Продължавам с втората част на този пътепис и завръщането към подгизналата Европа с еднодневен престой в Маями само за през нощта.
Мексико предполагам е интересна държава, хората изглеждат сравнително дружелюбни, повечето обичат да си мързелуват с биричка в ръка и все още си спомнят Стойчков и 1994 . На пръв поглед - най-важните предпоставки за безпроблемно пътуване, но туристическата индустрия, е превърнала всичко само в пазарене за поредния източноазиатски боклук и мигновено превалутиране на датски крони в мексиканско песо. Общо взето скучно и ол инклузив. Природата обаче е дала много, когато става въпрос за фин бял пясък, синя вода и дълги плажове, така че може спокойно да се почине за няколко дни, но не завиждам на тези с 14 дневните супер ол инклузив оферти.
Както и да е, стана време за връщане, до ранния следобяд бяхме на плажа, взехме душ и бързо такси до летището за полета. На връщане решихме за 8 долара повече да се ширим на ред 11 места Е и F. Летяхме, както на идване, с 737-800 N905AN- Flagship liberty.
АА 2122 CANCUN MON 08APR 6:10 PM - MIAMI INTERNTNL 8:50 PM,
летището си изглежда точно ваканционно, с магазинчета и фаст фууд.
аз застанах на прозореца да погледам малко екзотичен трафик
тъй като бяхме платили за по-удобни места, ни сложиха в група 1 за бординг, но влязохме почти последни. Самолетът беше пълен и персоналът беше доста приказливи, по американски .
рулиране
ретро сектора
ако се вярва на информацията в интернет, този DC-9 трябва да е на 45 години и да лети
излетяхме абсолютно навреме
най-южната част на (полу)острова и едни от първите хотели, оттам четиринадесет мили бели пясъци.
отвътре, приятен полет от час и няколко минути
мястото за краката
по време на кацането вече беше тъмно, и заходихме от океана. Мащабите са огромни...
влязохме отново в САЩ, без проблеми и без опашки, хапнахме и взехме шатъла до нашия доста базов и леееко мръсен Холидей инн. Все пак за една вечер ставаше, а и 80-годишната лелка на закуска имаше страхотно чувство за хумор. На другия ден трябваше да потеглим обратно за Белгия, този път със Суис. Отидохме към 4 часа по-рано на летището, имаше доста хора, но организацията беше на ниво и бързо минахме секюрити и си намерихме място за последна Корона
LX 2667 operated by: SWISS INTERNATIONAL A 09 April -10 April MIAMI FL MIAMI INTL ZURICH CH ZURICH AIRPORT 16:40 h 07:55 h
LX 778 operated by: SWISS EUROPEAN AIR LINES 10 April ZURICH CH ZURICH AIRPORT BRUSSELS BE BRUSSELS AIRPORT 09:10 h 10:30 h
намерихме си тук едно местенце
и погледахме
Дългият полет трябваше да се извърши от новите А330, но всъщност ни се падна A340-300 (HB-JMM) на повече от 16 години. Места 37J и K
Излетяхме навреме, а през цялото време се надявах да минем над даунтаун, така и стана
към Саутбийч- това са Венецианците
Саутбийч
и бавно поехме на изток, близо до Бахамите
Самолетът беше пълен, бизнес на 100%, не знам за първа, но на слизане и там имаше признаци на живот. Економи, ясно беше пълна. Полетът беше стандартен, вечерен, чистичко и удобна седалка с малък дисплей.
Единственият проблем беше, че човекът пред мен реши, че е в бизнес и се излегна върху мен. Опитах се да преговарям, но с добитък не се преговаря. Сгърчих се доста сериозно за следващите 9 часа.
Над Франция ни посрещна изгрева
закуската
и маршрута
това вече е близо до Цюрих
места
и това беше в бизнес, първа наистина не изглеждаше както очаквах. Стилно и изчистено, но някак си швейцарски
хубав ден в Цюрих, слънце...
До Брюксел щяхме да си полетим на стандартния AVRO RJ100, бързо се ориентирахме на паспортен контрол, хванахме влакчето и отидохме на гейта. Местата ни бяха, 12 А и B, а самолета наполовина празен. Вече ни се прибираше, а аз трябваше дори и да отида на работа следобяда. Това всъщност е доста добре, защото се справяш с джетлага почти веднага. Излетяхме навреме
ииии след час и няколко минутки вече си личи, че наближаваме Брюксел или както се казва-гмурнахме се в млякото
разглобяваме крилото
И кацнахме в мъглата и дъжда. Когато видях камион на Бринкс, се надявах да стана свидетел на поредния диамантен обир на летището, но сигурно просто товареха само злато
Сега, когато пиша тези редове и гледам навън, виждам че нищо не се е променило от средата на април. Отново вали, 10 градуса е и небето е бяло, но това е Белгия - обичаш ли я или не, на никой не му пука . Беше интересна ваканция и с удоволствие бихме пътували отново в САЩ, за Мексико ммм, не съм толкова сигурен, но никой не знае.
Благодаря за четенето и се надявам да ви е харесало! Живи и здрави.