BG-IST-NUE: Емиграция за общо взето 2:45 ч.
Публикувано на: 13 Фев 2013 18:35И така ... много се чудех дали да го пиша и този репорт, тъй като най-мързеливата част ми е да кача снимките от телефона на компютъра.. Е, няма как да не го направя ...
И така 2...
Дойде заветния и мечтан момент да се махна от България - държава, която никога не съм чувствал като своя. С най-добрата ми приятелка- Вероника. Беше ми все тая къде ще отидем. Идеята е ново място, прехвърлям се от СУ там или пък ако не - наново кандидатствам, местя се в по-голям град и след някоя друга година се надявам, следк ато завърша вече, да се преместя окончателно в Унгария да заживея. В случая тя избра Германия. Та решихме го - с малко пари, без немски, без познати, без квартира и без работа - въпреки това тръгваме. Вече и квартира успяхме да си намерим, съотетно и най-трудното - адресна регистрация, и уроци по немски почваме другия месец, без пари сме вече и още без работа. блаблабла дълга и широка e цялата работа.
Та решихме, или по-скоро аз, да се метнем през Истанбул за 4 дни да го разгледам и от там директен полет за Nürnberg. Гледахме през София (ноември го резервирахме) излизаше над 1200 лв на човек ... в случая с Turkish ни излезна през Истанбул - 150 лв на човек и пътните за автобуса от Пловдив до Истанбул 40 лв ... 200 лв ... - 11.01.2013 - пристигане в Истанбул. 15.01.2013 - излитане за Германия.
Автобус - Метро Туризъм за Истанбул от Пловдив .. много добро обслужване. Абе всичко 6. На границите, както винаги имам проблеми , защото снимката в паспорта и личната ми карта (преди 2 г.) се различват много драстично от това, което съм сега и винаги си ме придръпват за допълнителна проверка ..
Снимката е само една от автбосуа, принципно снимах лелката, защото (тука са 3, но в последствие се увеличиха с още 2) постоянно искаше вода, а не я пиеше ...
Турция, в частност Истанбул ...
До преди Германия и Турция съм бил съм в Швейцария, Унгария, Сърбия, Гърция, Словакия ... всичките поне по 2х. Като цяло имам мерак за още 7-8 държави да посетя, изключвам, тези които ще повторям ..други ми са все тая ..
Смело мога да заявя, че Истанбул е втория град (включващ и хората в него), който ме е .. не знам как да го кажа, вдъхновил, може би .. не знам, естествено след Будапеща.
Няма да пиша много за Истанбул, повечето са били .. Само мога да кажа, че ще се върна отново там. За съжаление бая скъп.
Хотела ни беше в буквалния смисъл бардак. Чаршафи мръсни. Тоалетна ужасна. Стаи .. под всякаква критика. Точно в уличка срещу Синята Джамия на Султанахмет. Но го преживяхме. Преживяванията, както винаги с Вероника, смело мога да твърдя, че са ни уникални и много хора могат да ни завиждат за тях и не само ... Без задръжки. Абсолютно винаги е разнообразно и весело. Абе както и да е .. малко се оптлеснах, като се сетя в момента ...
Та за хотела решихме последната вечер да не я плащаме - дефакто 14-ти срещу 15-ти, щяхме да преспим на Ататюрк.
Куфар мой: 31кг; Ръчен - 9 кг (проверихме и в сайта на търкиш)
Нейните не и ги помня точно.
Стигнахме до Летището към 18 часа на 14-ти; полета ни беше 8:45 на 15-ти. Взех едно кафе, то пък цялото се изсипа върху лявото ми бедро, дръжката на куфара ми се счупи и направих импровизирана с един колан (това още като се качвахме в автобуса) и от там почна целият т*шак... Организация и охрана - бих ги оценил като НУЛЕВИ!
