Среднощно препускане из България
Публикувано на: 09 Окт 2013 15:55И така... Един ваучер за „безплатен“ (от най-безплатните при това) полет до Виена се оказа, че може да бъде оползотворен друго яче и да стане безплатен на около 40%.
Ето го и графика на полетите:
Двамата луди направихме 4 излитания и кацания буквално за една нощ. Изпратихме залеза на летище София и се втурнахме по самолетите и по летищата, за да успеем 11 часа по-късно да се върнем и на същия терминал на летище София да посрещнем новия изгрев.
Незабравимо преживяване безспорно! Чекирахме се онлайн и разбира се провокирани от мързел ние най-гордо НЕ разпечатахме бордните си карти
Разбира се, ако летяхме със силно уважаваните от мен лоу-костове това щеше да ни струва поне още веднъж стойността на билета, но при България Ер този проблем го няма.
Резервацията ни трябваше да бъде:
Отиване: София - Варна (transfer)- Бургас
Връщане: Бургас - Варна (stopover) - София, но девойките от играта „Как мислите?“ нещо се омотаха (и е разбираемо) и резервацията ни изглеждаше така:
Отиване: София - Варна
Връщане: Варна - Бургас (transfer) - Варна (stopover) - София
Това създаде голямо чудене и недоумяване на служителите на чек-ина на летище София, когато видяха резервацията ни. И подавайки си личната карта на въпроса им „За къде летите?“, ами... наистина не знаех как да отговоря. Резервацията ни е до Варна, всъщност май-май летим до Бургас, но в крайна сметка си летим до София... Това беше едно летене без дестинация. От София до София.
Offtopic: Най-тържествено да се изфукам, че успях да пробвам възможностите на новата си снимачка на летище София. В рамките на това лудо пътуване успях да заснема и четирите бразилски машини на националния превозвач + още няколко самолета.
Е, кацнахме във Варна. Направихме сефтето на новия терминал. Аз лично останах с много добри впечатления и малко забележки. Искало е още малко, за да бъде това, което трябва, но дизайна отвътре е страхотен и си личи, че е направен функционално особено по отношение Шенген и Не-Шенген. Дори много хитро е направен в това отношение.
Най-тъпата издънка на терминала бяха номерата на багажните ленти. Четирите ленти носиха следните номера: 1, 2, 3, 3, силно се надявам да са имали някаква идея, но още по-силно се съмнявам това да е така
Иначе магазините работиха цяла нощ. Това и коментирахме какъв „айляк“ им е на тези, които работят там нощна смяна. Хората на скенера се бяха прибрали в стаичката си, а ние от далече им помахахме. Станаха веднага, доста бързо влезнаха в работна кондиция, но останаха страшно учудени.
Друго интересно нещо. Хората не ни очакваха. Учудиха се, че има пътници за Бургас и в крайна сметка, чек ин процедурата ни се извърши на гише „Информация“. Информирахме ги, че летим за Бургас и половин час по-късно ни откриха в един от магазините между „Пристигащи“ и „Заминаващи“ и ни повикаха. Служителят държеше в ръката си 4 бордни карти (и за следващия полет) и ни ги връчи. По въпроса дали ще чекираме куфар така и не се заговори е, нямаше как да бъдем толкова нагли, че и това да си поискаме де...
Първият полет беше с LZ-SOF, а вторият с LZ-FBC. Нищо лично, но на Уизз самолетите отвътре са къде-къде по-добре спрямо Чарлито. Салона беше доста износен. Конфигурацията беше същата като на Уизз, а стюардесите не ни харесваха особено много, което също е разбираемо, макар, че можеше и малко по-любезни да бъдат.
В Сарафово дремнахме за 2-3 часа. И час преди полета се събудихме. Ударихме една сутришна физзарядка, която беше придружена от мислите „БДЖ-то или самолето? Каква ли е тежката ни участ“ Аз лично мислех, че ще го изпуснем. В крайна сметка в 4:20 като влезнахме в терминала имаше една жена, която чекираше куфара си и се успокоихме.
Е, размина ни се новия терминал в Бургас. Размина се и съм сигурен, че с не повече от няколко седмици ни се размина, но пък това е повод една такава подобна „простотия“ да бъде сътворена отново през зимния сезон.
Е, качихме се на LZ-BUR (Ембраера се оказа удобен за сън) и заспахме още преди бординга да приключи. Минахме през Варна. Толкова ми се спеше, че успях да фокусирам пътника до мен, който се качи от Варна, чак когато раздаваха шоколадчетата. Всъщност до този момент не подозирах, че някой е седнал до мен
Този път малко по-разточително, но пътуването беше изпълнено с емоции. Прилагам снимки:
Бритиш заснети от влака преминавайки през Казичене:
Добре познатият парк:
По случайност, но пък се получи. LZ-VAR излита и разгонва птиците:
LZ-PLO заснет на кацане:
Италианците си тръгват от С1 към Фиумичино:
LZ-SOF на който летяхме по първата отсечка (София - Варна):
Ето и снимки от Терминал 2 във Варна:
Забележете номерата на багажните ленти тук:
Чарлито:
И четвъртият бразилец: LZ-BUR:
Ето го и графика на полетите:
Двамата луди направихме 4 излитания и кацания буквално за една нощ. Изпратихме залеза на летище София и се втурнахме по самолетите и по летищата, за да успеем 11 часа по-късно да се върнем и на същия терминал на летище София да посрещнем новия изгрев.
Незабравимо преживяване безспорно! Чекирахме се онлайн и разбира се провокирани от мързел ние най-гордо НЕ разпечатахме бордните си карти
Разбира се, ако летяхме със силно уважаваните от мен лоу-костове това щеше да ни струва поне още веднъж стойността на билета, но при България Ер този проблем го няма.Резервацията ни трябваше да бъде:
Отиване: София - Варна (transfer)- Бургас
Връщане: Бургас - Варна (stopover) - София, но девойките от играта „Как мислите?“ нещо се омотаха (и е разбираемо) и резервацията ни изглеждаше така:
Отиване: София - Варна
Връщане: Варна - Бургас (transfer) - Варна (stopover) - София
Това създаде голямо чудене и недоумяване на служителите на чек-ина на летище София, когато видяха резервацията ни. И подавайки си личната карта на въпроса им „За къде летите?“, ами... наистина не знаех как да отговоря. Резервацията ни е до Варна, всъщност май-май летим до Бургас, но в крайна сметка си летим до София... Това беше едно летене без дестинация. От София до София.
Offtopic: Най-тържествено да се изфукам, че успях да пробвам възможностите на новата си снимачка на летище София. В рамките на това лудо пътуване успях да заснема и четирите бразилски машини на националния превозвач + още няколко самолета.
Е, кацнахме във Варна. Направихме сефтето на новия терминал. Аз лично останах с много добри впечатления и малко забележки. Искало е още малко, за да бъде това, което трябва, но дизайна отвътре е страхотен и си личи, че е направен функционално особено по отношение Шенген и Не-Шенген. Дори много хитро е направен в това отношение.
Най-тъпата издънка на терминала бяха номерата на багажните ленти. Четирите ленти носиха следните номера: 1, 2, 3, 3, силно се надявам да са имали някаква идея, но още по-силно се съмнявам това да е така
Иначе магазините работиха цяла нощ. Това и коментирахме какъв „айляк“ им е на тези, които работят там нощна смяна. Хората на скенера се бяха прибрали в стаичката си, а ние от далече им помахахме. Станаха веднага, доста бързо влезнаха в работна кондиция, но останаха страшно учудени.
Друго интересно нещо. Хората не ни очакваха. Учудиха се, че има пътници за Бургас и в крайна сметка, чек ин процедурата ни се извърши на гише „Информация“. Информирахме ги, че летим за Бургас и половин час по-късно ни откриха в един от магазините между „Пристигащи“ и „Заминаващи“ и ни повикаха. Служителят държеше в ръката си 4 бордни карти (и за следващия полет) и ни ги връчи. По въпроса дали ще чекираме куфар така и не се заговори
е, нямаше как да бъдем толкова нагли, че и това да си поискаме де...Първият полет беше с LZ-SOF, а вторият с LZ-FBC. Нищо лично, но на Уизз самолетите отвътре са къде-къде по-добре спрямо Чарлито. Салона беше доста износен. Конфигурацията беше същата като на Уизз, а стюардесите не ни харесваха особено много, което също е разбираемо, макар, че можеше и малко по-любезни да бъдат.
В Сарафово дремнахме за 2-3 часа. И час преди полета се събудихме. Ударихме една сутришна физзарядка, която беше придружена от мислите „БДЖ-то или самолето? Каква ли е тежката ни участ“
Аз лично мислех, че ще го изпуснем. В крайна сметка в 4:20 като влезнахме в терминала имаше една жена, която чекираше куфара си и се успокоихме. Е, размина ни се новия терминал в Бургас. Размина се и съм сигурен, че с не повече от няколко седмици ни се размина, но пък това е повод една такава подобна „простотия“ да бъде сътворена отново през зимния сезон.
Е, качихме се на LZ-BUR (Ембраера се оказа удобен за сън) и заспахме още преди бординга да приключи. Минахме през Варна. Толкова ми се спеше, че успях да фокусирам пътника до мен, който се качи от Варна, чак когато раздаваха шоколадчетата. Всъщност до този момент не подозирах, че някой е седнал до мен
Този път малко по-разточително, но пътуването беше изпълнено с емоции. Прилагам снимки:
Бритиш заснети от влака преминавайки през Казичене:
Добре познатият парк:
По случайност, но пък се получи. LZ-VAR излита и разгонва птиците:
LZ-PLO заснет на кацане:
Италианците си тръгват от С1 към Фиумичино:
LZ-SOF на който летяхме по първата отсечка (София - Варна):
Ето и снимки от Терминал 2 във Варна:
Забележете номерата на багажните ленти тук:
Чарлито:
И четвъртият бразилец: LZ-BUR:
