Как и защо Бразилия? - Идеята дойде съвсем естествено, след разходката в Португалия (viewtopic.php?f=2&t=3507), ненадейното посещение на бразилска територия, застъпено в една разходка до Хамбург (viewtopic.php?f=2&t=3600) и ТР-ите на pepsii (viewtopic.php?f=2&t=3545) - ако някой е изпуснал да ги прочете, да намери време и да навакса - страхотно четиво!
И така - след като идеята изкристализира, беше време да запретна ръкави и да се заема с планове, организация, резервации, билети, хотели, трансфери, ... Приоритетно отбягвах Ер Франс по разбираеми причини (черен хумор)... Така се оформи интересна смесица на алианси, класически и НТА:
И преди да съм ви отегчил, ще премина към съществената част... Началната и крайната точка на това пътуване (както и на предните ми ТР-и) са намигване към пловдивската група
- Код: Избери целия код
Depart Dusseldorf British Airways 941
Economy | Airbus A319
298 mi | 1hr 25min
4:15 PM Dusseldorf International Airport (DUS)
Stop 1 London
4:40 PM Heathrow airport (LHR) | Terminal 1
LF: 100%
seat: в предната 1/2 на салона
Няма нищо по-хубаво от това да е февруари, да си обуете маратонките и да отпрашите към летището с такси... Изненадващо за мен полетът беше 100% пълен, въпреки, че беше събота... Бях се чекирал онлайн и имах електронни бордни карти, но лелята на гишето ми смени мястото за този полет и ми издаде нови - явно не цени ресурсите... Този път гледката бе беше от обичайния терминал А, а от съседния - В:
Времето беше в унисон с моята ваканция - слънчево и почти топло, а един 777-300ER на Emirates се готвеше да поеме по обратния път към дома:
Естествено холандският Ф(ъ/о)кер мина с предимство:
Ер Берлин с (най-)новото лого:
Airborne:
С това интересните интересните посетители приключиха и аз имах време за "отдих" (вайцен е почти приемлив компромис спрямо алт, но не споменавайте кьолш в този град):
Стана време за бординг, минах паспортна проверка и имах още малко време за снимки:
Ето го и нашия А319:
TUIFly с интересна ливерия - имаше нарисувани книги на опашката:
А319 се оказа, че е бивша машина на BMI - на чувствителния на допир екран на стюардесата все още се четеше логото на BMI... Направиха ми впечатление чистия салон и удобните седалки, с каквито Луфти не може да се похвали...:
Тази пеперуда 100% трябва да е позната на част от редовните посетители на SOF - имаше едно БАе, което я носеше известно време. Иначе а/к е от Албания:
Излетяхме плавно по 23L. Винаги съм уважавал шортхол продукта в Ecnomony на ВА - според мен успяват така да разнесат храна, че да не изглеждат като социална кухня за нуждаещи си или евтино отбиване на номера (като в KLM например). В случая стюардесата ходеше с кошница и всеки можеше сам да си избере какво да си вземе - ядки, чипс, бонбони, ... Доста прилично за полет от 1 час:
Логото и надписа, отразени в двигателя:
Не след дълго започнахме спускане и капитанът ни направи кратка разходка над центъра на Лондон - Tower bridge:
Кацнахме меко по 27R. Характерната кула на LHR:
"Селска им работа":
Тъкмо паркирахме и един 747-400 замина към Т5:
Успях ли да ви объркам? Да, аз също летях с Бритиш и не, не кацнахме на Т5 - 10-ина полета "временно" се изпълняват от Т1 и аз бях сред късметлиите... На чекин гишето ми дадоха брошура с описания как да стигна до Т5... В нея пишеше да си отделя 90-120 минути, а реално ми отне около 40... след кратка разходка надолу-нагоре из терминала, вече бях в автобуса:
Представям си каква критика щеше да се излее, ако летището в София, подобно на Хийтроу трябваше да пристроява сателити, подобни на тези на Т5 - "Кой го прави това планиране?", "Трябваше да може поне 10 години да се ползва, като струва толкова пари...",... Така или иначе точно от сателит В тръгваше моят следващ полет...
- Код: Избери целия код
Depart London British Airways 247
Economy | Boeing 747
5,896 mi | 11hr 40min
9:25 PM Heathrow airport (LHR)
Arrive Sao Paulo, Sao Paulo
7:05 AM Guarulhos Intl (GRU) | Terminal 1
Meal: Complimentary food and drinks
Overnight flight.
