По необясними причини, поне за мен, официалното откриване на линията се състоя на следващия ден – 31 март 2014 година, поради която причина, на 30 март, полетите не бяха отразени от журналисти, летищни власти, АК и т.н. Един обикновен полет, но въпреки това – първият на АК по линията.
Полетите бяха както следва:
30.03.2014
JU0123 SOF 16:10 - 16:25 BEG ATR72-500
01.04.2014
JU0122 BEG 13:30 - 15:40 SOF ATR72-220
Самолет за първия полет на 30 март 2014 BEG-SOF-BEG – ATR 72-500, с регистрация YU-ALU, чийто първи полет е бил на 02.11.1997 г., т.е. почти 17 годишен.
Самолетът, с който се върнахме на 01 април 2014 от BEG към SOF, беше ATR 72-220, с регистрация YU-ALO, чийто първи полет е бил на 14.09.1990 г., т.е. почти 24 годишен.
И двата самолета си личаха, че бяха стари, изтъркани, поизхабени. В първият имаше доволно място за краката, но вторият беше малко неудобен и коленете опираха в седалката отпред. Главите на всички ни стърчаха, вероятно с 1-2 изключения, на по-ниските хора. Направи ми впечатление, че като се спускаха масичките за хранене, при вторият полет, толкова плътно стигаха до тялото, че всеки отваряше съседната масичка.
Климатичната инсталация я пуснаха едва когато потеглихме, и вътре беше задух. Знаете, че кислородни маски няма, за което попита една от пасажерките какво ще диша ако стане нещо. Стюардесата й отвърна да не се тревожи, че всичко ще е наред.
Самият кабинен състав бяха две стюардеси, изключително съдействащи и усмихнати.
На 30 март, полетът от Белград закъсня с около час, като кацна в София около 16.10, при очакван час 15.40. Сътветно излетяхме към 16.40. Часовете ги пиша приблизително, т.к. не засичах точно време. Обяснението беше за закъснение, поради закъснял самолет от предишен полет.
Трима любезни служители на AirSerbia ни обикаляха, и се суетяха около нас.
Бяхме общо 20 човека на борда, така ми каза стюардесата, т.к. всеки поиска да се мести из самолета на различни седалки, а един държеше да е близо точно до аварийният изход, който е на първи ред. Помолих промяна на първоначално даденото ми 8Fмясто, т.к. седалката беше счупена, и се местеше накъдето си поиска. Тя с охота разреши.
В полетът на 01 април, бяхме около 40 човека.
Кетъринг
На първият полет преди да ни раздадат кетъринга на нас, стюардесата първо занесе кафета и вероятно някакъв сок, макар че ми се видя кехлибарена течност с мехурчета на пилотите, и едва тогава ни обслужиха нас в салона.
Първият кетъринг беше от кафе, и хартиен плик със сандвич, чаша в него, мокра кърпа, клечка за зъби, захар и салфетка. Нямаше друго за пиене. Сандвичът беше с месо, и в син плик.
При вторият полет, раздадоха вегетариански сандвич, в червени хартиени пликове, като съдържаше домат, краставица, топено сирене, копър. Този път предлагаха газирани напитки, сокове – доматен, ябълка, портокал, кафе или чай.
В хартиените пликове, които дават, има и малка бутилка минерална вода, поради което не предлагат такава. Сметаната е течна.
В самолета има едно бордно списание, нямаше онборд търговия, не предложиха и вестници – сръбски, или български.
Анонсите бяха на сръбски и трудно-разбираем английски. Нямаше анонси на български, както напр. има в ЛОТ, ЕрФранс и др.
При АТР, знаете, че качването е отзад през една врата и тесни стълби, а по време на излитане и кацане, едната стюардеса е на гърба на вратата, водеща към пилотската кабина.
При вторият полет, времете малко се развали в Белград, имаше вятър, и почти през цялото време турбуленция, а в АТР е доста неприятно усещането, както и факта, че шумът е невъобразим на моменти.
