- Код: Избери целия код
W6 2472 09 август 2012 г.
Тръгва от: София – Терминал 1 (SOF) 19:25 ч.
Пристига в: Будапеща – Терминал 2 (BUD) 19:45 ч.
W6 2471 11 август 2012 г.
Тръгва от: Будапеща – Терминал 2 (BUD) 20:15 ч.
Пристига в: София – Терминал 1 (SOF) 22:30 ч.
Летенето излезе по 36 лв. на човек в двете посоки; общо 144 лв. – доста прилично. Но пък в средата на лятото в унгарската пуста кой знае какъв пек е. Важното е да се разходим
Този път щях да летя заедно с половинката си. Най-накрая пълно щастие! Четири броя пътешественици накуп, един от които най-близкия ми човек.Резервирах хотел с кредитната карта със самолетчето. Успях да "хвана" хубава промоция и се доредихме до стаи в Erzsebet City Center – съвсем в централната част на града, до моста на Елизабет, близо до търговската улица и най-вече на самата спирка на синята линия на метрото (М3), която е свързана с летището. Идеално местоположение
И така, дойде очаквания ден. Времето в Будапеща се очертаваше дори хладно – 25-6 градуса, което е идеално. На обяд избягах от работа, за да си приготвя багажа. С любимия решихме да отидем до летището с градски транспорт. При нас в момента копаят за кръстовище на две нива, което е разбъркало спирките и посоките на движение на превозните средства. Това ни струваше час и половина пътуване до летището, но все пак стигнахме навреме. Едната ни спътничка вече ни чакаше там, но другата, пристигнала първа, се оказа, че си е забравила личната карта в къщи и току що беше тръгнала с такси да си я вземе. Решихме да влезем и да ги изчакаме вътре, защото може да има опашка на проверките.
Още на входа на Терминал 1 ни посрещна секюрити чек, макар и почти формален. Оказа се просто първа линия на засилените мерки след атентата в Бургас. На втората, истинската проверка, забравих да си махна колана на панталона. Изненадващо, но "вратата" не свирна, а аз се усетих часове след това, че съм в издънка. Явно не е работила или просто е нагласена така, че да не е чувствителна, знам ли?! Коланът ми е с истинска метална катарама, а не просто пластмасова имитация. Това говори много лошо за нашето летище!!! За сметка на това, че не "видяха" колана ми, служителите по сигурността поискаха да видят какво има в раницата на мъжа ми. Ясно беше – искаха да видят захарта. Отворих раницата, те погледнаха, помирисаха, видяха че всичко е ок. Аз пък им разказах как във Виена колегите им са ми откраднали пакет захар (viewtopic.php?f=2&t=3163). Те ме посъветваха да нося такива неща в куфара, защото на скенера изглеждат като нещо друго (ясно какво) – ама именно от куфара онези ми взеха захарта. Голям плюс за нашето летище на фона на Виенското.
На паспортната проверка ни сложиха печатче със самолет на бордните карти и продължихме към гейта. Не след дълго дойдоха и двете ни спътнички – успяли навреме да вземат личната карта, да се намерят и да минат през формалностите.
Почти празният перон пред Т1 беше скучен.
Очаквах самолет на Уиз, но дойде Виа. Ура!!! Предстоеше борба за места, това го мразя, но няма как... Изви се голяма, тлъста опашка от пътуващи, в която ние бяхме в първата третина. Влязохме в първото автобусче, което беше паркирано с втората си врата до изхода. Аз не следвах овчите опашки и се напъхах в първата – знаех, че нея отварят първо. Напълниха и второто автобусче и чак тогава потеглихме към самолета – LZ-MDD. Разбира се, отвориха първата врата, пуснаха приоритетните и веднага след тях бях аз. Докато те щурмуваха самолета отпред, аз се затичах към задната му врата и влязох първа. Естествено, избрах си последния ред, място F, а на предния метнах раницата, за да запазя места на остатъка от групата. Докато ги чаках се загледах в номерацията на местата – при Уиз последният ред винаги е бил 30, а тук беше 31!!! При един и същи тип самолет това означава по-малко място за краката. И наистина – раницата ми, която е 50/40/20 – последното е ширина, едва се напъха между моята седалка и облегалката на предната. Не че ми пречи, още повече за едночасов полет, но мястото беше още по-малко от очакваното. Не виждам как хората ще слагат под седалките новите размери ръчен багаж, които са с ширина 25 см, след като нещо с ширина 20 не влиза. Уиз, замислете се сериозно за новите правила!!! Днес съм на критикарска вълна
София искаше да ни изпрати с така дългоочаквания от всички нас дъжд – над Стара планина проблясваха мълнии.
Наближаваме, това трябва да е Дунав:
Наскоро гледах по тв как търсят следи от (х)адриановия вал от самолет само по петната в нивите. Може би и тук има някакви древни постройки, кой знае...
Кацането в Будапеща беше изключително меко. Браво, Виа!!!
На летището се оказа, че опашката са паспортна проверка е ОГРОМНА, чакахме повече от 20 минути, за да минем. Добре, че нямахме чекиран багаж, ако трябваше и него да чакаме, щеше да стане утре
Знаех къде продават билети за автобуса (при списанията), но нямах идея, че тези за 200Е са еднакви с тези за метрото, затова купихме само по един на човек. Лелката-продавачка мрънкаше, че няма дребни, връщаше ресто с липси, но поне говореше добър английски. А пък тоалетната до нея не работеше и трябваше да разузнаваме къде е най-близката работеща.
Бързо се ориентирахме къде е спирката на 200Е, той ни чакаше и тръгна веднага, щом се качихме. Естествено беше пълен до пръсване, а най-близкия апарат за валидиране на билетите не работеше. Много ми беше криво, че сме в нарушение, но други българи наоколо ме успокоиха, че всъщност транспорта е в нарушение, защото ние няма как да валидираме билетите, а сме ги купили добросъвестно.
Някакси стигнахме Кьобаня Кишпешт, където следвахме потока хора към синята линия. Овчите опашки тръгнаха нагоре по стълбите, но част от тях се върнаха и аз исках да ги последвам, но спътниците ми този път проявиха здрав разум (за разлика от мен; много е удобно да следваш масата) и ми показаха едни чичковци горе, които валидираха билети – натам е пътя. Просто другите туристи нямаха билети, неблагоразумно са валидирали своите в 200Е или не са си купили по два. Ние минахме с невалидираните от 200Е.
Вагончетата в метрото са почти същите като тези в нашето – made in USSR. Имаше и табела с глобата за нередовен пътник – 16000 форинта или към 120-130 лв. Идеално! Да въведат и у нас такава глоба и да започнат да глобяват най-вече в трамвай 10, автобус 72 и т.н. Мечти...
След кратко пътуване стигнахме до нашата спирка – Ferenciek Tere и слязохме. Имах представа от гугъл мапс, че спирката на метрото е с два изхода – един напред по посока на движението и един назад, горе долу както в нашето метро. Да, ама не. Изходът е един, защото спирката е малка и няма смисъл да правят повече. Това ме заблуди, но джипиесът на телефона ни ориентира и бързо намерихме вярната посока. Да живее модерната технология!
Хотелчето се оказа с любезен англоговорещ персонал, сладко, спретнато, в стара сграда, красиво и приятно, а и не скъпо (заради промоцията). Две двойни стаи за две нощувки без закуска струваха общо 150 евро – доста добре за центъра и истински три звезди. Сравнявайки го с наскоро служебно посетения от нас тризвезден във Варна си мисля, че на варненския трябва да му вземат поне две от звездите...
Двете ни спътнички казаха, че ще се разходят, но ние бяхме уморени и направо си легнахме. Следващите два дни щяха да бъдат уморителни и ни трябваха сили.
Предварително бях проучила забележителности, карта на града, карти за градския транспорт (благодаря, Тоник!). Първоначалната ми идея беше да си купим билети за някоя хоп он хоп оф линия и част от компанията ни прегърна идеята. Ние с мъжа ми, обаче решихме, че искаме да опознаем града, хората и нравите, а не да видим това, което те искат да покажат на туристите – стратегия колкото романтична, толкова и рискована, защото изисква добра ориентация и здрави нерви. И докато двете ни спътнички хопваха он и оф, ние си купихме 24-часови карти за градския транспорт.
№ 22, моля
Разходихме се малко около Дунава, минахме пеша по няколко моста, видяхме Парламента. Много ме впечатли паметната плоча на загиналите през 1956 г. Унгарците са смел народ!
Хех, тези още ги карат
Това, всъщност, е брат на моят автомобил
Цел номер 1 беше зоопарка. На картата не изглеждаше голям, но се оказа немалък. Едно от многото му предимства пред нашия е, че има специални места за хранене на (част от) животните от посетителите, но със специална храна, купувана от там. Така че пипнах камилата и жирафа
Розовото фламинго не е вече розово...
Кой лети тука, мхмхмх
Тук човек може да измери собствения си wingspan
Ето ги: happy together. Точно като нас в Будапеща:
Интересна забележителност са градските тоалетни. Ние нали си нямаме... В тях работят задължително нелюбезни лелки, задължително неговорещи чужди езици (повтарят само "нем тудом") и задължително отказващи да приемат едри пари. Ползването на удоволствието струва 150 форинта или към 1,10 лв.
За съжаление подценихме обувките на мъжа ми, които му направиха мехури и посъкратихме обикалянето пеша. Не можах да отида до транспортния музей, където имаше известен брой интересни самолети.
Разбира се, влязохме в катедралата Свети Стефан. Наистина е красива! Но не прилича на действащ храм, а по-скоро на търговски обект... От вътре не е по-голям по площ от Александър Невски.
Метрото им е много добре организирано и редовно, както и целия транспорт. Червената линия е ужасно дълбоко, дори минава под Дунава. В центъра, на спирка Deak Ter, където се кръстосват трите линии, много осезаемо се вижда дълбочината на червената, защото се слиза с един ескалатор за жълтата, през тунел и втори дълъг ескалатор за синята и след малко ескалаторче и тунел следва още един дълъг ескалатор за червената. Не бих предположила на колко метра под земята е, но със сигурност на много.
RIP, Malev
На всеки изход на метрото в центъра стояха агенти на хопващите линии. На моменти даже ставаха досадни. Малко преди да ни изтекат 24-часовите карти видях на изхода на нашата спирка две момичета с надпис на английски, че им трябват пари за два билета. Дадох им картите с думите, че имат още 15 минути да пътуват. Не изглеждаха зарадвани, май по-скоро искаха парички. С мъжа ми се пошегувахме, че и ние ще застанем с табела, че ни трябват пари за два билета, ама самолетни
Хапнахме гулаш – нещо като доматена супа с месо, леко люта, но приятна. Купихме си дебрецени (дебърцини), които се оказаха ужасно неприятни на вкус и бъкани с консерванти. Мислех да донеса нещо такова за родата, но се отказах.
Цените в Будапеща са по-високи от нашите. Пакет кафе, например, излиза към 8-9 лева за 250 грама, а у нас същото е 4,50-5 лв. Шоколадите им също са скъпи. Мернахме и една-две бензиностанции на път за летището, в които дизелът беше над 3 лв.
Бяхме си купили форинти от София, но се оказа, че в будапещенските чейндж бюра купуват дори левове, при това на много по-добър курс. Притежателите на дебитни карти на Уникредит и ДСК пък могат да теглят без такса или с минимална такса от съответните им унгарски аналози.
Двата дена минаха много бързо, почти неусетно. Вторият се оказа дори леко студен, а и се опита дъжд да пръска. Имахме връхни дрехи, но много леки, нали е лято. Почти настинахме, а и вече бяхме без дом, защото бяхме освободили хотела. Поискахме да доплатим за late check out в хотела, но ни казаха, че са препълнени и няма как.
Тръгнахме по-рано за летището, защото исках да видя летищния музей. Леко се разочаровах, защото са въвели входна такса, а доскоро е бил със свободен вход. Определено нашият в Пловдив е многократно по-хубав.
На опашката за секюрити чека имаше много табели за разсеяни като мен да си махнат колана. Имаше и екрани, на които пускаха весели анимации какво не трябва да се прави. Естествено, аз направих точно това – фотоапарата ми падна на главата, докато си събирах вече проверените неща (и добре че именно на нея, на меко
). Тук не се поинтересуваха от захарта в раницата. За сметка на това мъжа ми "пищя" на вратата, провериха го и се убедиха, че не е терорист А нямаше нищо метално по него. Терминал 2 се оказа от две части – А и В. Идея си нямах в коя сме ние, но някакси я налучкахме. Почти до последно ни държаха без да обявят гейта на полета ни, което беше много неприятно – стоиш на тръни и ако се разсееш, си изпускаш полета, защото таблото е само едно-едничко. А до самия гейт се стига след паспортна проверка и тъй като групите гейтове бяха на различни места, човек не знае къде да отиде. На гейта пък пишеше за къде е следващия полет там.
Имаше, разбира се, устни съобщения, насочващи пътниците, че техния полет ще се бордва, но първо бяха на унгарски, а после на английски, а човешкото ухо е така настроено да пропуска странния говор, а покрай него и английския. Интересно, че само за руснаците (понеже не могат да научат нито един чужд език) съобщаваха и на руски.
Имаше някои интересни посетители на летището.
За нас дойде отново самолет на Виа – същата машина, но с друг екипаж. Насадихме се на нашите си места – редове 31 и 30 в дясно.
Стига толкова снимки, слънцето залезе.
Надявах се да кацнем над София, но не би. Все пак видях част от светлините от по-високо, през облаците. Доста ни раздруса, докато снижавахме, но кацането отново беше изключително меко.
София ни посрещна с дъжд – да ни върви по вода. Приятно, прохладно време след онези 37-8 градусови жеги.
Пак се прибрахме с автобуса, за да си докажем, че е възможно. Хванахме предпоследния 84. Едва 7-8 пътника го дочакахме, останалите се метнаха на таксита или ги прибраха с коли.
Будапеща: интересно и приятно място, настина туристически град, има още много какво да се види там. Не съжалявам, че не проходих града надлъж и нашир, по-важното беше, че бях заедно с половинката си – happy together (http://www.youtube.com/watch?v=9ZEURntrQOg).
Виа – меки кацания, любезен кабинен състав, но много тясно. Щом аз се оплаквам, значи не е на добре...
За това не се сетих 
