Полетите:
W6 4359 25 ноември 2012 г.
Тръгва от: София - Терминал 1 (SOF) 06:45 ч.
Пристига в: Венеция Тревизо (TSF) 07:40 ч.
W6 4360 25 ноември 2012 г.
Тръгва от: Венеция Тревизо (TSF) 12:25 ч.
Пристига в: София - Терминал 1 (SOF) 15:10 ч.
София в неделя сутрин в края на ноември е студена. Лека облачност, източен вятър, който се надявах да се задържи до следобяда (за да кацнем над града). Чаках пред Заминаващи на Т1 група от 9 човека, които не познавах, а имахме само телефон за връзка. Естествено веднага ги познах, щом се появиха – разнородна група от 9 броя без багаж. Личат си от далече – шумна и весела компания
По принцип винаги съм сред първите на опашката за бординг, но групата ни влезе по-късно и се напъхахме едва във второто автобусче. Първото е заминало незнайно кога. Надявах се да успеем да си намерим места до прозореца, поне за детската част от групата. Насочихме се към опашката, за мое щастие. Аз окупирах дясната седалка на 30 ред, запазих лявата, част от групата намери и по-напред места и щастието беше пълно. Всичко мина като на парад. За следващи полети ще влизам с второто автобусче. В самолета нямаше много свободни места, макс. 5-6. Как тогава цените се задържаха толкова дълго толкова ниски?
Скучен полет, облаци, облаци, опит за изгрев…
При захода за кацане късметът ме споходи и успях да снимам изгрева над крилото на самолета.
Самото кацане в млякото
http://www.youtube.com/watch?v=bpJifAJ4DeY
Тревизо ни посрещна в мъгла, видях пистата почти при долепянето. Пеша до терминала и нищо интересно за зяпане.
Групата имаше стройна организация и план по минути. Лек фал с купуването на билети, но се справихме: девойката на гишето не даваше по много билети, като че ли ще въртим търговия с тях. Първо купихме 10, после още 5 и накрая още 5 – трябваха ни и за двете посоки, а сме 10 броя все пак.
Когато пристигнахме, в града беше пълно мъртвило – всички спяха, неделя е. Колко са като нас, станали в 3, за да летят.
Кратка разходка из градчето, снимахме култови места. Тъкмо града се съживи, появиха се хора, автомобили и трябваше да тръгваме.
Остана и малко време за да видим Дуомото от вътре, но наближаващата литургия ни попречи да видим осветена една картина на Тициан (ето тази: http://www.ronikordis.com/wp-content/up ... tos-09.jpg) и да разгледаме по-подборно обстановката.
Паркиране по италиански:
Явно някой е казал на мацката, защото 10-тина минути по-късно се върна и побутна колата малко по-напред, за да не е съвсем на пътеката.
По график се качихме на автобусчето (и тези се спирали с махане, странен обичай) и – обратно на летището. Там, за учудване, ни чакаше самолета. Дали се е върнал от Скопие? Усъмних се, по-скоро приличаше на неизлетял. Наредихме се на опашката за секюрити и видяхме на таблото, че полетът ни ще закъснее с 30 минути. Ех, да ни бяха казали по-рано, щяхме да се помотаем още малко из града…
Една от лентите, разделящи хората и указващи посоката на придвижване към секюрити чека беше с логото на Sky Europe, мир на крилете им. Много исках да я снимам, но там снимането е забранено.
Влязохме в „стерилната” зона, позяпахме магазините, някои хапнаха… През известно време обявяваха по радиоуредбата, че полетът ни ще излети в 13, в 13:30, в 14, в 14:30, а накрая в 15… Казаха, че ще ни дадат ваучери на хапване. Типично по български народът се струпа на купчина, а не на стройна опашка за ваучери. За съжаление не се сетих да снимам въпросната хартийка, но на нея пишеше, че ми се полага храна за 5 евро и нещо за пиене. Бяха приготвили някакви сандвичи, но пък само с месо. Поисках си нещо с кашкавал, те пък не разбираха добре английски. Накрая ми предложиха пица маргарита. Донахранихме се и зачакахме дали ще има още удължаване на закъснението ни или пък направо да ни отменят полета. Обсъдихме възможността да си поискаме и телефонното обаждане, което ни се полага при закъснение, но групата реши да не се заяждаме чак толкова.
