LIS - PDL - LIS със SATA International - A310
Публикувано на: 26 Сеп 2013 16:13Дестинация - Понта Делгада, остров Сау Мигел, Азорски архипелаг, Португалия
Полет - Лисабон - Понта Делгада - Лисабон
Авиокомпания - SATA International
Самолет: - на отиване A 310-300, на връщане A 310-200
Затовареност на полетите - 100 %
Разлика в часовете: - 1 между Лисабон и Понта Делгада, - 3 между Понта Делгада и София
Първи полет: S4 123 - 12:30 - 13:45
Втори полет: S4 120 - 08:25 - 11:30
Като цяло, едно приятно изживяване, на далечна португалска територия насред Атлантика. САТА, обслужва голям брой дестинации, като основно е съсредоточена да свързва островите от Азорски архипелаг с Материка - Португалия, с Мадейра, с някои градове от Ю. и С. Америка, както и самите острови. Обслужването на борда е приятно, но ми направи впечатление, че кабинният състав обръща по-голямо внимание на азорианците, и след това са всички останали. Да не говорим, че половината пасажери се познаваха със самите стюарди/деси, и общуваха с тях по време на полета, което, не че е неприятно, но поне за мен е малко особено като страничен наблюдател.
Както на отиване, така и на връщане излетяхме със закъснение. При първият полет, обяснението беше, че имало проблем с код-шеъра между САТА и ТАР Португал, а за обратния полет - лошото време и то наистина беше такова - изключително силен вятър от океана към острова, черно небе, буреносни облаци и дъжд. до такава степен духаше откъм океана, че автоматичните врати на летището блокираха и не можеха да се затворят от вятъра.
Самолетите - конфигурацията е 2 + 4 + 2 - и двата ми полета бяха на 2-ките, като седалките са не само изключително тесни, ами и с малко разстояние за краката. Крайно неудобни. И тогава се зачудих, ами какво правим примерно от Понта Делгада до Бостън? Или и тук важи израза, че това са самолети правени специално за португалците, които като по калъп са дребнички и слаби хорица и се побират навсякъде, за разлика от европейци и американци. Хората в самолета бяха от различни националности и непортугалците просто стърчаха от седалките, имаше крака по пътеките, някои се разхождаха, само за да дочакат желаните Азори
.
Екраните са споделени и са само големи монитори на средната редица, от които нищо не се чува. Слушалки към седалките не бяха раздадени.
Кетъринга - за около 2.15 часа полет - приличен - твърдяха, че продуктите са изцяло азорски - брашното, хлебчетата, шунката и сиренето. Има и нещо като нектар в бутилчица, на който каквато му се падне, както и напитки по колкото поискате и каквито поискате. това е за туристическата класа, за бизнес - нямам и идея какво е.
Снимки - може да си правите колкото поискате, никой не ви прави забележка в самолета за тях.
Летище - Aeroporto João Paulo IІ - Ponta Delgada - приятно летище. До самолетите отиваш пеша, няма автобуси, отсреща се вижда океана. Няма спотинг-тераси. Отстрани има една рестриктид порта, на която португалците стоят и махат на близките си, докато се качват или слизат от самолета и там може да си стоите и да снимате. Полицията и охраната не правят никаква забележка. не ви гарантирам обаче, че на някой от Вас няма да му направят. Интернет има навсякъде - wi-fi, безплатно. Летището е малко, нещо като Бургас или Варна. Основно видях самолети само на САТА, вероятно кацат и някои други в сезоните.
От летището до Понта Делгада - най-добре е да се придвижите с такси - евтино, бързо и удобно. В зависимост от отдалечеността на хотела - 4-6-8 Евро. Т.нар. градски транспорт - е разбираем само от азорианците... и затова не се и напъвах да разбирам как точно се случват нещата.
Цените в Понта Делгада са като в Португалия, абстрахирайте се от БГ действителността и всичко ще е наред.
Хората - самите азорианци са общителни, уважават туристите, т.к. знаят, че те им носят прехраната. Просто е приятно да си общуваш с тях, като английски се говори само в хотелите, малко се опитват по заведенията и ресторантите. По-младите завързват разговор на английски и с жестове и усмивка - нещата се случват.
