EZ 4551 SXF-MAD 26.01.2005 G-EZNC затовареност: ~71%
EZ 4552 MAD-SXF 28.01.2005 G-EZEX затовареност: ~96%
Крайна цена на билета 89,98 ?
Преди около три седмици ми се отвори възможност да посетя Мадрид за два-три дена. Никога не съм ходил в Испания и реших, че ако намеря билет на прилична цена, ще се разходя.
Почнах търсенето в интернет. Първата страница, която проверих беше на EasyJet. Веднага ми се появиха всички възможни комбинации и тяхните цени. За желаните дати цената беше 84,98? + 5? за плащане с кредитна карта. В първия момент, реших, че има някаква уловка и се захванах да чета текстовете написани с дребен шрифт. След като всичко ми се видя наред, реших да проверя предложенията на конкуренцията. AirBerlin предлагаше полет на същите дати за над 150?.
Помислих минута две, след което натиснах Enter и ... вече имах билет. След няколко секунди пристигна e-mail с прикачен “билет”. За всеки случай изпечатах е-тикет-а. Друго си е като го имаш и на аналогов носител
Никога не бях летял с истинска НТА, като изключа един полет с GermaniaExpress, и малко се притеснявах дали всичко ще бъде както са ми обещали.
«Кой превари, той завари»
Така и не ми стана ясно какво имат предвид, докато не застанах на изхода за качване.
При чекирането всяка бордна карта получава пореден номер. При започването на бординга извикват пътниците с номер на бордната карта от 1 до 30, после до 60 и т.н.
Въпреки че имах номер някъде между 60 и 90 успях да се вредя между първите 15 абордиращи.
За пореден път останах учуден от хорската глупост....всички се блъскаха за първите редове. Това ми беше добре дошло защото се настаних на 24-ти ред до прозореца. В последствие се оказа, че разполагам с 24D, E и F. Кеф ти място до пътеката, средно, до прозореца или и трите.
Преди да продължа с впечатленията за самия полет искам да се спра на самолета. Още преди време бях чел, че EasyJet са извили ръцете на Боинг и Еърбъс с изискеанията си към оптималната машина, от която искаха да поръчат 120 броя. Инжинерите на Еърбъс успяха да се преборят с поставените проблеми като модифицираха А319-100. Самолетът, който аз кръстих Easybus E319, е с 156 места и за да получи сертификация се е наложило да му добавят още два аварийни изхода. Салонът е с 26 реда и две тоалетни – една зад пилотската кабина и една зад задната лява врата.
Растоянието между седалките е 74 см / 29 инча, което отговаря на цената и не е проблем за полети с продължителност от 2-3 часа. Ширината на седалките не е по-голяма от тази на 737, но за сметка на това пътеката е много по-широка. Ако трябва да сравнявам по комфорт А319 на Easy с LZ-BOJ на България Ер, ще гласувам с две ръце за първия.
Освен това новото си е ново. Още като влезеш в самолета и усещаш, че мирише на завод. Ще бъде пресилено, ако кажа, че обурудването е спартанско: машината си има всичко необходимо без излишни дрънкулки. Както се казва в математиката: необходимо, но достътъчно условие. Всички нужни неща за полет от А до Б бяха на лице.
Сега ще се върна отново на полета и обслужването.
Както при всяка авиокомпания пътуването започна с push back, запуск на двигателите, успоредно с това инструкциите за безопасност прочетени на два езика, в случая на немски и английски. След това рулиране, старт и..... «майтап г-жа Пенчева», срещу 89,98 аз вече летях за Мадрид.
Кабинният екипаж се състой от четирима – две жени и двама мъже. След изгасването на сигнала «затегни коланите» те започнаха да си вършат работата. Раздадоха бордното списание, в което има каква ли не информация с рекламна цел, включително предлаганите на борда напитки и храна. Кафе, чай, кола или капучино за 2,50, сандвичи за 5.
Ако искаш. Като не искаш, вадиш си колата от чантата, ръфаш си сандвича направен вкъщи преди да тръгнеш за летището и си свиркаш от кеф.
Междувременно се обажда командира (Дис из йор кептан спикинг...или нещо то този род) за да ти разкаже някоя и друга «подробност» за полета. И така минават 2 часа и 50мин.
За разлика от други нискотарифни авиокомпании EasyJet лети до нормалните летища и дори акустира на ръкав. Докато рулирахме на Летище Мадрид – Барахáс забелязах конкуренцията. Машината на AirBerlin стоеше на някаква стоянка в края на перона и пътниците се качваха по стълбите.
Понеже този разказ започна да става прекалено дълъг ще се опитам да обобщя:
1. Перфектна система за резервация на билети – за 2-3 минути цялата процедура беше приключена.
2. Отлична цена
3. Check In – бързо, ясно и точно
4. Бординг – хитра система «кой превари, той завари». Ако си инвестирал един час и си отишъл пръв на check in (два часа преди полета), ще можеш да си избереш място. Иначе каквото е останало, както обикновено се случва и в живота.
5. Нов и чист самолет. Въпреки многото места, достатъчно удобен. При обратния полет седях на 26-ти последен ред – единствения без прозорец. За сметка на това пак имах три места на разположение и можех да наблюдавам внимателно какво се случва в «кюхнята»
6. Персоналът на компанията е усмихнат, внимателен и всички работят здраво. Говори се на минимум два езика и ако допускат някакви елементарни грешки при съобщаването на информациите, ведна го обръщат на майтап. Така създават непринудена атмосфера. Въпреки веселото настроени на борда на самолета се спазват всички разпоредби и на никого не се разрешават своеволия.
7. Easyjet спазва разписанието и лети до истинските летища
Тази фирма е една добре смазана машина. Аз останах доволен, предполагам, че и те са доволни от мен
И на края искам да споделя нещо, което ми направи особено впечатление. Малко след напускане на ешалона и започване на снижаването, стюардите обявиха, че всяка стотинка, независимо от паричната единица е добре дошла за пострадалите то опустошителните вълни цунами в Азия.
Не се съмнявам, че дадената от мен паричка ще отиде точно там, където имат най-много нужда от нея.
Очаквайте скоро и снимки от двата полета.