Тъй като времето не беше обещаващо, а и вече беше станало обяд, решихме да се разходим до Парагвай... Автобусите вървят на около 20 минути... Преживяването е интересно - много напомня стар междуселски Чавдар - седалки тип пейки с изкуствена кожа, ламарина с дупки по пода, силен шум от двигателя и мощна музика откъм шофьора... Попаднахме в задръстване, тъй като 4-те ленти на булеварда се сливаха в една, която ставаше на 2 при моста на граничния пункт. Долу-горе по това време заваля и течащата вода вътре в автобуса още повече засили усещането за междуградски рейс в милата ни родина...
На граничния пункт си беше почти като във филм - полицаите заглеждаха най-вече минаващите пеша туристки, а нашият шофьор не намери за нужно да спира... Мостът има остатъци от някогашни предпазни мрежи, за да не се хвърли някой в реката, а ниските облаци почти я скриваха от погледа ми... След около 5 минути слезнахме от рейса и ако не знаех къде съм, можех да се закълна, че съм в Азия - сергии в много редици, опънат брезент между тях, хора, които се разхождат и се опитват да ти продадат от чорапи до Ролекс-и... И много мигащи реклами на околните "молове". По улицата се бяха образували червени реки - местната почва много напомня настилката на корт за тенис и оцветява водата при дъжд... Уви, бях оставил всякаква снимачна техника в хотела... Добре, че си бях взел поне дъждобрана, защото дъждът се засили След около час обикаляне, водата по улиците вече беше стигнала ниво "до глезена", а реки вече нямаше - всичко беше във вода със споменатата дълбочина... Цяло чудо беше, че намерихме ресторант, който изглеждаше относително чист и относително ставащ за обяд... Поръчахме местна бира, а дойде Budweiser...
Здраве да е... Тук за първи път опитах мандиока - беше варена и напомняше сладък картоф... Пътуването обратно към Бразилия беше също толкова интересно - на граничния пункт от страна на Бразилия се качи митничар - огледа всички и каза на онези, които носеха големи черни пликове да слязат и да попълнят митнически декларации. Ние трябваше да ги чакаме в автобуса, който не мръдна от едната лента за минава около 15-ина минути... Гранични полицаи така и не се качиха... На следващата сутрин времето беше обещаващо - тъкмо повод за разходка до водопадите- входът е на последната спирка на автобуса за летището. Там се намира и хеликоптерната площадка:
Вътре в парка всички превозни средства са превърнати в електромобили. Първата спирка е отбивката за разходката с лодка. Включва също разходка с открит джип около 3-4км по ето този път в тропическата гора:
Ето това е дървото, от което се прави палмито-то за салата:
Нашата екскурзоводка ни обърна внимание и на едно дърво, което се нарича "маймунски уши", поради специфичната форма на плодовете му. Те се ползвали с голям успех като естествен репелент, поради специфичната си миризма (аз бях заложил на достиженията на швейцарската фармация
):
За разходката с лодка ме предупредиха да си оставя максимална част от дрехите и камерата на сушата. Добре, че го направих...
Капитанът си облече в един момент водонепроницаемия костюм и ни вкара в един от водопадите - "Тримата мускетари" - нямаше част от мен, която да не е мокра... Това беше и разходката до Аржентина След време за сушене на слънце, този джип ни върна до спирката на автобуса:
Следващата му спирка (на автобуса) е при този хотел, където започва и пътеката към водопадите. Изрично предупредиха никой да не храни животните:
Този гладник обаче отмъкна бисквитите на едно хлапе, което пък рева поне 10 минути за тях:
Ето ги и водопадите:
"Тримата мускетари" започват тук:
Ето още гладници:
Това беше и крайната спирка на автобусите, които връщат туристите при входа на парка... Наблизо се намира и парк с птици, който не остави еднозначно впечатление у мен. Много хубави птици има в него, но те са си в клетки, въпреки рекламите в Интернет, че са на свобода. Паркът се самоиздържа. Нека всеки сам прецени дали иска да насърчава подобно поведение от страна на съдържателите му...
Розово фламинго на един крак:
Една от птиците, с които неминуемо се свързва Бразилия - тукан:
Колибри (беше при пеперудите):
Папагали:
Ето я и хеликоптерната площадка. Това е рекламата. Там продават и най-вкусните кокосови орехи за пиене:
На следващата сутрин за мен беше време да се отправя към летището. Поради специфичния час на излитане, автобусите не бяха опция... Много ТАМ, ГОЛ и Азул:
- Код: Избери целия код
Voo: AD 4461
Operado Azul
IGU Foz do Iguaçu (IGU) /
CWB Curitiba (CWB)
Saída: 05:45 - Chegada: 06:50
LF: 100%
Seat: в средата на салона
Ако продължа с обясненията от предната част, CWB е Куричиба (или Куритиба) - доста популярно трансферно летище за Азул, Трил и ГОЛ...
Въпреки, че нямаше 05:00, вече бяха отворени 2 гишета за ТАМ, 2 - за ГОЛ и 3 - за Азул, Точно един от агентите на Азул почти говореше английски... Лентата за отвеждане на багажа се казваше "Бай Хуан", който носеше куфарите в една стая зад гишетата...
Дойде екипажа и малко след него започнахме да се бордваме и ние с разходка по тармака:
Ето го нашия PR-AXD:
Усмихната стюардеса ме посрещна на входа... На моето "Sorry?" тя просто се усмихна и ми подаде пакет, в който имаше слушалки... В този момент се замислих дали това наистина е лоукост...
След няколко секунди бях сигурен, че няма нищо общо с НТА в Европа и САЩ. Комфортни седалки с изход за слушалки:
Персонални екрани:
АТР-и:
За този така "дълъг" полет от един час, освен картата, имаше 4-5 телевизионни канала, като дори един беше на английски. Една от стюардесите разбираше английски, а една - дори говореше!
Следващата приятна изненада - закуска. Уви кафе сервирали само на полети над 90 минути... Но няма място за недоволство - това по местните стандарти е лоукост...:
Вече в CWB:
Един пилот на ТАМ пиеше кафе (преди работа):
Тук е мястото да отбележа, че Азул са придобили Трип и в момента тече процес на сливане. Вторият полет се изпълняваше именно от Трип, но с полетен номер на Азул - нещо като Оустиън и Тиролиън, въпреки, че при тях е по други причини
:
- Код: Избери целия код
Conexão: AD 5636
Operado TRIP
CWB Curitiba (CWB) /
SDU Rio de Janeiro-Santos Dumont (SDU)
Saída: 08:56 - Chegada: 10:21
LF: ~90%
Seat: в средата на салона
SDU беше подбрано съвсем умишлено - това е едно от по-малките летища на Рио де Жанейро, но се намира съвсем близо до Копакабана - на 6-7 км.
Ръкавите са стъклени:
Един логоджет:
Куричиба:
Този път стюардесата ми отговаряше с кимане... На никой от 2-та полета капитаните не казаха и дума на английски...:
Трип бяха една идея зад Азул като салон, но самите седалки бяха отново повече от комфортни - нищо общо с "градинските пейки" във Визз, Изиджет, че дори Оустирън и Луфтханза... Този плаж чаках:
Подготовка за световното:
Капитанът заходи за 20L и ни направи панорамна разходка над почти целия град:
От летището има автобуси, които возят туристите до хотелите им - вътре е чисто, комфортно и климатизирано. Най-вече е безопасно... Това, което впечатли на SDU е, че в публичната зона, на нивото на земята, има огромен прозорец към перона - точно зад гишето за туристи... След само няколко часа в Рио разбрах защо е най-щастлив град във всички класации за много поредни години... В целия град се носи една особена атмосфера на безкраен празник - няма стрес, няма намръщени хора... Същевременно разполага с доста добре развит градски транспорт и не разбирам защо всички (пишман) туристи ползват таксита...
Една от задължителните спирки - Sugar Loaf:
Малко е странен този лифт на 2 части, без нито един подпорен стълб... Още по-странно е как са го построили в началото на 20-ти век... Предишните вагончета са "участвали" в един от филмите за Джеймс Бонд...
Ето го и летище SDU, видяно от Sugar Loaf;
+ downtown-a:
Христос Спасител:
ТАМ в полет:
Копакабана:
Пълен релакс - едно такова и пейка със сянка и изглед към летището:
Ето я и хеликоптерната площадка (стискайте палци скрийнърите да пуснат една от тези снимки
)
С метрото лесно можете да стигнете и до булеварда, където всяка година се случва парада на школите по самба по време на карнавала:
Малко снимки от центъра:
Кулите близнаци (сиамски):
Това е сградата на Петробрас (петролната компания на Бразилия):
Катедралата Сан Себастиан:
Ето го и легендарния плаж Копакабана. Зад палмите в ляво се е скрил Copacabana Palace:
Малко над 4км пясък, вода и горещи бразилки...
В съседство е и Ипанема:
Ипанема флип-флопс по пясъка на Ипанема бийч....:
Друга основна атракция е Христос Спасител (Christ the Redeemer) на върха на планината Корковадо (Corcovado). Ако ходите там, си запазете билет от предния ден - аз чаках 3 часа за следващото свободно влакче. В този ред на мисли, железницата до върха е построена около началото на 20-ти век и вероятно никога не е модернизирана... Скромното ми мнение е, че един лифт би повишил капацитета на атракцията значително... Иначе част от по-интересните факти - статуята на Христос е най-голямата Арт Деко статуя - висока е около 30м, без постамента. Строителството е преминало без нито един инцидент... А през 80-те години на 20-ти век папа Йоан Павел II се е качил до статуята и оттам е благословил хората на Рио и народа на Бразилия. От терасата около статуята се разкрива хубава гледка към целия град:
Христос в мистерия (по-скоро в облаци...):
Ако отидете в Рио, силно препоръчвам посещение на заведение, в което има жива музика... Едно такова заведение е Rio Scenarium - 4 зали на 3 етажа... В една от залите има музикално шоу, а в останалите 3, които са свързани, група от 4-5 човека свирят самба и всички гости са повече от добре дошли да танцуват - става наистина голям купон!
