Настоящият trip report е посветен на едно рутинно пътуване в Европа, което обаче се трансформира в по-дълго от предвиденото приключение. Това разбира се не е нещо кой знае колко странно, но все пак е добър пример за сложната координация между хора, техника и природа, от която зависят авиацията и всички пътуващи. Маршрутът по план беше следния:
LH1703 04JUL SOF-MUC 1250 1350
LH1692 04JUL MUC-PRG 1525 1620
LH1693 06JUL PRG-MUC 1710 1805
LH1706 06JUL MUC-SOF 1915 2210
Иначе казано – кратко 2-дневно бизнес пътуване до Прага via Мюнхен с удобните полети на Lufthansa.
В горещия обед на 4-ти юли всичко на Т2 в София изглеждаше ок. Силуетът на новата контролна кула вече придобива завършен вид, а в дъното зад нея се вижда все още димящия пожар на Витоша:
Наоколо е обичайно спокойно и заспало:
Към 12:15 обслужващият полета A320 D-AIPA кацна на полоса 27 и се закотви на гейт А1:
Така стартирахме
LH1703
SOF-MUC
Airbus 320-211
Reg: D-AIPA “Buxtehude” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 18F
Последва refuel, сваляне/качване на багаж и бординг. Излетяхме навреме по полоса 27 и се отправихме на север. Скоро се появиха склоновете на Стара планина:
Град Берковица от високо в горещия слънчев ден:
Преминахме на юг от Белград – на снимката е в дъното, там където Сава се влива в Дунав:
От Lufthansa бяха така любезни да сервират по едно малко сухо сандвиче с черен хляб (от тези киселите) с някакво изсъхнало сирене. Полетът напредна към Хърватска, Словения и навлезе над Австрия, където се появиха облачета:
Кацането в Мюнхен беше безпроблемно, с малко закъснение и след няколко завоя над околностите, където се открои прочутия Алианц Арена:
Акостирахме на далечен гейт, откъдето с традиционния син автобус с надписи „М” стигнахме до Терминал 2. Имаше няколко регионални самолетчета:
..както и някои по-сериозни като D-AIHV, готвещ се за полет до Бостън
С закъснение от 20-тина минути се качихме на неизменния син рейс и се отправихме към далечния край на летището:
Накрая стигнахме до затънтена стоянка с 2 Embraer-а, наоколо течаха някакви строителни работи:
LH1703
MUC-PRG
Embraer ERJ-195
Reg: D-AEBD “Murrhardt” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 20F
Качихме се на D-AEBD и почна дълго рулиране и въртене.
Накрая стигнахме до началото на полоса 08R. Тук изчакахме A380 A6-EDR, който грациозно излетя и се отправи за Дубай. Няколко минути по-късно ние също бяхме във въздуха.
Сервираха ни вафли Milka - по-добър избор от киселия сандвич с черен хляб в D-AIPA. Полетът до Прага отне около 40 мин. и след бързо снижение кацнахме успешно, с което успешно завърши първата част от пътуването. На лентата за багажа седяхме с first officer Марко Фойер, който беше пилотиращ полета ни, попитах го дали са направили стандартен ILS заход, той потвърди и каза, че било доста "sporty approach", защото контролерът им бил дал много пряк вектор...
****
Прага е хубав град с европейски стил и доста история. Единственият недостатък по време на престоя ни беше прекомерната горещина – макар и с 2-3 градуса по-хладно от София беше някакси лепкаво и задушно, а слънцето печеше много силно. Градът явно е много популярна дестинация за туристи от САЩ и Азия – центърът беше препълнен с групи американски пенсионери и азиатци с фотоапарати, хотелът ни Hilton Old Town също. След като завършихме бизнес ангажиментите си се възползвахме от един от многото турове на града с автобус и екскурзовод:
На 6-ти по обяд се отправихме обратно към летище Ружине, чекирахме багажа и зачакахме на гейта ни. Тук нещата постепенно започнаха да се объркват. Полетът ни бе обявен със закъснение, което постепенно нарастваше. От служителите на гейта разбрахме, че причината се сериозна – поради генерален срив на радарната система в Мюнхен, летището там е спряло за 2 часа, съответно и самолетът с полетът за Прага не е излетял. Пътниците получиха талони за да хапнат по вафла или да пийнат нещо:
Летището не беше особено оживено, по-скоро провинциално на вид:
Най-накрая бе обявено, че полетът очаквано ще излети към 20:15 (~ 3 часа закъснение). Към 20:00 на гейта пристигна D-AEBJ и след бързичка обработка на багажа и смяна на екипажа се качихме.
LH1693
PRG-MUC
Embraer ERJ-195
Reg: D-AEBJ (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 20F
Полетът започна по залез слънце и слаб дъжд:
Пак хапнахме по една вафла и след 30-тина минути се озовахме в Мюнхен.
Тук ситуацията се усложни драстично – заради тоталното спиране имаше стотици пътници с изпуснати трансфери и всички те бяха формирали грандиозна опашка пред Lufthansa Service Desk-а.
