"Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне!" е казал неотдавна Емет Фокс. Това пътуване ме накара да се замисля дали и колко е имал право...
Всичко започна с онлайн чекин, подбиране на подходящи места и снабдяване с електронни бордни карти. Поради натоварена програма се озовах с такси на летището и докато разгледам магазина за алкохол, стана време за бординг.
- Код: Избери целия код
LH2011
DUS-MUC
A320-200
LF: 67%
Seat: F
Настаних се удобно, а Суис бяха пратили партньор до Дюселдорф за полета до Женева:
Капитанът определено имаше чувство за хумор и започна с нещо като:
"Знам, че повечето от вас вече знаят наизуст историята за слотовете, затова аз ще ви кажа нещо ново днес - при наличие на 2 писти, служителите на летището са решили да работят само с една и затова ще се наложи да изчакаме малко. Вече сме се наредили на опашката и скоро ще се раздвижим"
След около 5 минути ни пушбекнаха и всички очакваха самолетът да се задвижи напред. Тук отново се намеси капитанът:
"Правим последна проверка и ей сега ще запалим двигателите"
Тази "последна проверка" се проточи може би 1/2 час... Новото съобщение гласеше:
"Компютърът не иска да запали двигателите. Трабълшутваме с нашия оперейшънс център във Франкфурт. Следваща стъпка в процедурата е мастър ресет и ако това не помогне, ще се наложи да се върнем на гейта и да видим дали ще търсим друг самолет за този полет... "
Това ме накара да се огледам навън и да видя, че около самолета се усеща лека паника - хора обикалят напред-назад и автомобили с надпис "Lufthansa Technik" сноват по перона. 5 минути по-късно:
"Явно на самолета не му се лети днес. И този ресет не помогна. Връщаме се на гейта"
Идея си нямате това каква бурна реакция предизвика у иначе тихите костюмирани немци... Но имаше и щастливи от този факт - ще могат да си включат блекберитата, към които са така силно пристрастени... Дизембаркнахме се, насочих се към гишето за трансферни пътници, за да търся опция за прерутиране. Там ме очакваше изненада - нямаше абсолютно никой. От време на време се появяваше спорадична информация по радиото относно нашия полет, но само на немски. Някой не разбира немски? - ами негов си проблем... И без друго пътниците са много и няма да има места за всички
Може би тук е мястото да отбележа, че когато си купувах билета малко съжалявах, че няма да летя с Luxair, a само с Луфти, но цените на билетите с полет на LG бяха безсмислено високи.
Върнах се на гейта, там една служителка се опитваше да премаршрутизира 7-8 човека, които трябваше да стигнат до Грац. Дойде нейна колежка да ѝ помага, учтиво обясних, че "както по всичко личи, ще си изпусна връзката в Мюнхен", но това не предизвика сериозен интерес. А аз започнах да прехвърлям на ум регламент 261/2004... Името на служителя, с който съм говорил е една полезна информация, която не е лошо човек да има. Жената от Луфти явно забеляза моите опити да видя табелката с името ѝ в сумрачния терминал и видимо се смути. След около минута попита с какво може да ми бъде полезна и аз отново обясних, че "днес би било хубаво да стигна до Люксембург". Тя започна да проверя билета и не след дълго тракаше нервно по клавиатурата. Някой упорито отказваше да отговори на телефонното ѝ обаждане и не след дълго помоли другата да отиде до съседния гейт и да им каже да не разблокират всички места от листата, за да могат да ме качат. След още 2 минути имах бордна карта с място за следващия полет до Мюнхен и уверение, че ще си хвана връзката. Отправих се с бърза крачка към съседния А80.
- Код: Избери целия код
LH2013
DUS-MUC
A320-200
LF: 100%
Seat: F
И така - 2ри опит. Настаних се на моето място, стюардесата обяви време на полета от 45 мин и аз направих бърза калкулация, че имам шанс да си хвана следващия полет, ако ме чакат с бусче до самолета и ме закарат директно до другия самолет. Още повече, че нямах чекиран багаж... Ето го "болния" D-AIPL:
Скромен кетъринг:
Полетът мина скучно, но на кацане видях, че моята връзка трябва да е излетяла преди 15 минути - късмет... За капак стоянката ни още беше заета от един Ембраер, та леко създадохме задръстване на Т2:
Един хеликоптер следваше плътно Follow me буса, летейки ниско:
Най-накрая се добрах до терминала, погледнах екраните за всеки случай, но уви LH2322 го нямаше. С бодра крачка се отправих към поредния transfer desk... Там обясних отново цялата история (2 пъти) и така се сдобих с място за следващия полет до LUX след 45 минути. Нямаше как да скрия усмивката от задоволството, че ще имам шанс да опитам Luxair - вече виждах автобуса как спира пред Ембраер 145.. След разходка през 1/2-та терминал (до гейт G1) започна протяжно товарене в рейса, а моята усмивка помръкна при вида на Dash 8-400 в цветовете на Luxair. Ако има самолет, на който не държа да летя, това е Dash8. За капак имах място 6F - съвсем до перката...
- Код: Избери целия код
LG9738
MUC-LUX
Dash8-400
LF: 90%
Seat F
Вече в самолета:
Имах цял час да разсъждавам прав ли е бил г-н Фокс, търсейки решение на проблема с шума
Стюардесите бяха симпатични, усмихнати и учтиви, а капитанът беше жена. Сандвичът не беше нищо особено:
На кацане:
Сянката на самолета:
И вече на летище LUX:
Великото Херцогство е доста интересно - дълго време независима държава, на моменти ставала владение ту на Германия, ту на Франция, а днес Grand Duke е превърнал малката селскостопанска страна в модерна държава, която е магнит за капитали от различни части на света. Корпоративните данъци за едрия бизнес са ниски, а данъците за дребния бизнес - високи - това е едно елегантно решение за превръщане на страната в нежелана дестинация за имигранти, които създават проблеми на околните Франция, Белгия и Германия - просто за отваряне на бръснарница, магазинче или такси улуги трябват твърде много пари, а след плащане на данъците сметката не излиза.
Сградата на Credit Agricole:
Случайно се оказа, че съм хванал и един градски празник - нощния маратон. Ето я подготовката за него:
Кметството:
Замъкът и гвардейците на Херцога:
Дюкът не живее там, но там му е офиса. В съседство е залепена сградата на парламента, а най-интересното е, че около двореца няма площад - пространството било кът...
Това е оригиналния град Люксембург:
В сградата на преден план (Нойминстерското абадство - Newmünster abbey) България и Румъния подписват договорите си за присъединяване към ЕС на 25 април във вече далечната 2005-та Тогава Люксембург е ротационен председател на съюза. Ето една снимка от това събитие:
Открийте София и разстоянието до нея:
Всяка година в Люксембург се провежда интересно състезание в реката на тази снимка:
Реката тече много бавно. Всеки може да си купи жълто гумено пате за баня, да си напише името на него и да го пусне от старта. Патето, което първо стигне финала при водопада, печели лек автомобил - последната година са дали Ситроен Ц1.
В далечината се виждат сградите на част от европейските институции:
А това са градини, които са съвсем в центъра на града и затова са аранжирани с декоративни храсти около зелето:
В квартала с кръчмите:
Централата на Скайп:
Както споменах по-горе, Люксембург приютява редица институции на ЕС - ЕП (заедно с Брюксел и Страсбург), ЕК (заедно с Брюксел), Европейската инвестиционна банка, Европейският инвестиционен фонд, Съдът на Европейските общности, ... Ето я сградата на ЕК:
Тази е на ЕП и носи името на Кондар Аденауер (един от "бащите" на ЕС):
Моят уикенд беше към края си и стана време да се отправям към летището. То си граничи по пустош само със софийското, но разликата е в изпълнението и качеството на материалите :
В далечината се вижда един син Даш на Якутия:
747 на Cargolux, но уви не -800:
Моят самолет:
Ембраер 145, на който все някой ден ще летя...:
Още Cargolux:
- Код: Избери целия код
LH2323
LUX-MUC
CRJ900
LF: 50%
Seat: A
Бързо се борднахме и дори излетяхме по-рано от очакваното. Този полет мина съвсем скучно... А Луфти ме изненадаха с нов шедьовър на гастрономията - комбинация от парчета леберкез, лук и чушки в сос винегрет и крекери...
В бордното списание имаше статия за 2 жени пилоти на Луфти, които споделят, че са пристрастени към това всеки ден да виждат слънцето поне за малко:
В Мюнхен:
- Код: Избери целия код
LH2026
MUC - DUS
A319
LF: 67%
Seat: D
От този полет няма никакви снимки, защото навън вече беше тъмно, кетърингът беше като в първия полет, а и умората си каза своето. С един от последните есбани за деня се тръгнах от летището...
Люксембург е интересно място, което препоръчвам на всички да посетят поне веднъж. Луфти за пореден път ме изненадаха, но се справиха със ситуацията подобаващо. Luxair е съвсем средна ръка а/к - нищо по-различно от останалите европейски играчи.
И следващия път внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне!
Ами това е. Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения/коментари/препоръки и забележки са добре дошли.