Палма де Майорка, крайната дестинация на това пътуване, е традиционно-ваканционна, макар нашето посещение да беше по работа. Сезонът и времето определено бяха в моя полза и помогнаха да се усети истинската атмосфера на това малко или повече екзотично за нашите разбирания място.
Маршрутът:
LH1707 11SEP SOF-MUC 0710 0810
LH1832 11SEP MUC-PMI 1105 1315
LH1833 14SEP PMI-MUC 1405 1610
LH1706 14SEP MUC-PMI 1920 2210
На 11 септември денят започна рано, със ставане в 4:30. Към 5:25 вече бях на Т2, където все още беше тъмна непрогледна нощ
Чекирането на багажа стана бързо и лесно, за разлика от гишетата на BGAir, където в този ранен час имаше сигурно над 200 чакащи човека общо. Отправихме се към С1, където с вечерния полет предния ден бе дошъл D-AKNJ. Изгревът беше красив
Време за бординг
LH1707 11SEP SOF-MUC 0710 0810
LH1707
SOF-MUC
Airbus 319-112
Reg: D-AKNJ (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 18F
Пултът за управление на TEAM ръкава
Наоколо нямаше оживление, само LZ-FBF се готвеше за някъде
Pushback, рулиране по H към 09 и плавно излитане
Левият завой на северозапад, вероятно към ETIDA:
Изкачване над облаците в ранната утрин. Капитанът на полета беше някаква дама, която ни поздрави.
Полетът премина нормално, снишаването ни започна отдалеч
Кацането ни беше навреме, акостирахме на стоянка 255
MUC ни посрещна с познатата излъскана атмосфера и ухаещия на duty-free парфюмерия терминал. Сутринта не беше особено натоварена.
Полетът за Палма де Майорка беше обявен, и зачакахме бординга
Неизменният син рейс ни закара до дълга редица LH машини:
D-AIRD потегляше нанякъде
Ние се стоварихме при D-AIRS - един от по-старите A321 на LH
LH1832 11SEP MUC-PMI 1105 1315
LH1832
MUC-PMI
Airbus 321-131
Reg: D-AIRS (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 7F
Бордингът беше бавен, а около нас се оживи откъм пристигащ и заминаващ трафик
Тогава не подозирахме, но D-AIRA щеше да ни върне от PMI
Pushback и рулиране
Пред нас имаше E195, който бе първи за излитане
След което дойде и нашия ред
Имаше доста облаци, между които от време на време можеше да се хвърли по един поглед на пейзажа
Традиционния странен вегетариански LH сандвич
Вторият пилот бе така любезен да ни осведоми, че полетът тръгва на запад от Мюнхен, през Швейцария, Франция, после на юг над Средиземно море.
Брега на Женевското езеро и град Лозана, Швейцария
..и самата Женева на западния край на езерото:
Над френска земя:
Полетът достигна брега в района на Марсилия и продължи над Средиземно море, което блестеше в синьо:
Постепенно облаците стана плътни и купести. Заради тях снижението ни започна по-рано и беше доста продължително, на места придружено от турболенция
Най-накрая излязохме от облаците и зърнахме Балеарите
Кацането ни беше по писта 6L и беше доста меко, след нас имаше още доста кацащ трафик
Летището на Палма ни изненада с големината си. Като дизайн и архитектура е много характерно за 80-те години на 20-ти век - бетонът е предпочитан материал и е използван наистина с размах:
Air Berlin бяха много сериозно застъпени, направо си им е като локална мини-база
Летището се намира много близо до града (на практика е в него) и след 15 мин. с такси вече бях в хотела на брега на морето и се наслаждавах на изгледа от балкона:
****
Палма е основният град на Балеарите и се намира на Майорка - най-големия от трите острова (другите два са съседните Менорка и Ибиса). Самият град е интересно и приятно място. Има много от атмосферата и визията на Барселона, но с добавен курортен и купонджийски привкус. Туристическият сезон продължава целогодишно, като пикът е разбира се през лятото, когато островите са пълни с германци, скандинавци, англичани и ирландци. Голяма част от тези, които видяхме са идентични със сънародниците им, посещаващи Слънчев Бряг и очевидно се наслаждават на евтиния за тях алкохолен туризъм. Градът разполага с голяма марина, както и пристан за големи круизни кораби, за които явно това е основна спирка в Средиземноморието. Има неизброимо много хотели, като голяма част от тях носят като летището стила и атмосферата на 80-те год. на миналия век - все едно влизате в Гранд-хотел Варна или Интернационал (разбира се в по-добрите им години). Хотелите бяха препълнени, а самолети кацаха и излитаха денонощно на бетонното летище -летният сезон продължаваше там с пълна сила. Сравнено с нашите възможности за летен туризъм със сезон от 3-4 месеца в годината са на светлинни години от нас - и като дадености и като продукт и като инфраструктура. Заведенията - барове, кръчми, ресторанти и клубове от всякакъв тип са навсякъде - и по големите и по малките улици, борейки се за клиенти с листовки или примамливи подканяния.