Отидохме да питаме за всеки случай за позволения багаж: оказа се, че тъпата овца (с извинение) ни каза, че позволения е 21 на 8 ... Еййййй, кръвта ми се дигна в главата, а нямахме толкова пари да платиме... Дефакто моя излиза общо 11 кг над нормата, нейния някъде около 9 излезна. Общо - 20 кг по 8 евро на кг = 160 евро .. беше абсурдно да платиме.
И паниката почна какво ще правим и изхвърляме, при условие, че сме взели всичко най-важно, в крайна сметка отиваме да изграждаме нов живот .. Дръпнах я и се зачукахме в една тоалетна за смяна на папмперси и се барикадирахме там. 1 час и нещо прекарахме във вайкане и скандали, кой какво да изхвърли, тя хвърля, аз хвърлих, но до един момент, в който казах, че няма да хвърля нищо повече ... Премирихме, аз бях извърлил около 4 кг, тя 6 някъде.
Решихме да ходим и да пушим, и да мислим какво ще правим, качихме се горе, яко в депресия и пак се почна едно разопаковане на багаж ... И се отказахме .. и вече настана един "тих плач" хах и яко безмълвие, така няколко часа, не можахме да спим цяла вечер, предната вечер също не бяхме спали, и буквално смазани ...
...накрая вече някъде 3-4 часа преди полета, реших, чен яма да хвърля инщо, но няма и да платя ... и така подготвих 2 чифта дънки, които да навлека на другите, 3 тениски общо, 2 суитчера и едно яке и жилетка, в момента като се замисля, дори не знам как успях да навлека толкова... и с всичко това върху мен, куфаа ми стана само 1 кг над нормата ... и както и да е, час и нещо вече преди полета навлякох всичкото с триста мъки и едва се засурнахме за всеки случаи пак да питаме друга колко е позволеното ... и тука идва най-гадния момент,когато ни каза, че на човек - чекиран 30 и ръчен - 8 кг са позволени .... ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ подивях!!!
Пратих я да ни търси работите да ги взима, а аз тръгнах да я търся оная м*стия дето ни излъга с килограмите ... в последствие се оказа, че багажа ни вече е заминал за боклука (обувки, дрехи, козметика, какво ли не) , а на тая дрисла смяната и е свършила. Търсих и управата - и нея не можах да намеря.
И така, вече съвсем смачкани ... минахме безмитна зона, взехме цигари и сега да търсим място за сядане ... няма такова, обиколихме я няколко пъти, не можем да намерим... накрая се изтърсихме на пода, щото просто не се издържаше вече и си зачакахме...
По план трябваше да е А320 ... оказа се, че ще е 321-200 (за сефте на такъв се качвам) TC-JRD ... Пълен на 80%. Майкооооо ... кошмарен полет и самолет,салона беше разпарчосан целия, супер задушно и тясно, едно че бяхме и премазани и уж бях буден 2/3 от полета, но нищо не си спомням от него, освен, че изискванията хаха ни за меню бяха изпълнение и отделно още сумати храна дадоха, но и че последните 20 ина минути от полета бяха направо изтезание, като ни се разпукаха тъпанчетата, направо й викам, че ще спатърдясаме багажа в тоя самолет, мислех, че ми се разцепват направо ... както и да е, оооооооживяхме, ама щом в следващите няколко дни се бях зарекал повече да не се качвам на самолет ... сега в момента, нямам търпение де ... но тогава хаха ..
Всъщност се осъзнах, че съм в 321 някъде час след като излетяхме и ми се наби в инструкциите, че пише 321, мислех, че е грешка, ама като видях и другите ...
И вече в Нюрнберг-а. Общо взето, много хора преди да тръгнем ни казаха: "Ако знаеха, немците какво им идва и ги чака ..." ... де да знаеха. Супер смотана, задръстена и лишена от емоции нация, така че ще им правя революция 
... Но толкова ми пука, иначе де ...
Бе дано да е било интересно, малко оглозгано е от информация иииии снимки, ама тоя мързел е велико нищо .. Съжалявам за нееееприличните думи и изказа, амааа такова е..
