***
(Продължените от Част 1 - viewtopic.php?f=2&t=3952)
Пекин е истински мега-полис, с население от 25 милиона души. Градът е административното сърце на Китай и носи голяма част от историята на великата страна. Районът е и индустриален център, което носи съответните негативи - пренаселеност, задръствания и замърсения въздух, с който е известен градът. Замърсяването на въздуха е колосално и е нещо много далеч от това, което ние наричаме "замърсяване". Целият град е обхванат от почти постоянен смог, който има лютиво-киселинен привкус без някаква ясна миризма (на изгорели газове или на пушек). Смогът създава мъгла, която намалява видимостта по всяко време на деня до към 400-500 м. По улиците на града има ежедневно към 5-6 милиона автомобили и предвид този факт може да се каже, че инфраструктурата е на ниво, задръстванията бяха що годе поносими. Има силно развита метро-мрежа, състояща се от няколко кръга, както и градски транспорт. Както подобава за столичен град на велика цивилизация има много забележителности - задължителните площад Тянанмън, Забранения град, Олимпийския парк, музеи. Нощен живот, шопинг или кулинарни приключения - от всичко това Пекин предлага по много
Запазени части от Китайската стена могат да бъдат посетени на около 50-60 км. от града. Тук е мястото да се спомене, че пътната инфраструктура в тази част на Китай е повече от перфектна и в идеално състояние.
В близост има и други интересни места като гробниците на династия Мин
3-те дни в Пекин минаха бързо и трябваше да се насочим към следващия етап от trip-а - град Hangzhou. Отново се озовахме на летището, където смогът беше намалил видимостта до мининмум
Джеки Чан промотира застрахователни услуги
На гейта ни очакваше B-9922 - съвсем нов А320 на Air China
CA1563 31OCT PEK-HGH 15:50 18:00
CA1563
PEK-HGH
Airbus 320-232
Reg: B-9922 (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 27L
След кратко рулиране се спряхме на входа на RWY 1 и стояхме там близо 15 мин., изчаквайки да кацнат 3-4 самолета
след което дойде и нашият ред и се издигнахме над тежките облаци
Поехме на юг и скоро се стъмни. През втората част на 2-часовия полет имаше постоянна средна и силна турболенция, за която кабинният състав предупреди няколко пъти. След дълго снижаване и блъскане нагоре надолу се приземихме меко на RWY 06 на Hangzhou Xiaoshan International Airport.
Още една екзотична вечеря
Дългият ден завърши с удобно легло и футуристичен изглед от 10-ти етаж в хотел Hangzhou Holiday Inn CBD
***
Хангжоу е средно-голям град (~6.5 милиона души), който от 90-те години на 20 век досега се развива главоломно като основен индустриален и бизнес център в югоизточен Китай (столица на провинция Zhejiang). Намира се на около 200 км. югозападно от Шанхай и има доста по-спокойна атмосфера от Пекин и другите мега-градове по крайбрежието. Самите китайци смятат града за едно от най-добрите места за живеене и работа в момента, тъй като е доста уреден и като инфраструктура и като чистота и като възможности за работа (централата на онлайн-гиганта Alibaba е тук например) . Съвременните технологии, електрониката, услугите и финансите са основа на местната икономика, което прави града много по-свеж, няма и помен от отровния индустриален смог на Пекин, има много природна естествена зеленина, атмосферата в града е много релаксираща. Градският пейзаж и в центъра и в покрайнините е доминиран от огромни за нашите разбирания небостъргачи от по 30-40 етажа, като има зони, където по 10-15 такива сгради се строят едновременно на територия сравнима с кв .“Младост“ в София примерно. Въпреки това огромните булеварди и свободни пространства правят нещата да изглеждат широки и не-пренаселени. Градът е доста древен като при една от древните династии (Southern Song през 12 в.) е бил и столица на Китай. Особена забележителност се явява голямото естествено сладководно езеро West Lake, което е красиво място, заобиколено с паркове, създаващо много приятна атмосфера насред градския пейзаж. Езерото е любимо място за разходка и туризъм от страна на самите китайци, както и сцена за представления и музеи.
Разходка с лодка из West Lake
Местните музеи и исторически забележителности се радват на особен интерес от страна на китайците, цели туристически групи с интерес преоткриват неизчерпаемо богатата история на великата си държава
Един от шопинг центровете с доста внушителни размери, имаше всевъзможни бутици, включително и такива марки, които няма в България
В мола е налична и пълноформатна зимна пързалка
Местната кухня също предлагаше нови и нови изненади...
Hangzhou by night..
След няколкото спокойни дни в Хангжоу беше време да поемем към Шанхай. Между двата града има високоскоростен влак, но ние се възползвахме от автомобилен транспорт, който предвид перфектната инфраструктура не е по-неудобно решение.
Пътуването беше бързо и удобно, магистралите са широки и безупречни във всяко отношение, големи части от тях дори имат улично осветление (за LED става дума, не е като в тунела Витиня). Така пристигнахме в Шанхай, който ни посрещна с блясъка и визията на истински световен мегаполис. След дългия и натоварен ден, уютната стая в 40-етажния Sheraton Shanghai дойде много на място
***
На следващия ден видяхме истинския мащаб на Шанхай. Градът в момента е дом на 22 милиона души и е сам по себе си обособена провинция с характерното за цялата държава двойно държавно ръководство – начело седи местния генерален секретар на ККП, а на второ място – кмета на града. Удобното местоположение на града в делтата на Янг-Дзе го е направило транспортен и търговски център още в древността, своеобразен връх в това развитие има в първата половина на 20 в., когато колониалните сили (Англия и Франция) използват Шанхай като основен икономически и транспортен хъб за владенията си в Индокитай. От началото на 90-те години на 20 в. след икономическата реформа на Дън Сяо Пинг, Шанхай достига постепенно до това, което е днес. Финансовите услуги са гръбнака и най-важното икономическо звено тук и това лесно се вижда от огромните сгради на всевъзможни местни и световни банки, борси и застрахователни фирми.
Центърът на града е зает основно от финансовата зона, в която стърчи и 492-метровия Shanghai World Financial Center
Изкачването отнема около 1 мин. с помощта на футуристичен асансьор, който има индикация в реално време за метрите, които изкачва. Изкачването е безшумно, единствено налягането в ушите подсказва, че човек изкачва/слиза сериозни височини
На 475-ия метър има остъклена панорамна тераса, от която се открива невероятна панорама към всички посоки на мегаполиса
Място в градския пейзаж има и за традиционни сгради и квартали, както и за храмове като тази школа на Конфуций, останала от древността
Срещу финансовата зона, от другата страна на реката е т.нар Bund – крайбрежен булевард със стари колониални сгради в напълно европейски стил. Нощната разходка с лодка осигурява най-пълна представа за атмосферата на Шанхай
Шанхай е най-космополитния град от трите, които посетихме, европеец не би се чувствал толкова изолиран и чужд, какот на другите места. Но все пак и тук разбира се водещи са китайските навици, традиция, култура, вкусове и начин на живот – комбинацията от тях е много странна за нас и понякога неразбираеми
Времето ни в Шанхай бързо мина и вечерта на 5 ноември се насочихме към летище Pudong International. То се намира на около 70-80 км от града като до него има широка магистрала – разбира се отново в безупречен вид, а на всичкото отгоре с LED улично осветление. Това е равносилно приблизително все едно магистрала Тракия от София до Пазарджик да е плътно осветена без една изгоряла крушка...
Pudong International (PVG) се оказа мега-летище
Имахме предварително разпечатани бордни карти, чекирането на багажа мина бързо и безпроблемно. Митническата/имиграционна проверка мина по-бавно, както и секюрити чек-а. Най-сетне бяхме във вътрешността на терминал 2. Интериорът на мен лично много ми хареса, определено създаваше много уютна атмосфера. Извитата, ефирна форма на тавана създава усещане за много въздух и простор, цялата вътрешност е постлана с бежов мокет, който придава едно домашно уютно настроение. Указателните табели са ясно четливи и са направени да наподобяват пътни указателни табели на магистрала. Пилоните с LED осветление осветяват всичко в приятна, равномерна бяла светлина. На фона на клинично белите/мраморни стени и под на европейските летища, това определено ми се стори много оригинално и приятно, напомни ми малко на Paris CDG
Така се озовахме на gate 085, където по-рано през деня беше пристигнал D-AIHE “Leverkusen”
LH727 05NOV PVG-MUC 23:45 05:10+1
LH727
PVG-MUC
Airbus 340-642
Reg: D-AIHE "Leverkusen" (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 39A
Полетът PVG-MUC е доста дълъг със своите малко над 12 часа и започва в 23:45 местно време. Това означава, че летейки на запад, полетът на практика върви заедно с нощта и я прави да изглежда наистина безкрайна. В Шанхай се беше стъмнило още към 18:00, тръгнахме в полунощ, летяхме 12 часа, а в MUC се съмна чак 2 часа след като кацнахме. Иначе казано прекарахме една 20-часова нощ, което идва малко стресиращо за организма, но явно всичко е въпрос на свикване
Около нашия гейт имаше още доста нощни полети – Etihad, Turkish, ANA и др.
