20.06 --- Sofia T2 06:00 -> Athens 07:10, A320
20.06 --- Athens 18:00 -> Thessaloniki 18:55, A320
21.06 --- Thessaloniki 06:30 -> Athens 07:20, A320
21.06 --- Athens 08:25 -> Sofia T1 09:30, DH8D
Ето и едно пътуване, което по моите скромни стандарти е лудо. Как стана цялата работа? Реших да летя с Air Malta поради атрактивните им цени до Атина и си купих еднопосочен билет с идеята, че после ще си хвана ирландците до Солун за 9 евро и от там с автобус. Купих билета, но после Ryan се оказаха почти толкова скъпи колкото Aegean и реших да летя с гърците, за които само хубаво съм чувал. Навързах пътуването и месец по-късно се видях с малко пари и реших да си се прибера със самолет. Купих си един билет Солун-София през Атина с Aegean и Olympic и така си генерирах първото пътуване с витлов самолет.
Като цяло пътуването беше супер. Имах половин ден в Атина, половин нощ в Солун и хайде обратно. Атина не ме впечатли. Всичко там е някакси старо, а от към забележителности е нула. Знам ли, аз не я пообиколих както трябва, но не се впечатлих. Солун макар и за няколко нощни часа прекарани там ми хареса десетки пъти повече. Нощната атмосфера на града е несравнима с който и да е друг град в региона. Изумих се когато се качих на претъпкан (стотина души) автобус в 4:00 сутринта. Не вярвах, че е възможно изобщо през нощта да има толкова хора.
По погрешка се изкачих на един хълм в Атина, от където вече се разкри интересна гледка на града. То май това беше и най-впечатляващото място, което посетих. На Акропола не се качих, тъй като ме мързеше и то много. Безсънието си бе казало думата. Практически съвет: В Атина трансфера с влак е 8 евро еднопосочен/14 евро двупосочен летище-град-летище. Автобусът обаче е само 5 евро на посока и не е кой знае колко по-бавно. Таксито от центъра до летището би струвало повече от 30 евро, тъй че автобуса си остава най-добър вариант винаги. За транспорт из града иначе има целодневна карта, която е 4 евро.
Полетите: Малтийците не ме впечатлиха особено. Езикът им беше интересен само. Авиокомпанията им не е нещо особено. Имаха монитори в самолета, които използваха само за демонстрацията при аварийни ситуации. Кетъринга беше слаб като цяло. Смея да твърдя, че на България Ер е по-добър дори. Като по традиция самолета беше на автобусен гейт в София, но в Атина си бяхме на ръкав.
Ейджиън бяха супер обаче. Много ме впечатлиха. Кетъринга като за вътрешни полети им беше добре. Нещо като на България Ер преди години по вътрешните линии - кроасанче, напитки и май още нещо имаше (много ми се спеше, не помня), но всичко им беше брандирано. Стюардесите по време на сервиза бяха с престилки, които бяха доста стилни. Харесаха ми много. Пилотите задължително говореха на полетите, а самолетите им бяха супер чисти и приятни.
Олимпик практически вече са едно и също с Ейджиън. Кетъринга на полета со София беше доволен. Напитки, вкусен сандвич, кроасанче за десерт. За разлика от България Ер (които напоследък са си пооправили кетъринга доста) тези предлагаха много хубав портокалов сок и той не беше само за деца
Даша беше супер. Летенето с витлов самолет е готино като изключим шумът. Ускорението и спирането ми се сториха доста по-рязки от тези на по-големите реактивни самолети, но може и да греша.
Летището в Атина малко ме изуми. Странна схема. След чек-ина се влиза директно в безмитна зона, малко по-късно се минава паспортен контрол (за НЕшенген) и накрая преди изходите вече са скенерите. На мен това ми се стори изключително странно. Веднъж от безмитна си купуваш течности в изобилие, после на скенера как минаваш? Ясно, че те ги опековат в чанти, но ми се стори несигурно. Не бях виждал такова нещо до сега скенерите да са последни, след всичко друго, дори и след безмитните магазини.
Ето малко снимки:
Старата кабина на Ербъса:
Пирея:
Атина:
Старото атинско летище:
Солун:
Обратно към Атина: