Настоящият кратък разказ включва 4-дневно пътуване до Холандия и обратно. Въпреки, че беше средата на юни, което обикновено е най-хубавото време в Европа, се оказа, че тези 4 дни нито в България, нито в Холандия, нито където и да е в Европа бяха летни - затова и така озаглавих репорта
Маршрутът ни беше SOF-AMS с BGAir, после Intercity влак AMS-Айндховен на 10 юни. Връщането ни беше по обратния път 3 дни по-късно.
Денят започна с ранно събуждане в 4:45. Въпреки ужасно бавното такси, на което попаднах, към 5:50 бях на Т2. Бях се възползвал от услугата web-check in на BGAir, която за съжаление работи само ако заминаването е от София, Варна или Бургас - мислех, че това е вече базова услуга, срещана дори и при low-cost компаниите, но явно не е съвсем така. Оставянето на багажа и секюрити проверката минаха сравнително бързо и се отправихме към един от приземните гейтове на Т2:
Отвън се готвеше за полет A319 на LH
Иначе ранната понеделнишка сутрин бе спокойна
Тези автобуси и избелели CRT кинекскопни телевизори вече започват да изглеждат дразнещо остарели:
Автобусът ни понесе към стоянките между двата терминала, където бяха паркирани 4-те Ембраера и 2 A319-ки на BGAir. Вечерта бях видял, че LZ-FBA замина за нощния полет до Тел Авив и предполагах, че ще пътуваме с LZ-FBB, както и се оказа - ретро Cobus-ът ни стовари при него на стенд 14:
FB461 10JUN SOF-AMS 0710 08:30
FB461
SOF-AMS
Airbus 319-112
Reg: LZ-FBB
Seat: 8A
На съседния стенд беше бординга на LZ-FBF
Бордингът завърши бързичко, въпреки, че полетът беше пълен почти на 100%
Рулиране към RWY09
На една от стоянките ми направи впечатление един турски В737 на SKY - нямаше признаци на живот около него. След бързо и неусетно излитане по 09 се издигнахме и ранното юнско слънце ни огря приятно
Закуската ни се състоеше от обикновени на вид, но вкусни сандвичета с шунка, кашкавал и краставица. Шоколадчето беше приятно допълнение:
По-голямата част от небето над Европа беше облачно и навъсено:
Над Германия и Холандия облаците станаха плътни и непрогледни:
Започнахме дълго снижаване:
След дългичко слизане през облаците накрая изникна познатият подреден холандски пейзаж:
Кацнахме меко и неусетно, спряхме съвсем плавно без много силен reverse. Беше мрачно, сиво и хладно - 11С
Едно от най-хубавите неща на Schiphol са информационните и указателни табели - големи, ярко жълти, на тях буквите са с огромен черен шрифт, всяка се вижда от над 50-60 метра. Спомням се, че по Discovery бях гледал филмче за дизайнера, който ги е правил - наистина би трябвало това да е еталон за табелите на едно летище - било то малко или голямо.
На екраните над лентите за багаж, освен полетната информация вървеше филмче за историята на летището и на KLM с много интересни архивни кадри от дейността им през 50-60те години, та до днес:
Друго много хубаво нещо на летището е, че слизайки един етаж надолу се озоваваш на гарата, откъдето можеш да се транспортираш лесно и бързо не само навсякъде в Холандия, но и до Белгия и Франция. Така след около 20-тина мин. вече бяхме в Амстердам, който ни посрещна с мрачно, ветровито и студено време, пейзажът беше по-скоро ноемврийски, отколкото юнски. Все пак се възползвахме от възможността за кратка разходка:
Централната гара на Амстердам:
Един от клоновете на прочутия музей, пред който винаги има хора:
Един велик холандец, светило на транс DJ сцената, чийто център е Холандия:
Друг велик холандец - Рембранд:
Други характерни неща:
И много много велосипеди...
На гарата взехме Intercity влак за Айндховен
Влакът е удобен, движи се с около 150 км/ч и е напълно обезшумен. Вагоните са двуетажни, с удобни меки кресла. Във влака има безплатен Wi-Fi достъп, осигурен чрез Hot Spot - щом човек се закачи и пусне интернет, излиза home страница, която информира за разписанието на влака, кои са следващите гари и в колко часа ще е там влака. Разстоянието от около 200 км. между Амстердам и Айндховен се взима неусетно, свистенето на влака е много приспивно, а навън се редят едни идилични холандски пейзажи с ливадки, канали, реки, поляни с крави и коне, градини... Пътниците във влака или подремваха или си работеха нещо на лаптопите си. 200-те км. се взимат за около 1:40 ч., а този конкретно влак е на 30 мин. Човек може да си купи билет за целия ден, не е ограничен до конкретен час, може да се хване който влак си иска.
...
Айнховен е спокоен провинциален град с големи за Холандия размери. В града има много бизнеси, като най-известния факт е може би, че това е централата на Philips.
Трите дни в Айндховен минаха неусетно поради натоварената служебна програма и в ранния следобяд на 13 юни бяхме отново на гарата, за да поемем към Амстердам.
Купихме билети от по 19 EUR на човек и скоро отново засвистяхме през поля, градини и канали:
Реших да се възползвам от Wi-Fi услугата, да прегледам разни мейли на таблета ми. Малко след като тръгнахме проверих дали ще видя полета на BGAir към Амстердам, с който ние пък щяхме да се върнем за София. Оказа се, че LZ-VAR вече подминаваше Белград на FL400 в този момент и идваше към AMS
Бързо бързо стигнахме летище Schiphol, бързо и лесно направихме check-in и се поразмотахме из магазините. Разписанието на излитащите полети изглеждаше понатоварено
FB464 13JUN AMS-SOF 1850 22:20
FB464
AMS-SOF
Embraer 190
Reg: LZ-VAR
Seat: 22F
Секюрити проверката се извърши на самия гейт и включваше интересен скенер-буркан, в който пътниците влизат. Междувременно LZ-VAR беше пристигнал:
Не стана ясно дали тези крави на дисплея показваха някакво определено отношение към нас, или просто бяха част от местната традиционна визия
Бордингът протече бързо и лесно
След pushback и кратко рулиране излетяхме бързо по RWY24. Отново имаше високи и плътни облаци, доста време ни отне да излезем над тях. Командирът на полета - младеж на име Петър Лавринов ни поздрави, обяви че летим на FL390 и че полетът ще трае 2:20 ч., т.е. ще пристигнем в София към 22:20 местно време. Представи и екипажа си.
Трафик...
Някъде над Германия:
Мюнхен от въздуха - В долната част на снимката се вижда Allianz Arena
Отново бърз сандвич, кола и шоколадче:
Привечер над Алпите:
Красив залез над Унгария/Сърбия:
По време на целия полет имаше лека турбуленция, която ту спираше ту се появявше с редуването на различните слоеве дебели облаци под нас. Вече в пълна тъмнина започнахме стръмно спускане. Кацнахме по 27 със странен заход от север и много остър десен завой. Кацането беше меко, последва плавно спиране, рулиране по C, H, J и се установихме отново на един от стендовете между двата терминала.
Петър Лавринов и екипажа му останаха да подреждат самолета, по-късно като се прибрах видях, че са излетели за Варна като FB979. Спомних си, че съм гледал едно филмче с този пилот и като го изрових, наистина се оказа той:
http://www.dnes.bg/reportaj/2010/03/09/ ... otyt.87354
Хареса ми репликата му на финала на филмчето - цитирам я като край и на моя разказ:
"..Любовта към летеното обяснява всичко"