Железницата в Бразилия не е много добре развита и затова властите са наблегнали на автобусния транспорт - автогарите трябва да отговарят на строги изисквания за пространство, екстри - тоалетни, банкомати, закусвални, книжарници, ... Обстановката е почти като на летище, само дето няма проверка за сигурност... Една от местните фирми за производство на автобуси се казва Маркополо (Marcopolo) (защо ли...
) - ползват двигатели (и не само) на Мерцедес, а каросерията е местно производство. За първи път пътувах толкова комфортно с автобус - огромни, широки седалки, които стават почти на легло, държачи за чаши, климатик, филми, ... Единственият недостатък е пътната мрежа - пътуването от Рио до Сао Пауло, ползвайки пътя покрай морето отне общо 10 часа (4+6)... Разстоянието не е повече от 600 км... В Сао Пауло се намира най-голямата автогара в Латинска Америка и 2-ра по големина в света - Тиете - it's huuuuuge!
Оказа се, че Сао Пауло има и по-приятни квартали - напр. при музея на футбола... В цяла Бразилия знаците СТОП изглеждат така:
- Код: Избери целия код
Depart Sao Paulo, Sao Paulo airline logo British Airways 246
Economy | Boeing 747
5,896 mi | 11hr 0min
5:15 PM Guarulhos Intl (GRU)
Stop 1 London
7:15 AM Heathrow airport (LHR) | Terminal 5
Meal: Complimentary food and drinks
LF: >90%
Seat: в началото на 2-рия салон на Economy
Ваканцията свърши и беше време за дългия път до Европа. На летището цареше оживление:
Аеро Мексико:
Една а/к с лоша репутация по линията
: 
Много ГОЛ и звездите от *A на другия терминал:
Този път си бях взел място до прозореца. Минахме през няколко слоя облаци, след излитането по 09. Една светкавица светна доста близо до нас и сериозно наруши работата на IFE-то. В този момент видях моят спътник леко пребледнял и с доста ужасена физиономия...
Бритиш започнаха с напитките:
Залез, отразен от двигател номер 4 (Rolls Royce):
Wing-tip:
Все любими градове - Вашингтон, Бриджтаун, Лисабон, Мадрид, ...:
Към Реклиф:
Пиле за вечеря:
Вече над Европа:
За закуска изборът беше сведен до типична британска и сандвич със сирене и шунка. Заложих на сандвича - толкова е прост, че никой не може да го обърка... Уви, Бритиш могат - имаше някаква ужасна подправка в него...:
Изгрева:
Кацнахме по 09L:
- Код: Избери целия код
Depart London airline logo British Airways 938
Economy | Airbus A319
298 mi | 1hr 20min
9:10 AM Heathrow airport (LHR)
Arrive Dusseldorf
11:30 AM Dusseldorf International Airport (DUS)
LF: 30%
Seat: в началото на салона
Автобус и обратно на Т1... Вероятно този терминал са го реновирали, но в него липсва всякаква логика - на едно място са гейтове от 1 до 12 и от 20 до 60. На друго са от 12 до 20, ...
Отново 319, отново на BMI. Бяхме по около 1 човек на 3 седалки... Един поляк си проведе интересен разговор със стюарда:
- Може ли да си сменя мястото и да седна там?
- Опасявам се, че това там е бизнес класа...
- О, вярно ли? Не прилича...
2хА380 на Qantas:
Закуска:
На кацане в Лондон капитанът каза, че навън е един градус под нулата и се очаква сняг. Аз се зарадвах, че няма да остана дълго там... Щастието ми беше помрачено от тази гледка в Дюселдорф:
На първо място - Бразилия е страхотно място. Препоръчвам на всички да я посетят поне веднъж... Вероятно всеки трябва да внимава, но нищо от традиционно споменаваните грабежи, побоища, проблеми, ... не ми се случиха - навсякъде се чувствах сигурно, освен може би в центъра на Сао Пауло... Рио е невероятно място!
От авиокомпаниите - Бритиш имат много приличен продукт в Европа, дори може би по-добър от Луфти, но определено могат и повече на презокеанските полети - най-вече трябва да поработят над храната... Обслужването беше ок. Могат малко да ъпдейтнат салона...
ТАМ - страхотно обслужване, чисти и светли самолети, усмихнат персонал. Малко е тясно - ако оправят този проблем ще са супер.
Азул и Трип - най-добрата НТА, която някога съм виждал. Нови, чисти, светли самолети, млади и усмихнати стюардеси, страхотен продукт, ... Просто съм много приятно изненадан от тях. Ако и в Европа НТА са такива, първи ще си изхвърля картите Miles & More и Executive Club
Отделно Бритиш, Луфти, Оустриън, Ер Берлин, Алиталия и останалите могат да пратят по един екип в централата на Азул, който само да си води записки как се прави бизнес така, че клиентите да останат доволни. Ами това е... Всякакви забележки / препоръки / мнения и коментари са добре дошли. Надявам се да ви е било интересно!
Страхотни гледки, природа и забележителности. Гледайки Копакабана, придобих по-ясна представа откъде идват "прочутите" бразилски футболисти в българското футболно първенство 