Наредихме се на опашката в 21:00 и нещо и към 23:45 пред нас имаше още само около 30-тина души. Точно тогава се появи служителка на Lufthansa, която каза, че в 0:00 Service Desk-a затваря. Получи се всеобщо освиркване и негодуване от чакащите все още стотици хора. Дойдоха още служители, които уведомиха, че:
- Във фоайето на терминала са разпънати походни легла
- За блокираните пътници има талони за закуска, които бяха раздадени
- Ticket desk-a в централното фоайе ще продължи да работи и да презаверява билети цялата нощ
Тъй като в района на летището нямаше повече свободни хотели, бяхме пред дилема - да пътуваме до града, да потърсим хотел за нощта и да се върнем на сутринта или да седим и да чакаме докато не презаверим билетите. Знаехме, че има полет MUC-SOF в 9:15, но далеч не бяхме сигурни, че ще се класираме за него. Нямахме никаква представа какви можеха да бъдат другите опции за пътуването до София. Затова и надделя идеята да останем и да чакаме да презаверим билетите. Не ни оставаше друго освен да се отправим към фоайето на терминала, виждайки се вече в ролята на Том Хенкс от едноименния филм. Към 01:00 се установихме на опашка пред Ticket Desk-а, пред нас имаше към 15-тина души. Изненадата дойде, когато нова лелка от Lufthansa учтиво обяви, че смяната ще прекрати работа след 20 мин. и после ще дойде друга. Петте работни места на desk-a бяха затворени и след около 30 мин. дойде една служителка, която отвори едно от тях. Презаверяването на билетите отнемаше между 25 и 35 мин. НА ПЪТНИК и за всички вървеше много тягостно. Бяха раздадени минерални води и малко хлебчета, но все пак умората надделяваше:
Опашката набъбна пак докъм 40-50 човека и бе съставена от хора от всякакви страни из Европа. Всеки пътник, който си тръгваше след 30-минутното чакане се изпращаше от опашката с аплодисменти и викове „Йеее”.
Към 04:00 дойде нашия ред като междувременно към нас се присъедини и още един господин от България. Тук може да се каже, че извадихме късмет – оказа се, че е възможно да се намерят 4 места за полет в 06:00 за Франкфурт и оттам за полет в 9:30 за София. След издаването на новите билети доволни се отправихме за кратка почивка. Наоколо ситуацията беше като в полева болница – навсякъде имаше хора спящи на походни легла, пейки или на земята, някои си спяха в инвалидни колички, намерени някъде в терминала..
Във First Class Lounge-а ситуацията беше следната:
Изчакахме отварянето на Security Check входовете в 05:00, където веднага се формира отново грандиозна опашка поради това, че бяха отворени само 2 от общо 12-те входа:
Тук вече беше въпрос на лоша организация от страна на летището – при положение, че от предната вечер е ясно, че ще има стотици хора, останали през нощта, ясно е, че на сутринта ще е пълно. Както и да е, след още 20-30 мин. чакане минахме и проверките и отидохме на гейта ни. Там полетът беше обявен с 30 мин. закъснение – използвахме момента да се възползваме от талоните за закуска на стойност 10 EUR и се подкрепихме в едно от заведенията
Към 6:30 имахме успешен бординг и започна непредвидената ни разходка до FRA:
LH099
MUC-FRA
Airbus 321-231
Reg: D-AISW “Stade” (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 22C
Междувременно навън бавно просветляваше, беше мрачна утрин със силен дъжд:
Качихме се на D-AISW – доста нов A321 с 16 (!) реда Business Class:
Полетът беше запълнен докрай, което допълнително ни забави. В крайна сметка излетяхме успешно и не след дълго бяхме над облаците, където слънцето ни се усмихна. След 30-тина мин. се снижихме над Франкфурт, където времето беше значително по-приятно – слънчево и 18С. Кацнахме меко и се паркирахме до 777 на United:
FRA ни посрещна с характерното сутрешно оживление със силно интернационален привкус, навсякъде се усещаше атмосферата на много голям международен хъб, сновяха хора от различни националности и континенти. След дългичка разходка и преминаване на паспортен контрол стигнахме гейт В44, където трябваше да е нашия полет:
Гейтът точно беше затворил за предходния полет, а от него чакаше pushback масивно Jumbo – D-ABVM “Hessen” започваше пътуването си до Ню Йорк:
Използвах времето да се разходя из околните гейтове:
Пристигащи полети от близо и далеч:
C-FIUV/736 на Air Canada – готови за Торонто:
Новият 747-8 на Lufthansa – можете да го познаете по краищата на крилата и „назъбените” двигатели:
На съседния гейт В45 A340-600 D-AIHK “Mainz” се готвеше за полет до Мускат, Оман. Два контейнера на SkyChefs зареждаха полета - очевидно не с вафли – направо ми се прииска да се шмугна някакси там, вместо в нашия гейт
Междувременно на В44 докараха D-AIDF – хубав А321. За първи път видях да се ползват 2 ръкава за А321 (Business/Economy) както на wide body самолет. НО все пак на FRA почти всички гейтове са с 2 ръкава и са пригодени за големи самолети – така че защо не
Дойде време и за последната отсечка от безсънното пътуване:
LH1426
FRA-SOF
Airbus 321-231
Reg: D-AIDF (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 21C
Бордингът протече нормално, полетът отново беше запълнен на макс. Pushback, рулиране и излитане по полоса 18.
Полетът беше приятен, след около 1 час и 50 мин. направихме ляв завой над Елин Пелин и се приземихме по 27 в София.
За да има докрай тръпка багажът ни липсваше – явно беше останал в MUC след нощната одисея, така че напуснахме Т2 с празни ръце. От аерогарата все пак бяха така любезни да доставят багажа на следващия ден вечерта вкъщи. Куфарът имаше следния интересен лейбъл
Така завърши това проблематично пътуване – не че не се случват такива неща, но определено не съм ги очаквал в MUC – едно от най-модерните и организирани летища, които съм посещавал. Lufthansa в случая бяха по-скоро потърпевши от техническите проблеми на летището, но и те можеха да се справят по-добре със създалата се ситуация чисто организационно (най-вече презаверката на билетите)