Летище Никола Тесла – неголямо летище, разположено в Сречин, като зоната „Пристигащи“ е стара и все още необновена, за разлика от „Заминаващи“ която е реновирана и има нещо като междинна пристройка.
Когато пристигате/заминавате, може да сте на ръкав, но може и с автобус, в зависимост от самолета. Веднага след като пристигнете, минавате паспортна проверка, отивате в залата за багаж. Там срещу лентите е туристическото бюро за информация, което раздава безплатни карти на града и др. информация. Срещу него е бюрото за таксита, които специално от и до летището в Белград са с фиксирана цена в зависимост от зоната, до която искате да отидете. Получавате билет за таксито и плащате на шофьора. Пътувате спокойно. До такси-бюрото има банкомат, който пуска динари – пробвах няколко карти, всички работят и пускат динари.
Заминаващи – интересно е устроено заминаването. След като пристигнете и се чекирате, или оставите багажа /няма машини за селф-чекин, а всичко става на гишета/, се качвате на втори етаж „Международни полети“ с ескалаторите. Там минавате първо паспортна проверка, и после попадате в „Предстерилната зона“, която е пълна с магазини и на която гейтовете са отделени в отделни салони. Пред входа на всеки гейт е проверката за сигурност със скенерите. Не можете да преминете до гейта без да са ви проверили.
Дори да правите трансфер, се налага стигайки до даден гейт, отновото да минете секюрити чек, преди да влезете във вашия следващ гейт за излитане.
Цените на летището – народни, доста по-скъпо от тези напр. в Милано, които гледах на Линате и на Малпенза само 5 дни по-рано, или на тези в Каляри. Дюти фрито беше същото като в Малпенза, но с около 20 Е отгоре на всичко почти. Кафе-автоматите гълтат стотачки, но ресто не връщат. Пушене – има само пред летището, не видях пушилни в самото летище. Персоналът видях че излиза на покрива от една от тоалетните, която е точно до гейт А4а и А4b, които излитат за България, заради това, че трябва да сте с автобус.
От и до летището има освен таксита, два удобни автобуса – единият е 72, който пътува до Зелени венац, а другият е нещо като шатъл А1 – който пътува до площад Славия, който всъщност е почти в центъра на Белрад и от който почват малкото забележителности, които се обикалят за няколко часа в града, изкл. острова с речния плаж и хълма Авала. Цената на А1 е 300 динара на посока. Билетите си ги получавате от шофьора, който ви ги пише с химикалка.
За 72 – предполагам, че са пластмасовите еднократни карти със зареждане, които трябва да валидирате.
В самият Белград, няма много за гледане, дефакто една улица, която преминава в пешеходна зона, около която са всички по-известни сгради, и тази улица завършва с крепостта, която си заслужава да обиколите (безплатно е), за да видите страхотните гледки над реките Сава и Дунав, на мястото в което се вливат, както и част от града. С часовете на полетите, които имате 2 до 3 дни са достатъчни да отделите, като 1 и 3 за полети и почивка, а втори за улиците. Дори и два дни са достатъчни, ако веднага след пристигане – тръгнете по централната улица и стигнете до крепостта.
Ако имате въпроси, с удоволствие ще отговоря.
Вече над Сърбия – около Белград
Тук се вижда Ada Ciganja
Тук се появи един лилав
А на такава карта ви лепят стикера за багажа, а не на гърба на билета – това го правят и в България и в Сърбия, Air Serbia
Този сивият е на държавната чешка делегация. И тъй като нашият, който излиташе за София бе до него, не ни дадоха като предния път да се размотаваме около
самолета и да снимаме, а набързо ни качиха в нашия самолет.
Този белият, пак е техен.
. Доста пеят, и на улицата, и на обществени места, все някой препява нещо. Натоварен трафик, мисля че повече от София. Сутрин трябва да застанете на едно кръгово - на площад Славия, да видите какво се казва движение - три лентово кръгово, в което се включват още 5 или 6 бяха булеварда с едновременно движение на коли, автобуси, тролейбуси и трамваи. Поради което е пълно с регулировчици, които само ръкомахаха и свиреха.
