Страница 1 от 1

Уикенд в Болоня - първи пътепис EVER

МнениеПубликувано на: 09 Мар 2018 14:47
от dyordanovd
Здравейте. Чисто нов съм във форума и реших да пусна един пробен трип рипорт. Пробен, защото съм фен на авиацията, самолетите и летенето, но с далеч по-малко опит от останалите във форума, както и далеч по-малко специфични познания. Освен това, нямам техниката и желанието да правя снимки, докато пътувам, предпочитам да се концентрирам върху насладата от преживяването.

Все пак, ще се пробвам с едно блогче. Ще пиша за последното ми пътуване до Болоня и обратно с Wizz air. Ако текстът ми пожъне успех, ще споделя по-нататък и за екскурзията ми до Барселона, комбинирана с отскачане до едно малко летище в Северна Испания.

И така:

Полети:

София (SOF) – Болоня (BLQ)
08.02.2018 Полет W64363
Авиокомпаиня: WizzAir
Самолет: Airbus A321 Регистрация: HA-LXB
ATD 20:00, ATA 20:35 Flight duration: 1h 35m
Място: 15B средно
Затоварване: 100%

Болоня (BLQ) - София (SOF)
11.02.2018 Полет W64364
Авиокомпаиня: WizzAir
Самолет: Airbus A321 Регистрация: HA-LXB
ATD 21:40, ATA 0:05 Flight duration: 1h 25m
Място: 30B средно
Затоварване: 100%

Разказ:

Още на черния петък през ноевмри реших да изненадам приятелката си за рождения й ден с някое интересно пътуване през януари или февруари. За Португалия и Южна Франция не ми попаднаха изгодни оферти, затова реших да пробваме някоя алтернативна интересна дестинация. Изборът ми се спря на Болоня, с оглед на положителните отзиви от пътуващи до този хубав град в Северна Италия.

Набързо взех билетите (16 евро на човек в посока!), а месец по-късно резервирах и хотелите. Бях прочел, че Wizz кацат във Форли, което е на 50 минути с влак от Болоня, затова запазих една вечер там. По някое време ми хрумна, че тази информация я имам единствено от някакъв пътепис, писан пред 3 години и е доста вероятно да не е актуална. Съмненията ми се засилиха и от факта, че в официалния сайт на летището във Форли няма никакво разписание за пристигащи и заминаващи. Звъннах на кол центъра на авиокомпанията и оттам любезно ме информираха, че самолетите казат на главното летище на Болоня – Маркони.

Все пак, успях да реагирам бързо. Анулирах резервацията във Форли (безплатно, за щастие), и допълних още една вечер в същия хостал в Болоня. Всичко вече изглеждаше наред, докато сутринта в деня на полета не получих имейл, в който ме информират, че заявеният от мен час на пристигане в хотела (22:00) не е възможен – най-късно в 19:00. Последваха доста разговори по телефона, благодарение на които подобрих рекорда си за платена фактура към Теленор, и въпреки че почти нищо не разбирах от разваления английски на отсрещната страна, с малко нахалство уж се уговорихме да ни приемат.

Та най-накрая дойде ред и на самото пътуване. Метро + Shuttle + проверка още на входа на Т1 (?!) + доста бързи други проверки и около час и 20 минути преди полета бяхме на гейта. Т1 е доста кофти за спотинг на пистата и пътеките за рулиране, но все пак се полюбувах на стндартните ембраери, 2 АТR-и и тук-там някой Airbus на Bulgaria Air.

С присъща за Wizz air мудност се натоварихме на красивия А321 (първи полет за моя милост с такава машина) и заехме своите места. Тъй като няколко месеца преди това пробвах за пръв път Ryan, разликата в разстоянието за краката беше очевидно в полза на ирландците. Все пак и при Wizz не е толкова зле, ако нямаш голяма чанта под седалката.

Въпреки новите правила за багаж и при двата полета на никого не му качиха в багажното ръчния багаж, само слагаха лепенки кои куфари могат да се сложат в багажниците над главите (което е доста умно, при Раян всеки си хвърля раницата горе и после за куфарите не остава място и става хаос).

Полетът премина спокойно, но, за съжаление, не се паднах до прозорец (обикновено не разчитам на късмета, а си взимам такава седалка още при резервацията, но не и този път). Все пак, като че ли нямаше кой знае какви гледки отдолу, а и пътуеането е кратко – не успяхме да изпием две бутилчици червено вино и вече бяхме на финален заход. Показаха се най-накрая красиви Болонски светлини и след минутки бяхме на пистата. Пропуснах да опиша учудването си, че дори и до тази дестинация и през февруари полетът беше 100% пълен, имаше дори и доста италианци.

Летище Маркони е с една дума компактно, неособено голямо, само с една писта и един терминал. Въпреки това, трафикът като че ли е по-сериозен от летище София. Кацат основните европейски АК, Ryan, Wizz, както и доста шантави нискотарифни и чартърни.

Измъкнахме се бързо от летището и си купихме билети за Аеробуса. Купуват се от автомати точно преди спирката на автобуса и струват по 6 евро. В рамките на 75 минути можете с тях да се прекачите и на друг автобус от градския транспорт. Аерибусът ходи до гарата, но на нас ни беше по-удобна предишната спирка и с доста трудности успяхме да се промушим и да слезем на нея (вратите почти ни затиснаха). Направи ми впечатление, че липсва информация за местоположение и следваща спирка, трябва сам да си натиснеш бутона, за да спре шофьора, така че без GPS нямаше как да знаем къде сме.

Лесно намерихме и хосталчето, където всъщнпст нямаше рецепция, а един звънец, който те свързва с „рецепциониста“. Разговорите от България бяха помогнали, казахме си резервацията и ни отключиха автоматично. Това се оказа практиката не само за закъснели като нас, а през целия ден. Вътре пишеше, че са решили да заменят истинския check-in с подобна разговорна система заради проведени от тяхна страна анкети и потребителски отзиви, но според мен просто така им е по-лесно и по-евтино. :D Стаите бяха меко казано странни, вътре имаше всякакви джунджурии, включително шах и табла, както и параван за преобличане от епохата на ренесанса :D . Имаше и вана, която пробвахме да напълним, но бойлерът свърши по средата.. Като цяло, всичко беше повече от прилично, чистичко, приятно и на крачка от същинския център. Закуската се състоеше от разни пакетирани неща и корнфлейскс, както и напитки, които „рецепционистите“ оставят в редките пъти, когато идват до хостала.

Относно самата Болоня не смятам да се впускам в подробни разкази, тъй като не ме бива особено, както може би си личи и от самия рипорт досега. Красив е градът, макар и извън центъра неособено чист и изпълнен с графити. Никой не спира на пешеходна пътека, още по-малко в „пешеходния“ център. Най-впечатляващи са огромните тротоари, покрити с арки. Дължината им е десетки километри из целия град. Храната е много вкусна и неособено скъпа, дори и в по-изтънчените ресторанти. По-добре е да си търсите хапване около Via Indepenza и страничните й улички, а не баш на центъра, защото там е блъсканица и по-скоро Fast-food, отколкото типични италиански ресторанти. Кафето, естествено, също е на ниво, за десертите не знам, защото не ми допаднаха на външен вид. Центърът не е особено голям, но е красив, през събота и неделя не влизат коли и има къде да се разходи човек и да се потопи в типична италианска атмосфера.

Спокойно обиколихме кажи-речи всичко за три дни, качихме се на най-високата кула (с многобройните си кули е известен градът), влязохме в няколко музея, хапнахме тортелини и други вкусотии и стана време да си ходим. В неделя обикаляхме центъра с багаж, тъй като трябваше да напуснем в 10, а полетът беше чак вечер. Все пак видяхме още неща, сбогувахме се с Болоня и стана време отново да се качваме на Аеробуса.

Отидохме доста по-рано на летището, докато още беше светло, за да погледаме самолетите. Има един многоетажен паркинг точно срещу терминала, от чийто последен етаж се вижда прекрасно излитащият трафик. Постояхме малко и влязохме в терминала, защото се стъмни, а и беше студено.

Самият терминал е достатъчно просторен, има много места за сядане, както и зарядни станции и преди стерилната зона, и след това. Багаж не сме чекирали, но не видях никакви опашки на гишетата. Багажната проверка е бърза, а паспортна, разбира се, минават само нешенгенските пътници. Гейтовете за останалите са непосредствено след скенерите, даже няма къде да се седне, а хората лежат по земята.

Не видях особено разнообразие от места за хранене в самия терминал освен един-два италиански ресторанта. Не че в София са кой знае колко де. На седалките до изходите гледката също е очарователна, като се вижда директно пистата с излитащите, пътеката за рулиране и паркираните самолети на околните изходи. По-голяма машина от А321 не яидях, но в разписанието за някои дни имаше 777 на Emirates (което води до вероятност и за А380).

Натоварихме се пеш до самолета (както беше и слизането преди това), но пък италианците не ти дават много време да се моташ, да зяпаш и да снимаш. Пак не бях до прозореца,а полетът все така кратък и приятен почти без турболенция. Купих си едно моделче А321 от Уиз, което ми краси стаята в момента, хапнах сандвич с бира и фъстъци от тяхната промоция и пак беше време за кацане. Заход над южните квартали, почти над подножието на Витоша и супер меко кацане по 27 (най-мекото ми кацане досега, заслужени аплодисменти за пилотите).

Таксито до вкъщи сложи точка на това интересно и разтоварващо пътуване. Препоръчвам дестинацията, както и периода на пътуване. Случихме на много хубаво време, макар че и да вали, арките върху буквално всеки тротоар елиминират напълно проблема.

Това е от мен, надявам се като първи рипорт да не е много зле. Очаквам коментари, въпроси, препоръки и, разбира се, критика.

Re: Уикенд в Болоня - първи пътепис EVER

МнениеПубликувано на: 09 Мар 2018 14:50
от Делян
Нещо не ти излизат снимките! :D

Re: Уикенд в Болоня - първи пътепис EVER

МнениеПубликувано на: 09 Мар 2018 18:03
от Kx
Били сте по времето на закриването на карнавала във Венция и на ваше място бих отскочил за ден до там. С влак е час и половина/ два в зависимост дали пътуваш с стрелите ( freccia) или с регионалните влакове.
Вярно, ще е голяма блъсканица, но атмосверата е неповторима.
Не че Болоня е лош град и няма какво да се види.
Колонадите са уникални, дори има път до манастир (Santuario della Madonna di San Luca) извън града, който целия е колонада. Намира се на високи и има хубава гледка към града( ако няма мъгла което не е необичайно този сезон)