LF: >90%
seat: в предната част на Economy салона
Ето го и първото по-непознато летище - GRU, зад което се крие Гуарульош (Guarulhos) - главното летище на Сао Пауло. Първото нещо, което ми направи впечатление в the Queen of the skies на BA е, че има по 8 места на ред в бизнес салона - само за сравнение ще спомена, че в бизнес салона на А380 на Луфти са по 6, a в икономичната класа на Бритиш в същия 747 бяха по 10 - британската прагматичност е достигнала нов връх - максимален брой седалки, с цената на това, че 1/2-та пасажери в бизнес пътуват обратно на движението И това само за 4-цифрена сума в евро... Ето го и Economy-то:
Реших, че за изцяло нощен полет нямам нужда от място до прозореца... Както може би ви прави впечатление, седалките са малко стари, но за сметка на това - удобни. Освен одеяло и слушалки, стюардесите ми бяха оставили четка и паста за зъби... Набиваше се на очи, че целия салон изглежда малко dated, макар и в добро състояние. IFE-то беше една крачка зад големия немски конкурент и 2 зад Swiss - малко на брой филми и ужасна музика + видима мрежа на екрана, защото е чувствителен на допир... Напитките за вечеря дойдоха с аперитива:
Пластмасови прибори + стандартен избор от пиле и паста - леко разочарование се настани у мен, което беше изместено от съня :
На зазоряване вече бяхме в Бразилия:
За закуска имаше 2 опции - типична британска (яйца, домати с фасул, гъби, бекон) и вегетарианска - същото, но без бекона - доста слабо като цяло...:
Капитанът кацна толкова добре, че се усетих, че сме на земята само по шума от реверса... И още на излизане:
Последваха стандартните процедури и беше време за разходка из града. Май пропуснах да отбележа - температурата беше около 30 градуса по Целзий, а влажността на въздуха - сигурно над 90%... - 2 сигурни критерия, че тениската ще "залепне" за вас за минимално време... Снимки от този ден нямам... Но този град е интересен и трябва всеки сам да го посети и да разбере за какво говоря - развиван без планиране - няма 2 улици, които да се пресичат под прав ъгъл, център изпълнен с клошари и изоставени сгради, чиито прозорци са затворени с летви, кабели за електричество, които висят по улиците,... Цялата картинка се допълваше от полиция на почти всеки ъгъл - военна, общинска, национална, ... - имаше поне 4-5 вида... Общо взето не създава впечатление на гостоприемно място, което да е подходяща отправна точка за ваканция. В този ред на мисли, снимки нямам, защото за първи път се почувствах застрашен, ако извадя апарат/телефон и снимам с него... Приятно впечатление правят хипарските бусчета Фолксваген, които намират сериозно място в автомобилния парк:
На следващата сутрин беше време за моя полет до летище Фоз де Игуасу (ударението е на последното У) - IGU
- Код: Избери целия код
FROM /TO FLIGHT DEP BAG ST
SAO PAULO GRU JJ 3169 0720 23K OK
TERMINAL:1
FOZ DO IGUACU ARRIVAL TIME: 0850
LF: 98%
seat: в средата на салона
Така от "вътрешния" терминал 1 на GRU ми предстоеше полет от около 1 час в западна посока. Сградата е доста стара, а часът не позволяваше правенето на снимки
ТАМ предлагат онлайн чекин и напълно са интегрирали бордните си карти с приложението на известна марка телефони. Това не попречи да ми връчат нова хартиена карта. Доста комично беше минаването на гейта - 2-ма агенти на ТАМ седят и "проверяват" бордни карти - показваш им картата и те късат голямата част, без да гледат какво пише на нея. Ако си с електронна, просто кимат. След приключване на тази процедура тълпата се буташе към автобусите - 2 за нашия полет и 2 за полета до Бело Хоризонте на съседния гейт... Тук се направих съвсем на турист:
Последна проверка:
В съседство:
Телефонът не можа да разчете този QR код :
VW:
Много добро впечатление ми направи салона, макар и да беше малко тясно... От 4 стюардеси, само 1 говореше някакъв английски, а за капак на мен ми се падна и полу-глух стюард, на който трябваше 3 пъти да обясня, че искам кафе и сок... Не знам защо слагат захар в кафето така, че лъжичката стои права - явно някакъв местен обичай... Като цяло обслужването беше ОК
Този ден валеше и Фоз де Игуасу ни посрещна с дъжд:
Летището е почти с размерите на Варна:
Кулата:
Определено компанията имаше чувство за nice touch към клиентите си - на слизане от самолета ни чакаха фирмени чадъри с логото на ТАМ за разходката по апрона, а на входа имаше служител, който ги сгъва. Ето го и PR-MBD:
С това ще сложа край на тази част. За бирата в Парагвай и снимките от Бразилия - в следващите части...
Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения/коментари/препоръки и забележки са добре дошли...