Ценовите равнища на храна, престой и забавления са височки за нашите разбирания, но повече от приемливи в сравнение с нивата в Западна Европа. А екзотичната атмосфера, невероятното море и красивите гледки си заслужават:
Нощите разбира се както подобава на такава дестинация са понякога по-оживени от дните:
****
Четирите дни бързо се изнизаха и стана време за връщане в нашата си реалност. Една последна закуска на хотелската тераса с морски бриз:
Отново изпитахме удобството от факта, че летището е на 15 мин. с кола - така не се наложи да губим време в пътуване и трафик. Скоро бяхме отново на бетонната инфраструктура. Туристическият поток в двете посоки отново не секваше нито за момент:
Check-in и отново зачакахме. По информация от flightradar24 идващият полет от MUC леко закъсняваше, D-AIRA беше още над Марсилия...
Откъм компании и самолети беше разнообразно
Най-накрая D-AIRA пристигна
LH1833 11SEP PMI-MUC 1405 1615
LH1833
PMI-MUC
Airbus 321-131
Reg: D-AIRA (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 19F
Бординг, pushback, рулиране
И излитане по писта 24R
D-AIRA е първият А321 на LH, произведен през 1993. Поддръжката на LH както обикновено са на висота, но все пак 20-годишната употреба си казваха думата и интериора изглеждаше доста старичък
Този път LH ни изненадаха с кексче с череши
Отново имаше доста облаци
Снишихме се в няколко слоя дебели облаци един след друг и след final approach достигнахме MUC. Времето беше влажно, студено и мрачно. Dreamliner на Qatar любезно ни изчака да кацнем, след което отлетя за Doha.
Вече си беше вечерно време, което ни наведе на мисълта да уважим прочутата местна храна
LH1706 14SEP MUC-SOF 1920 2210
LH1706
MUC-SOF
Airbus 321-231
Reg: D-AIDI (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 10A (30A)
Отново зачакахме..
И отново синият рейс не закъсня
Бях направил онлайн чекиране от хотела в Палма още и си имахме бордните карти. Излизането от гейтовете в MUC става с прочитане на bar кода на бордната карта на турникет със скенер. При прочитането на разпечатаната ми бордна карта обаче този път, електронният турникет "изплю" нова малка бордна карта с ново място на 30-ти ред. Оказа се, че това е заради смяна на машината на полета. Не ми се беше случвало досега...
Качихме се на рейса и зачакахме да се качат всички сънародници. От инфо-терминала на шофьора стана ясно, че ще търсим стоянка 256, където би трябвало да ни чака D-AIDI - А321
Речено-сторено
С падането на нощта няколко полета едновременно тръгнаха
На борда бяхме посрещнати от purser-а и капитана на полета - младеж на видима възраст към 35 г. Излетяхме бързо насред кацащи и излитащи полети и много бързо се издигнахме със здрав climb rate.
Изкачихме се над облаците и успяхме да зърнем последните лъчи на залеза, който остана назад, а ние продължихме полета в нощта:
D-AIDI се оказа новичък А321, нямаше нищо общо с антиката от предния полет. Хората се отпуснаха и почти всички си поръчаха бира, по едно време количките се напълниха с празни бутилки, аз преброих към 30-тина поне.
Започнахме доста рязко и остро снижаване, заради както се оказа силен попътен вятър. Вятърът ни помогна и да пристигнем по-бързо, полетът продължи общо към 1 час и 25 мин., което е рекорд за полетите, които съм ползвал от MUC. Минахме през поредните няколко слоя облаци и вече бяхме над София:
Кацнахме меко, спряхме плавно и се установихме на стенд 3
Бързо се изнесохме, а D-AIDI остана да нощува, чакайки утрешния обратен полет в 0710
Така завърши едно приключение, от което ни останаха приятни спомени.
Дано ви е било интересно