Снимките иначе, всички са от телефон, то си личи де .. ... Предварително се извинявам И за, че не са еднакви по големина ..
И така 2...
Дойде заветния и мечтан момент да се махна от България - държава, която никога не съм чувствал като своя. С най-добрата ми приятелка- Вероника. Беше ми все тая къде ще отидем. Идеята е ново място, прехвърлям се от СУ там или пък ако не - наново кандидатствам, местя се в по-голям град и след някоя друга година се надявам, следк ато завърша вече, да се преместя окончателно в Унгария да заживея. В случая тя избра Германия. Та решихме го - с малко пари, без немски, без познати, без квартира и без работа - въпреки това тръгваме. Вече и квартира успяхме да си намерим, съотетно и най-трудното - адресна регистрация, и уроци по немски почваме другия месец, без пари сме вече и още без работа. блаблабла дълга и широка e цялата работа.Та решихме, или по-скоро аз, да се метнем през Истанбул за 4 дни да го разгледам и от там директен полет за Nürnberg. Гледахме през София (ноември го резервирахме) излизаше над 1200 лв на човек ... в случая с Turkish ни излезна през Истанбул - 150 лв на човек и пътните за автобуса от Пловдив до Истанбул 40 лв ... 200 лв ... - 11.01.2013 - пристигане в Истанбул. 15.01.2013 - излитане за Германия.
Автобус - Метро Туризъм за Истанбул от Пловдив .. много добро обслужване. Абе всичко 6. На границите, както винаги имам проблеми
, защото снимката в паспорта и личната ми карта (преди 2 г.) се различват много драстично от това, което съм сега и винаги си ме придръпват за допълнителна проверка .. Снимката е само една от автбосуа, принципно снимах лелката, защото (тука са 3, но в последствие се увеличиха с още 2) постоянно искаше вода, а не я пиеше ...
Турция, в частност Истанбул ...
До преди Германия и Турция съм бил съм в Швейцария, Унгария, Сърбия, Гърция, Словакия ... всичките поне по 2х. Като цяло имам мерак за още 7-8 държави да посетя, изключвам, тези които ще повторям ..други ми са все тая ..
Смело мога да заявя, че Истанбул е втория град (включващ и хората в него), който ме е .. не знам как да го кажа, вдъхновил, може би .. не знам, естествено след Будапеща.
Няма да пиша много за Истанбул, повечето са били .. Само мога да кажа, че ще се върна отново там. За съжаление бая скъп.
Хотела ни беше в буквалния смисъл бардак. Чаршафи мръсни. Тоалетна ужасна. Стаи .. под всякаква критика. Точно в уличка срещу Синята Джамия на Султанахмет. Но го преживяхме. Преживяванията, както винаги с Вероника, смело мога да твърдя, че са ни уникални и много хора могат да ни завиждат за тях и не само ... Без задръжки. Абсолютно винаги е разнообразно и весело. Абе както и да е .. малко се оптлеснах, като се сетя в момента ...
Та за хотела решихме последната вечер да не я плащаме - дефакто 14-ти срещу 15-ти, щяхме да преспим на Ататюрк.
Куфар мой: 31кг; Ръчен - 9 кг (проверихме и в сайта на търкиш)
Нейните не и ги помня точно.
Стигнахме до Летището към 18 часа на 14-ти; полета ни беше 8:45 на 15-ти. Взех едно кафе, то пък цялото се изсипа върху лявото ми бедро, дръжката на куфара ми се счупи и направих импровизирана с един колан (това още като се качвахме в автобуса) и от там почна целият т*шак... Организация и охрана - бих ги оценил като НУЛЕВИ!
Отидохме да питаме за всеки случай за позволения багаж: оказа се, че тъпата овца (с извинение) ни каза, че позволения е 21 на 8 ... Еййййй, кръвта ми се дигна в главата, а нямахме толкова пари да платиме... Дефакто моя излиза общо 11 кг над нормата, нейния някъде около 9 излезна. Общо - 20 кг по 8 евро на кг = 160 евро .. беше абсурдно да платиме.
