Дойде и моето пътуване до Москва. Избрах за това пътуване да заложа на ОС и Луфтханза, защото цените бяха най-добри, а и летищата си заслужават да се видят.
Сутринта около 9:30 на летището в София беше доста спокойно. Липсваха опашки за чекиране и паспортна проверка. На нас ни бяха отредили приземен гейт B02. Докато изчаквах бординга ми направи впечатление многото японци за нашия полет. На перона също беше скука и нямаше нито един самолет паркиран на ръкав. Бординга започна и се качихме на 2 автобуса, които ни отведоха до самолета.
29.04.2014г. OS 806 OE-LBL
Пълен на 100%.
Ето го и него. Почти самотно ни очаква.
Рулирахме бързо към 09 и неусетно вече бяхме вече във въздуха.
Около София облачността беше разкъсана, но с приближаването на Виена се увеличи.
Самолета не е първа младост, но беше изключително чист и поддържан. Имаше дисплеи на горния панел показващи реклами и от време на време нашето местонахождение и височина/скорост. Дадоха ни някакво подобие на солети, но за едночасов полет толкова.
Разстоянието между седалките беше идеално за моите 171 сантиметра.
Полета мина много бързо със съвсем малко турболенция и кацнахме по 34 във Виена. Там ни посрещна облачно време, но все още не валеше.
За разлика от София тук ни спряха на ръкав. Тъй като багажа щях да го взема чак в Москва се изнизах набързо към S bahn-а под терминала. Още преди да тръгна запланувах да отида до гарата Виена Запад за да видя другото мое хоби - влаковете. На гара Виена Център се прехвърлих на Метро U3 и стигнах целта.
Точно когато реших, че съм се наситил на влаковете и е време да видя малко от Виена времето съвсем се развали и сметнах, че е по-добре да хващам пътя обратно към летището. Всичко беше наред докато не се разви някаква буря със светкавици и градушка. Спряха S-Bahn-а на една гара и започнахме да чакаме. Седяхме около 15 минути докато времето се подобри.
При завръщането на летището останах много приятно изненадан от гледката, която ме посрещна.
И малко от стандартния трафик на летището
Тука някъде вече нямаше нищо различно, а и стана съвсем мрачно. Намерих си гейта и зачаках да стане време за бординга без да наблюдавам особено активно преминаващите А319/20/21. Почти в хоризонтално положение реших да метна едно око на ръкава ни през стъклото и там отново седеше OE-LBL.
Качихме се и започна рулиране към писта 29.
29.04.2014г. OS 605 OE-LBL
Пълен на 60%.
И този полет премина гладко и без нищо необичайно. Нямам снимки, защото още от качването ни в самолета беше тъмно. Сервираха ни някакви макарони в сос и десерт крем. Макароните не бяха зле, а крема беше супер. Напитките бяха от вода през бира до вино.
Захода беше от към север и гледката над нощна Москва беше страхотна. На летището беше доста оживено за 1:30 през нощта. Освен А380 ни посрещна и доста топло време. Минах бързо паспортна проверка, удариха ми печат на визата и си взех багажа веднага.
Още от първия ден се започна голямото обикаляне. Малко снимки около река Москва.
Москва Сити и мола под него
Арката, под която са преминали съветските войски след Втората световна война в близост до Парка на Победата.
Под парка се намира най-дълбоката станция на московското метро.
Дойде време да се разходя малко из центъра докато не са го блокирали за парада.
Болшой театър и многото кабел пред него
И малко снимки от и около Червения площад
ГУМ, който е на Червения площад
Паметника Героите на Плевен и паметника на Кирил и Методий
За сега толкова обиколки из Москва. Време беше вече да се насоча към музеите. Първия, който посетих беше музея в Красногорск (нещо като квартал на Москва). Музея е страхотно направен. Входа беше 400 рубли или 16 лева. Има изключителна колекция от ретро автомобили и мотоциклети, а някои от тях са единствени бройки в света. Колите на Горбачов, Сталин, Берия и Гагарин са тук, както и 2 от колите на Ален Прост. 99% от експонатите са в движение. Всичките бяха лъснати все едно сега излизат от завода, а не преди 30-40-50-60 години. За съжаление не дават да се снимат колите с апарат, а телефона ми прави гадни снимки. За сметка на това има танкове отвън. Е не са толкова колкото в Кубинка (от където има снимки по-надолу), но все е нещо. Музея си заслужава всяка една рубла и някой ако ходи в Москва задължително да го посети.
И така с риск да изгоня и малкото останали читатели с военната техника ще им натрапя още малко танкове, но ще има и самолети. Следващите снимки са от репетицията за парада преди която ни валя сняг и музея в Кубинка.
Маус. Това е най-големия танк правен някога. Хитлер го поръчва на Порше и са направени само 2. Единия е унищожен, а другия е този. Тежи 190 тона и не е можел да минава по мостове, защото ги руши. За мен беше сбъдната мечта да го видя.