Ще попитате - а с португалски не става ли? - Ако трябва да съм честен, изобщо не можах и да разбера какво си говорят. Някаква много странна деалектна форма на португалския, която ухото трудно схваща. Не е типичният континентален португалски. Островитянският диалект явно е последица от старите азорианци, завладяни от португалците... Когато им заговорих на португалски, гледаха ококорено и се чудеха как може чуждоземец да им говори езика..., и проговаряха на литературен португалски, но с английски и жестове, май беше по-лесно.
Това с езиците е странна работа, точно преди два дни, когато бях в Барселона, на един павилион поисках бутилка с вода, и жената ми отговори на каталунски, отвърнах й на английски, че говоря португалски, но не и испански, а тя също на английски отговори - и по-добре, че говорите португалски, а не испански. Португалският е по-близо до нашият език. Тръгвайки, си забравих водата, а тя ме настигна и ми я даде. Малко по-нагоре, група амбулантни африкански търговци, бяха подгонени от каталунската полиция..., но това за друг трип-рипорт ще го оставя, когато пиша за Барселона.
И така, чисто професионално, преди да дам упойка на някого, винаги оглеждам шията и конструкцията на главата на пациентите, за да бъдат интубирани /оная тръба през устата в белия дроб за упойките, които поставяме/, направи ми впечатление, че повечето имат едни особени вградени в тялото шии, набити перести като на борци вратове - това за жените, а част от тях имат и онази птича шия, при която долната челюст е малка и вградена в шията..., явно затвореното общество от онези времена, още не е изчистило тези генетични промени..., но при по-младите, почти го няма това нещо.
Направих на летището снимка на двама типични дядовци - азорианци, които си чакаха самолета... такива ще срещнете на Азорските острови, и са доста интересни.
ОК, стига приказки, нека да погледате снимки..., ако има нещо - задавайте въпроси.
[imghttp://i1025.photobucket.com/albums/y315/marinchev/Ponta%20Delgada/SAM_4187_zps714b8038.jpg][/img]
Полет - Лисабон - Понта Делгада - Лисабон
Авиокомпания - SATA International
Самолет: - на отиване A 310-300, на връщане A 310-200
Затовареност на полетите - 100 %
Разлика в часовете: - 1 между Лисабон и Понта Делгада, - 3 между Понта Делгада и София
Първи полет: S4 123 - 12:30 - 13:45
Втори полет: S4 120 - 08:25 - 11:30
Като цяло, едно приятно изживяване, на далечна португалска територия насред Атлантика. САТА, обслужва голям брой дестинации, като основно е съсредоточена да свързва островите от Азорски архипелаг с Материка - Португалия, с Мадейра, с някои градове от Ю. и С. Америка, както и самите острови. Обслужването на борда е приятно, но ми направи впечатление, че кабинният състав обръща по-голямо внимание на азорианците, и след това са всички останали. Да не говорим, че половината пасажери се познаваха със самите стюарди/деси, и общуваха с тях по време на полета, което, не че е неприятно, но поне за мен е малко особено като страничен наблюдател.
Както на отиване, така и на връщане излетяхме със закъснение. При първият полет, обяснението беше, че имало проблем с код-шеъра между САТА и ТАР Португал, а за обратния полет - лошото време и то наистина беше такова - изключително силен вятър от океана към острова, черно небе, буреносни облаци и дъжд. до такава степен духаше откъм океана, че автоматичните врати на летището блокираха и не можеха да се затворят от вятъра.
Самолетите - конфигурацията е 2 + 4 + 2 - и двата ми полета бяха на 2-ките, като седалките са не само изключително тесни, ами и с малко разстояние за краката. Крайно неудобни. И тогава се зачудих, ами какво правим примерно от Понта Делгада до Бостън? Или и тук важи израза, че това са самолети правени специално за португалците, които като по калъп са дребнички и слаби хорица и се побират навсякъде, за разлика от европейци и американци. Хората в самолета бяха от различни националности и непортугалците просто стърчаха от седалките, имаше крака по пътеките, някои се разхождаха, само за да дочакат желаните Азори
.Екраните са споделени и са само големи монитори на средната редица, от които нищо не се чува. Слушалки към седалките не бяха раздадени.
Кетъринга - за около 2.15 часа полет - приличен - твърдяха, че продуктите са изцяло азорски - брашното, хлебчетата, шунката и сиренето. Има и нещо като нектар в бутилчица, на който каквато му се падне, както и напитки по колкото поискате и каквито поискате. това е за туристическата класа, за бизнес - нямам и идея какво е.
Снимки - може да си правите колкото поискате, никой не ви прави забележка в самолета за тях.
Летище - Aeroporto João Paulo IІ - Ponta Delgada - приятно летище. До самолетите отиваш пеша, няма автобуси, отсреща се вижда океана. Няма спотинг-тераси. Отстрани има една рестриктид порта, на която португалците стоят и махат на близките си, докато се качват или слизат от самолета и там може да си стоите и да снимате. Полицията и охраната не правят никаква забележка. не ви гарантирам обаче, че на някой от Вас няма да му направят
. Интернет има навсякъде - wi-fi, безплатно. Летището е малко, нещо като Бургас или Варна. Основно видях самолети само на САТА, вероятно кацат и някои други в сезоните.От летището до Понта Делгада - най-добре е да се придвижите с такси - евтино, бързо и удобно. В зависимост от отдалечеността на хотела - 4-6-8 Евро. Т.нар. градски транспорт - е разбираем само от азорианците... и затова не се и напъвах да разбирам как точно се случват нещата.
Цените в Понта Делгада са като в Португалия, абстрахирайте се от БГ действителността и всичко ще е наред.
Хората - самите азорианци са общителни, уважават туристите, т.к. знаят, че те им носят прехраната. Просто е приятно да си общуваш с тях, като английски се говори само в хотелите, малко се опитват по заведенията и ресторантите. По-младите завързват разговор на английски и с жестове и усмивка - нещата се случват.
Ще попитате - а с португалски не става ли? - Ако трябва да съм честен, изобщо не можах и да разбера какво си говорят. Някаква много странна деалектна форма на португалския, която ухото трудно схваща. Не е типичният континентален португалски. Островитянският диалект явно е последица от старите азорианци, завладяни от португалците... Когато им заговорих на португалски, гледаха ококорено и се чудеха как може чуждоземец да им говори езика..., и проговаряха на литературен португалски
, но с английски и жестове, май беше по-лесно.Това с езиците е странна работа, точно преди два дни, когато бях в Барселона, на един павилион поисках бутилка с вода, и жената ми отговори на каталунски, отвърнах й на английски, че говоря португалски, но не и испански, а тя също на английски отговори - и по-добре, че говорите португалски, а не испански. Португалският е по-близо до нашият език. Тръгвайки, си забравих водата, а тя ме настигна и ми я даде. Малко по-нагоре, група амбулантни африкански търговци, бяха подгонени от каталунската полиция..., но това за друг трип-рипорт ще го оставя, когато пиша за Барселона.
И така, чисто професионално, преди да дам упойка на някого, винаги оглеждам шията и конструкцията на главата на пациентите, за да бъдат интубирани /оная тръба през устата в белия дроб за упойките, които поставяме/, направи ми впечатление, че повечето имат едни особени вградени в тялото шии, набити перести като на борци вратове - това за жените, а част от тях имат и онази птича шия, при която долната челюст е малка и вградена в шията..., явно затвореното общество от онези времена, още не е изчистило тези генетични промени..., но при по-младите, почти го няма това нещо.
Направих на летището снимка на двама типични дядовци - азорианци, които си чакаха самолета... такива ще срещнете на Азорските острови, и са доста интересни.
ОК, стига приказки, нека да погледате снимки..., ако има нещо - задавайте въпроси.
[imghttp://i1025.photobucket.com/albums/y315/marinchev/Ponta%20Delgada/SAM_4187_zps714b8038.jpg][/img]