Boarding time…
Рулирането отне доста време и около 3.5 км., на практика обиколихме летището
Докато накрая стигнахме до началото на RWY 17L
LH727, Cleared for take off, RWY 17L
След дълго ускорение се отлепихме и напуснахме китайска земя.
Понеже излетяхме в южна посока, направихме плавен полукръг, минахме над Шанхай и се насочихме на северозапад към великата река Янг-дзе
Град Hefei
Скоро навлязохме в облаците, а когато излязохме над тях се откри много приятна картина – беше ден преди пълнолунието и Луната красиво осветяваше облаците под нас и крилата на самолета, докато над нас светеха звезди
Скоро беше сервирана вечеря, отново с избор между две основни и десерт
Полетът продължи към Монголия, осветлението бе загасено и повечето хора потънаха в сън, а някои се възползваха от описаната вече Flight Entertainment система на LH. Въпреки съня и развлеченията и дали заради безкрайната нощ или друго, но часовете минаваха доста бавно. След цяла вечност на хоризонта на flight info-то се показа Волга, което беше обнадеждаващо
Във всяко отношение иначе полетът си беше съвсем рутинен, кабинният състав раздаваше вода и сокове на будните, аз използвах да се поразходя
Подминахме гр. Владимир и наближихме Москва, но поради плътните облаци успях да направя само тази интересна снимка – огромният град свети отдолу и създава едно ярко осветено кръгче в облаците
Вече над Европа и около 2 часа преди кацане (т.е. някъде към 3.30 местно време) осветлението беше пуснато и беше сервирана закуска
Град Минск от високо в ранната утрин
След бързо снижаване над Чехия се приземихме меко на RWY 08R, малко над 12 часа след старта ни от PVG
Беше все така непрогледна нощ, а времето – лошо, дъжд и 3С температура
Установихме се на стенд 201
В 5:30 местно време дори винаги оживения терминал на MUC беше пуст и тих
Полетът MUC-SOF както често се случва беше на изнесена стоянка, докъдето трябваше да вземем автобус. Дъждът все така упорито продължаваше и беше доста студено. Бърз поглед към инфо-терминала на шофьора даваше информацията, че трябва да отидем чак на стенд 255, където да намерим D-AIZL – един от по-новите А320 на LH.
С известно закъснение процедурата се състоя
LH1702 06NOV MUC-SOF 09:05 11:55
LH1702
MUC-SOF
Airbus 320-214
Reg: D-AIZL (http://www.airliners.net/search/photo.s ... entry=true)
Seat: 08F
D-AIZL беше пристигнал рано сутринта от Анкара и явно беше престоял достатъчно време на земята екипажът да реши, че е необходим de-icing, като бяхме единствените, които минаха тази процедура
С около 20-минутно закъснение рулирахме и излетяхме по RWY 26L. Бързо се изкачихме над плътните облаци и обля ноемврийското слънце, което напомни едно от най-хубавите неща на летенето – дори и в най-мрачните дни поне за малко виждаш слънчев пейзаж
Имаше време отново и за класическия LH сандвич
Заходът ни за SOF RWY27 си беше съвсем стандартен. Минахме над града...
...след което ляв завой 090 последван от final turn към ILS 27. Кацнахме меко излязохме по C, след това по Н, K, L се установихме на стенд 1
Голяма група пътници вече чакаха D-AIZL за обратния leg към Мюнхен
Така след около прелетени общо 23 000 км и 8 дни по-късно, приключението ни завърши на съвсем същото място, откъдето беше започнало. За тези 8 дни достигнахме другия край на света, прекосявайки най-големия континент на земята, докоснахме се до друга култура, видяхме много различни и далечни градове, хора и храни и се завърнахме успешно – все хубави и много обогатяващи преживявания, които човек може да изживее, благодарение на авиацията.