Междувременно един от полетите на Раян го отмениха и пратиха пътниците да си вземат парите. Няма хотел, няма храна – нищо. Мхмхмхмх, а аз ще летя с тях през март…
Чакахме, чакахме, чакахме… преместихме се при гейта, където заехме удобни първи места за сядане, за да се борднем веднага след приоритетните. И така и стана. Спътниците ми този път избраха предната част, а аз се насочих към любимата опашка, пак към ред 30, но този път на място А. Не исках слънцето да ми блести. То пък какво слънце, нали ще излетим над 2 часа по-късно….
Качих се първа от задната врата и стюардесата се учуди както е това V на бордната ми карта. Обясних за ваучерите, тя се оплака, че са седяли на летището сума ти време и не са ги пуснали да излетят заради мъглата. Честно, не знаех, че мъглата пречи на излитането?! Летището, каза тя, не е сертифицирано за излитане и кацане в мъгла. И да се приготвя психически, че може и да не излетим скоро. И още: малко е трябвало, за да отменят полета ни.
Докато се настаняваха останалите пътници, кабинния състав си промърмориха помежду си, че не е ясно дали ще излетим, има ли такъв слот. Само това ми оставаше. В понеделник съм на работа, не мога да не отида. Вярно, имах застраховка за 3 дни, ама работата? Ще се замисля дали друг път да летя в неделя…
Пак пълен самолет, почти без празни места… Излетяхме.
http://www.youtube.com/watch?v=yuNVPfSGEUc
Самолетното глори е утешителна награда за избора ми на лява седалка.
И уинглета в центъра на глорито
Много рядко на полет на Уиз се е чувал гласа на пилота. Този път се обади командир Куцаров, за да се извини за закъснението. Имам част от това на английски. На български каза, че причината е лошото време на летище Трезиво, но на английски, кой знае защо, се оплете и спомена Бергамо. Простено да му е, правел е 5 неща едновременно, докато ни е говорел.
http://www.youtube.com/watch?v=HFhbLi3ZYvw
Това долу прилича на летище. Ама май само прилича
Насрещен трафик
Анемичното зимно слънце бързо се скри, а лявата седалка ме лиши от гледката на залеза. За сметка на това имам „златната” светлина на golden hour на 10 000 метра височина върху крилото.
Още едно летище, повече прилича
Снижаваме
Това ми прилича на границата, но може би само ми прилича
За мое съжаление вятърът се беше обърнал и заходът беше по 27. Не познах София от горе, може би защото рядко съм от ляво при кацане. Все се оглеждах за Пирот и Димитровград, но и тях не ги засякох. Няма как, по-късното излитане предполага кацане след залез.
Любимата планина – Витош, в цялото й великолепие
Последната седалка дава възможност и за бързо напускане на самолета. Насочих се към първото автобусче, за да видя пак спътниците ми, които така любезно се съгласиха да се пришия към тяхната група, и да им благодаря за това. Наистина беше много приятно с групата!
Пред терминала ме чакаше половинката ми, за да ме прибере в къщи. И да ми наложи летателна забрана до март, когато по план трябва да летя с Раян до Лондон. Дали няма да ни отменят полета и да ни оставят на произвола на съдбата?! Март не се слави с много мъгли, но кой знае, някой сняг…
Въпреки летателната забрана, през февруари се очертава командировка до Берлин. 2012 г. беше годината без нито едно служебно пътуване, всичко е Wizz и всичко е самофинансирано. Трябва да се поправи тази несправедливост А после може и с някой Дубровник да се уредя… мечти