Има два типа хора: едни, които вършат всичко необходимо както трябва и когато трябва и си планират времето, така че винаги всичко да им е изрядно и такива, които отлагат всичко до последния момент; нищо, което ще се случи след повече от 24 часа не ги интересува и изпуснатите срокове приемат като отпадане на Бундестима на голямо първенство: нищо ново, но пък- приятно. Е, аз съм от втория (само когато се отнася за самолети и ходене по летища като че ли съм по- сериозен) и затова прекарвам нощта не в царството на Морфей, а в пране, гладене, сгъване и подреждане на багаж до последната минута. Все пак- ще се женя и не трябва да забравям вълнените чорапи към лъхващия нафталин костюм от завод "Дружба", който аз си пазя още от преди годините в затвора в Германия, където излежах 5- годишна присъда (а.к.а. следване). Прибирам още- одеколон, крем Каро и чифт лачени обувки от завода "Ильо Войвода" в Кюстендил, познати още като "италианските обувки" (излишно е да казвам, че са толкова италиански, колкото марсианец, заселил се на Луната, щото там въртял далавери с имоти "на зелено", които продавал на тъпите заселници от Алфа Кентаври). Важно е да не се изложиме по Европата (в том числе Америка), докато цъкаме с език и се биеме по главата "кфи сме нещастници 'начи, а глей хората как са си го направили". Изкарвам си възтежкия, възсчупен и възнеудобен куфар в подчертано предизгревна обстановка и се настанявам в една отговаряща характеристиките на куфара ми Елантра, посока аерогара София. Безмълвието по пътя е прекъснато дваж- триж от безидейните ми, плахи опити за разговор, преминаващи през ушите на водача с неподозирана транзитност, не оставяйки следа след себе си...
Влизаме в Ербъсчето на БгЕр (Лима Зулу- Фокстрот Браво Браво) и прехвърчаме дистанцията до Амстердам по график с- няма да спра- много меко опиране. Самолетът е пълен на ок. 80% (имаше много чужденци). Готин е тоя полет, защото е по изгрев и гледките си струват.
Излитане от София: http://www.youtube.com/watch?v=0DAkdsSatyg&feature=plcp
Кацане в Амстердам: http://www.youtube.com/watch?v=XaD0aiZ7hqE&feature=plcp
В Амстердам трябва да чакам 6 часа, но намирам българи за Чикаго, с които се заприказваме и отстрелваме достойно час, час и половина. Аз отивам на спотинг терасата и снимам, докато излети наш'то момче, след това обратно през паспортен контрол (въх, тоя път даже виза не ми искаха) и към МД-то.
Един час преди излитане, ни съобщават, че самолета е счупен и ще трябва да изчакаме докато докарат нов. Едно полувреме след часа за бординг, последният започва. То са скенере, събуванья, монете, колане... патардия биг тайм. През това време голандските стражари спорят на тема пада ли контрата при капо, или може би нещо съвсем различно- кой знае...не знам холандски... Влизаме с час закъснение и разбираме, че ИФЕ-то му трябва рестарт (като превключват от APU power на Engine power, ИФЕ-то забива и това всеки път). Разчетката ми, че ще кацаме по светло е затъмнена.
Излитане от Амстердам: http://www.youtube.com/watch?v=W4a81bJb ... el&list=UL
Следват 6-7 дълги часа отличен сървис с много вкусна храна и монотонен background звук от трите General Electric CF6 с обща максимална тяга около 90 тона. За да не се опетнят от стоенето до неверник, близкоизточни майка и син освобождават местата до мен и се сменят с един индиец, за да са сами на ред. Това опразва седалката до мен и ми освобождава място за партакешите. Не наваксваме почти нищо по пътя и така в еди колко си часа захождаме към тера фирма, после аз се снимам в кабината, където капитанът, разбирайки, че ще напускам лагера на ергените, ми казва, че е женен от 25 години и да не съм се страхувал, имало вечна любов. Граничарите се чудят дали не съм се побъркал, та да искам да се женя и след настоятелните ми уверения, че съм абсолютно сигурен и (хехе) нормален, ми бият печата
) После имаше стачки на пощите, закъснели документи (жененето за иностранка, 'еле пък канадка, е голям бюрократичен автогол, който мен ме удари доста силно, поради това, което разказах в началото за спазването на сроковете.... ама оцеляхме). В крайна сметка имА сватба и веселие, и песни и танци в ритъм 7/8.
И така дойде 30. Април и както рипортът разказа в началото пристигнахме в Монреал, за да почнем медения месец подобаващо в летящия мезонет. От flightaware.com видях, че от последните 20 полета.... само нашия е на 777. След кацането отново ме пуснаха в кабината, отново се снимах, а след това разгледахме Париж, преди да се качим на нощния полет до Шопско на Ер Франс, където летяхме заедно е Итън Хоук (за който аз цял полет се чудех къде съм го виждал и си мислех, понеже ми приличаше на Аертон Сена, че е Жак Вилньов).
За 777 мога само да кажа, че ми беше доста тесничко, но пък открих, че си има минибарче и докато се разтъпчваш може да си пийваш колкото и каквото искаш (нали требе кяр да е, а докато избия 300 евро билет, ехеееее). Аз залагах на доматения сок. Другото интересно беше камерата на предния колесник. Храната беше много добра (специално меню за не- месоядните), ИФЕ-то също (аз гледах "The Artist" и мога само да го препоръчам). В полета от Париж до София спахме и се събудихме на финален, изпълнен с прелитане над София (минахме по- югозападно от обикновено, по над града).
И така от българска земя 2 седмици по- късно, през Солун, с полети на Райън през Барселона, извървяхме пътя на поклонника до Сантиаго де Компостела 330км. пеша от Овиедо. И за полетите и преживяното там има доста материал, така че- stay tuned
П.С.: Когато се добера до снимките от този трип рипорт, ще взема да пусна някои тук.