Това е Обект 704. Отново една бройка в света.
Дано все още да е останал някой мераклия да погледа снимки от музея в Монино. Там е музея на руските ВВС и има доста интересни неща.
Изведнъж над музея премина Ил 18. Страхотна гледка.
Отново звяра Ми 12. Огромно нещо. Вижте хората колко са малки пред него.
Хайде малко почивка от военна техника. Следват снимки от центъра на Москва в навечерието на 9-и май. Обстановката е празнична и хората мислят изцяло за предстоящия празник. За съжаление Червения площад вече беше затворен и нямаше как да идем на него отново.
Дойде и Денят на Победата. Разбира се, че климатика е пуснат и времето е супер. Парада започва в 10:00, но ние бяхме още 8:30 на улицата където минава техниката. Разбира се беше пълна лудница и нямахме шанс да гледаме наземната техника, защото имаше хора, които са спали на улицата за да могат да са до оградата. Опитахме да намерим по открито място за преминаващите хеликоптери и самолети, но успяхме да намерим такова място където ще ги виждаме за не повече от 4 секунди, а те дори не минаваха по изцяло едно и също място. Това направи снимането още по-трудно. Съжалявам, че не са толкова качествени колкото ми се искаше.
Всичко си има край и неусетно дойде 11-и май и се отправихме към летището. Пристигнахме около час и половина преди полета и целия терминал беше изключително оживен, но преминах бързо чек ин и паспортен контрол. Зяпах през прозореца докато стане време за бординга, но беше общо взето скучно. Преминаваха най-вече А320 на Сиберия и Урал. Направих няколко снимки, но стъклото беше много мръсно. Очаквах полета ни да се изпълни от А320 със шарклети, но си останах с очакването.
11.05.2014г. LH 1445 D-AIZG
Пълен на 95%.
Ето го и нашия самолет.
Докато разглеждах списанието на борда кацнаха тези 2-ма и общия им брой стана 3. И се зачудих какво правят толкова много на Домодедово.
А малко преди тях през няколко ръкава паркираха 777 на Сингапурците.
Стана време за рулиране и този ни изпревари
Самолета беше доста млад и това личеше по салона. Полета отново премина гладко с разкъсана облачност. Сервираха ни свинско в картофено пюре и зеленчуци и някакъв десерт под формата на кекс. Интересното беше, че преминахме чак над Вилнюс, но заради облаците съм го пропуснал.
Кацнахме по 25R и заради това се откри прекрасна гледка към Франкфурт.
След кацането рулирахме бързо и ни спряха на стоянка без ръкав далеч от терминалите в западната част от летището. След което пътувахме с автобус над 5 минути в тунели под терминалите.
Този А380 успях да снимам след кацането.
След като ни пуснаха веднага пред нас имаше табла за предстоящите полети и на кой гейт са. За моя полет до София все още нямаше гейт и за това отидох до тоалетна. Почаках още 5-10 минути и вече бяха отредили гейт B20. Човека на скенерите беше много приятен и даже се бъзикахме. Повървях не повече от 6-7 минути и стигнах гейта. Беше си доста забутан и в близост имаше само А320 и А321.
След около 20-30 минути дойде D-AIZQ, който щеше да ни вози до София.
Полета ни закъсня с около 30 минути, защото машината пристигна със закъснение от предишната ротация. Помолиха ни да се качим колкото се може по-бързо. Така и направихме.
11.05.2014г. LH 1428 D-AIZQ.
Пълен на 95%.
Отново си бях избрал място от дясната страна и не видях почти нищо докато рулирахме.
Излетяхме набързо да не бавим трафика и поехме към София. По тази отсечка облаци нямаше само около Мюнхен и вече малко преди София. Сервираха ни по 2 сандвича, които бяха доста вкусни. Отново полета премина без проблеми и за мое съжаление със съвсем малко турболенция.
Кока-Колата на тази височина е още по-хубава
Кацнахме по 09, но прозорците се замъглиха и снимането беше невъзможно.
Като цяло Москва е град за момчета. Ако някой е любител на военна техника и особено от Втората световна война ТОВА Е МЯСТОТО. Музеите са скъпи, но си заслужават. Има тарифи за руски гражданин и за чужденец. На места се плаща за да можеш да снимаш. В повечето музеи и забележителности трябва да се запишеш предварително за да те пуснат. Поради тази причина не успях да ида на доста места, но Москва за 10 дена не може да се разгледа дори наполовина. Ходих и в музея на авиацията и космонавтиката, но там бях с друг апарат и снимките не ми харесват. Града е доста чист, а центъра е перфектен. Цените на храните са по-скъпи от България, но цигарите и горивото са евтини. Литъра бензин и дизел са около 1,20 лева.
Доволен съм от Луфханза и дъщерната им компания. Обслужването е добро, а мястото за краката е предостатъчно. Самолетите са чисти, а седалките в много добро състояние.
Ако имате въпроси не се притеснявайте да питате.
Извинете ме предварително за допуснатите грешки.