И паниката почна какво ще правим и изхвърляме, при условие, че сме взели всичко най-важно, в крайна сметка отиваме да изграждаме нов живот .. Дръпнах я и се зачукахме в една тоалетна за смяна на папмперси и се барикадирахме там. 1 час и нещо прекарахме във вайкане и скандали, кой какво да изхвърли, тя хвърля, аз хвърлих, но до един момент, в който казах, че няма да хвърля нищо повече ... Премирихме, аз бях извърлил около 4 кг, тя 6 някъде.
Решихме да ходим и да пушим, и да мислим какво ще правим, качихме се горе, яко в депресия и пак се почна едно разопаковане на багаж ... И се отказахме .. и вече настана един "тих плач" хах и яко безмълвие, така няколко часа, не можахме да спим цяла вечер, предната вечер също не бяхме спали, и буквално смазани ...
...накрая вече някъде 3-4 часа преди полета, реших, чен яма да хвърля инщо, но няма и да платя ... и така подготвих 2 чифта дънки, които да навлека на другите, 3 тениски общо, 2 суитчера и едно яке и жилетка, в момента като се замисля, дори не знам как успях да навлека толкова... и с всичко това върху мен, куфаа ми стана само 1 кг над нормата ... и както и да е, час и нещо вече преди полета навлякох всичкото с триста мъки и едва се засурнахме за всеки случаи пак да питаме друга колко е позволеното ... и тука идва най-гадния момент,когато ни каза, че на човек - чекиран 30 и ръчен - 8 кг са позволени .... ЕЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ подивях!!!
Пратих я да ни търси работите да ги взима, а аз тръгнах да я търся оная м*стия дето ни излъга с килограмите ... в последствие се оказа, че багажа ни вече е заминал за боклука (обувки, дрехи, козметика, какво ли не) , а на тая дрисла смяната и е свършила. Търсих и управата - и нея не можах да намеря. И така, вече съвсем смачкани ... минахме безмитна зона, взехме цигари и сега да търсим място за сядане ... няма такова, обиколихме я няколко пъти, не можем да намерим... накрая се изтърсихме на пода, щото просто не се издържаше вече и си зачакахме...
По план трябваше да е А320 ... оказа се, че ще е 321-200 (за сефте на такъв се качвам) TC-JRD ... Пълен на 80%. Майкооооо ... кошмарен полет и самолет,салона беше разпарчосан целия, супер задушно и тясно, едно че бяхме и премазани и уж бях буден 2/3 от полета, но нищо не си спомням от него, освен, че изискванията хаха ни за меню бяха изпълнение и отделно още сумати храна дадоха, но и че последните 20 ина минути от полета бяха направо изтезание, като ни се разпукаха тъпанчетата, направо й викам, че ще спатърдясаме багажа в тоя самолет, мислех, че ми се разцепват направо ... както и да е, оооооооживяхме, ама щом в следващите няколко дни се бях зарекал повече да не се качвам на самолет ... сега в момента, нямам търпение де ... но тогава хаха ..
Всъщност се осъзнах, че съм в 321
някъде час след като излетяхме и ми се наби в инструкциите, че пише 321, мислех, че е грешка, ама като видях и другите ... И вече в Нюрнберг-а. Общо взето, много хора преди да тръгнем ни казаха: "Ако знаеха, немците какво им идва и ги чака
..." ... де да знаеха. Супер смотана, задръстена и лишена от емоции нация, така че ще им правя революция ... Но толкова ми пука, иначе де ...Бе дано да е било интересно, малко оглозгано е от информация иииии снимки, ама тоя мързел е велико нищо ..
Съжалявам за нееееприличните думи и изказа, амааа такова е..Снимките иначе, всички са от телефон, то си личи де ..
... Предварително се извинявам И за, че не са еднакви по големина ..
и за 7 години живяхме в 4 държави на 3 континента 
