София - Ларнака - София с WizzAir (30.Юни - 3.Юли)
Затовареността на отиване беше 80-тина процента. На връщане бяхме на 100% защото последните окъснели ги настаниха на последните свободни седалки около нас. Ако на 1,2,12, 13 ред е имало някое свободно място то ми е убягнало, но мисля, че бяхме пълни до горе. Сутринта на отиване единия от трите самолета на розовите беше HA-LWU, този който е с шарклети. Нас обаче ни качиха на HA-LWJ, като на връщане същия хубавец си ни прибра обратно.
Полетите бяха доста спокойни. На отиване минахме над Турция, а на връщане над Гърция. Отиването го проспах, че даже и не си купих нищо за пиене. Връщането обаче беше много интересно. Излитане от Ларнака, преминаване северно от Лимасол където се видя целия град и също така най-южната точка на Европейския Съюз (де факто). От там над Средиземно море, гръцките острови и източно от Солун остър десен завой и после от лявата си страна успях да разпозная Пирин - Вихрен, Тодорка, Добринище, Банско, Рила - Мусала, Маркуджиците, след това магистрала Тракия, от там заход за кацане над Лесново и тъч даун.
Летището в Ларнака ме впечатли доста. Сякаш е недовършено. Стените не са боядисани, вижда си се бетона, а тавана е метален. Обаче пък е направено и изглежда доста добре. След скенера всичко беше мокет, което ме учуди. А и между другото първо минахме паспортен контрол и чак тогава скенер.
От страна на наземния оператор, който беше Суиспорт - слабо представяне. На мониторите не пишеше изхода за София и ние си седнахме до един от изходите вторачени в мониторите и чакаме... 30мин преди полета виждам, че излиза Бординг, обаче не пише кой изход. След 10 мин обявяват незабавно насочване към изхода, който изход разбира се не пишеше и го намерихме на магия. Бордните карти ги късаха две каки, които бяха бавнички и не отчитаха кодовете им на апаратите. После в самолета се наложи стюардесата да ни брои. 3 пъти поне минаха с едно малко устройство, които кликат толкова пъти колкото хора преброят. Предупредиха ни, че ще ни броят. След това се качи служител на Суисспорт и изкара от самолета един от пътниците, а след това го върна. Беше странно.
Кипър като държава е интересна. В Никозия на сред цивилизацията има КПП-та. Турските митничари ми издадоха нещо, което те наричат „Виза“ но всъщност представляваше 1 листче малко
на което си пиша имената, номер на паспорт и националността и после на това листче, което сгъвах на 2 лепят печатите за вход и изход в Северен Кипър вместо да ги лепят в паспорта. Лимасол пък е много уреден за живеене град и е изключително подреден и красив. Ларнака не е нещо особено, но и тя е красива, а Айя Напа - по-красиви плажове не бях виждал...
Спряхме точно пред ръкава, но до терминала се ходеше пеша.
Ларнака:
Площад Европа в Ларнака:
От тук започват снимките от Айя Напа:
Адамс Бийч:
И прочутият Ниси Бийч:
От тук започват снимките от Никозия:
Ничия земя или границата между двете Кипърски републики на сред Никозия:
Граничните пунктове от турската страна са това, а от гръцка страна само една караулка има и всеки си минава свободно:
Вече в турската част:
Отново в гръцката част:
Нощна Ларнака:
По пътя към Лимасол имаше интересни пейзажи:
Лимасол:
Светофари, знаци, пътища и маркировка 1:1 като в Англия:
На входа на Ларнака:
Идеални условия за спотинг:
Ил-96:
Сънсет круиз, който спира за да посрещнем залеза на около километър, да не е и по-малко от полосата:
Невероятно! Мина на десетки метри над главата ми и въздуха от двигателите разклати лодката. Гледката беше неповторима:
Сутрин рано на летище Ларнака:
Лимасол и най-южната точка на Европа от високо:
Яко зареждане:
Пирин:
Рила и Маркуджиците:
Автомагистрала Тракия:
Летище Лесново:
СОП:
